Цитат на: Alichka в 28.01.2015 13:28

При теб ще има ли някой в родилна зала или предпочиташ да си сама?

Аличка, по принцип с таткото ще бъдем двамата, освен ако не се случи да е на работа в момента в който трябва да тръгвам за болницата, че докато си дойде минават часове. В случай че е на работа, мисля да ме придружи майка ми. Тук имаш право на един придрожител, който да е неотлъчно до теб през цялото време, да взема решения вместо теб (в случай че не си в състояние), да следи от близо какво правят с бебето, докато те оправят и теб, после в следродилна зала се седи 2 часа и там пак си с придружителя, а след това и в стаята може да останете заедно с таткото или някой друг през целия престой в болницата, дори и вечерта.
Не знам как ще се държи майчето, че е голяма паника  пък и голяма мераклийка. Ще бъде най щастливата ,ако може да присъства, ама като я знам как се притеснява за мен и как ако нещо ме боли и премалява на нея, сигурно ще я мисля повече нея от колкото себе си и да видим. Може пък да изкара някаква смелост в този момент и да не се наложи да я "изгоним" на вънка още в предродилна.  
Общо взето се надявам да не се стига до варианта с майчето, а ММ да си е вкъщи, за да може да дойде с мен и да сме си двамата. Не педпочитам да съм сама в този момент , а и таткото е голям мераклия да присъства. Не го виждам чакащ нервно от вънка. Той е по нетърпелив и от мен да види бебка и си мисля, че ще бъде много емоцонален момент да сме двамата при появата и и двамата да я посрещнем на бял свят. Не бива да се лишава таткото от тази възможност, когато я има и самия той иска да се възползва от нея.

Бера, страхотни са ви снимките, а ти звучиш супер позитивно. Пожелавам ти леко раждане. Определено е много емоционален момент и аз също съм на мнение, че таткото също трябва да присъства, ако има желание и смелост, разбира се. Заедно сте създали този живот, защо и да не го посрещнете заедно Успех

Миличка Бера, най-сетне успявам да драсна ред два в твоята дългоочаквана темичка  И макар, че честичко се чуваме, не мога да не ти кажа и тук колко страхотно изглежда всичко, което сте подготвили за малкати джуфка, а и колко положителна и прекрасна си ти! Много те обичам, ти си знаеш-и пак да ти пожелая най-лекото раждане  Благодаря ти за честта да съм ти щъркелче

Покрай залозите за сини очи, реших да се включа и аз открито в темата . Ако в някой от двата рода имате ваш баща със сини очи /дядо на бебка/, то вероятността малката да е синеочка е 60- 70%.
Всичко, което си написала е прекрасно . Почти си представям, как след години ще го четеш на малкото момиченце и как ще и показваш снимки. Завиждам на сегашните майки, че могат да чуят и видят детето си преди да се роди. Не толкова заради любопитството как изглежда, а заради сигурността, че няма да имат поне страха от неизвестното и да задават вечните въпроси от наше време: "Докторе, всичко ли си има?" или пък както аз реагирах за второто момче:"А, не може да е момче, вижте пак!"
Пожелавам ти само спокойствие .

Радостче,

ако не се е скрила момата по някакъв начин, ще видите лицето и може и да ви махне даже и да прати въздушна целувка!   Майтап няма, уникално е да видиш ясно лицето докато е още в корема, какви технологии има вече!  Това ми напомня за момиченцето на братовчедка ми (на година и нещо) как говори с баба си в Скайп и после тръгва да я търси из стаите и да плаче за нея, малкото мозъче не може да разбере защо я вижда през "прозорец", а после я няма в апт.

Според мен не взимай майка ти с теб при раждането, защото ще откачи, айде милото нека си откача Дори да е далече, все ще се включи по някое време Ако имаш пълно доверие в докторите, не я взимай, много ще се измъчи, нали майките изживяват хиляда пъти по-силно това, което се случва на децата ... А после пак ще види бебка и ще е уникално изживяване, няма от нищо хубаво да я лишиш.

