Понеже ме призовахте да споделя чуждоземски акъл, да си кажа, че тук с малките деца се отнасят като с крале. За цялото време, което съм тук , не се е случило нито веднъж да видя някои родител да крещи на детето си. Когато са малки, са винаги ведри с децата си, говорят им съвсем спокойно и са много, много, много обстоятелствени. Всичко и винаги се обяснява, на дълго и на широко.
Съответно децата също не крещят.
За сравнение съм виждала балканци, които "потупват" и на улицата, на не говорим какви животински разпри съм чувала.
Та, така, разни хора, разни нрави.

За себе си мога да кажа, че крещя..... за съжаление.
Последно време това положение с изпускането на ситуацията е по-скоро ежедневие, отколкото изключение.
В този случай просто се провалям, абсолютно и тотално се губи комуникацията с детето.
Обаче и аз съм човек и имам много лоши врагове, липса на време и умора. Много лоши съветници на всеки родител.

Ха .. Добър вечер и от мен  Аз,както винаги последна да се включа,да не остана назад
Свекърва,много си шик,приличаш ми на моделките от списание "Лада",като бях малка мама го купуваше и в него жените бяха ей така изпипани и стилни със стойка.Родния хубаво е гледал,като се е женил
Миленка,Вики и Надето са си същите,не сте мръднали бе момичета 
Аз за моя бал имам страхотни топли спомени.Първо,да уточня:ние решихме (трите училища в града) ,че не искаме бал.Вместо това отидохме на екскурзия из цяла Европа.Бяхме страхотен единен випуск,всички съученици бяхме много организирани,не суетни и трезвомислещи.И до днес се изумявам как на тези години сме взели толкова правилно решение.Никакви помпозни рокли,прически,гримове,никакви  скъпи коли,никакви ресторанти с вечеринки и роднини до десето коляно.Просто решихме,че ще се съберем целия випуск с класните,директора и всички учители ,но ще бъдем семпло облечени.Момчетата бяха с тениски и леки ризки с дънки,а ние бяхме с летни къси рокли,аз даже си сложих панталон Прекарахме си страхотно,до сутринта.Беше много небрежно и неангажиращо и просто си се забавлявахме.На следващия ден вечерта заминахме...12 дни из Европа...Истинско приключение.Започнахме със Словения-Любляна,Венеция,Лидо ди йезоло (където имахме гала вечер с Тициано Феро-тогава беше много нашумял),последва Милано,Верона,Кан (бяхме там тъкмо за наградите,по официални анцузи се скъсахме от кеф,че сме докоснали частичка от Холивуд) после  Ница,Монако,Париж,Барселона,Виена,Белград......
Беше наистина впечатляващо за всички ни,млади и зелени тикви,които тъкмо навлизахме в живота.Успяхме да видим света,зад пределите на страната,реалния свят,не онзи напудрения.Имахме във всеки град поне по 7-8 часа самостоятелна обиколка,качвахме се на метрото (не бяхме виждали до тогава) и отивахме в някой забутан квартал,за да видим реално как живеят там хората,няколко пъти ни каниха на сладки ,една баба ни сервира и чай на улицата в Италия.Във Венеция пихме коктейли на една сватба,на която се самопоканихме.Обраха ни във Франция.Ходихме по грешка на гей бар във Виена.Пяхме с китари в парка на Венеция,заедно с едни ученици от музикалното училище в Милано.Беше наистина истинско и натурално...Не го заменям и за триста рокли и джинджафки
Както каза любимата ми учителка : С дълга рокля може да се видиш на всеки повод,но такава екскурзия е веднъж в живота...И беше права,дори сега да тръгна пак на същите места ,няма да бъде същото,,,Просто сме пораснали

