Хайде поне кафе да има
Миме, гадна работа е това с приятелката... Ама поне от благоприличие да пазеше някакво поведение и да си се снима вкъщи в каквато иска поза Явно и липсва нещо и в главата, и в сърцето.
Къщата ни е пълна и не можем да се разминем. Хладилникът - също. Родният вчера домъкна 2кг. кайма, 6кг. охладени пилешки филета, кашон зехтин /12 бутилки/, кашон вино, 2 кг. кашкавал, кутия маслини /3кг./, паста разни видове Барила 8 опаковки /щото били на промоция/, 4 пакета масло и 5 опаковки бакпулвер /и те също били на промоция, макар да не ми трябват. Повече мъж сам на пазар няма да пускам. А, също и 4 хляба, да не се налагало и днес да се пазарува. Все едно казарма войници ще изхранваме
Котката се е свряла в гардероба, аз въртя перални, а момците са на фитнес.
Теди Москов вчера каза една много умна приказка във връзка с честването на Ботев - каква е тази работа, дето празнуваме, че някой е убит, та даже и заря правим.  
Ползотворен ден на всички
Фани, ако си с деца, не ми се фукай, дори и на три морета да си

Леле, Свекърва е яхнала метлата днес!!!

Вашите запаси ми напомнят на филма "Вилна зона", където като носеха ястията и ги съобщаваха, запомнила съм "кИфтетата" хахахах

Добро утрооооооо Миме тук сме,пием си кафенцето на Свекърва ( вече само виртуалното ми остана ) и се любувам на цветущите изрази на моите майстори.На всеки пет минути си поздравяват майките,после правят някакви неща на жените си.Та до обяд са си спретнали цял маратон.Добре,че днес приключват,най-накрая имаме плоча на новата пристройка и това си било голям празник.Сега ще пият до вечерта,понеже така се правело.Ма живи здрави,нека се веселят хората
Нашите абитюренти тази година ( за разлика от предишни години ) бяха прекрасни .Много стилни и много изчистени от грим и натруфени джиджавки,Направо съм очарована.Никакви цветни коси,премерени изискани рокли,не прекалено секси,нежен грим и небрежно събрана коса.Все едно гледаш Златните глобуси
Вчера успях да видя някой от столичните абитюренти,охххххх трагедия.Цветни бомби,мокри от дъжда ,напълно неадекватни,но младост-нерадост.Ще пораснат и ще умират от срам,като си спомнят за този ден

Отивам да се подмазвам на кучетата,понеже три дни не са пускани навън и сега даже не ми говорят 

Аз прелетях през бебешките теми, ама за тук няма какво да споделям... Нещо ме боли глава Мъжо е на часпром, та като се върне може и да изляза сама. Имам още малко време да се ориентирам за официална рокля и да взимам решение дали ще шия, дали ще купувам. Още ми е едно неясно, а времето си минава.
Мари, разсмя ме с "Вилна зона". Много любим филм и на мен, и на ММ. Винаги се сещам и за нещо, което съм чела - в сцената, в която "синът" съобщава, че се е оженил, са казали актьорите да го изиграят, както си искат. Катя Паскалева е отвъртяла такъв шамар, че чак "бащата" комоцио е получил.
Лоли, радвам се, че намина

Ето ме и мен, мисля да съм по-активна, че да не ме налягат черни мисли. хехе Ние цяла сутрин мързелуваме и сме на скайп. Малчо заспа и аз продължавам да бродя из форума. Пералнята е пусната и простряна, ама не съм готвила още....Очакват се бури при нас, от тия тип летни, ама да видим, че исках да изляза.
Свекърва, направо ме разби с пазаруването на тм, все едно е ходил до склад на едро ахаххах, 6 кг пилешко, ами да де, като за цяла рота! И с бакпулвера може да иска да ти каже нещо, може да му се е прияло нещо на човека.
Фани, върнах назад и това, което описваш е така, къщата на куп, детето реве...ама нейсе, нали това е да си мама.

Пак казвам, че изобщо не искам да съдя никой, пък и нямам това право. Просто моите разбирания са далеч, далеч по-различни.

Мари, и мен това броене до 12 и накрая Уууу ме дразни, ама като знам, че и ние сме го правели. Къде ни е бил акълът?!  На светлинни години са от мен сякаш, ама какво да се прави.

Фаниии, напълно завидях. Не едно, ами две морета. Еха, кой като теб?  Я, кажи къде ще ходиш, поне да си помечтая малко. 

Свекърва, страхотен запас си имате.  Скоро май няма да пазарувате.

Времето тук е чудно. Разходих се с приятелка и преди малко се прибрах. Изобщо не искам повече да вали.

След смъртта на баща ми на погребението му, ми правиха забележка "нямаш ли черни чорапи" ииии..."Защо не ревеш, притесняваме се за теб?"...на мен не ми пукаше кой как ме вижда, аз страдах и още страдам в душата си...аз загубих най-ценния и важен човек за мен....но никога не си позволих да получа съжаление у някой страничен. Сестра ми ден след погребението имаше абитуриентски бал...и хората питаха дали ще отиде...О!ДА! Тя отиде и водеше хорото с усмивка на уста. Така сме възпитани...от него! Хората никога не бяха фактор за нас как ще ни гледат и дали ще се възмутят... а те се възмущаваха......
Дано вие ме разбрахте правилно.