Снимките са прекрасни просто

Радостче, всеки път много се радвам на поредната порция новини около теб и бебка. Разсмя ме с това, че може да те избие на танци, като отидеш да раждаш  много спокойно ми звучиш – само така. За упойката не го мисли, и аз имам спомен, че ме боде човечецът 5 пъти в грабначния стълб преди секциото, даже и белег си имах, но всичко минава и заминава щом гушнеш малкото човече..
Аз харесвам много 5.02 по лични причини, но както казва баба ми “крушата пада когато узрее”. Цеци се роди 8 дни преди секциото въпреки, че майка му беше решила, че всичко ще е по график, и като му разказвам това Ники го пита “Цеци ти крушОни ли си?!”  и всички се заливаме от смях 
И  аз съм на мнение, че майка ти трябва да присъства само в краен случай, майките са емоционални, “панират се” и все едно ще раждат те. Когато тръгнах да раждам бях забранила да казват на майка ми, а като и се обадих после по телефона изпадна в такава еуфория, че 5 мин сигурно се смееше, крещеше и плачеше по телефона. Свекърва ми от друга страна знаеше от док, че тръгвам да раждам и жената от притеснение след като от 5 години не пушеше пропуши  Затова когато сестрата на ММ тръгна да ражда племеницата не й каза нищо предварително.
Костюмчето е много сладко, те момиченцата се раждат по фини, но пък понякога дрешките не отговарят на номерата. Много снимки правех на Цеци като бебе и сега го снимам, а той обича да ги гледа на компа, единственото за което ме е яд, че имам много малко снимки с него като бебе.
Хубаво, че ще видите бебка на 4д, това си остава един прекрасен спомен, а после и на нея ще и ентересно след време.
Много забавно при вас говорите за дати, цвят на очи, а име обсъждате ли? Не помня да си писала....
И последно, че и аз май прекалих, не се съмнявай, че ще бъдеш прекрасна майка и ще дадеш най-доброто от себе си на твоето момиченце 

Хахах Боги права си ,майките са по емоционални.Аз и друг път съм го разказвала ,сестра ми и мъжа ми бяха до мен като раждах.Бях забранила да се казва ,че раждам докато не свърши всичко ,но като съм влезнала в предродилна сестра ми се е обадила на татко ми.Той си замълчал,а пък като  родих Марти първият който го видя това беше мъжа ми ,дадоха му го да го покаже на сестра ми .Тя пак звъни на баща ми и той решава да се помайтапи с майка ми .Казва и -хайде да се поразходим ,неделя е хубав ден ,а майка ми почва да се мотае .Накрая обува обувките, а татко ми я бъзика-Айде бе, бабо Мартинчо се роди ,ти докато се нагласиш за разходка.В първия момент тя не загряла какво и казва ,после я обхванала еуфорията.
Бера ще се справиш перфектно,ти си толкова позитивна и мила ,че всичко ще е по мед и масло

Не знам колко съм позитивна, но определено можете да подбудите много позитивизъм в човек 
Благодаря ви ,че ви има мили сладурки, че ни следите и подкрепяте 

