Ах, Радост, честито ви малко розавко вързобче. Добре дошла на малката Ванеса. Нека е здравичка и да расте в любов. Очакват ви едни прекрасни моменти с вашата рожба. 

Честита дъщеричка Бера,чета ви отдавна и все не пиша.Радвам се за вас,че всичко е наред.Бъдете живи и здрави цялото семейство.На мама бързо възстановяване и ще чакаме разказ

Честита дълго чакана радост! Да расте здрава, спокойна и много да ви радва!

Честито!!! Нека Ванеса донесе много усмивки, радости и гордост в семейния дом, нека го направи още по-уютен, пълен и топъл. Бъдете здрави! Бързо възстановяване, Бера! Чакаме те скоро да разкажеш как геройски си се справила. 

Добре дошла на този свят на принцеса Ванеса!
Мило бебче, бъди жива и много здрава; орисана с късмет и с най - ценните качества,
които всяка майка може да пожелае за рожбата си.
Бъди нежна и добра, с широко сърце и блестящ ум.

Скъпа ми Радостче, дойде време да срещнеш най-голямата любов в живота. Нека всички болки и мъки останат зад гърба ви, и заедно с Людмил и Ванеса имате ежедневни поводи за празник и усмивки!

Много целувки от сем. Димитрови

Прекрасна новина! Честито! Да ви е жива и здрава малката Ванеса!

Честита рожба Ради! Така се развълнувах като видях поста ти в групата на мамите феврураки във фб! Нека малката принцеса Ванеса расте жива и здрава, засмяна и щастлива  Да радва много мама и тати. От тук нататък започва една страхотна магия в живота ви - имам чувството, че сме живяли напразно до сега. Животът е прекрасен С малките ни дъщерички   

Честита радост, Бера

Да ви е здрава, послушна и засмяна На теб бързо възстановяване 

Бера, честита да ти е прекрасната дъщеричка Ванеса  Много щастливи мигове ви пожелавам, да израсте щастливо и усмихнато дете
Бързо възстановяване на мама

Ехооо, как сте майка и дъщеря? Ела да ни раскажеш за раждането и как се справяте с Ванеса?

ехооо 
Мале как ме разчувствахте с тези страхотни пожелания 

Благодаря на Бебчето за дето беше мое щъркелче и толкова емоционално е представила появата на малката принцеска  чета и не мога да повярвам, че става въпрос за нас.

Благодаря и на всички за страхотните пожелания  толкова сте ми милички 

Вече съм мама и още не мога да повярвам. Чувството е неописуемо! Толкова много емоции и любов на едно място 
Ще ви пиша подробно за страхотноти си раждане скоро. Сега деня ми минава в смяна на наакани памперси и кърмене  вечер не е по различно. С бебка сме добре.
Аз след толкова многото шевове и шиене мога да кажа, че вече съм като нова. Сядам си на дупето без проблем и болка и съм супер доволна. Единственото ми поражение след раждането е никаквата възможност да задържам урина, заради разкъсването на не знам си какво и вървя и си пишкам на воля  ,но се надявам с малко повече упражнения и усилия да оправим с времето и този проблем.

Целувки от нас за сега
, а скоро и разказчето

Честит Празник Дами Как сте, чакам обещания разказ и ако може снимчици

Честит Празник на всички дами  Бъдете живи и здрави, много обичани и щастливи! 

Боги благодаря ти мила. Ще разкажа скоро. Не ми остава време да седна да пиша. Малката ми е по цял ден на гърдата. Не се откъсва от там. Никой не може да я вземе да и се порадва без да му направи сърдита муцка и да се разплаче. Започна да повръща от прекалено ядене и пак да търси да сучи. Педиатъра каза че нямало проблем и щом искала на гърдата да я слагам. То хубаво ,ама аз не мога да вляза да се изкъпя, да се изходя...нищо немога да свърша. Отдала съм се изцяло на нея, гушкаме се по цял ден, вечер по някое време я вземам при мен и спинкаме заедно. Много ми е миличка. Най съм доволна, че вкарах в пътя кърменето и макар че ми е като мартеничка закачена по цял ден ми е хубаво. Минахме през разни етапи на опознаване...тя плаче ,аз с нея...имаше период не искаше да захапе гърдата, само облизва зърното и му се лигави, побърквах се докато да я сложа. Тя реве и се сърди, блъска се, рита с крачета, аз се изнервям и не знам какво да я правя...ходихме до мойта акошерка, веднага я сложи да захапе...прибирам се вкъщи пак не ще...бях на ръба на депресия по едно време, докато да разбера какво и е...то пускало много мляко и тя хитрушата за какво да прави усилие да цока, като може само да облизва изтичащото 
взех да цедя по малко преди да и дам и проблема бе решен. Но то такава е...докато да се опознаем ще е тъй...
Сега ми се струва,че има колики и си ги изстрадва по нейн си начин...свива се, пъшка, пръцка, ама не плаче а търси да се сгуши в мен, да цока...стиска се за гърдата и като я изпусне само и търси нервно. Дано да е като мен в това отношение и да носи на болка.
Иначе ще ми е многочувствителна ми се струва. На два пъти я оставям да поплаче, докато съм в тоалетната и после така се стиска в мен, стряска се, уж и се спи а не се отнася да затвори очички, все едно да не я оставя пак и вече не я оставям да плаче. Прекалено ми е мъничка да я възпитавам по какъвто и да било начин. За сега щом има нужда от мама, нека седи до мама.
Лошото е ,че не иска да седи в столчето за колата. Кога ли ще ни глобят...ама с тая цица няма начин да я откъснеш. Не мога и да я оставя да се дере в колата. Вече каквото това.
Много изразителна физиономийка и очички има. Не можем да и се нагледаме. Като и говорим така се заслушва и върти тия очички и слага една доволна физиономия. Като е съблякана също е много доволна. Обожава да е гола, да я къпем, да я масажираме. Разтапя се направо. Само да е наядена преди това, иначе нищо и никой не понасяме  Като чуе майка ми пък винаги я гледа на криво в първия момент  пави една смешна физиономия и сбръчква веждите...ама тя баба все я буди от сън, как няма да я гледа на криво 
Копие е на баща си...така му е одрала кожата, че няма на къде повече. Прави същите физиономии като него ...гледам нея и виждам баща и. От снимката на 4Д-то също си прилича. Явно заради късните седмици в които отидохме и е била вече по оформенка физиономийката и та приликата е уникална.

Безкрайно щастливи сме и не можем още да повярваме, че това щастие се случва и на нас. ММ постоянно казва, че и на нашата улица е изгряло слънце най после. Сърцето ми пълни като я погледна и още ни се насълзяват очите от радост. Майка ми постоянно ми казва, че съм щяла да я науча лошо да спяла постоянно до мен, да била на ръце...толкова сме я чакали, че въобще не мисля за това в момента. Толкова ми е хубаво да си я гушна и да спим заедно...няма цял живот да иска да спи до нас...няма цял живот и да е бебе, тъй че сега максимално и се наслаждаваме, а като я разглезим, ще си я гледаме разглезена. Толкова сме влюбени в нея, че за малкото време в което  е до нас, вече не можем без нея. Всички вървим хаотично вкъщи  всеки забравя, отвява се, захласва се по малката...и ние и родителите ми...в момента сме хвани единия, прасни другия  ама щом е от щастие е позволено 

Нищо не каза ти как си? Явно така си запленена от мънинката душичка, че забрави за себе си Кажи как ти е възстановяването, оправяш ли се?