Хихи и аз всеки път това си обяснявам, че са толкова беззащитни и зависими (особено заека), че нито може да си поиска нещо, нито може да каже, че го боли/сърби/яде ѝ се или каквото още се сетиш...та са си по-бетер и от малки деца, как да не ги поглезиш и да им угаждаш  И като си помислиш колко им е кратък животът, защо да не се постараеш да го направиш максимално хубав 

Шъ мъ разсипите от смях! Скай, баш си права! С кумицата се гледаме една от друга как аз гледам дяти, а тя кучИ. Еми лафовете ни са едни и същи. Ако си с гръб и не ни познаваш, ще решиш, че са две деца или два хайвана с лапи. Такава борба за внимание беше тия три почивни дни. Аз писах в нашта тема. Като се събрахме повече хора и лиготии!!! Ужас някъв! Ама кво да правиш- трябва да се очовечват.
Мда, чуждоземските майки не крещят като нас, ама и спират да гледат деца към 20 годишна възраст. Демек не берат плодовете на труда с голямата кошница. Пък при нас повечко време трябва да си изтраеш детето.
Босът е редовно тук и основно ви чета. Голяма клюкарка е, та за тва не пиша много.
За бала ще разкажа, ако имам време по-късно. Снимки имам кат за пред вас. Имам и фотосесия преди бала.
Щях да забравя- снощи за пореден път гледахме руски тв по повод празника. След такова празнуване с нашите едва гледам днес, ама даже благородно завиждам на кака Фани, че може да има тоз късмет да изживее това на живо.

Здравейте!

Аз нямам опит с гледане на деца, освен, че с брат ми имаме 11 години разлика. Но отношенията между братя и сестри няма как да се сравнят с тези, когато си имаш собствено дете. Мога само да кажа, че мама никога не ни е наказвала, не е взимала страна. Оправяхме се сами помежду си. Спомням си само един случай, в който страшно си изпуснах нервите - да съм била някъде на 16-17, съответно съответно той на 5-6 - глези се нещо, закача ме и аз го хванах за раменете и здраво го разтърсих. Толкова да ми стана жал после, той не се разплака, ама му се напълниха очите със сълзи и доста се стресна. Та оттогава не си спомням да съм го пошляпвала или нещо.

А с кучето - разбирам ви относно храненето на децата  Казала съм, че трябва да се храни два пъти на ден, даже по принцип трябва и само веднъж. Ама, не, никой не ме слуша. Дядо ми постоянно му изнася нещо за хапване, защото разбираш ли, то било гладно. А то си иска внимание, не храна, но разбира се, когато му се дават вкусотии няма да откаже. Обяснявам, че и никакво сладко не трябва да се дава, обаче вече кой път подред виждам, че му се дава суха паста!!

Сватбата, на която ще сме кумове наближава. На 15 май е. Отношенията ни са зле. Не знам дали ще ми стигне лицемерието на самия ден. Искам само да минава вече, не ми се разправя повече...

Цитат на: Alichka в 10.05.2016 12:59

Мда, чуждоземските майки не крещят като нас, ама и спират да гледат деца към 20 годишна възраст. Демек не берат плодовете на труда с голямата кошница. Пък при нас повечко време трябва да си изтраеш детето.

И аз така си мислех, ама се оказа, че навсякъде, когато децата имат нужда от родителите си, те се отзовават. Може да са им по-делови отношенията, да връщат парите, които родителите им дават като заем, но помагат, ако се налага и под един покрив живеят.
Не са редки случаите, в които момичетата стават майки на по 17-19 години и не са способни сами да се справят и живеят заедно с родителите си.


Просто ние сме по-кресливи и темпераментни, това е. И някои традиции във възпитанието са се вкоренили много надълбоко.

Цитат на: Marri в 10.05.2016 13:24

Просто ние сме по-кресливи и темпераментни, това е. И някои традиции във възпитанието са се вкоренили много надълбоко.

Mari, с много майки над 30 съм говорила и всички забелязваме едно и също.Толкова ни е вкоренено това възпитание ли е какво е, че първосигнално ако не се замислиш започваш да правиш точно това, което си казвал, че няма да правиш.
И винаги се притесняваме, какво ще си помислят хората и какво ще си кажат, а те естествено със сигурност ще има какво да кажат ако са ни сънародници.
Започват да се променят нещата, но трябва време да мине.

Преди време гледахме кокер .Нямаше такава прахосмукачка, всичко ядеше.Когато излезем на разходка се нареждаше със клошарите при кофите, ако падне нещо, който е пръв за него си е 

Колко съм я гонила да и вадя боклуци от устата.Винаги когато трябваше сутрин да я разхождам, закъснявах за работа( работата ми беше такава че можеха да ме покрият ).Вечно бягаше и не искаше да се прибира, голямо разиграване ни хвърляше.

