Марта кое е първото?

Момичета да ви кажа досега си поплаках.. Не знам дали сте чули историята на бебе Дилян от Русе... Няма да ви пиша подробности, но с две думи - няма да се оправи... Днес окончателно се е разбрало че заради голямото забавяне(причинено от оня педерас без извинение дето го арестуваха от Фонда) туморите ня бебчо са прекалено големи и никой лекар нито у нас нито в чужбина не може да му помогне...   Ей хора, сърцето ми се сви.. Когато бях по малка не ценях живота и здравето и чак сега си давам сметка за това, но сега разбирам че по ценно и важно няма... Като прочетох новината и двамата с Мечи плакахме като деца и благодарихме на Господ за здравото и щастливо дете което имаме.. Не съм най добрата християнка,не спазвам повечето божи правила и закони, но съм благодарна всеки ден за това което имам...  
Дано тази малка душичка си изживее последните мигове наспокойствие и сред обич..  А оня тъпанар заслужава разстрел!!!  И пак - кел файда.. Едно малко създание си отива от тоя свят заради човешката алчност и безхаберие... Еми не е честно!!!  

Цитат на: Cerise в 11.05.2016 23:35

Ако един ден дойде и каже "Давай да решаваме", тогава да... ама от сега да си говорим вафли за след неопределено време и обстоятелства...

Така е,да, няма смисъл.
Аз малко съм болна на тема планиране отсега за след 100 години. 

Добро утро!  
Миленка, печално е!   Но те ще си платят! Няма безплатен обяд, човек винаги си плаща, плаща и за действия и за бездействие, абе за всичко... Всеки рано или късно си получава заслуженото! Спирам, че  
Трактора е този, с който караха готовата продукция. Аз немалко пъти съм била топ пикър, яко звучи, а? Буквално: Най-добър събирач, хахаха. Та отдавна така: Ягодки,малинки,ябълчици, сАчки сАбирааааам...
Яко е обаче и адски трудно на моменти. Аз и затова родих лесно сигурно, защото в сравнение с тоя гърч явно родилните болки ми се сториха незначителни. Имало е нощи не съм можела да заспя от болка в кръст,колене, гръб. Само аз си знам как успявах на колене с тоя ръст от 180 см... Ама пък и купоните си ги биваше. Освен това и понаучих руски, полски и румънски. Хванах последните години на добро заплащане, 2007 като влязохме в ЕС и заплащането се промени. Кумата ходи и 2007, и там срещна мъжа си, сега са в Лондон и имат 2 деца и като ги гледам хич не им "пука на пуканката за новия изборен закон...
Една колега възпитател в 2-ри клас рекнала на децата: Пука ми на пуканката с колко ще завършите, ха
Свекоооо, пускай кафетоооо, по гората ли си пак?
Мари я четАх в темата й, освен да си направите и момиченце не виждам какво друго мога да те посъветвам. Да ти доверя и една тайна: След някоя и друга година момченцата стават "пичове", а момиченцата обратно, почват да пилят нерви... Тъй че малко ти е останало!
Друго не поня, тъй е то като хойкам - чак мускулна треска имам. Ама тъй е то, като имаме панаир в града!

О, привет!
Ей ви прясно кафе за пиене и зърна за ръфане, вместо роднинско тяло по закон . Е, понеже в момента и на мен ми е пареща тема връщането от чужбина, ще я оставя за по- спокойни времена и ща се върна към даровете на природата с един виц.
Значи, по време оно, когато германките налитаха като невидели на българските мъже, а аз бях ученичка в езиковата гимназия в Бургас, един попрестарял "щранд инженьор" /днешен гларус, с няколко висши/, решил да се пробва като любовник. Ама не бил много сигурен в мъжките си възможности и за всеки случай си купил един изкуствен член /тогава виагра нямаше/. И не сгрешил, наложило се да замота жадна за ласки германка и да полза аксесоара в тъмнината. След като се поуспокоил, взел да вдига и собствения си самолет и какво, какво да прави...тръгнал да ползва и задното немско отвърстие със заместителя. Германката възкликнала: "Ooooooo, Sie haben zwei!!!!" /ооооо, имате два?/. Твърде притеснен от наближаващата кулминация надареният мъж прошепнал: " Трай, трай!" "Drei!!! Wunderlbar!!!" {drai!!! wunderba:} или в превод /ТРИ!!!!ПРЕКРАСНО!!!!/ изкрещяла в екстаз германката и зейнала, сочейки с пръст красноречиво окръглените си устни, като окончателно забелила поглед.

Добро утро  Бяхме днес на ЖК и пак съм дзен 

Миленка, аз лично първо те свързвам с Бобчо, след това с всичко останало, така че може би това е първото Що се отнася за бебе Дилян...и аз плаках снощи, а Боби се ядоса да не съм се била разстройвала, че с нашето всичко ще е наред Е дай Боже, ма не може да не ме избие на емоции И аз като Фани иначе вярвам, че рано или късно колелото винаги се завърта и всеки си получава заслуженото...

