Цитат на: svekarva в 20.02.2017 15:09

Манекенката е малко по- трътлеста от обекта, но представя жилетката подобаващо

Леле, паднах!  Само да кажеш, че е дива! На нашият дундьо такова нещо никой не би могъл да намуши без опасност за здравето.
Булче, драсни ми на вайбъра, за да видим. Тази седмица съм запланувала някои неща, но ако успея - ще дойда със сигурност. Май утре ще имаме гости... Не ми се готви пак след днес макар и да не съм се прекършила.
И ние сега сме -1 кола. Тъй като не ми трябва ежедневно да обикалям с нея, ММ кара моята. Тази зима ни се разказа играта - пералнята, сушилнята, колата на ММ (нещо дребно е, но все пак губи време и да видим кога), компютърът, а в събота и единият приемник на цифровата се обади. Повечето от нещата не са ни вкарвали в разход, но ни вадят от строя на ежедневието. Направо правим безумни гимнастики, особено за компютъра, че нали мъжо е в сесия.
За жилищата мога ферман да пиша! Факт е, че в Пловдив повечето агенции хал хабер си нямат от това , което правят. Толкова некомпетентност и некадърност рядко се съчетават! Другият факт е, че хубавите жилища от новото строителство са на цени като къщи в елитни села и квартали. Непосилни са за повечето млади хора. Масовката в строителството е пълно безумие - малки квадратури, зле разпределени стаи, необмислени неща (при панела няма три- и многостаен апартамент с една баня, винаги са с баня, тоалетна, даже перално в повечето случаи) и най-страшното - лоши материали. Не може да лепиш фаянс за баня на покрива и това да се води хидроизолация! Не може!!! При нас огромен плюс е местоположението - хем си до центъра, хем не си в него, хем имаме гледка, хем няма кой и как да я скрие дори след 30 години. Хем имаме инфраструктура, хем няма огромен булевард точно до нас (ценя тишината). Има още много! Като това, че ЕПК не бихме купили нивгаш!...
При нас тактика беше да кажем на вся и всьо, че търсим жилище. Късмет! Намерихме даже 3, които бяха без агенции, а чрез познати. Всеки ден гледахме обяви, а на другия ден звънях. За справка - деверът уж търсиха година и половина преди нас, а купиха година и половина след нас. Купиха второто жилище, което са огледали. За Добре дошли събираха пари за ремонт на покрива на 6 годишна сграда.

Булче много зависи.В на сестра ми блока, макар и старо строителство са все млади семейства.Просто всички апатаменти са продадени.Разбират се, ходят си по гости.В нашия са все баби, но нямаме да мирише на зеле и т.н. много са разбрани, входа ни е чист, с фотоклетки на всеки етаж, ремонтиран покрив и т.н. и т.н.

Всичко е до късмет.

Привет  
Явно срещата е била положително зареждаща за всички успели да отидат  

Снимката е от постановката "Снежната кралица", аз играх "малката разбойничка" и съм момичето със зелената шапка и скръстените крака в центъра  

Ние пропътувахме над 750 км. по нашите мили родни пътища Няма такива магистрали, да им кажат, че са междуселски пътища и да направят ограничение на скоростта 90 Валеше проливен дъжд и в участъка Нова Загора - Стара Загора има места, на които има пропадане от гумите на тирове и са се образували улеи. Улеите бяха пълни с вода и дори да влезеш със 110 пак си е мега ши..но Стана аквапланинг и на четирите колелета, по заносихме се малко, излязохме само с уплах и добри рефлекси от моя страна. На Вакарел ни заваля мокър сняг на парцали, съответно пътят не беше грам почистен, имаше два пръста киша и почти не виждащ се асфалт. Малко пред нас се сблъскаха три коли, едната занесе, хубаво, че я спряха мантинелите, че беше на мост
Направихме снимки и клипове и сега се чудя колко гневно да пиша на Агенция пътища, дали си заслужава да се боря с тях. Идва ми да ги съдя за причинени неимуществени щети, изразяващи се в душевни терзания, уплах и стрес от движение по стопанисвани от тях пътища.