Добрутро!
Липсвах ли? Някой ме е викал вчера, но нямах време да чета казуса на Киви, обаче видях, че сте я посъветвали в правилната посока. То и аз щях да кажа, че нямам много опит с малки момченца, наша Кари по принцип е послушна, а учените са все големи "магарета" и тъй...
Много сте красоТни, аз ше взема да издиря някой екслузивна снимка, няма да е от бала, но ще бъде когато бях млада. Поне от -7-8 години, а бала ми беше преди 15 години. Уж бяхме сплотени като клас, но на 5 годишнината от завършването на мен и още една съученичка не се обадиха. Аз и бях в чужбина и нямаше как да дойда, но все пак  и най-тъпото е, че моя съученичка, с която родителите ни са семейни приятели е присъствала. Ама защо да ми се обади? Коскоджаманти студнетка по медицина във София, що да си прави труда да се занимава с някаква си там селска даскалка. Въпросната ходела на езда, даже във фейса профилната и била на кон, като в рекламата, хахаха
Ама пък майка й си позеленя от завист като коментирахме миналата пролет как имам 2 собствени жилища и съм бременна с 2-ро, хахахха. Майка умря от кеф, че видиш ли съм станала нещо повече от пълната отличничка, с която постоянно ме сравняваше.
Айде до скоро, г-н К. Инатов ме вика....

Добро утро, ох много сте ми сладки 

Лоли, мнооооооого хубаво звучи тази екскурзия...и аз бих си заменила бала за подобно изживяване  Жалко, че нашата директорка беше крайно смотана и за 5 години в гимназията една екскурзия не видяхме  Но пък бяхме морални и стриктни, като станеше по-топло, въпросната госпожа ставаше на стълбите на входа на училището и ако имаш нещастието да си дошъл с тънки презрамки или малко по-къса пола, първият ти час минава в директорския кабинет...а пък един съученик от съседния клас в 12 клас такъв шум се вдигна около него, даже от Нова идваха да ни снимат, щото видиш ли бил с дълга коса (а той  е така от 8 клас) и  точно последната година им беше хрумнало да го изключват по този повод  Извинявам се за отклонението 

Днес пред офиса има акция "бус лента" 

Добро утро!
Хайде едно кафе с момини сълзи, да кажем, префасонирано в майчини сълзи от безсилие
Некаталунката, разбирам, че каталунците са против наказването в ъгъла за кратко, нали? Ако те гледат детето по-дълго време, нищо чудно да прибегнат до твоите методи, щом помагат. Аз съм опитвала, но безуспешно - въпросният представител на клас Рептилии на 2 години беше с ръст и тегло на четиригодишно и в моментите на умопомрачение, нямаше сила, която да го отлепи от мястото му и да го замъкне другаде.   За всяко дете, че даже и за всеки отделен случай помагат различни начини. Това полиция, пожарна, инжекция, Торбалан - нищо не помагаше...Последващи наказания пък от типа на лишаване от телевизия или друго удоволствие влошаваха и изнервяха обстановката още повече, защото той със сигурност е смятал, че е незаслужено обвинен в нещо.
Мари, аз също винаги съм се чудела и възхищавала на чуждоземските майки как не викат и не крещят. Сега гледам много внимателно какво прави дъщерята на чужбинската ми приятелка с дъщеричката си /момиченцето, с куклата, дето плета дрешки/. Ами съвсем пресен пример със ситуация: Във фоайето на хотела сме и трябва да отидем на гости. Малката обаче нещо реши, че ще седи и разглежда каталозите и отказа да тръгне. Без обяснения и разяснения, че закъсняваме, че таксито чака, че ще стане късно, студено или че трябва да се яде, майката се обади на домакините, освободи таксито и всички мирно и кротко зачакахме удобен момент. На нас ни се разясни обаче, че детето в момента е в непозната среда, че не е фатално, че ще закъснеем и т.н.т. Като се замислиш, точно така си е. След половин час потеглихме весели и спокойни /е, аз с чувството, че тригодишна пикла ме разиграва/. Та сигурно нашите критерии са пообъркани, знам ли
Да не мислите, че с възрастта се променят? Нивгиш  . Аз преди дни имах инфарктна ситуация, ама де онзи глас момински да викам и да се карам?! Гореспоменатото отроче има само едно горно яке за сезона, без качулка при това. Обаче категорично отказва да вземе чадър, простотия било, че ще настине от дъжда. Ей, качи ми се кръвта в главата и щях да откача. Даже заяви, че ако правя циркове и го вземе, ще го хвърли в най- близките контейнери. Даде ми право на избор все пак, де
Върви после и не реви от безсилие...Ами най- добре щеше да е да мога да правя магии дъждът да спре сигурно. Или да ми е далеч от погледа . През това време баща му седя тихо и невъзмутимо да гледа мача на Гришата , не се намеси, не се ядоса и не повиши тон, даже и не ми съчувства после. Поне добре, че не ми каза обичайното "ти така си го възпитала" , ама сигурно защото знае, че ще отнесе огнения ми гняв
Фери, за какво се бори "бус лентата"? Да не вземат да направят алеи и за автобуси по тротоарите и да стане боза като с велоалеите?

