Здрастииии!
Рони, абсолютно правилен подход за "отгеждане" на злояди деца е метода на родителите ти. Както казва един познат неонатолог и педиатър: Няма здраво дете умряло от глад! Като огладнее - ще яде. Кари съм я гледала с "от всичко по малко" и сега на почти 8 си има любими ястия и такива каквито на вкусва. Сладко не обича, но умира за кисели краставички например. Като цяло яде, обаче нерядко имаме за вечеря паста или бъркани яйца, или попарка с мляко, или палачинки или поръчваме пица. Обаче много обича салатки, гризка си морковчета, ябълки... Фери, извинявай, дано не ви се прияде на бременните 
Свекс, за Испания не четАх, за да не ми се прииска да ида
Руми, дано ви се оправи "хавата" 
Айде до скоро, че К. скъса тайния дневника на Кари...

Днес ще се правя на активна  
Аз съм била много злоядо дете, направо ужасТ ама и нашите голям инат, особено тати...седяла съм наказана пред врата за ядене  Ами...още го помня, чувствах се ужасно и не бих си го причинила на децата, да ядат когато и колкото поискат, живи и здрави пораснала съм, здрава права, от глад не съм умряла, въпреки злоядството

Казвам последно за племенника ми, не че толкова е подразних, защото си ги знаем какви са, но по-скоро ми стана мъчно за детенцето, защото милият е много сладокусен и яшен и всичко му се яде и съответно много жално се разплака...затова толкова ги разтягам

Рони, хубаво е по Северозапада, особено сега пролетта ще видите всичко зелено и красиво  Мимето да каже като местна какво да обиколите

Да ви кажа какви сме бременни оФци с Мимето като се видяхме забравихме да се снимаме...а щяхме да си мерим коремите 

Вчера си направихме еднодневна екскурзия до Копривщица, не бяхме ходили от годежа, е малък град, вече знаем всичко наизуст амааааа толкова пък да ни привлича и да го обичаме  Малко ни валя дъжд, ама успяхме и да се разходим

Фани, споко, на мен нищо не ми се дояжда 

Хм, аз пък съм била силно далеч от злояда...Даже си имам доживотен спомен от това - едно леко криво ребро...Мнооого съм обичала кисело мляко с бисквити (натрошени вътре) и един път толкУ съм се наяла, че ми се надул яко тумбака и малко съм сЪ деформирала. Или поне такава е версията на помнещите случая

И аз съм била много злоядо дете.Стояла съм на масата с часове, но нямаше сила, която можеше да ме накара да ям.След 2-3 часа стоене майка ми идваше и казваше да и се махна от очите.На 12 години направих анемията, започна се с припадъци и тн.Тогава си спомням, че ги бяха питали да не съм в секта, толкова лоши бяха резултатите.Караха ме да ям коприва, а аз мразя миризмата й, баща ми се опита насила и замалко не я повърнах на масата.

Лошото е когато освен, че е злоядо детето и боледува постоянно.На мен не са ми действали лекарствата на хапчета, така че бях само на инжекции.Краката ми бяха като татуирани, като решетка бях станала.

Сега всичко това с неяденето ми се връща с малкият.Такъв е живота.Притесненията са си за родителите, иначе да, всички деца  порастват,но родителите си знаят през какви неща минават.

Брат ми е злояд. Сега особено. Но то даже не е злояд думата, а капризен. И с годините се увеличават претенциите му. На моменти му завиждам, защото аз така не мога. Видя ли нещо боклучаво и веднага ми се прияжда, то са чипсове, желирани мечки, пица... А онуй диване му се яде, очите му ще паднат ама не посяга да си вземе, щото е вредно. Нали беше тука на гости февруари, ами за 5 дни в чудо се видях. Тя и без това е гадна храната, той пък съвсем ме сбърка, накрая се обадих на нашите да се оплача.
Първата вечер като пристигна поръчах пица, втората сготвих леща. Сложих и чушка/не люта/, като на супа. Ей то я побутва тая чушка, то се озърта. То пита каква е, защо съм я сложила. Накрая заключи "Е то кой слага чушка на леща" и не я изяде. После в Лондон бяхме за два дни, аз се прибрах, той реши, че му се остава в един приятел. Там какво е ял не го знам. Ама като се прибра в БГ и си говорим и той вика: Ооо сега съм на 2 седмичен пречистващ режим, че се отрових увас с тая храна. А освен това той се стреми да напълнее и с това съобразява храненията. Като малък не ядеше всичко, ама не беше като сега. Аз пък съм яла всичко като малка, сега започнах да се муся и сведох нещата дето ям до 20тина. Даже мама ми е разправяла как съседките са и завиждали, щото докато те са си гонели децата с купичките по улицата, аз съм гонела тях, че да ми дадат на мен.

