Цитат на: Cerise в 10.05.2016 21:57

Е тука влизам в спор веднага. И понеже говоря за себе си, няма как да ме обориш
И съм била доволна винаги. Не от дистанция на времето, а винаги и на момента. Една от причините да НЕ искам деца е защото знам, че няма как да съм като нашите. Защото няма нещо, за което да си кажа: Един ден ако имам деца, това няма да правя като майка ми/баща ми.

Лещата?!

Лещата??? От темата за злоядите деца и брат ми ли? Или някоя друга?

И аз сега видях въпроса за злоядите. Аз лично съм била злояда от бебе,дори преди 1вата година. Родила съм се 2,750,паднала съм до 2,500 и понеже нищо друго не ги е спирало да ме изпишат майка ме е будила,когато съм се унасяла,цокайки,за да може да ни изпишат по-бързо. Дядо ми на връщане от родилното се закахърил как ще оцелея като съм толкова кльоща.

 След това нощно кърмене изобщо не съм имала,не съм се будила и майка не ме е разбуждала,щом не съм плакала. Дето казва тя "Порасна само от спане"(и до сега съм си поспалива ). После от детската кухня е намазвал дядо ми,който ми ядял манджите,почти нищо не съм харесвала,дори кремовете. Така продължавам и в детската градина,от където имам спомени вече. Майка ми е била с разширен стомах от бебе, тъй като е била първо дете след 2 загубени по време на и след раждане и е била твърдо решена да не ме насилва да ям. Лелките и госпожите бяха предупредени да не ме насилват да ям и че това не е проблем за родителите ми.

И двамата обаче са били категорични,че се яде само по времето за хранене. Имам спомени,че щом започна да чопля татко ме питаше със строг тон "Ще ядеш ли още?" и при отрицателен отговор ме освобождаваше от масата с пояснението,че после няма ядене. Такова тичане с лъжица,държане на сила и други не са правени с мен. Единствено специално за мен се е готвело в събота -от мама за закуска се приготвяха "Бухтички за злояди деца" по рецепта от "Вестник за жената" в останалото време каквото за тях,такова и за мен. Другата форма на глезотия веднъж в месеца в събота или неделя Макдоналдс с детско меню,но това е времето,когато не беше известно или поне не масово колко вредна е храната там и то поради причина,че това беше единственото място,където си изяждах всичко.

Не било леща, ами супа, където я изляла върху теб.
Объркала съм се от разказа за лещата и брат ти.

Аааа Еми пак я оправдавам, като помня какво правех (луда я правех) и брат ми и той, аз на нейно място директно влизам с шамарите.(Теодор много често ми казва,
че го е стах да не ни вземат детето тука заради моя...характер).
Тая случка щом я помня, значи си е изиграла ролята. Само дето, аз на нейно място не бих го направила така - не стига че дете ще имам да преобличам, ами и пода да чистя. Което и стана тогава.

Цитат на: Cerise в 10.05.2016 21:57

Е тука влизам в спор веднага. И понеже говоря за себе си, няма как да ме обориш
И съм била доволна винаги. Не от дистанция на времето, а винаги и на момента. Една от причините да НЕ искам деца е защото знам, че няма как да съм като нашите. Защото няма нещо, за което да си кажа: Един ден ако имам деца, това няма да правя като майка ми/баща ми.

Аз изОПще нямам намерение да споря и много се радвам, че има и такива хора като тебе. Изхождам по принцип от идеята, че няма безгрешни хора и в очите на хората другият бърка - дори и за лещата

С времето съм се научила да приемам всякакви хорски мнения и идеи, защото са си техни. Аз не им живея живота и не знам защо са станали такива, каквито са. Дори и да не ми харесва, и да не го намирам за правилно - всеки си има собствения живот, собствените възгледи и начин на възпитание на деца...и на готвене на леща.

Като цяло моят живот се стече така, че в един момент предпочетох да съм болезнено откровена с моите най- близки хора, отколкото да седя и да се ядосвам за глупости. Малко по малко това започнах да го прилагам и в  живота си извън домашното обкръжение. Така загубих някой и друг мним "приятел", но пък за много неща ми е по- спокойно - може и нищо да не се промени, ама аз съм си казала.

Ето сега - тазвечершна случка пак с моя добитък. Вървим си на разходка...той ми е вързан на кръста, на метър  и половина въже. Изведнъж до нас идва едно голямо мъжко хъсе и приръмжава. Моят се идразва и започва да лае. Стопанина на другия пес седи на 20м от нас и гледа тъпо. А аз съм с една приятелка и в крайна сметка не знам това куче дали няма да нападне. Айде...разминахме се...

Около час по- късно, на връщане, срещаме същият пес - отново пуснат - но с едно негово не по- малко другарче. Аз си хващам добитъка, който все още ми е вързан на кръста и ме заобграждат 2 въз големи мъжки кучета. Стопаните продължават да ме гледат като дебили и даже не си викат кучетата. Помолих любезно да си хванат за малко кучетата - свирнаха им и в момента, в който ние тръгнахме и им обърнахме гръб, двете псета хукнаха след нас да ни гонят. Казвам им - добре, помолих ви да си хванете за малко кучетата. Не бе хора - моето куче било агресивно и в него бил проблема.