Добро утро!

Снощи бяхме на театър - "Кредитът" с Асен Блатечки и Атанас Атанасов. Много забавна комедия, хареса ни много.  Снимах се с актьорите (2-ма, хаха). Ама да ви кажа Влади как се опита да саботира снимките с Асен Блатечки. Казах му преди това да провери дали се вижда хубаво с телефона, дали е нужно да пуска светкавицата и т.н. Накрая гледам - снимал ни нашия почти само главите и светкавицата не пуснал. Саботаж от всякъде. А аз така се бях ухилила като зелка...После го питам - да не ревнуваш нещо?!?  Не, бе, глупости. Хихихи Такива ти му работи...
После се видяхме с приятели и тЪй...

За възпитанието на децата няма какво да кажа още. 

Лоли, много добре сте направили с тази екскурзия. Със сигурност са ви останали много хубави спомени.

Нас все ни заплашваха, че никъде няма да ни водят и почти си беше така. Имахме такива индивиди в класа, заради които ни се разминаваха екскурзиите.

Хайде, аз потеглям на ЖК. Лек ден...

Добро утро!

Свекърва, хубаво кафе си поднесла, особено ми хареса това с огромната топка сметана и нещо като целувки в чинийката на заден план или поне на мен ми се иска да е такова

Много е интересно да си възпитан в едни обичаи и да наблюдаваш чужди практики.

Аз само се чудя на себе си, откъде и как толкова дълбоко ми се е заложил старовремският, български начин на възпитание?! Виждам, че не бива така, убедена съм, но то е по-силно от мен.
Посочвам на майка ми с какво не съм съгласна в нейното възпитание, а въпреки всичко и аз клоня на там. В такива случаи много ме е яд на себе си.... Явно първите 7 са от решаващо значение.

Този пример, който даваш, реално е много по-добре това развитие на нещата, както е постъпила майката, във всяко едно отношение, но пусто аз бих помислила точно като теб, отгоре на всичко бих се притеснила, заради другите хора/познатите, в случая вие/, в съзнанието ми ще се крещят мисли "не можеш да се справиш с детето си, а е само на 3 г, ами после"/както би казала майка ми, ако беше там/ и в резултат бих постъпила по възможно най-неправилният начин, под влияние на емоция и скрупули.
За съжаление нямаме варианти за проби-грешки, каквото направим, това е...., ще си гледаме резултата, няма рекламация.


Много се учудвам, че го мислиш още твоето момче, това за дъжда. Аз бих го оставила... Все пак голям мъж е, а и сигурно е прав, че нищо няма да му стане и да го навали малко. Може би твоето вътрешно напрежение си намира странични пътища, за да излезе, щом този случка е причина за разстройване.

Добро утро!

  Значи прав е ММ като казва да смятаме, за да не ни се падне мъж лъв хаха. Аз пък като жена от същата зодия не бях чувала, че са толкова страшно нещо, докато не тръгнахме с ММ и не ми разказа за брат си. Щом майка им възприема ММ скорпионът като мехлем за изстрадалата ѝ след лъва душа, значи положението никак не е розово.
 
   Да ви кажа ние една година на морето в Турция точно това имахме възможността да сравним- българско възпитание срещу чужбинско. Първо имаше много наши баби с внучета. Е, просто на втория час знаех имената на внучетата "Сашко/Васко/Гошко" се чуваше с крясък и напътствие какво да не прави през 2 сек. На закуска българчетата , около 40 кг дънгалачета 3-4 клас седяха кралски, докато баба/мама напълни чинията, щото видиш ли то детето ще направи беля.За сравнение не научих името на нито едно чуждо дете. До нас почти всяка сутрин сядаха семейство, дори не долавях на какъв език говорят,бяха с бебе и момиченце на около 5. Оставяха бебето на столче и му даваха нещо да се занимава, докато всички други отиваха самостоятелно, но едновременно да си изберат закуска. Таткото идваше и започваше да храни бебето, каката се хранеше сама.Тук само да вметна, че обикновено дангалака на баба после става дангалак с жена, защото нашите мъже масово седяха и чакаха жените им да им сервират. И последно един обед около басейна се разигра сцена, която силно възмути бабите. Бременна жена и до нея дете на не повече от 2 год чужденци. Детето нещо взе да се тръшка,премина бързо в истеричен рев. Жената му обясни нещо спокойно, но това не спаси положението. Тогава жената застана наблизо детето рева,тръшка се, скъса си памперса от яд, майката в това време си взе чай и седна наблизо да го пие , когато детето се нарева и успокои стана гушна го и го отнесе.Та тъй със сравненията.