А имам един друг спомен, дето не знам дали съм ви го разказвала. Бяхме малки, аз на 5 мисля, седователно брат ми на 2. Мама ни храни, с храна от детската кухня. Брат ми плюе и се муси, аз освен че не искам да ям, тичам из цялата стая и брат ми се опитва да ме гони, пада от стола, мама го връща, после пак и пак.... Накрая заставам до него и почвам да тропам с крак, че това няма да го ям. И мама само ме дръпна към нея, дръпна ми елечето и ми изля паницата в пазвата. На чисто новото ми елече. От ЦУМ, /на последния етаж бяха детските неща/ тате ми го беше купил. И аз седя в пълен потрес, не мърдам... то тече супа от всякъде, брат ми гледа стъписан, мама като се разрева... Голямо чудо беше тогава. Че такива ми ти работи.

Аз да взема да ви отпера едно предизвикателство, да си качите по една снимка от баловете. Нали сме в баладжийския месец. 

Хахаха, то по мое време нямаше апарати с екстри. Съответно нямам нищо на компа. Професионална снимка имам само една на целия клас и тя само в хартиен формат. Много лошо качество е всичко като се добави и отвратителния ми вид  абеее не е за хора, особенно за бременни, че то тук си имаме немалко от тоя вид... Ама що пък, като ида не село ще ги издиря, ама вече чак към 27-8 ще си ходим, тъй че само на ваште ще се хиля, хахаха. Айде Чери, давай! Ти си първа, щом като хвърляш ръкавици, дай да те видим 1-вА 

Цитат на: Cerise в 08.05.2016 23:20

Аз да взема да ви отпера едно предизвикателство, да си качите по една снимка от баловете. Нали сме в баладжийския месец. 

Леле, Вики, милост нямаш!!!

И аз съм от ерата на динозаврите

Айде качвам.  Бала е един много хубав спомен за мен, много по-хубав от очакванията ми. Със същата нагласа подходих и към сватбата, но там не сработи.
Много,ама много не си харесвах косата на бала. Буквално сутринта реших да отида в друг салон, а не където бях на пробна и резултатът е прическа... ум да ти зайде,  както казва една приятелка.

Това е от изпращането ни от училище. 8,05,2009 - преди точно 7 години. (по повод днешната дата ми дойде идеята за снимките)
Роклята ми е най-любимата и удобна на света. Още я нося.
Обръщанието към учителите беше от мен. Много добре ми се получи. Рядко съм толкова доволна от себе си.



А това е от бала 

Привет!
Аз съм готова с отговора на Вики още от 2013 и само ще пусна линкове към абитуриентските въпроси:
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,35165.30.html
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,35165.15.html
Тук са и краката на една съфорумка, дето никаква я няма в последно време и която снимка после откраднаха за статия със стари моми
Ще ви разкажа за моите впечатления от испанците. Мъжете им са дребни и слаби и понеже не са в моя обсег на интерес, няма да ги обсъждам. Жените им са от същия калибър, предимно тъмнооки и с разкошни коси. Ние бяхме в скъпия квартал около половин ден, там почти няма туристи, та огледахме хубаво местните. Не видях дебели и цветнокожи...Облеклото на жените е много изискано, вижда се, че е от хубава материя, с изящни кройки - определено е скъпо. Ходят задължително с панталон, тип цигара, обувките им са елегантни и удобни, на нисък ток. Отгоре са с вталени сака или къси шлифери в тон. Задължително слагат красив и освежаващ шал, косите им изглеждат така, все едно са излезли от фризьорски салон - всяко косъмче е подредено и фиксирано, с открито чело и уши. Грим почти нямат, само леко червило. Обеците, колието и гривната са комплект, също много изискани, семпли и отговарящи на общо спортно елегантния им стил. Чантите премятат като пощаджии /не се сещам как другояче да го обясня/и в слънчево време носят умопомрачаващи слънчеви очила. Явно това е един от символите им за добро самочувствие, защото и най- възрастните носят маркови, скъпи очила, вероятно по поръчка, защото някои хванах, че са и с диоптри. Слагам като ориентир снимка на две случайни дами от автобуса, по- възрастни. Колите им са малки, подвижни и лесни за паркиране. Ползват обаче градския транспорт, независимо от финансовото си положение, като обясняват това с удобство и стъпка за опазване на околната среда. Ходят и много пеша, с мотори и велосипеди, почти няма задръствания.
Храненето им е доста скромно. Това го казвам, защото нашите познати имаха и гости испанци, сватовете им, лекар и стоматоложка. Сутрин хапват хляб, богато напоен в зехтин и отгоре размазват паста от пресни домати и подправки и това е до обяд. Обедът е задължително със зеленчукова супа, месно или рибно с ориз или задушени зеленчуци като основно и тестен десерт. Засядат по 2 часа на масата, спазват си вековната сиеста да са си вкъщи в най- топлите часове от деня. Вечерята отново е лека, някакъв сандвич набързо и излизат по улиците.
Хайде, приятен и ползотворен ден за всички ни!