Бубе, и ние сме в дилема със закупуване на жилище, търсим си по-голямо Трябва за вас да си направите приоритети, да решите с кое бихте направили компромис и с кое не. Мога да споделя нашите разсъждения по въпроса, може да са полезни и за вас   В момента живеем доста близко до центъра, а и до Южния, вървя до края на улицата, пресичам и съм там. Мога да си тичам, докато ме държат краката. В нашия район в момента цените вървят от 1100 Е/кв.м. за панел до 1500 Е/кв.м. за ново строителство. Паркирането е задача с повишена трудност, защото е презастроено. Сега обмислям идеята, или по-скоро навимам ММ за нея, да вземем старо строителство в центъра (синя и зелена зони). Срещу цената на един стикер за паркиране в зоната си решавате проблема с паркирането за цяла година. В зелена зона се паркира срещу 100 лв. на година. Има детски градини, училища, магазини, заведения в близост. Минус е, че тръбите на топлофикация се виждат (на новото строителство, както е при нас, тръбите са в пода). Може да е по-шумно, което зависи от улицата, има доста глухи улички в центъра. Разглеждам района на Докторски паметник, Оборище, Шипка (около Софийския), както и района на Шишман. За мен новото строителство са кутийки   Харесвам старите монолити А новите квартали ще са квартали след 50 години, нито инфраструктурата им е добре измислена, нито има градини, училища и др. А в центъра дори може да ти се наложи да не ползваш кола, за да стигнеш до работа  

ЕДИТ: Забравих да ти кажа, че в момента цените са доста завишени и ако не ви е мега наложително да изчакате година, максимум две. Няма да е фрапантен срив, но ще е към 7-10%, което на 80-90 хил. не е никак малка сума

ooo довечера ще ви организирам. Аличко ти си близо до офиса.

Маги може и да има готини стари блокове, но на мен си ми харесва новото, във входа още на боя мирише. Ние попаднахме и на качествено строителство, потвърдиха ми го много хора, стаите не са малки но не са и огромни, но на нас с още едно дете примерно ще ни е ок, спалните са по 14кв/м, хола е 30 кв/м. С добър дизайн на мебели може и да не изгубиш пространството. Другото хубаво е че блока така е строен че всички спални са на север а холовете към юг, т.е няма шум примерно под теб да е хол а до теб кухня. Лошото е че има още ремонти и се канти много... но и това ще спре

Фери, няма от къде друга кола да вземем. За пореден път стигам до извода, че щеше да бъде добре да имам книжка и една малка, компактна количка, но не мога и не мога. Много проблеми щяхме да си решим така, ама това е. Без кола просто не става.

За местенето - много се надявам в най-близко бъдеще да се случи. Просто факторите, които не могат да ни задържат тук са много. Живеем в краен квартал, аз без кола съм загубена. С малкото човече още повече. Нямаме удобен транспорт, с който да мога да си придвижвам с количката да речем, освен с такси. Зимата бях блокирана, защото ако исках да изляза на разходка трябваше да ходя по шосето, тъй като тротоарите не бяха изчистени. Няма наблизо парк или градинка, в която да разходя Алекс набързо. Няма хубава детска градина и училище. Работата на Влади е на другия край но града, добре че е колата. Да, далеч сме от градската лудница, но и тук ни я създават. И един огромен проблем - в нашия и съседния блок има доста общински жилища, които са дадени на роми, като най-нуждаещи се предполагам. И не от тези чистичките и спретнатите. Е не мога да си представа (по-точно много хубаво си го представям даже) как Алекс ще излезе да си играе пред блока и ще има приятел на име Катунчо! Как вместо на жуменка ще се научи първо на Свара да играе и ще пуши цигари още в първи клас.   Пълно безумие! Няма как да стане просто! Преди не е било така, но напоследък това е положението. Според мен с цел ги изпращат тук в покрайнините. Лятото хубави купони си спретват и колкото и пъти Влади да е звънял на полицията, няма ефект. На тях не им пука, защото нищо не могат да им направят и те много добре го знаят.
Не искам да живеем в центъра, но поне малко по-навътре в града ще търсим. Влади не е спирал да гледа обяви, но засега нищо подходящо не намираме. Явно не сме толкова упорити. Тук също са високи цените като за града. Мен честно казано ме е гнус даже да отворя някоя снимка на апартамент да гледам, защото има пълни кочини на безумни цени. Колкото дадеш да го купиш минимум толкова и да се стегне ще трябва.
Много се надявам скоро да попаднем на нещо добро, но първо хубаво трябва да обмислим какво точно искаме.

Бубе, за купуване става въпрос. Наем никога не сме обмисляли и според мен е неоправдано в нашия случай.

Ее малко се оплаках де, ама споделих.

Новото строителство освен, че е с космически цени кв са малки и със странно разположение.

Свекърва, чИ на тоЗ модел кво му е? Супер дундест си е.

На мен също ми беше много приятно да се видим, дано скоро пак да се организираме. На мен и без малчовците ми е добре, малко глътка свеж въздух

Ние също предпочитаме ново строителство, но трябва да се избира внимателно. Миналата година купувахме, като този път водещ беше инвеститора. Аз направих компромис с квартала, но предния път доста изпатихме с апартамента и бяхме принудени да го продадем. От новото строителство има и доста луксозни сгради, с добро изпълнение и  големи помещения (спални над 20 - 25 кв.м.), но и цените им са подобаващи  Сега пазарът е в подем - отново се строи и цените скочиха много от миналата година.

