Има една книга, която ми седи в главата. Даде ми я един приятел мнооого отдадвна да я чета. Беше за концентрационен лагер...един оцеля. Не е Цар плъх или нещо такова. Нямам идея коя е книгата. И много ме е яд, защото супер много искам да я прочета пак.

Хич не беше лека за четене, но щом я помня около 20-тина години по- късно, явно много ме е впечатлила...Само помня, че накрая идваха едни да ги спасяват, разбиваха една телена ограда и бяха свободни...

Али, не зная още за театъра. Чудя се къде да продам гостите за една вечер, май ще се наложи нашите два билета да продам, че сме гледали постановката. Другите пловдивчани се изнизаха с разни отговорности и ние, като напълно безотговорни поехме целия престой. Те са симпатяги иначе, ама нещо не ми е момент и поносимостта ми е занижена.
Скай, другите истории или се противопоставят на основната или изясняват историческата обстановка и съответстващите морални норми, според мен.
И сега нещото е голяма драма, не дай ,Боже, да ти се изсипе на главата с половинката или да те застреля Амурче в напреднала възраст и деца. Най- много да не беше забременяла, че има къде по- ефикасни противозачатъчни. И отношението на околните и прошката и връщането в пустия живот без любов, и тръпката, че все още ставаш за нещо и че собственият ти живот съвсем не е животът на децата ти, всичко си е съвсем актуално.
Не е "Гол сред вълци", там историята е как крият малко дете и само то оцелява.
П.П. чела съм и за баба и внучка, ама там става въпрос за жена.

Цитат на: svekarva в 13.02.2017 16:48

. И отношението на околните и прошката и връщането в пустия живот без любов, и тръпката, че все още ставаш за нещо и че собственият ти живот съвсем не е животът на децата ти, всичко си е съвсем актуално.

Коренът на всяко зло и финалът на книгата дават поне за мен освен тези поуки и следното: липсата на комуникация в семейството води до крах. както и липсата на всякакво разбиране от страна на повечето мъже, как се чувства една жена след като роди...

Ней...деца нямаше...

Да, тя темата е актуална по принцип. Въпроса е, че сега достатъчно често се случва някой женен да се влюби, да се...и да има дете, да се разведе и да се ожени наново, за да не се приема за нещо кой знае какво. Да, за самите 2-ма, 4-ма или 10 човека е драма, но не е драма едва ли не за цялото общество. А по днешните върхове, където се намират те тогава, тия неща даже са си ежедневие.

Просто тогава тия неща като развод, чуждо дете и такива тем подобни, са теми- табу.

Не знам Анито дали толкоЗ имаше проблем с раждането, колкото просто имаше терзания, че е лека жена и се държат с нея като такава и че ще продължат да се държат с нея като такава. Но да, не си гпвпреха много тия двамата...

А сега...за описанието на времето...аз повече помня историята на тоЗ как беше - дето живееше на село и имаше драма как да хване работниците да бачкат, отколкото на Анито

А, то детето /първото/ е на 11 когато Анчето се подхлъзва. Каква ти комуникация , върви и кажи "извинявай, ама хем се влюбих, хем се и пона..ах, щото ти си дърво. Ако бях мъж, работата щеше да се потули, ама на, като съм жена, забременях! Сега не ти ща развода, щото ще ми вземеш детето, ама и оня го искам, но вече не толкова. Абе, всичко искам - децата, да съм млада и хубава, никой да не ме съди, всички да ме обичат, никой да не страда!" Е, нема такова нещо на белия свят, само под влака

Ама ще ме карате пак да се мъча с тая ми ти книга

Цитат на: svekarva в 13.02.2017 17:11

А, то детето /първото/ е на 11 когато Анчето се подхлъзва. Каква ти комуникация , върви и кажи "извинявай, ама хем се влюбих, хем се и пона..ах, щото ти си дърво. Ако бях мъж, работата щеше да се потули, ама на, като съм жена, забременях! Сега не ти ща развода, щото ще ми вземеш детето, ама и оня го искам, но вече не толкова. Абе, всичко искам - децата, да съм млада и хубава, никой да не ме съди, всички да ме обичат, никой да не страда!" Е, нема такова нещо на белия свят, само под влака

Точно за това казах, че не я разбрах таА драма...

Мари, нИ сЪ мъчи моля ти се...Аз я дочетох на инат, само и само да разбера какво е станало. Ма като цяло си е - жена, дето хем я сърби, хем я боли, само че вместо да си реши проблемите нормално, реши че е най- добре да се метне под влака...

Ох как я преразказа Свекърва.... чак да ти се дочете. Ся само чакам писателките с пост за Аниту

Да, защото проблемът е нерешим. Даже няма или / или само тя страда, или само другите/, страдат всички. И понеже тя не е перде, да им тегли една майна и да иде в манастир, единствения начин да се оттегли достойно е да се хвърли под влака. Изключваме факта, че е травмирала навеки и машиниста, та греховете и нарастват.  Хора като Анчето не са за този свят, туй е моят извод.