Ох , за майчето...и аз не мисля, че мястото и е в болницата, ама ако мм е на работа ,ще се наложи да ме заведе тя, че аз абсурд да шофирам до там, толкова км. Иначе е мераклийка голяма и я разбирам напълно и нея. И аз да съм ще съм супер щастлива да съм до дъщеря си в този момент. Имам приятелки, които са на среща да ме закарат до болницата и да останат с мен там дори докато дойде мъжлето, ама като че ли ми е съвестно да споделя този момент с приятелка вместо с мама, дето толкова се раздава за нас и толкова ни обича. Много ми е мила и не ми се иска да се почувства пренебрегната. За това и се надявам много да не ми се наложи да правя този избор, защото ако мм се случи вкъщи съм и казала, че изобщо няма да и стане ясно,като тръгваме за болницата.
Днес примерно, хем и бях казала ,че съм на запис на тоновете и ги чакаме с нетърпение и ала бала и като знам, как винаги чака и тя нетърпеливо новини от всеки преглед, рашавам да и пратя клипче, опасана с коланите и закачена към апарата и как тупа на беба сърчицето, за да ни види, тя като се панирала какво става, защо съм с тия апаратури  праща ми съобщение притеснена...е викам бе жена...ако нещо ми има, дали ще ти пратя клип вместо да ти се обадя да ти кажа  Абе уж ме виждала усмихната на клипа, ама знаела ли, в първия момент се ошашкала. А не е като да няма представа какво се случва на един регистър за тонове, ама първо да се паникьосаме и после всичко останало...
Мани, мани...имам още време да го мисля...

Свекърва много се радвам ,че се включи открито в темичката. От как спрях преди години да влизам в седмичните/месечни темчки и ти изгубих спатиите  но си ми много мила и си винаги добре дошла 
В рода на милото всички са със сини очи. От страна на майка му почти всички (казвам почти, защото не съм сигурна дали баща и не е с кафеви очи, ама тя е рускиня и родата чак там не съм я виждала) , от страна на баща му пък и лелите и братовчедите, всичко е със сини очи. Гена им е надделял и правилото мъжкото прилича на майката, женското на бащата е тотално разбито. Като ги събереш на едно и не можеш да кажеш кой на кого син или дъщеря, кой братовчед, кой брат. Всички са еднакви 
Нашия род пък всички сме с кафеви очи и тъмни коси, освен дядо ми ( на баща ми бащата) той беше със страхотни сини очи и светла коса, ама никой не му прилича.
За това и загадката , кой ген ще надделее е голяма и интересна. Не че има значение...на когото и да прилича претенции нямаме никакви ( аз малко имам ,ако трябва да съм честа...искам да прилича на баща си  ) ама да ми е жива и здрава и на мен да прилича, ще съм доволна. Тя ще си е нашето гардже и по-хубаво няма да има от него, с каквито и очи да е 
Много ме разсмя и мен с второто момче и въпроса към доктора  по какво беше преценила, че е момиче или просто ти се искаше да е момиченце второто?

Боги,  включвам те към залозите значи за датичка 05.02 
То смешно звучи като чуеш, че някой се стяга на дискотечна вълна при раждане...особено, като минала по тоя път и знаейки за какво иде реч,  ама в предродилна зала ще сме си двамата само с мм и имаме свобода на проява. Аз от време на време си пускам музика и танциваме с бебка, та знам ли може като я раздрусам с повече танци тогава и да я изтърся по бързо  Нещата общо взето са супер не предвидими, така че аз си се нагласям както го виждам в представите си, па каква ще е реалността, ще ви разкажа след някоя друга седмица, надявам се 
Ако съм като майка ми и баба ми, то няма да ми даде време да стигна до болницата и ще си имам скоростно раждане в колата по пътя  ...не видена работа.
Снимки сме се заканили и ние да правим много. Даже си купихме специално апарат заради нея, че този дето имаме сме го оставили само за работа, а и искахме една сапунерка, дето да се побира в джоба. Повече сме се заканили обаче и да снимаме на видео, защото си е друго. Аз снимки имам адски много като малка, ама никога не бях се виждала  на видео. То и къде?!?! Ама се оказа, че на кръщенето на братовчедка ми имало камера и бях на 18 някъде, когато за пръв път попадна в нас тази касета и като се видях там и си чух детския глас...толкова беше вълнуващо. Била съм на две години и ме има само за малко на видеото, ама точно в момент, когато един циганин с маймунка идва да прави номера и да събира парички...всички деца го наобикаляли в кръг и дават на зад когато маймуната се размърда, аз обаче смело отивам да я дърпам  надушили сме се себеподобните 
Та сега ми се иска да я снимаме много и на видео. С тати още като започнахме подготовката и сме снимали абсолютно всичко, сглобяване на мебели, монтиране на стаята, първите перални, гладене, коремчето, как му говорим и как я чакаме...един ден ще има да гледа и да ни се смее на акъла, какви лиги сме били пред тоя корем  ама човек трябва да си прави спомени.