Мале, Свеки, манекенката е страшна. Много харесвам пухкави и мързеливи котета

Булче, това е много рядко! Наистина сте имали късмет.
При нас също спалните са на север, хол и кухня - на юг. Няма спални до кухня на комшиите или до хола им. Спалните са до банята, а хола и кухнята - до тоалетната. Големи коридори има с място за поне един вграден гардероб, портманто и тн.
Виж, в София въпросът с парното е много приоритетен. Ние бягахме от опцията ТЕЦ, кой каквото и да ми обясняваше. Хубаво е, да! Ама на тоя пазар - мерси! Гледахме в квартал с последните панели от '92-93 г. Там парното не е било прокарано. Е, в крайна сметка взехме в по-скъп квартал, пак без ТЕЦ някога да е имало.
Може би най-важно е да не е първи и последен етаж, макар аз да не харесвам нищо под 3, че даже 4 етаж. Мразя тъмни жилища!
Това с квартирите го разбирам само и единствено ако дадена двойка искат да проверят дали могат да живеят заедно сами, преди брак, деца и сериозни отношения. В противен случай - не! Години наред загуба на средства.

Хайде и аз да се включа по темата днес, да не ми пишете отсъствие
Не знам за София как е, но във Велико Търново цените удариха дъното преди две години и сега едва, едва се съвзема пазара, но е на нива от преди 2008 година още. Казвам го, защото имам апартамент за продажба и знам много добре хахахах.

Живяла съм много на квартира, не си е работа в България, разправии, разправии, тъкмо си създадеш дом и на хазаина дъщерята забременяла и им трябва апартамента, срок за пренасяне от 15 декември до края на годината 
Мизерия за много пари и изобщо, думи нямам.

Купихме си наше, напудрихме го, не случихме на съседи... Решихме кардинално въпроса.

По принцип на мен не ми пречи животът на квартира, тук бих живяла така цял живот. Много по-малко разходи за същата сигурност. А цените са такива, че на практика се именуваш собственик, но можеш да плащаш само лихвите по кредита си(които са колкото наема за същият имот) и в крайна сметка никога не ставаш собственик. А тук го няма проблема иде ми-дойде ми със собствениците на жилища.
Масовото число на жилищата, които се дават под наем, това им е предназначението.
Със съседите също нямаме проблеми, запознаваш се с правилата за живеене в сградата, приемаш ги , подписваш договор. Преди това попълваш въпросник, където пишеш пушеш ли, имаш ли деца, музикален инструмент, животни....Декларираш, подписваш, нарушиш ли правилата-тръгваш си.
Ремонти не се правят, няма защо, няма как, няма смисъл.


Във връзка със съседите се сещам за един случай преди доста години, живеехме под апартамент, в който живееха студенти. Ей, вечер през вечер купони, ама то няма спане просто, никак.
Търпяхме, говорихме(в друго време да не им разваляме купона), не и не. Една нощ, вече към 4 часа половинката не издържа и се обади в полицията. Отидоха, съставиха им акт на всички там, умириха се.
На другият ден, в 6 ч ставаме да отиваме на работа, какво да видим, две от гумите на колата срязани ...
Не стига, че сме спали два часа за цялата нощ, цял работен ден ни чака, а няма с какво да отидем на работа, ей побесняхме, пак полиция, пак разправии...

В собственото ни жилище беше по-зле. Само ние чувахме музиката и то през апартамент, отвън нищо не се чуваше, не можеш и полиция да викнеш даже. Там половинката направо им спираше тока.
Една нощ, нощта преди да вляза в болницата за раждане, пак така, няма сън, музика, викове. Отиде той да се разправя и по едно време чувам съседът е вкъщи и говори по телефонът, настройваха колко високо да е музиката при тях, за да не се чува при нас хахахах Ама и те изумени как е възможно да се чува толкова.


Сега ми е смешно, ама тогава ....

Привет!Днес ми е много пролетно искам вече да цъфнат цветята.Не обичам тоя кален момент между зима и пролет.

За апартаментите, сестра ми много търсеха и съм виждала уникални апартаменти ново строителство в София.Читавите фирми са малко, и това гледахме също.Но всичко е на късмет.Това, че хората са учили и имат някаква хубава работа, не значи че в къщи няма да са пълни диваци.Аз всеки ден се убеждавам колко ниско интелигентен може да е един много учен човек.Съдбата ми в последно време е да се разочаровам от хората!