Айде че тия дни ви ги пиша все едни дълги.И аз бих предпочела екскурзия, но ни бяха забранени.

Хехе Свекс, яко инатливо е твойто синче   Ама е голям вече, и да настине ще подсмърча няколко дни и следващия път може и да си вземе чадър  
Да ти кажа при проявяване на такъв инат от страна на дете, първото нещо, което съм виждала  е как го хващат въпреки нежеланието му и го завличат към таксито или накъдето са тръгнали...такъв подход не съм виждала...оставям настрана любимата ми реплика : "Ама какво ще си помислят хората?!"

Бус лентата се бори да не се набиват всички коли в нея, за да има място за градския транспорт, не да висят и автобуси и коли в задръствания, а само коли   Много зачестили сигналите за коли в бус лентата и затова

Миме, Асен Блатечки е любимец на ММ...толкова е харизматичен, че и моноспектакъл да беше, пак щеше да ви е достатъчен  

Никакви ви няма днес   А, Мари и Рони са писали  

Цитат на: svekarva в 10.05.2016 10:06

Добро утро!

Мари, аз също винаги съм се чудела и възхищавала на чуждоземските майки как не викат и не крещят. Сега гледам много внимателно какво прави дъщерята на чужбинската ми приятелка с дъщеричката си /момиченцето, с куклата, дето плета дрешки/. Ами съвсем пресен пример със ситуация: Във фоайето на хотела сме и трябва да отидем на гости. Малката обаче нещо реши, че ще седи и разглежда каталозите и отказа да тръгне. Без обяснения и разяснения, че закъсняваме, че таксито чака, че ще стане късно, студено или че трябва да се яде, майката се обади на домакините, освободи таксито и всички мирно и кротко зачакахме удобен момент. На нас ни се разясни обаче, че детето в момента е в непозната среда, че не е фатално, че ще закъснеем и т.н.т. Като се замислиш, точно така си е. След половин час потеглихме весели и спокойни /е, аз с чувството, че тригодишна пикла ме разиграва/. Та сигурно нашите критерии са пообъркани, знам ли
Да не мислите, че с възрастта се променят? Нивгиш  . Аз преди дни имах инфарктна ситуация, ама де онзи глас момински да викам и да се карам?! Гореспоменатото отроче има само едно горно яке за сезона, без качулка при това. Обаче категорично отказва да вземе чадър, простотия било, че ще настине от дъжда. Ей, качи ми се кръвта в главата и щях да откача. Даже заяви, че ако правя циркове и го вземе, ще го хвърли в най- близките контейнери. Даде ми право на избор все пак, де
Върви после и не реви от безсилие...Ами най- добре щеше да е да мога да правя магии дъждът да спре сигурно. Или да ми е далеч от погледа . През това време баща му седя тихо и невъзмутимо да гледа мача на Гришата , не се намеси, не се ядоса и не повиши тон, даже и не ми съчувства после. Поне добре, че не ми каза обичайното "ти така си го възпитала" , ама сигурно защото знае, че ще отнесе огнения ми гняв
Фери, за какво се бори "бус лентата"? Да не вземат да направят алеи и за автобуси по тротоарите и да стане боза като с велоалеите?

Начи да ти кажа аз от моят личен скромен опит...(ама да не те обидя нещо на възраст - не миЙ това целта на занятието). Та - моЙта любима бабетка е на същата. Тръгваме да излизаме - да си вземеш връхна дреха, ммного духа, ще настинеш...и хиляди подобни. Ми мама му - на 35 съм. Ако не моА да преценя дали ми е студено или не, не знам кога ще мога да преценя. Пък ако случайно настина - за следващия път сама ще знам, и ще си взема връхна дреха.

