BeRa, стискам палци, то не останало!
В една друга тема си писала за майка си и притесненията ти относно първите дни. Не мога да го обясня точно, но наистина се получава точно така, както си мислиш. Първите дни вкъщи и двата пъти имах непреодолима нужда да бъдем само ние, само нашето семейство. Моментът е много интимен, много личен и ако смятате, че имате сили да се справите, отстоявай си желанията.
Моята майка дойде да помогне, но в началото ми беше повече като в тежест, не заради нещо друго, просто защото исках да си бъдем сами, да си споделим на спокойствие всички емоции около новият член на семейството. Много неблагодарно звучи, но по-добре не мога да го обясня, просто така ги чувствам нещата.


Малката кошарка е много симпатична

Мари, благодаря за палчетата мила 
Ох и на мен ми звучи супер неблагодарно, особено, като знам колко са отдадени родителите ми и с какво желание чакат и те малката. Все едно да ги секна, ама и аз усещам, че ми се иска да сме си сами поне първата седмица, да си усетим родителството, да се организираме, да се опознаем...
ММ отива на работа след 18ч. и се прибира около 1ч вечерта и си мисля, че ще можем да си се справяме сами. Още повече, ако малката се роди преди края на февруари, той ще може да си вземе отпуска и да си е вкъщи, че после колегата му на 04.03 излиза пък той в отпуск и ако малката се забави плановете ми малко ще се разминат...ама да видим. За сега ще изчакам да видим как ще се развият нещата. Всичко да е на ред и да сме живи и здрави, пък като видя как ще се развият нещата вече ще си отварям устата. 

Радостче, я верно спри да дебнеш, така само се измъчваш от чакането, а и сякаш е по-добре да си дочака термина, да порасне още, там си е на топличко, спокойничко

Радостче, много ти е сладко кошчето- направо се влюбих в него! Обещай ми поне една снимка на принцесата в него.

За контейнерите за кърма, искам да ти кажа, че на мен не ми бяха никак от полза. Не стоят плътно и подливат мляко. Като се навеждах се изсулваха от сутиена и ставаше едно мазало. Карах 2-3 дни с тях и после минах на памучните подложки.

Мама си е мама, така че казвай в прав текст, че искаш първите дни да сте си сами. Дай й задачка с която да е ангажирана - примерно всеки ден да готви и носи храна; да пазарува вместо теб или каквото ти дойде на ум. Ама като дойде, да постои половин - един час и да ви оставя.

Пък тези болки дето ги описваш - не ми се вярва да чакаш още дълго 

Абе тая принцеска ако знае какво я чака от вън още сега ще тръгне хихихи. Но виж най добре е след 38 ма да тръгне. Ти хубаво си решила хора да събираш ама я ако тръгне раждане тогава? Че нали не се казва на чужди хора? Или само при нас е така  За майка ти не зьнам какво да ти кажа. Аз моята я искам до мен. Напълно осъзнавам че ще ме дразни и че ще се скараме 100 пъти, но пък не се паникьосва от нищо и е много бърза а и готви вкусно хихихи. Майка ми е искам с нея също да споделя тези мигове. 

Ох...спирам верно да дебна, че е много натварващо...като да мериш и чакаш ову, за да правиш  по график, та и още по напрягащо  Оставам си само с надеждата да се появи по рано, пък когато реши детето, само ще си излезе 
До 38ма гс не ми остава много. Още днес и утре. В петък я започвам. Имаме мнго залози за 14.02  ама в интерес на истината се съмнявам да е тогава  много скоро ми се вижда 
Мариолка, ако в събота случайно тръгне да излиза почерпката ще да е без мен  За мен това са просто суеверия и ако ми е писано да разберат по този начин няколко човека, че тръгвам да раждам, то нищо няма да мога да направя. Тук като тръгнат към родилното и почват да звънят телефони, да се струпва народ от пред да чака...също като по филмите...и пак раждат жените. Мойта шефка бившата ,като отиде да ражда и на момента имахме рано рано сутринта смс с това ,че малката скоро ще дойде и бяхме и ние в очакване  Аз по принцип също нямам намерение да казвам на нкого като дойде момента, освен на моята приятелка, на която съм и обещала да звънна (тя ми каза като тръгваше да ражда и сега е ред да и върна визитата дето се вика  ) и на никой друг, най вече за да не се стигне до майка ми, че ще има да ме мисли. Не знам...общо взето има вероятност нещата да се развият по съвсем друг начин и да се наложи да тичаме именно с майчето в болницата, ама ако мога да и спестя това напрежение около чакането , ще е добре. Ще видим...

