14.05.2016 12:42
Здрасти!
Какво си правите вие?
Аз оцелях след вчера
Беше хубаво долу-горе. Видях си колегите, бившия клас. Имаше и емоции, ревнах баш накрая, но не пред дечурлигата избягах в библиотеката, за разлика от т.нар. ми риплейсмънт. Ама чупки, стойки, ма как вече й ставало тъжно, как аха да ревнела, иска им прошка, само дето на колене не пада... Толкова се е вживяла горката. Само пърха с мигли и как не успяла да ми се обади, ма как не могли официална покана да ми пратят, ма видиш ли била ми звъняла пък не успяла да се свърже. Беше ядски глупаво някси. Моя милост беше срещнала ученици предния ден и им напомни за серенада и те отишли вечерта точно, после на заведение, аз дето толкоз я организирах накрая артиснах, мъжо вика: направи й изпращането на колежката си, само се изнерви и се прибра. Не трябваше да ходя, ама тъй то като не го играя "многострадална Геновева" да разигравам етюди...
Както и да е, сменете темата, че не ми се приказва....
Какво си правите вие?
Аз оцелях след вчера

Беше хубаво долу-горе. Видях си колегите, бившия клас. Имаше и емоции, ревнах баш накрая, но не пред дечурлигата избягах в библиотеката, за разлика от т.нар. ми риплейсмънт. Ама чупки, стойки, ма как вече й ставало тъжно, как аха да ревнела, иска им прошка, само дето на колене не пада... Толкова се е вживяла горката. Само пърха с мигли и как не успяла да ми се обади, ма как не могли официална покана да ми пратят, ма видиш ли била ми звъняла пък не успяла да се свърже. Беше ядски глупаво някси. Моя милост беше срещнала ученици предния ден и им напомни за серенада и те отишли вечерта точно, после на заведение, аз дето толкоз я организирах накрая артиснах, мъжо вика: направи й изпращането на колежката си, само се изнерви и се прибра. Не трябваше да ходя, ама тъй то като не го играя "многострадална Геновева" да разигравам етюди...
Както и да е, сменете темата, че не ми се приказва....

Имам планове за утре и за другата седмица почивните дни!


По- долу, пак под стрелка имаше друг процеп и този път се опитах да набутам банкнотата по дължина, ама пак не я иска...Пробвах с 20Е, оправях краища, бутах, прегъвах, но не и не. Обаче няма отказване, смених автомата. Повторих процедурата, придружих я и с потупване на машината и тръгнах към третия, последен автомат. Няма и няма резултат, макар да пробвах и с други банкноти. Тогава взех да натискам де що видя бутон и естествено блокирах машината. Тъпо и упорито подходих отново към първия автомат, твърдо решена да го рестартирам, защото все пак е някаква електроника, а всички знаем, че тя се поправя само по този начин. Започнах да го оглеждам, да дръпна кабел или нещо такова, обходих го няколко пъти, тупнах го...Тогава към мен се запъти един мижав испанец и направи знак да му дам парите. Да бе, ще му ги дам, скрих ги зад гърба и реших, че най- добре ще е да си отида при моите хора и да им се оплача от скапаната техника. Вирнах глава и тръгнах, ама онзи ме подгони и започна да ми говори бързо и припряно нещо на испански. Сега пък остана и да ме сваля 


Иначе се чувствах като на морето, само дето нз що имаше всякаква друга риба освен цаца в заведението и ми се уби малко морската романтика
. Имам лоши спомени от панчаревското 
Ей добре съм го измислила
Егати времето, не му ли омръзна?!