Име си имаме още от преди да разберем че ще е момиченце...беше много спонтанно и случайно избирането на име.
По принцип с предните ми бременностти се бяхме зарекли ,че ако бременността е успешна бебето ще носи името на Богородица. Мария ако е момиче и Мартин ако е момче. Като забременях този път обаче, не знам защо решихме, че явно Богородица не иска бебето да носи нейното име и ако всичко е на ред ще изберем ново. Нова бременност, нов късмет, ново име! То па ето че се задържа! В началото още като ни казаха че изглежда да е момче и се замислихме за мъжки имена. Набеляахме няколко ,които ни харесват на двамата и оставих таткото да реши ,кое да бъде, той пък прехвърли на мен аз да реша...Това е ,че при нас никога не е било единия или другия да налага мнението си или да иска да води локомотива, а всеки гледа да отстъпи на другия и стигаме много лесно до консенсус.
Повод за замислянето за женско име стана ето този албум


Бяхме си го купили за да попълваме в него всичко около бременността. Имаме подобен и от сватбата.
Та в него има страничка на която попълваш "Имена ,които харесват на мама за момиче" и "Имена, които харесват на тати за момиче" (съответно и за момче) . Седяхме си веднъж вкъщи и си попълвам аз албумчето. Попълних си името ,което ми харесва за момиче след което се обръщам към мм и го питам ,какво би попълнил той в тази графа за женско име...замисли се за няколко секунди и каза същото име    никога не бяхме го споменавали или обсъждали, а сега и двамата се оказа ,че ни харесва. Попитах о дали ако случайно бебето се окаже женско ще го кръстим така и той се съгласи. В този момент чакахме мъжко бебе, а имахме решено женско име  ...съдба...когато ни казаха, че чакаме момиченце си дадохме сметка, защо не сме можели да решим кое мъжко име да изберем...малко по късно, когато асимилирахме нещата и се поотпуснахме започнахме да се обръщаме към нея по име и вече се нядявам да няма изненади с пола, щото ще е голямо УПС 
Името ще научите от бебчето на мечо, като се роди малката, но не от суеверия (в които аз не вярвам) а просто искам да си го запазя за сега 

Жужи  голям смях е било при вас с майка ти...Тя жената от къде да предполага. И аз не бих се усетила. Колко пъти сме се шегували за нещо като се забави, че ще родя, докато стане...та после колко му е да се впрегне човек 

О, много ти е информацията за сините очи, достатъчно е да кажеш дали баща ти или свекър ти имат сини очи , за да влезем в процентите вероятност.
Хаха, защо се бях настроила за момиче...Ами имах позната, която се занимаваше с кръстоски на кучета, та покрай тях беше проучила и за хората . Правеше някакви сложни сметки по дата на зачеване, възраст на родители и смяна на кръв и винаги познаваше. Нашето второ стана както при вас от един единствен опит, като преди това таткото беше в командировка за месец, а след това аз заминах в командировка пак за месец /тук е мястото да кажа, че ако бях мъж, вечно щях да имам съмнения, че детето е мое /, та датата уж беше от ясна по- ясна, полът изобщо не подлежеше на съмнение, че ще е женски, очите 100% щяха да са сини. Виж за очите позна, ама за другото....Бяхме купили червена количка, розов комплект за изписване и бяхме готови с женско име, защото седмица преди раждането се наложи да мина през видеозон и там също записаха на картона "вероятен пол женски". Говорим за 1988г., когато имаше една не особено надеждна програма . Сега се радвам, че е момче, защото с такъв гигантски ръст от 2.13 просто нямаше как да го оженим , ама тогава почти месец имах чувството, че са ми сменили детето. Да видиш как се връщат момичешки работи...