Много мразеше да е сама и си отмъщаваше подобаващо, изнасяхме целия апартамент в една стая и я заключвахме и винаги успяваше да намери какво да сътвори.
Едното момиче не обичаше много да се занимава с нея и тя само на нея и е съсипвала неща, учебник, обувки, беше и махнала покривалото на леглото и върху чаршафите беше разсипала кофата за боклук.

Много си го обичах това диване.

Свекърва, така както описваш малкия е и моята голямата.Въобще не ми вдъхваш надежда за в бъдеще.

Спомням си пърият път, в който се опитах да и кажа да седи до стената или нещо такова... , смях в залата никой не можеше да я задържи, не съм пробвала да я вържа  .Та така и при нея не минават не я плаши нищо и аз спрях, сега се водя по метода на естествените и логическите последици,обеснявам какво би се случило ...например влиза в локвата, мокри се и съответно се прибираме и няма да играе , защото не може да седи мокра и така.

Ей, Алииии, един ден няма да изтраете без кака си Фани, начиииии  абе да ви кажа и аз мисля като Мари за децата и чужденците. Свекървата на братчеТката й рекнала: Ние с мъжа ми сме на 75 години, не бих могла да се грижа за децата ви, всеки родител трябва сам да си гледа и възпитава децата. Ако се разболеете е друго, естествено, че ще ви помогнем. А ние какво правим? Дай им на 15 години смартфони, качи ги на 18 на кабрио, всеки четвъртък на чалга и после Бат Бойко ни е крив за всичко. Държавата сме НИЕ, щом си избираме тия управници, ще си ги търпим такива 

Марта, а сега го кажи на другите, какво ще и се случи ако стои мокра
Хихи, та пак се връщам на чадъра. Ако моят имаше друго яке, с което да отиде на работа, хич и нямаше да ми пука /макар в случая да има утежняващи обстоятелства около гълтането на лекарства, ако се разболее/В Америка е имал денонощно сушилня на разположение, ама тук ние нямаме, съответно и обществени няма, та нищо чудно и на мухал да замирише в тези несигурни метеорологични времена Обаче почнеш ли да обясняваш, казва ти се че "непрекъснато опяваш" и че никой не ти е крив, дето нямаш сушилня и започва едно въртене, от което може и да се окаже, че аз съм виновна "Намилането", или обясняването на последствията с порастването на децата /или поне при моите/ никога не води до успех.
Мисля си, че ние нямаме онази сигурност на чужбинските майки, която и ни кара да се паникьосваме и изнервяме- голяма работа, че ще платим за отказаното такси, че ще изхвърлим зацапаната дреха, че излишно ще се охарчим ако ползваме сушилня, че е краят на света, ако загубим работата си, щото сме закъснели няколко пъти и ред още подобни. Не си пестим нервите и тези на децата, пестим си парите И пак не сме цъфнали и вързали, защото никой не е забогатял от пестене...Е, някои политици и бизнесмени са успели от пестене на банички, ама те са малко
Како, ти къде пък ...Че какво като им купят смартфон и ги водят на чалга? Вместо това като мен на екскурзия в Мадрид ли да идат със спестеното

И сме темпераментни, и вресливи, ама най-вече нерви от глупости ни тресат. Детските инати и бели са ни капакът. Търчиш на работа, навикват те, шум, напрежение, айде по улиците към къщи, в магазина блъсканица... Да сготвиш нещо, щото семселето гладно... Тамъъън да отдъхнеш и детето ще си потърси вниманието по най-абсурдния начин.
Аз не помня в детските години някой толкова да е крещял след нас, а бели... Да ви види окото!
Нашта кокона беше наказана в ъгъла първо от дядо си на тяхна територия. После ми се жалваще. Наказвала съм я и аз така. Удря як рев, защото честта й е наранена. Все си мислехме, че е везни, ама май двойна скорпионка ще е... Пък и с проклета и инатлива майка пример да искаш!

Момичета, зачетох се аз в дискусията за злоядите деца и да ви питам: може ли още от година и нещо да е злоядо? Моят Даниел ядеше всичко. Трудно и по малко, но не отказваше броколи, леща, какво ли не. От няколко седмици не иска нищичко освен хляб или сухари. Бута и се върти ако се опитваме да го храним. Нямам идея защо е така, но нощем се буди по няколко пъти, сяда в леглото и плаче. Понякога е защото е гладен и докато не му дадем бутилка в мляко не млъква. Друг път просто си плаче. Мислех, че са зъби, но май не са...
Някакви идеи? Вече се притеснявам да не му падне хемоглобина пак само на хляб и мляко.