Иначе за грижите вкъщи, не че не искам да споделя момента с майка ми...напротив...ама всичко да си е в някакви норми. Нямам против да дойде за час, два ,че и три, ама не и по цял ден да са вкъщи. Просто в момента така ги усещам нещата. Пак казвам, не знам как ще мисля като родя и може да не ми се иска тогава пък да се отделя от нас, знам ли... Винаги ми е било супер като сме заедно с нея...имаме супер силна връзка и безкрайно много си я обичам, ама ми е голяма паника и това на моменти доста натоварва. Ще видим как ще се развият нещата...

Диде снимки с кошчето обещавам  много му се радваме на него, защото идеята ни беше малката през деня да спи във всекидневната при нас. Прозореца на спалнята ни е отворен по цял ден и поне до лятото (до което не остава много време) ще е хубаво да не спи там през деня.

Между другото, май ще ми се наложи да се замисля за дрешките на малката за изписването. Времето рязо се затопли и два дни пече едно слънце и пак сме по къси ръкави  та е зема сега да и подготвя и друго в случай, че се задържи такова. По принцип си му беше и време да си отива зимата (тя голямата зима тук де) , ама вече си мислехме, че скоро слънце няма да видим.

Вчера бях при мед. сестрата (тя ми контрулира кръвно, тегло, диета, захарта...горе долу като мед. сестрата на ендокриноложката), та от предния път пак съм отслабнала с 400 гр.  уж трябваше да съм качила или поне да съм си на същите килограми. Не знам дали има някой толкова теглен през бременността си, ама голяма чуденка с тия мойте кила. Кача, сваля, кача сваля...сега тъкмо си мислеха че съм вчела последния месец да качвам по малко и пак вчех на долу да вървя. Още не мога да си възвърна килограмите на които бях като забременях, ама важното е че беба расте та дрънка и вече сякак е 3 килца, че и от горе сигурно. Аз имах нужда да сваля малко. До преди да забременея халката от сватбата не ми влизаше изобщо на пръста и много ми беше гадно...сега си я нося съвсем спокойно и съм хепи  Панталоните от преди да забременея вместо да ми станат малки ми станаха големи, а якетата още си ги закопчавам...след още седмица две, като порасне коремчето още, може и да не успявам да ги запопчавам, ама туй да ми е проблема...те тогава няма и да ми трябват вече, че ще се е затоплило достатъчно.

След малко пък съм на курс пак...там вече ходя за присъствие и разнообразе, че ми е много приятна компанията на акошерката ми а и на мамчетата, дето идват. Заформи се много готин кръг и много приятна обстановка. Пък и времето ми някак трябва да минава 

Пак се отплеснах в писане...спирам, че вече досадна станах 

То за казването нали ние сме си изкривени и не казвахме за бременноста пак то остава за раждането. Де да знам това си е интимен момент. искам елемент на изненада да има. Познати от САЩ  също доста често постват че са тръгнали към родилното аххахах. Виж влезнеш ли в 38 ма гс почвай с дългите разходки качвай стълби подканвай я.  Тя в каква позиция е? За кг не те оставиха на мира. Да беше станала 100 кг мисля че щяха да са по спокойни ахах то ето и аз този път не съм качила. 

Весело на курса!

Мариолка то май само при нас го има това криене и тия толкова суеверия. Аз по принцип хич не им се връзвам, защото колкото повече им се връзваш, толкова повече се случват 
Аз не мога да си представя да ме чака някой пред родилното и само да приритва дали съм на чалъм или не  супер напрягащо ми се вижда. Пък тва за фейса ,че тръгвали към болницата вече ми идва супер в повече 

Малката иначе е главично от много време на сам. гледа на пред още, ама се надявам по време на раждането да си се врътне на зад. За сега не го мисля, понеже много бебета били така и важно било как върви самото раждане и как ще се врътне. Днес си направих една хубава разходка. Малко ми е трудно вървенето, ама поне не ме е страх, че мога да предизвикам нещо. Корема ми много се втвърдява като ходя, ама после всичко влиза в норми и до там. На последък като ставам от леглото и ми се вдървява, и няма как да не е контракция, защото е едно толкова различно, с едно напрежение такова и чак се очертава едно такова бебето сякаш, ама е само като ставам от леглото и то не всеки път    предполагам, че и контракциите така ще се усещат после.

За килограмите пък не могат да се разберат по между си...едните казват ,че е супер, други се шашкат ,че свалям, ама то от толкова народ дето ме следи, няма как да са на едно мнение всичките. Аз си слушам гинеколога, който ме следи до скоро. Той каза, че щом малката качва и е добре, значи всичко е на ред. Така че ми е все тая дали на някой му пречи че свалям или не. Ми пазя се и ям по здравословно от никога 

На курса днес беше интересно. Макар че не чух кой знае какви нови неща, ама винаги има някое бъдещо мамче дето да попита интересни неща. Едното беше почнало с родилните контракции и тия дни ще си гушка бебчето  тя в 37ма седмица тъкмо влязла.