Вики, трябва да се изясните някак си с Теодор според мен...да не вземе да хукне след някоя и друга година да управлява фирмата на тати  Знам, че са ви трудни разговорите (като и при нас с моя мълчалив мъж), ма без тях не може 

Леле Свекс ма какви мръсни вицове пускаш рано сутрин  Пък то тия германки явно като дойдат са ненаситни, поради липсата на истински мъже в родината им 

Айде добро утро!

Аз тая нощ така силно се развАлнувах по времето, в което студентите се връщат от купони, за националната лотария за детски градини, че повече не заспах. Много беше тежко, все едно трябва да избирам между Харвард и Оксфорд иначе с образованието на отрочето край... ЧетАх, мислих и някъде призори ми светнА... избрах си да си останем в Оксфорд, ама в очите съм ей тъй ... ... Като се събуди наспан и другия родител потвърди, че в Оксфорд също ще е достатъчно добре за текущите образователни потребности на Малкия принц. Олекна ми, че не съм мислила напразно, обаче пък беше вече твърде късно за да си лягам пак и си намерих по-приятни занимания! Поуката от приказката е, че ако случайно си отворите очите по някакъв повод след няколко часа сън, да не си поглеждате смартфона, защото ще ви влезе някоя муха в главата ... и после цял ден ще сте в режим бухал като мен. Аз поне съм трениран бухал

За бебчето не се разстройвам сега, адски трагично е, но мога да кажа, че го предчувствах или, че логиката на там водеше и шок за мен на този етап няма. На 4 месеца растат като гъби, клетките се делят толкова бързо, че е твърде вероятно нищо да не може да спре и раковите. Друг е въпросът, че не се направи опит на време, че се бавят нещата, че родителите са в агонията на безпомощността заради бюрокрация... Господ си знае кого на какво изпитание да прати! Дано да е милостив към нас и ние нека си спомняме по-често, колко сме щастливи че ходим, дишаме, храним се нормално, защото има хора, на които и това им е отнето.

Свекс, не знам на каква вълна си Родния трябва ли да се замисля не?Време ти е за явно  

Фани, кака с такъв дълъг бедър няма как да не успеЙш в живота Много ме радват свежите ти включвания.
Чери, защо не искаш да живееш в България? Водя си проучване, защото познавам много смесени двойки, които избират да живеят тук. Под смесени имам предвид, че мъжа е чужденец.
Фери, поправям си поста, за да отговоря и на теб. Боби вероятно е прав, не ти трябват негатвини емоции сега, трябва да ти е леко на душата, красиво.
Айде готова съм, написах достатъчно текст, че едва ли ще се спрете да ми изчетете подвизите. Хубав ден!

Добро утро!

Напротив, Киви, спираме се да прочетем и още как!

Толкова се ентусиазирах от прочетеното, че чак ме амбицира да пиша, за да ти кажа, че се забавлявах (на твой гръб) със среднощните ти терзания
Дай повече светлина по въпроса, каква е тази драма, на която така трудно се намира разрешението?

Свекърва и мен ме впечатли с това, накъде ти върви мисълта, какви са тези вицове, за които се присещаш  рано сутрин?!

За бебето.... не съм запозната в детайли със случай, но бих казала, че огромната трагедия е в това, че въобще се е случило детенцето да е болно по такъв начин. От този момент, нататък най-тежко е, че се хващаш като удавник за сламка и имаш надежда и се бориш ..... срещу нещо много страшно, тази диагноза.
Какво е щяло да бъде, никой не знае. Възможно е да са му спестени повече мъки на детенцето.
Че системата е счупена и родителите не могат да се възползват от всяка възможност, колкото и минимален да е шансът е ужасно, че овластените се държат арогантно и престъпно спрямо съдбата на засегнатите хора, е възмутително.

Остава ни надеждата......, че детенцето ще намери покой, че това ще се случва по-рядко за в бъдеще, че системата ще заработи, така че дори при 1% вероятност, да се направи опит да се спаси детски живот.

Фери, аз също смятам, че за неща които не можеш да промениш, е излишно да се натоварваш.

И изобщо бъдещи майчета, избягвайте да ставате "свидетели" на драми с деца и бебета, защото това въобще не е добре за вас. Бъдете повече егоисти и мислете за себе си и собственото си неродено дете.

Спрях се и аз, как не

Ами какво да ви кажа...спрях си да ми се появяват на стената разни групи тип спрете насилието над животните, но такива постове все още изскачат, знам, че не трябва да се натоварвам, ама пуста човешка природа  Благодаря ви 

Само да кажа, че въпросното момиче е с една вагина, така че на мъжа ѝ му е все тая

Цитат на: Kiwi в 12.05.2016 10:13

Господ си знае кого на какво изпитание да прати! Дано да е милостив към нас и ние нека си спомняме по-често, колко сме щастливи че ходим, дишаме, храним се нормално, защото има хора, на които и това им е отнето.

Много ми харесва как си го написала  Посмях се и аз с терзанията ти за детски градини (аз отсега съм в размисли) 

Цитат на: Marri в 12.05.2016 10:31

Дай повече светлина по въпроса, каква е тази драма, на която така трудно се намира разрешението?