Свекс. Гледах снимките от Испания <3. Едната ни част от медения месец беше в Мадрид и ме върна към страхотни спомени

И в крайна сметка - доволно дете от родител няма. В смисъл - все кусури ще се намерят. И моЙта мама много си я обичам, ама има неща - наказания и т.н., които помня от малка, които са ми толкова гадни. Или разни "приказки". И като и кажеш, че прмерно не ти е било приятно и все още не ти е приятно, тя казва - в крайна сметка нали е свършило работа и...примерно - не си крала, убивала, бъркала в носа или каквото и да е там.

После ходи обяснявай че ти е нанесла трайно психическо увреждане

Али, пак ще ти опонирам, но не е нещо лично.

Всичко, което описваш за България като ежедневие, важи с пълна сила и на Запад, няма разлика.
И там родителите са напрегнати на работа, и там се прибират и се захващат с деца и домашни задължения.
Даже мога да кажа, че стресът е много голям, защото останеш ли без работа, буквално ти се срива светът за много, много кратко време.
И не говоря от позицията на емигрант, ние сме ясни, говоря за месните.
Болшинството нямат нужният душевен и материален комфорт, така че нервите не са оправдание за кресливостта.
Всички малко или много мислим "тази пикла/пикльо ни се качва на главата" в даден момент, докато те не са така.

И пак да кажа за традициите и подходите във възпитанието. Като не са те удряли-не удряш, като не са те навиквали-не навикваш.
Мен и са ме били и са ме навиквали. Дядо ми имаше точилка, наричаше я "Управителят", "Управителят" беше винаги на видно място, да всява респект, а ако това не помогне, да влезе в действие.

Свекърва, точно така е, както го описваш, дори аз се хващам сега, че 70% от караниците със Симеон, са точно заради парите, защото си е скъсал дрехите, обувките, пуска водата в банята и я оставя така, изразходвал цяло руло тоалетна хартия, счупил нещо и т.н и т.н, 20% са за това какво ще кажат хората.

Но точно си права, че в крайна сметка това не спестява нищо.

Марта, точно за това говоря.


ЕДИТ: Скай, абсолютно е така!

milenuity , не мисля, че това е злоядство, по-скоро прилича на някакъв период, през която минава.
Мнението ми е,че трябва да запазиш спокойствие и да не му концентрираш вниманието върху храната.
Опитай се максимално дълго да не го считаш това нещо като проблем.
Струва ми се, че ще отшуми.
За твое спокойствие може да му направите някакви изследвания на общото състояние.

Влизам само да ви почерпя, моята приятелка, с която си бременеехме заедно днес е родила - малка сладка госпожица, 3 кг, 50 см  Мисля я цял ден, щото ми зачезна и предполагах какво се случва, сега мъжът ѝ ми писа, много съм щастлива  Повече подробности не знам, чакам да ми се обади или да пише тя, но каза, че и двете са добре

Абе, Скай, то ако е приятно- няма да е наказание
И нашата кокона е всеядна, ама не съвсем. Яде основно манджи. Затова и кухня й викам. Диването махна плънката на домашна пица и яде тестото. Това защото реших да я пробвам с каквото ние ядем. Покрай манджите яде и салати, млечни, все в нашите чинии надзърта. Постижение на баща й- отиваме в Лидл и "Тате, купи йепче( хлебче). Не ламти за шоколад. Аз взех да се крия, че и ММ да не ме гледа в устата.
Мари, вярвам силно в това, което пишеш! И за Пикльото, и за нещото, всяващо респект. Все страх трябва да се сее в душицата на детето. Човек в безпомощно състояние се връща към това, на което е свикнал- бой, крясъци... Я си изкоренете навика да светвате лампа в тъмна стая. Дали ще е лесно?!

Миленка, да не му никнат кучешките зъби? Те са най- коварни, да знаеш . Там се събират очния и ушния нерв, големият син даже беше изкривил едното око за около седмица. Нищичко не ядеше, само плачеше.

Цитат на: skylife в 10.05.2016 16:39

И в крайна сметка - доволно дете от родител няма.

Е тука влизам в спор веднага. И понеже говоря за себе си, няма как да ме обориш
И съм била доволна винаги. Не от дистанция на времето, а винаги и на момента. Една от причините да НЕ искам деца е защото знам, че няма как да съм като нашите. Защото няма нещо, за което да си кажа: Един ден ако имам деца, това няма да правя като майка ми/баща ми.