Цитат на: svekarva в 13.02.2017 17:34

Да, защото проблемът е нерешим. Даже няма или / или само тя страда, или само другите/, страдат всички. И понеже тя не е перде, да им тегли една майна и да иде в манастир, единствения начин да се оттегли достойно е да се хвърли под влака. Изключваме факта, че е травмирала навеки и машиниста, та греховете и нарастват.   Хора като Анчето не са за този свят, туй е моят извод.

Ахахахаха...да де, ама като я е засърбяло и е била толкоЗ Флюбена, можеше да си живее с тоя дето си харесваше, дето беше готов на всичко за нея...ма тя иска всичко. Ми не моЕ всичко...Освен ако не е като сега тия с отворените бракове...И да - сега имаш предпазни средства бол...та поне моЕ да те сърби без да забременяваш като те почешат

Хехе, или по- точно, като не можеш нещо да правиш тайно, хич са не зафащай.   Щото и да не беше забременяла, мъжът и и първото и дете щяха да страдат. Ето ти ги и свързаните истории - брат Анчев също кръшка, жена му вечно е нещастна Ако и да му прощава, щот иначе ще умре гладна. Коцето, на Панди любимецът, и той се муси изяждан от съмнения, че жена му се е омъжила за него не по любов, колкото и да му доказва, че нещата са се променили
Нашата бие тъпана, всички да я видят, истината си казва, нищо не отрича, еми.... хак и е.  То и затова се самоубива, няма как да и бъде простено дори и от Господ, който пък я оставя за наказание жива.
Бе голяма драма е, не е шега работа... Ама чакайте да видите, още малко да остареете и да няма мъжки поглед който да се спре на вас, а да минава през вас . Ужасно е да се влюбиш примерно на 40, със семейство и с деца. Знаеш, че това ти е за последно, че няма да имаш друг шанс, радваш се, ама и се мразиш даже от мисълта, че някой ще страда... Хем е хубаво да се случи, хем - дано не се случи.
Киви, те писателките са го минали това лично, едната има развод с две деца, третото и е от втори брак.

Цитат на: svekarva в 13.02.2017 17:11

Каква ти комуникация , върви и кажи "извинявай, ама хем се влюбих, хем се и пона..ах, щото ти си дърво. Ако бях мъж, работата щеше да се потули, ама на, като съм жена, забременях!

Е това ми направи вечерта! Барабар с разбитите нерви на машиниста на мен ми създаде настроение като за след пародия на холивудски филм.
За писателките не знам - много са ангажирани по правенето на пари от книги, ама ако лъсне като бисер от домашна работа, да знаете - имат наследници в училищна възраст. След такъв анализ госпожата дипломата ще е готова да изгори!

Ей затова Бамбук не се казва Константин. Все някой ще му казва Коце, а не Костя или Косьо 

страхотен анализ!!!!

аз много я харесах книгата. само Ана ме дразнеше, че е драма куин. На всички други много им съчувствах.

Добро утро

Честит празник (който и от двата да празнувате).. Обичайте се и споделяйте радости и прекрасни моменти с любимите! Нали ви казвам, че не съм най-големия привърженик на Св. Валентин.. Много обичам и съм щастлива.. Винаги съм си мислила, че съм голям егоист и няма да обичам никой друг освен майка ми, баща ми и брат ми, толкова много колкото себе си и тях.. Била съм влюбена, привлечена, но не съм обичала, така както Илиян.. Аз даже и в началото не го обичах така, бях готова във всеки момент, когато ме подразни в бъдеще да си тръгна (поне така си мислех).. Той ме научи да обичам  Понякога си казвам, че не бива да пост-вам всичките неща, които поствам във фейсбук, че хората не ме разбират, че завиждат, че им се струва глупаво.. После си казвам, какво ми дреме, нали обичам, искам всички да знаят, че може и да си много щастлив и влюбен..  Днес пак за пореден път ми показа, колко много чува всички глупости, които казвам, че харесвам  Ставам сутринта и ме чакат френски макарони, с послания върху тях и ръчно рисувано бельо ( на точици с близалка на гащичките  ) Толкова исках да си купя, ама все не ми се даваха пари.. Никога дори не е показвал, че е чул за това мое харесване, не е коментирано, нищо.. И въпреки това си го е запомнил и ми е купил.. 

Дано ми се получи пицата довечера, напазарувах всичко необходимо, извадила съм рецепта. Портфейлът много се хареса и веднага пренареди всичко в него, за да го носи днес 

Хайде чакам да споделите как мина вашата сутрин и какво сте предвидили..

Както нямах настроение.. Илиян ми го създаде, приповдигнато ми е 

На който му е празник, честит празник. На който му е просто ден,  честит вторник