Но мисля, че така се случва, като станеш родител. Майка и тя беше така, но казва за себе си, че всичко е приключило един ден, когато след като ме е принудила да си натъпча всички фланели в дънките, е видяла как ей там зад ъгъла просто пак съм си измъкнала всичко и съм си карала както аз знам

Това с крещенето по децата и аз не го одобрявам, обаче като гледам как едно четирикрако говедо ме побърква и ми иде да го изхвърля през прозореца, представям си какво ще е с двукраките говеда (кУ ми се усмихне щастието).

Ето най- пресният и пореден пример от снощи - отиваме на разходка и понеже ОНЗИ не иска да се прибира, започва да се тръшка по тревата, да заляга, да върти шкембе - и всякакви други магарии, само и само да не се прибираме. И като е вечер - много хубаво, ами като го направи сутрин, а ти трябва да се прибереш, да се оправиш и някак да отидеш на работа...Казвам ви - абЦИлютни говеда са тия малките гадове (от всякакъв вид) хахахахахахаха.

А другото пък малкото - оставили сме ги за 2 часа, прибираме се и започваме да гледаме щети. Ама гледам аз - тумбака ееееей такъв. Викам - изяла е нещо. Гледам - една дървена лъжица, съборена, изгризана, един буркан мед - съборен, цял, една тебджера измита, съборена, една блуза - на земята...опа - тая тенджера не беше измита, в нея имаше ориз...Ахааааааа - една тенджера с ориз - съборена, ориза изяден, шкембето ЕЙ ТАКОВА. После - що не мой да седнем на дупе и се търкаляме като бъчвичка...А снощи повърна един чорап, който ми липсваше от 3 дни

Цитат на: skylife в 10.05.2016 10:46

А снощи повърна един чорап, който ми липсваше от 3 дни

Скай, това да го запираш докъТ е време, че не отиват на добре нещата   

Скай, на това му викам потвърждение на теорията на Дарвин за произхода на човека Как се е разкикерчило четириногото . Поне не ти говори и не спори, това му е хубавото
Ами да знаеш, твоя си е вината, обезопасявай къщата и прибирай всичко

Хахаха Скай, винаги много се смея как говориш за иначе обикновени житейски ситуации на хората с домашни любимци 
Пък нашето дребно ушато добиче е леко разгонено напоследък и не мое се запре 

Цитат на: Marri в 10.05.2016 11:01

Скай, това да го запираш докъТ е време, че не отиват на добре нещата    

Цитат на: svekarva в 10.05.2016 11:05

Ами да знаеш, твоя си е вината, обезопасявай къщата и прибирай всичко

Ми с най- голямо удоволствие, ама тя си краде прането направо от коша с мръсни дрехи, който държа да отбележа - има капак. Това пък е потвърждение на теорията, че жените са по- умни и хитри от мъжете, щоТ големият добитък никога не е правил такива бели. Е...вярно, че веднъж излока 4л пилешки бульон без да помръдне тенджерата от печката и при наличието на 2-ма човека в апартамента, ама беше с около месец по- голям от тая кифла. После беше - пишка ми се, пишка ми се, изведи ме - ЗАААЕБИИИИИ хахаха.

И не - да ти кажа - не говори човешки, ама си говори и спори, и зяпа да хапе (това само заплашително, не хапе наистина). Ама ако ти кажа как спори даже, ум да ти зайде...ма си ги обичаме, нали Не са ни избирали те

Цитат на: Feribotka в 10.05.2016 11:21

Хахаха Скай, винаги много се смея как говориш за иначе обикновени житейски ситуации на хората с домашни любимци 

Еми, аз знам на хората с деца как им звучи (поне на повечето), ама те ти стават като деца, и се държат като такива, и ситуациите са си съвсем битови Каква е разликата - по- рано започват да те разбират, успяваш да ги дресираш много по- лесно с награди, само дето си остават завинаги деца и зависят за винаги от теб. Но като им приравниш продължителността на живота - човешките аха аха тъкмо са започнали да не се капят докато ядат и да си мислят, че вече са големи (в пубертета).

П.С. В тая връзка - аз си се капя и до сега, та май нямам голямо развитие. Особено ако съм със светла блуза, почти винаги може да разбереш какво съм яла на обяд