Утре ще сме на обиколка в родилното, ако няма много раждания. Много ми е интересно и се надявам да не се отмени нещо. Не че скоро няма да го видя от близо 

Та такива около нас. Малката шава ли шава. Хич не ни е удобно вече спането ( ама си поспиваме и двете де  ) Леко да съм наклонена на една страна и се изхлузва цялата  а като легна настрани и почва да протестира. Иска само по гръб да спа, ама така на мен не ми е много удобно вече. Почна да ми тежи и да ме притиска на долу. И това тука от два дни някъде на сам...толкова бързо ли да расте 

Бера то накрая най много нараства бебето и с всеки ден става все по тежко.Ама малко остана и скоро ще видите бебка. Много ти се радвам че си положителна и споделяш всичко по толкова положителен  начин. Аз също се стремя да съм максимално положиТелна. 

Хаха няма да ви пуснат да гледате раждане.Вкарват ви в празна зала с хартиените престилки ,шапки и терлици и там обяснява една акушерка.Иначе какво ще ви кажат.Ами като контракциите зачестят на 4-5 минути да отидете.Представяш се в спешно с книжката и личната карта и те качват.От там нататък преглед, включване на система и тонове и ако не си направила разкритие те държат в отделението.Като имаш пълно разкритие те вкарват в родилна зала и там вече раждането е индивидуално.При нас има едни от най- модерните легла в Европа .Уж е легло, става да родиш ако искаш с краката вертикални нагоре, на колене, на страни ...чупещи се във всички посоки и заемащи формата , много са хубави.Пожелавам ти бързо и леко раждане и живи и здрави .

Всичко е прекрасно  !Не остана!Не знам защо аз имам предчувствие за днес 14.02 Когато и да е важното е да сте живи и здрави!Бързо и леко раждане,мила!

Не съм писала досега в твоята темичка, но те чета и също гледах и фантастичните снимки на детската стая във фейсбук. Пожелавам ти безпроблемно и леко раждане!
И аз като миаука си помислих, ме може през този влюбен уикенд да се случи

Кари, то е ясно ,че няма кой да ни пусне да гледаме раждане бе мила  това е и най малкото което бих искала да видя на живо че и мъжа ми да го гледа
имах в предвид, че ще има обиколка, именно ако не е запълнено родилното с раждащи и да няма свободна родилна зала, където да ни вкарат да разгледаме.
Иначе много преди това ни обясняиха кога и какво се прави, кога да тръгнеш към болницата, от къде се почва и какво се прави, ама друго си е да идиш да видиш каква е обстановката.
Беше определено интересно и добиваш някаква представа. Беше едно спокойно и тихо (нямаше нито една родилка в този момент...по късно докараха две...така им завидях  ) ,и същевременно ни стана едно такова с ММ...представихме си някак самия момент и как скоро живот и здраве ще опрем и ние до една от тези зали.

В събота беше събирането вкъщи и два дни се разсипах. Не седнах петък и събота и едва се движех в края на деня. Едни болки в кръста и в срамната кост, чак не можех да мръдна, ама пък и не ми се седеше на едно място. Днес вече болките са много по търпими. Викам на ММ, половин раждане изкарах сигурно тия два дена с тия болки  ама никой не ми е виновен. Утре цял ден ще почивам.
Иначе събирането се получи много хубаво. Събрахме се доста приятели...деца...една глъч и веселие из вкъщи. Заслужаваха си усилията и болките, които изядох 

miauka и аз много исках да се покаже на 14.02, ама малката си има нейни планове  Имахме залози за тази дата, които изгоряха. Днешните също отпаднаха от залаганията  остава да видим сега дали нашия тати ще познае за 19.02, че и той се престраши да каже дата. Майка ми пък е за 20.02, ама да видим момата какво ще каже в крайна сметка 

Корема бил взел да ми пада, макар че аз не забелязвам такова нещо...ама нали и се гледам всеки ден, та може и да не забелязвам и за това има предположения, че до края на седмицата съм щяла да родила  една приятелка цял месец беше с много видимо паднал корем докато да роди. Преноси го 10 дена, ама ходи обяснявай, че корема не е критерий ,че до края на седмицата ще си родила 

Бера мила хубаво че сте се събрали и че си намерила сили.На мен корема като ми се смъкна още 20 дена изкарах, че и секцио родих. Аз си мисля че ще преносиш, така че ако има залагания , казвай да залагаме. Не бързай да раждаш, наслади се на последните мигове на бременността.

И аз залагам на 19-ти тогава. Струва ми се много симпатична дата. А и щом таткото я е избрал, присъединявам се към залога