Наде, ти си психолог човек и знаеш много добре, че с плача излиза и малко от вътрешната болка. Та затова хората са искали да те видят да плачеш...Вашият баща имаше време да се сбогува с вас, да ви каже как би искал да понесете неговата загуба.
Съвсем друго беше обаче с починалото момче - внезапна смърт на млад човек, протести, интервюта, плач. За мен е недопустимо да е супер нахилена и да се фръцка пред фотограф. Нека си е с бяла рокля, нека отиде на бал, животът наистина продължава и никой не знае какво и е в сърцето. Ама държанието и преди и сега някак не ми се връзва. Когато едно нещо излезе толкова на показ и го спряга цяла България, няма как да не се съобразиш с мнението на хората, които са те подкрепили, възмущавали са се с теб и съответно очакват да имаш адекватно поведение.

Отново няма да се съглася. Мен само не ме гледаше цяла България, а мъничка провинциална част. Никога с баща ми не сме говорили, откакто разбрахме за болестта, за смърт..НИКОГА! Баща ми щеше да се оправи...ВИНАГИ! В момента, в който почина...ние дадохме на него това, което той цял живот показваше на нас...и че трябва!
Превръщам го в една своя драма и се извинявам. Просто исках да бъда един различен анонс... Хората си казват "нека не съдим другия"....ама съдят.... и мен са ме съдили...и знам. И знам, че не е правилно, така съм устроена, в това вярвам...и ЕВАЛА на момичето!!!!

ЕВАЛА на теб!   

Въпреки темата - да, подкрепям Надето.

В крайна сметка - всеки си има начин да приема мъката и всеки страда по различен начин. И да - хората винаги съдят. Дори и аз - често казвам - в крайна сметка това си е техния живот, пак се хващам понякога...не точно да съдя, но да коментирам нечии постъпки и начин на живот.

Обаче всички сме възпитани по различен начин и са ни се случили различни неща в живота, което ни е изградило като личности.

Цял живот слушам от баба ми "уууу, недей...еди-какво-си, защото - какво ще си помислят хората". Или ако нещо се изпокзраме в къщи - не викайте, защото хората ще чуят. И за това пораснах такава - да не ми пука какво мислят хората, защото ми е писнало. Хората не живеят с мен...

А това как да се постъпи когато човек си отиде...да сме живи и здрави всички още мнооого дълги години, но не знам дали ще се облека цялата в черно за мама и баба. Какво като се почерня? Да не би да ги върна? Едно време като почина дедко, на рожденият ми ден не бяха минали 40 дни или тогава бяха 40, за това аз не празнувах. Дедко ми липсва и до днес, но ми липсва и онзи непразнуван рожден ден. Може би е егоистично, но всеки си е индивидуална личност

И аз мисля, че всеки постъпва по съвест и според възпитанието си  и разбиранията си.
Не бива да се съдят хората.
А онова момиче какво е видяло и дали го е преживяло е съвсем отделна тема.

А ако бяхме на мястото на родителите на момичето?!

Напоследък направо забравих за този форум. Добре, че беше една съфорумка да ме подсети.
В моя живот напоследък нещата се нареждат по някакъв странен начин, но съм страшно уморена и имам неистова нужда от почивка. Лошото е, че тази година 2/3 от отпуската ми ще заминат за лекции, но пък поне после ще съм магистър по Софтуерно инженерство.  Вторият семестър почти приключи - от днес имам 2 шестици. 

И да променя малко минорната тема - стажът ми приключва след 3 дни и ще ме оставят на работа - е, вярно  - по заместване до края на годината само, но после ще му мисля пак - нова година, нов късмет. 

А ако сме на мястото на родителите на момчето?
Съжалявам, но не мога да се съглася, че личната загуба и афишираната публично загуба, съпроводена с протести и демонстрации са едно и също. Съдя хора, които искат да бъдат обсъждани и съдени, излизайки на показ.   Пък и в случая мисля, че всяка една от нас изказва мнение, без да сме преки свидетели на двете събития, та нашето повече прилича на клюкарстване.
Аз също загубих баща си млад, след тежка борба с рака, а чичо си - още по- млад, едва на 40. Никой не ме е карал да нося траур, дълго време след това не можех да плача. Не можех и да говоря, стомахът ми беше болезнено празен, както и нямаше сила, която да ме накара да се усмихна и с половин уста. Никъде не исках да ходя, никого не исках да срещам, исках да тъгувам спокойно. Трябваше ми доста време и както винаги казвам в такива случай, много съжалявам, че не съм вярваща.
menyanthe, ама положително се подреждат нещата, нали? Пък дали е по странен или логичен начин, няма кой знае какво значение за крайния резултат. Много сериозно ти звучи магистратурата Браво на теб Половин година работа е много време, дано пак се подреди нещо

Абе я! Не влагаме ли прекалено голям смисъл в деянието на момиче току-що преминало т.нар. тийн години?! Извинете ме ама аз и тогава и сега не вярвам в "супер-дълбоките" чувства на момичето.  Като че ли не сме били и ние на толкова?! Каква "вечна любов", кви 5 лв?!По същия начин ли обичахте тогава и на 25, а сега?! Използваха я... Жалко за момчето! Бог да помага на родителите му да превъзмогнат болката от загубата!