Драма няма всъщност, аз още миналата година си бях избрала Оксфорд (т.е. тази по-близо), обаче не щеш ли прочетох по късна доба, че другата - Харвард (пак в квартала, но определено по-далеч и изискваща в лошо време и при закъснение ходене с кола) била нааай-добрата. Това с най- е въпрос на гледна точка и изобщо не е фактор, кое е по- кое е най-. Истината е, че ми е разбит съня от както се познаваме с малкия принц и ако не беше Харвард и Оксфорд, нещо друго щеше да е.

Аз ноУ сЪ извинявам за силно тъпия въпрос, ама не ви ли е още рано за теЗ терзания?

Пък за Оксфорд да си кажа - като го посетихме веднъж, чак ми се приучи пак

Добро утро и от мен!

За съжаление в нашата държава сме подложени на тотално изтребление и пълно безхаберие. Аз на 20 години влязох в болница,заради болки в корема и имах чувството,че няма да изляза жива от там,а какво остава за тежка диагноза и такава мъничка душичка. Възхищавам се на всички хора,които въпреки всичко имат сили да се борят и се борят до последно. Дано се намери начин да постигне спокойствие или нова надежда това семейство. Това,че ние сме относително здрави изобщо не значи,че сме в безопасност. Снощи гледах трима шофьори от Градски транспорт София,които обясняваха как старите автобуси нямат спирачки и им се налага да спират като трият предните гуми в бордюра,как след като мине гаранционния срок на новите автобуси те ще станат същите гробници като старите,защото няма да ги поддържат. И това в столицата,а в Горно Нанадолнище си представям в какви ковчези ги возят хората,та единствено Господ ни пази всекидневно тук. Заради такива неща аз искам да напусна България, не знам Чери защо не иска да се върне,но предполагам по подобни причини.

Киви, и ти ставаш за автор в този сайт,дето тук ни забавлява всички от известно време.
Ох,сега ще издиря някоя красива снимка да ни оцвети разговорите и атмосферата въобще,че ние вече се замисляме,че явно и това лято ще мухлясваме,та за сватбата и по един шлифер ли да си закупим?!

Е, то май си е дъждовалежен по принцип, добре сте се ориентирали към юни.

Нашата сватба беше на 23,05, та яко ме беше хванала нервата по въпроса с дъжда и в крайна сметка валя преди обяда, но слабо, а ние започнахме същинската част след обяд та нямаше драми.

Това ме подсеща, че седмица преди сватбата започнаха някакви ремонти дейности на нашата тясна калдъръмена улица, копаха някакви канали, полагаха тръби ... ей такива занимания, та ТОЧНО на денят на сватбата бяха стигнали пред нашата врата.
Буквално пред вратата бяха натрупани павета, едни не особено лицеприятни камари, та младоженеца в 8 ч сутринта мъкнеше камъни от пред вратата на едно доста по-далечно място, да са извън обхвата на камерата, понеже беше събота, т.е почивен ден и нямаше кой да я свърши тази работа.....

На видеото се вижда как излиза майка му и плисва менчето с вода, да му върви по вода, водата се стича по наклона на улицата, т.е към дупката и камарите камъни, а младоженеца, за да не се снима това, тръгва в обратна посока, въобще забавно беше.
Че отгоре на всичко не можеше да се мине с кола оттам, та се налагаше да се обикаля по едни чукари и още по-тесни улички.
За да е по-цветна картинката, да кажа, че говоря за Велико Търново. Там баири и тесни, калдъръмени улици, особено в старата част, не липсват.

Като казахте "нова надежда" и се сетих. На едни познати детенце почина от вирусен менингит на 2 годинки, скоро след това майката разбра, че е бременна отново. И ми кажете пак, че няма съдба... Трябва да ходя за манджа а още съм по пижами, заспало ми е, голяма реанимация след вчерашния маратон...

Цитат на: fanimira в 12.05.2016 11:25

Трябва да ходя за манджа а още съм по пижами, заспало ми е, голяма реанимация след вчерашния маратон...

Вчерашен или снощен?

Ооо Вероника ме е оцелила с малинките. Това ми е едно от най-най любимите неща.  

Киви, не искам да живея в България заради случаи като това на въпросното бебе. За мен отношението към и между хората е най-важно, а там е под всякаква критика. Не че тук не ме мотаят, ама с такъв финес го правят, че чак ги оставям.
Качваш се в автобуса - шофьора те поздравява, пита имаш ли нужда от помощ за торбите... Ей такива елементарности, дето ти правят деня.
Фери, ама той е напълно свободен да ходи където си иска. Аз никак нямам претенции да остава тука щом не иска, въпроса ми е да не очаква, че аз ще се върна.

Свекс, сега ми дойде на акъла - испанците с какви контакти са? Стандартните европейски ли? Че май ще трябва да си купувам трансформатор. И друго - мисля да обменя малко евро, а останалото да плащам с карта. Дали на повечето места мога да плащам с карта?

Хайде хубав и ползотворен да ви е денят.  

~~~~Снаха – това е една неблагодарна, вечно хойкаща, не умееща да готви и нищо не правеща роднина на една свята жена. ~~~