И за да не ходиш в една тема сега, ето какво съм писала:
За първото раждане няма да разказвам - нищо особено, освен че трая 12 часа след влизане с 3 см. разкритие в болницата. Обаче второто..........да знаете, че има и такова. Точно 45 минути с всички екстри: падане на тапата, изтичане на водите, повръщане и диария. Едва стигнахме до болницата. Наложи се портиерът да ме гони по стълбите, че нахълтвам като фурия. Едва издържах да ми прегледат документите и никой не ми вярваше, че работата отива към раждане. За първи път виждали бременна да тича. Сложиха ме на магарето, уж за тоалет и клизма. Сестрата само като ме погледна и вика "Кое да бръсна, тебе или главата му?" Всички почнаха да крещят и да се суетят, много се изплаших. Лекарят явно си е подремвал, защото изхвръкна от стаята си бос, без престилка, гол до кръста /бяха големи горещини/. Отново се разтичах, вече към родилната зала и аз чисто гола, че нямаше време за такива като обличане на нощница. Лекарят беше голям зевзек и станахме приятели, последното което чух преди раждането от него беше "полека бе жена, не отиваш да скачаш висок скок, ще раждаш!" Представяйте си как съм се метнала на масата - после видях, че има 4 стъпалца. Точно 2 ароматизирани напъна /като не успяха да ми направят клизма/, едно рязване и бебето изскочи с цели 4500гр. По предварителни белези на носене и надпис в картона ми от видеозон " очакван пол женски", 100% бях сигурна, че е момиче. Докторът ми честити втори син, пък аз го помолих да погледне пак, защото бебето е момиче  blush. Толкова се бях ошашкала от бързото развитие на събитията, срам ме беше и за нечистотиите, които трябваше да понесат. Докторът вече се беше запознал с картона ми, взе да се смее и вика " Те та. аците му висят до коленете, аз пак да гледам. Такава глупост само жена инженер може да изръси....". После помолих една от сестрите да се обади по телефона и да каже, че съм родила. Чух я да казва "Честито, имате момченце! Не, нямам грешка...ха, затвориха телефона". Майка ми вдигнала и казала "тя още не е стигнала болницата". Мъжът ми се върнал в къщи, легнал да спи и след 4 часа отново се отправил към болницата да види как вървят нещата. Тогава нямаше мобилни телефони и информация се получаваше само от сестрите. Но смяната на моите свършила и новите му казали, че жена с моето име няма нито в родилна, нито в предродилна зала. Станало му лошо, почнали да го свестяват и чак тогава на някого му дошло на ума да проверят и при родилите. На мен само ми казаха, че мъжът ми е припаднал в чакалнята. Хванах си корема, торбата с пясък, стиснах лигнина между краката и тръгнах да видя какво става. "Ама как така си родила, ама как така е момче?" за всеки случай и той се поизложи с глупави въпроси. Та така, случват се и такива раждания, дай Боже всеки му  good.

Ох свеки всеки път като го прочета това падам от смях, то и мен майка ми ме е родила за 45 мин, и забравили да кажат на баща ми, а в съседната стая някаква друга родилка се виела от болки и той мислел че е майка ми. Хванал една акушерка за гушата и й казал какво става тук бе никой нищо не ми казва, и тя ама спокойно  жена ви роди преди 1 час, честита дъщеря

При нас баща ми има зелени очи, дядо ми е имал сини а аз съм с черни, иначе щях да съм много красива 

Бера ще побъркате малката вие с тия видеа и снимки!  Нямам търпение да чуем името! И ние нашето не казваме не от суеверие а така за изненада да е. Но ние даже не се и обръщаме към него с това име, а си испозлваме други, това му е за след раждането живот и здраве 