Свекърва уби рибата с тая снимка.Нашите котки няма да ми дадат никога това да им го причиня.

Хубав и усмихнат ден ви пожелавам!

Привет от днес!
Руми, Али и всички, намиращи се в момента в Пловдив и могат да отделят час по обедно време, да ми пишат на лични.
Хубав и ползотворен ден!
Хаха, Маги, тя беше заспала дълбоко малко преди снимката. После я гоних из къщи да и съблека ръкава
Миме, малка и е главата, а дупето и е голямо, няма на какво да мерим шапка

Привети! Радвам се, че хубаво ви се е получила срещата, на мен ми се идваше, обаче мини Змея мноого гладен сутрин и трябваше да баем на млякото. Следващата среща, ако е в парк, ще го взема той да си се занимава с хранителновкусовата промишленост, а аз да пийна едно кафе с пълнолетни лица

Цитат на: svekarva в 21.02.2017 08:31

После малко  я гоних из къщи да и съблека ръкава
Миме, малка и е главата, а дупето и е голямо, няма на какво да мерим шапка

Така, така! Имало е сюжет! Ама разказва ги подробно, за да си ги онагледим нещата.

Добро утро! ММ хукна на изпит. Аз обмислям да взема да се боядисам, че го отлагам от миналата седмица.
Мари, там е съвсем различен начинът на живот и правилата. Ние имахме ядове с едни квартиранти във входа. Естествено собственикът не е имал официално договор, та се притесняваха за друг техен имот и да не им се случат щети като с вашите гуми. Тия квартиранти бяха нещо страшно, но тогава успяхме всички съседи да се обединим.
За мен е много странно как хората искат пари за нещо, а не предоставят елементарни неща насреща. Това да даваш жилище под наем и да не си го измил, изчистил, пооправил... Не го разбирам! Казвам го като човек от обратната страна на медала.
Не мога да приема в апартаментите от масовото ново строителство, че имат един пистолет прозорец, а навътре е тясно и дълго помещение. Как да стигне светлина до кухненския ъгъл? И какви са тия детски стаи от по 9 квадрата? Има и апартаменти с тераса, колкото да си обслужиш тялото на климатика. А да, може и да ти изпълнят серенада под прозореца, а ти кротко да се усмихваш отгоре.
Миме, никога не е късно за книжка! На ММ вуйна му изкарала на 36 години. Сега е активен шофьор. Страхът се преодолява с опит. Просто на 18 си по- немислещ отколкото на 28 примерно. И на мен не ми беше комфортно да карам с 50, а около мен да фучат с 80. Говоря за градско шофиране. В началото бях като маршрутка - знаех определени улици, по които ще ми е най-комфортно да мина. После се очупваш и става навик. Вече не обмислям предварително откъде и как да мина и да обиколя.
По този повод - като ходихме на театър, тръгнахме пеша. Оказа се, че мъжо е неориентиран и обиколихме по улиците. Понеже вървяхме сравнително бързо, изплезих език. На връщане цепихме на пряко между блоковете и парковете. Много го подигравах, че обмисля маршрутът спрямо еднопосочните улици.

Добро утро.

Вчера отивам на работа, гледам някакво писмо принтено на едното бюро...от проекта. Викам това писмо ново ли е, от кога е? Да, ново. Естествено нищо не писали в отговор без мен. Едната даже вика "пратили ми тази глупост в петък!  Та вчера писах, писах, изписах 3 страници, според мен трябва да е нормално написано, всичко, което искат, сериозно и професионално, обмислено. И пак тази ми вика "ма защо пишеш толкова, те няма да го четат!".....................  

За срещата аз бях супер притеснена, както каза Тони, много съм смотана. Първо, че трябва сама да търча по София, от която имам страх, понеже нищо не знам и никога не ми се е налагало сама да го правя, второ - на кафе с хора, които никога не съм виждала на живо. Ама това ми беше шанса, точно в мола, където ми е близо до мястото, където "живея", точно в деня, в който съм там....щях да съжалявам, ако не бях дошла. Свекърва, ти моята ръка ли не очакваше? Панда яко говори.

Наделинка, смути ме изказването на Фери, че който закъснява, няма го на снимката. Явно не е ставало въпрос за тази снимка, а и Булче се тагна по- късно. 

Али, както да го мисля и премислям, просто не виждам как ще преодолея страха. Много пъти съм сядала зад волана, но когато го хвана изпадам в паника, започвам да плача и слизам от колата. Няма да се заричам, но наистина не знам как ще стане. 


Трябва ми един доброволец да надникне в бебешката ми тема и да каже дали се виждат снимките на Малчо (49стр).