Викам - не, не е агресивен, а дори и да е така (щото да не си кривя душата - лошо ми е момчето с навлеци) - моето куче е вързано, за разлика от вашите. Ми - какво да ви кажа - аз съм виновна, да знаете.

Цитат на: Cerise в 10.05.2016 22:36

Само дето, аз на нейно място не бих го направила така - не стига че дете ще имам да преобличам, ами и пода да чистя. Което и стана тогава.

Е, ти сега направо си "........." тъй де...хахаха, нали нямаше такова нещо за което да кажеш, че няма да правиш като тях ВидЕ ли как те изловихме веднага в лъжа

Ехехехе, което си е така, така си е. Права си.

Ама да - говоря генерално, че съм доволна от тях. Наистина и преди и сега. Особено преди в ролята на родители, защото сега са повече приятели.

Привет, привет!
хихи, аз пък помислих, че става въпрос за гъгриците в лещата и фасула, дето ти ги бяха пратили преди време, ама те май от свекърите бяха . Чери, помним и как се оплакваше, че майка ти е студена и безчувствена
Верно, че кусури винаги се намират и както казва една приказка "Благодарност от деца не чакай!" или "Гледай сега, гледай, после златно ще ти акат!" обаче като положително отрицание .
Та и аз не очаквам да не правя гафове в очите на децата. Ама чак пък да им оставям някакви психически травми не мисля . Моите психически проблеми са си от моя характер, аз трябва да се боря и променям и нито родители, нито деца са ми виновни
В действителност не сме  получавал  нито явни упреци, нито пък специални благодарности откакто са пълнолетни, та смятам, че сме родители в нормалните граници. Само едно индиректно сравнение от страна точно на малкия, дето в повечето случаи е бил "на въпреки" с нас от сорта на "...поне техните са като вас, винаги зад гърба на децата си" по повод родителите на най- близките му американски приятели. За мен е повече от комплимент, целувки и прегръдки и гръмки слова.
Хайде, сряда е, ама от дълга работна седмица, та може да го минем за вторник . Аз ще ходя да закривам една банкова сметка, където има цели 2000лв. Намяркала съм едно спално бельо и бели памучни килими за лятото и смятам да не казвам на никого какви ми са плановете преди да ги осъществя.

Добро утро! На ти Свеки кака ви на бригада - UK -summer 2006

Фани, събуди мъжкото в мен

Добро утро 

И аз съм общо взето още доволна от родителите ми Разбира се, че като се замисля винаги може да се сетя за нещо, което ми е оставило траен спомен, но както каза Свеки: Поне винаги са били до мен, а вече и до ММ и семейството ни и това обезличава всички лоши спомени 

Леле Фани каква си загоряла мома англичанка 

Понеже съм много мързелива, пак си оставих всичко за последния момент и снощи до 12 часа правих преводи, сега съм полу-спяща в синхрон с намръщеното време навън 

Е, виЙ сега психическите травми ги приехте много сИрИЪЗ.

Имах предвид да звучи нещо като - после ходи разправяй, че нямаш сестра...

Хахаххах снимката с трактора кърти хахааххаха я разкажи повечко за бригадата? Аз никога не съм ходила - тогава нямах интерес а и възможност имах работа докато учех, която нямаше как са зарежа.. Сега като се замисля май съм изпуснала... Малко пътуване из големия бял свят нямаше да ми дойде зле

Бобката спи,аз гледам тв и си чакам КФСто голям смях... Сутринта изчистих и оправих та сега почивам

Добър ден !

Аз май почти успях да си намеря обувки за сватбата и днес ще тичам да ги купя,докато не съм се разубедила. Иначе от ментовите кецове имам вече 2 чифта и в петък отиваме да дегустираме меню,та много сватбено става вече 

Каката на трактора много съблазнителна го раздава. Тъкмо на мен днес ФБ ми напомни,че преди 5 години съм хвърчала през океана за бригада. Като човек, който не е живял на общежитие и все пак колкото и да е бил луд купона е трябвало да се появя пред мама и тати след края му,смело мога да кажа,че бригадата е най-студентското и най-хубавото изживяване в живота. Освен че беше вододел между два периода в моя живот и там успях да се откъсна от себе си,да изживея миговете на момента без да мисля кой какво ще си каже, видях друг начин на живот,друга култура и въобще не съжалявам нито за минута за бригадата и даже ми е носталгично днес,че не могат да се върнат тия дни. Бяхме на Кейп Код,откъдето са Кенеди и е мястото с едни от най-хубавите плажове в Америка.
За поздрав ще ви покажа как изглеждаха техните плажове и техния най-голям хотел на полуострова. Как не са се сетили тия хора да си застроят,пък да си бетонират не знам, "тъпа" нация !