За коси,очи си говорите и аз като с дъщеря с руса коса и светли очи да се изкажа.Аз и мъжо сме с тъмн коси,тъмни очи.Нито моите родители,нито меговите са руси.Единствено баща ми е с синьо-зелени(прекрасни)очи.Аз като мъничка съм била с абсолютно същите коси,русо та дрънка и на букли направо.И така до към 5-6 годинки когато майка минразказва,че почнала да потъмнява инда се изправя.Е сега съм с тъмно кестенява ,права все едно с преса изправяна коса.Дъщерята сега е със същото русо,но вече къдричките ги няма.Чак ни базикат на кой е това русо дете,добре че като се роди беше копие на баща си до към 2-3 годинки.
Та и при нас има ген от моята баба предполагаме,Бог да я прости.Тя е била със светла коса и светли очи.Аз много се радвам де.Само да вметна ,че ми е писнало от руси коси и както й се радвам на моята барби,така и чи се иска да й потъмнява.Аминза нейната коса ползваме повече козметика и от моята.То не са сухи и цъфтящи крайща,от там често подстригване и много трудно пускане на дължина.А бе да е жива и здрава.

Ох свеки, разсмя ме искрено 
Дай линк за тази темичка  аз съм малко кон с капаци. Като си вляза в дадени теми и на страни не гледам 
Дай Боже всеки му като въорото ти раждане. Майка ми също е отишла с пълно разкритие в болницата и е разтърчала всички , че за малко да ме изплюе в коридора, хем първо раждане. Не е имала ни контракции преди това ни нищо (или поне не ги е усетила, защото без контракции никой не ражда, ама и по онова време не е имало интернет и да си информиран за всичко и какво да очакваш) , две силни контракции вече като се е качвала на магарето, два напъна и аз вънка. Мисля , че разказвах в общата темичка, ако се повтарям извинявам се.  Не вярвам да имам нейния късмет, ама вече каквото това.

Мариолка, дано да имаш и ти раждане като на майка ти. Уж казват че както майката така и дъщерята, ама аз като се знам какъв късмет имам...на дали...
Малката ще побъркаме със сигурност от снимки, ама да свиква  и двамата с баща и сме мания на тази тема, така ,че трябва да свиква. Лошото е че сега тя нас побърква. Не дава да я хванем като шава и е в най интересната фаза...все едно разбира ,че вземаме камерата  още спрем да снимаме и почва на ново. Да видим днес дали ще се покаже.

Рубинче и аз съм била супер къдрава ,като малка. до няколко годинки съм била като охлюв в косата, ама сега е само леко чуплива. много ,есто се случва детенце да вземе очите и косата на баба или дядо и да се ошари различно от родителите си  ама гени...проявяват се когато решат....важното е да нямаме някой пра пра дядо негър и да се прояви генчето от там, че тогава ходи се обяснявай хахахахахахах.....

Аз се стягам да отиваме на 4д-то...стискайте много палци да успеем да видим малката дунда както трябва и да има интересни моменти.
Днес цял ден хълца милата и шава и сега преди ехографа ще вземе да се кротне и заспи, а заспи ли няма събуждане, ама вече на късмет. Одеве като се разхълца и така 15 мин не може да спре  Чак жал ми става...и почва да се мята, не знам ядосва ли се, опитва се да се спре ли, какво...ама много ми домилява милата.

Явно всички като малки сме били руси и с къдрици,защото и аз съм била със светла коса,но постепенно е потъмняла.Забелязвам обаче,че и при Дени косата започва да потъмнява както и очичките му,но както се казва само да са живи и здрави,пък какъв им е цвета на очите или косата,или дали им е къдрева или права косичката няма значение.
Радостче,да знаеш само с вълненията,които изпитваш около бременноста,раждането и всичко около бебка ме връщаш и мен в този период и ми се иска отново да го изживея. Това е най-сладкия период,а след това вече започва най-страхотния!
Стискам много палци да успеете да видите малката буболечка и те чакам с разказ как е минало!