Мила BeRa,ИСТИНА Е!!!Дойде време за най-мечтаната и желана тема във форума-БЕБЕШКАТА  Наблива и най-вълнуващият и желан момент-срещата с НЕЯ!Желая ти от цялото си сърце да сте много здрави и щастливи!Леки финални метри,бързо раждане и здрава бебка!Напълни темичката ви с най-хубавите и вълнуващи емоции 





Знам,че остава малко повече от един месец до появата на бебка,но не се сдържах!Ти си ми от любимите съфорумки,а и не само на мен на целият форум смея да твърдя Много преди да се регистрирам и пиша съм следяла сватбените ти трепети!От нещата които пишеш страшно много те харесвам,а това,че живееш в чужбина ме кара да те чувствам още по-близка За това ми се искаше да съм поне малка част от всичко,макар и само като автор на бебешката ви тема!Ще очаквам с интерес да споделиш пътя,подготовката и трепетите около сбъдването на най-голямата ви мечта-да станете родители 

Честита бебешорска тема,BeRa!
Щом си имаш вече темичката,това сочи че най-хубавото предстои!
Запълни я с разкази относно подготовката,покупката,трепетите покрай очакваното съкровище!

Радостче,

и аз с удоволствие ще следя тази така желана тема и пожелавам леки дни до срещата с принцесата 

Лелеее имаш си вече темичка! Толкова се радвам за вас!  Чакаме те с нетърпение тук!

Честита темичка, Бера

Пожелава ти леки финални метри до най-голямата и най-вълнуващата среща в живота ти 

Честита темичка! Да я напълниш с много емоции и скъпи спомени!

Лелееее...не мога да повярвам , че и аз си имам бебешка темичка 

Миаука ,мила, успя да ме просълзиш с тези мили думи, които си написала. Много ти благодаря миличка 

Аз не знам защо си мислех, че от давна вече не се правят отделни бебешки теми и въобще не бях влизала да погледна, за това и изненадата днес беше много голяма и приятна 

Със сигурност ще ми е много приятно да пиша в тази темичка, само ме е страх да не ви отегча и досадя, че дай ми да говоря за бебка и мога да не спра цял ден 

Преди всичко искам да благодаря на всички мили съфорумки, които толкова години са ми оказвали подкрепа, разбиране и упора, за това ,че намерих тук страхотни момичета, които станаха част от живота ми, от радостите, вълненията и тревогите ми.
Благодаря ви ,че ви има и че винаги сте били на среща, дори и виртуално 

...а сега се пригответе да ви надуя главите...или по скоро да ви подпухнат очите от четене, че се задават разказчета и бебешки вълнения 

ПП (дано не съжалявате че ми дадохте трибуна за изява  защото ако в общата темичка гледах все да съм кратка, за да не спамя и занимавам всички със себе си и все бях дълга и подробна, то не знам тук какво ще е  )

Спомням си как преди време се присетих да си препрочета сватбената темичка и установих, колко хаотично и разпилято съм писала вътре и как ме хвана някак яд, че не съм писала по с акъла си, та да може след време като реша да си спомня какви са били вълненията ми около събитието, кога къкво се е случвало, да мога да си го припомня.

За това сега ще започна малко от далече, с риск да се повторя, но сбъдването на една мечта има своята предистоия и ми се иска именно с нея да започна 

Всичко започна преди малко повече от 11 години, когато с ММ започнахме да пишем нашата приказка.
Още на първия месец знаехме, че ни е отредено да бъдем заедно за винаги и бяхме на ясно, че сме родени един за друг.
По малко от година по късно бяхме заедно в Турция за моя бал и бяхме на екскурзия до къщата на Дева Мария, където имаше стена на желанията. Никога няма да си забравя как едно от желанията, които закачих на стената, беше той да бъде мъжа до мен и бащата на децата ми. Години по късно се оказа че едно от неговите желания е било същото 
Една идея имах ясна в главата си , а именно това да си създадем спокойно семейство в което да цари преди всичко разбирателство, сплотеност и уважение. За това и не исках да бързаме с бебето. Винаги съм била на мнение, че за да създадеш едно дете, първо трябва да му създадеш стабилно семейство.
Когато най после бяхме готови за тази стъпка и започнахме да правим опити за бебче, бяхме убедени, че спираме да се пазим и хоп....то станало от раз....колко наивна съм била.
Общо взето нещата се случиха бързо и на 3тия-4тия месец забременях. Беше 14ти февруари 2010 година, когато разбрах че съм бременна и празнувахме двоен празник. Еуфорията беше невероятна, но за жалост всичко приключи бързо. Спомням си как се сринах и се тръшках, че си искам това бебе, исках си тази бременност ,която за пръв път ме накара да усещам това вълнение и тази радост. Мислех си , че колкото и пъти да забременявам, никога няма вълнението да е като първото. Тъпо е било да си го мисля, но го осъзнах едва по късно.
Четях във форума за момичета с какви ли не проблеми и чудесии, пвъзпрепятстващи забременяването...изследвания, запушени тръби, хламидии, хашимота....някакви индиански неща, които ми бяха толкова далечни, че бях убедена, че при нас такова нещо не може да има...загубата ни е била просто лош късмет.
За жалост, този лош късмет започна да се повтаря и затретва и така 6 пъти в рамките на около 5 години.
Ако кажа, че тва бяха най ужасните 5 години, сигурно няма да преувелича. Изследвания, тичане по клиники, полети, пак изследвания...докато се установи, че при ММ има балансирана транслокация на хромозоми, която е и причината за всички аборти.
В клиника по репродуктивно здраве ни казаха, че единствения начин за бебе е донорска сперма, при което минахме и през емоционален срив при ММ.
За щастие по кадърни лекари ни обясниха всичко подробно и че как 1 на 10 бременности трябва да бъде добра. Е...започна се великият любовен маратон...мерене на Т, тестове за ову, опити по схема, бременност през месец, разбира се неуспешна и много позитивни мисли и убеденост, че все някога нещата ще се случат.
И така 6 бременности и нито една успешна...