Добро утро

Снимки от бала не мога да дам.. Във фейсбук нямам, а не съм вкъщи, за да свалям от външния хард-диск...  

Свекс, така ми се доходи в Мадрид от тебе... Не толкова от описанието на забележителностите, защото за мен винаги по-интересната част остава от впечатлението за местните, навиците им, как изглеждат, как се обличат, какво обичат.. Забележителностите съм ги видяла винаги предварително по снимки, обстойно съм проучила историята на мястото, интересните факти и тн.. Като сме там само разказвам на Илиян и гледам на живо, което безспорно е по-хубаво от по снимки, но истинското впечатление и емоция от посетеното място, го допринасят именно хората..  

Аз в посочените линкове, не виждам снимки от бал.. Нещо недовиждам сигурно  

Почивните ни дни минаха бързо и много весело.. Видяхме се с Милена, Фил и Боби.. Бяхме им на гости.. Беше просто прекрасно, а малкия е най-активното и сладко детенце, с което съм се виждала от.. не знам колко време насам.. Обичам всички деца, ама той е истинско слънце, така те зарежда, че после преливах от емоции и карах Илиян да се разхождаме в нощна София, защото нямаше да мога да заспя ведната  

Вчера бях на бенефисния мач на Владимир Николов (волейбол за незапознатите).. Беше много хубаво, след мача най-после успях да разменя няколко думи с моя любимец Виктор Йосифов (който ще е новият капитан на националния отбор).. Казах му, че го обичам, откакто беше неопитно малко момче и че му благодаря за невероятните емоции, които с останалите момчета ми е подарил, явно много се бях развълнувала, защото едва ли го чува за първи път.. Но се наведе (почти щеше да си счупи кръста, височък е, а аз съм като табуретка!) и ме целуна по главата, каза "Благодаря, хубаво е да чуваш такива думи".. Аз бях изпаднала в екстаз и само го прегърнах.. Жалко, че моята приятелка понеже вече ни беше снимала, беше отишла да се кланя на Цветан Соколов и не увековечи този така съкровен за мен момент  

И такива ми ти работи.. Друго нямам, какво да кажа.. Честит ден на обединена Европа.. Този ден свързвам единствено с това, че в училище си разменяхме ролите с учителите, аз всяка година като председател на ученическия съвет, бях директор и .. нищо не правех  

А, би трябвало да виждаш...Точно най- отгоре съм изперена в цял ръст на черно- бяла снимка. Във втория /по- предна страница/ е описанието на бала ни.
Да, много важен ден е днес Дано не преживеем война...
Чери, страхотни палави розови панделки! Грам не си мръднала от преди 7 години

Свекс, сега разгледах и другите страници и те открих.. Явно съм си направила някакви настройки, при отваряне на страниците във форума и никога не успявам да видя това, което се поства от стари теми 
Много ми харесва роклята ти.. Каква си стройна и висока   

Цитат на: alexandrova_90 в 09.05.2016 09:27

Каква си стройна и висока   

Сега съм само висока

Като ви разгледах снимките от Мадрид, съвсем сте си идеални с мъжа ти.. Отивате си много! 

Добро утро  

Леле Свекс какви хубави крака си опънала   Вики няма да я коментирам, тя си знае, че краката ѝ са супер също   Аз на моя бал, противно на увещанията на съучениците ми, бях с дълга рокля...така исках, да се чувствам като принцеса хаха  





Миналата година като обикалях магазините за булчинска рокял си мислех ех ако бях абитуриентка никога нямаше да съм с такава рокля, ама и тогава роклята ми беше като булчинската - любов от пръв поглед - видях я, казах тя ще е, мерих, зеха ми размери и февруари вече висеше в гардероба  

Ние пък вчера се разбихме от мързел + сериали + ексбокс...засилила съм се Боби да ме учи да играя с него на футбол на конзолата да си дигам акциите на добра съпруга