Здравейте!
Ние вчера се върнахме от Враца,но явно чистият въздух ме беше изтощил и днес едвам отлепих в 11:30. Преди да тръгнем фризерът се предаде (явно страда като го оставим тук сам) предвид,че миналия път се развали покрай НГ,когато бяхме в Банско. Викнахме свекърите да им дадем месото,което бяхме складирали. Те пък вчера харесали един хладилник и го купили и днес се отървахме от стария и чакаме новия.
Иначе много хубаво си изкарахме на хижата и много харесахме врачани,много бяха забавни и си личеше,че са добри хора. Малко аз се замислих как още не ми се разделя с този живот без деца и ангажименти,защото видях как бързо явно минава времето,тъй като жените бяха горе-долу с толкова години по-големи на колкото години са им децата. Та все едно се видях след 5-6 години и малко ме обзе страх.

..както и да е,де . Разходихме се из балкана,подишахме въздух,посмяхме се и беше много хубаво.
Миленка, честито за приема в яслата. На наши познати така им се наложи по финансова причина да пуснат дъщеря си в първия възможен момент и много се притесняваха,но не го показваха пред детето. Тя пък веднага пасна и тръгна без никакъв проблем,беше най-малка в групата,но сега е много оправна и общителна,говори супермного,а от есента ще е на градина. Та си има и плюсове,всичко е до дете и до готовност на майката да се отдели от детето,ако тя не го приема като драма и за него не е.
Бубе, и аз съм на мнение,че е важно младоженците да се забавляват,да танцуват,защото те са домакините и те трябва да предразполагат гостите,да дават тон за забавление. На сватбата на едни познати,която ни беше пример как не искаме да бъде нашата,булката липсваше почти през цялото време,кумовете не танцуваха,младоженецът се опитваше,ама сам какво може да направи,та това беше най-скучната сватба с най-нетанцуващи хора. За украсата аз затова съм много доволна от срещата в ресторанта в петък тъй като нищо няма да бъде сервирано предварително,едва когато ни посрещнат тогава ще поднесат салатата,а преди ние да влезем ще разсипят само алкохол и ще предложат безалкохолни. Това да има място зависи точно от добрия сервиз и от доброто сервиране и навременно отсервиране.
Ох,
Свекърва, с тия истории ми напомни за бригадата и как правехме някои неща като неандреталци. Особено се сещам как се борехме 6 човека да се обадим от уличен телефон на шефката от супермаркета. Първо,че ние сме били доста малки,когато спряха да се ползват улични телефони,а още повече пък американците да показват как се прави по филмите,та 6 човека се изредихме и не успяхме,чак на автогарата жената ни помогна и се сетихме,че сме гледали как пускат стотинки пък им казват колко ще струва разговора пускат и става връзката,ама ние си се изложихме прилично.

Много смешни ситуации имахме,ама засега толкова от мен.
Хубав ден и май пак ще мухлясваме и тая седмица....аман!