Всеки ми казваше, че в момента в който не го очаквам тогава ще се случи, а аз на всеки отговарях, че дори и нито един опит да нямаме в месеца, пак го очаквам надявайки се някак да е цветна бременност и да е станало от предния месец  тъй че вариант да не го очаквам...няма...

Да ама, май месец 2014 си бяхме в бг на почивка и дори там не си го избивах от главата. Нямах тестове и не мерих нищо, ама на някакви мои усещания си бях решила, че еди си кога трябва да е ову и еди си кога трябва да започнем с опитите. Точно тогава обаче бяхме на екскурзия из бг с родителите на ММ и естествено, няма как да действаш за бебе когато ти удари часа  Имахме само един опит за целия месец, който въобще не беше в изчислените от мен дни за ову, а доста по рано и отписах месеца тотално. Знаех и със сигурност ,че от предния месец резултат няма, защото бях хдила няколко пъти на гинеколог и ме гледаха на ехограф, та отлежало бебе в корема ми нямаше
За това и си казах, че поне ще си изкараме почивката спокойно и като се приберем вкъщи си влизаме пак в ритъм.
Тотално забравих, че искаме бебе...забравих кога ми е бил последния цикъл, кога трябва да ми идва...тотален релакс...

Е...ето ти момента, който си мислех, че при мен няма как да дойде...ДА НЕ ОЧАКВАМ...

Това ,което очаквах беше да си ми идва лелката и да започваме с опитите...но вместо лелка дойде щъркел 
Няма да си забравя никога, как след 50 теста за ову и 70 за бременност, с които се бях заредила, ми беше останал един едиствен за бременност и как ме сърбяха ръцете да го направя. Въздържах се, защото въпреки всичко бях убедена, че няма защо да си хабя последния тест за месец в който на практика въобще не сме действали и по добре да си го запазя за месец в който имам няакъв шанс да покаже плюс резултат. Да ама вътрешно нещо мо крещеше да го направя и една сутрин не издържах, препишках го и го захвърлих на страна и започнах да се мия. След като приключих да се оправям хванах теста за да го изхвърля директно в коша и в момента в който бях на ръба да го пусна видях че...'' ЛЕЛЕ това две чертички ли са или още не съм се разсънила и виждам двойно  " Взех да се мъча да фокусирам добре, убедена, че просто виждам двойно и след няколко минути вцепененост и цъклене ,без да отделям поглед от теста отидох в кухнята, където ММ си правеше кафе още супер сънен скляпащ на половина и успях само да кажа "Мило.....бременни сме"  при което за пръв път вместо да се зачудим, дали този път ще е успешен и ще сме нацелили правилна комбинация, ние започнахме да се връщаме лентата на зад и да се чудим кога и как може да е станало, като имахме само един опит и то по никое време. Е...явно ову за наш късмет беше решила да подрани 
Отидохме веднага на лекър...потвърди се бременността...ние още повече в шаш...дори не успяхме да се зарадваме, защото беше толкова нереално...единствения месец в който няма да мерим нищо, няма да правим опити....то па ще да стане...е как така.

Та седмиците започнаха да се точат...всяка една се равнявае на година...всяка една очаквах да ми кажат ,че всичко е приключило и с всяка изминала започвах да се шашкам, че тоя път кюртажа няма да ми се размине, понеже не вярвах, че този път ще е по различен от предните. В един момент всичко се обърна и в мен се насади някакво спокойствие и убеденост, че това ще бъде нашият момент...нашата сбъдната мечта...и се нагласих за наслаждаване на една хубава бременност.

Тревогите и болежките, които изядохме с тази бременност не искам дори и да си ги припомням....важното е че до тук всичко с бебка е на ред и най после, наистина се наслаждаваме спокойно на това, което ни се случва.
Оше не можем да повярваме и ни е странно. Гледаме мърдащото коремче, усещам бебка в мен как се движи и ми е супер странно че там е нашето дете...нашата мечта, на път да се сбъдне.

Излишно е да споменавам колко огромно е щастието ни и трепетите. Не мога дори и да го опиша с думи...то просто се изживява...
Сега само се моля, малката ни принцеска да се роди жива и здрава, а всичко останало....са просто подробности.

Между другото, Миаука,
на няколко пъти мисля че споменавам, как искам бебка да не ме мъчи до последно, а веднага след 37ма седмица да се появи, че вече нямам търпение да я видя и гушна,
та като си пуснала темичката днес, въпреки, че остава малко повече от месец (няма и 6 седмици до термина) ,
ха дано си предизвикала съдбата и до раждането на бебка все пак има не повече от месец  

...а друго което исках да ти кажа и забравих е че виждайки темичката ,първото нещо,което си помислих беше " Лелеее и аз ли си имам темичка...верно ли?!?!?!"
След което чета първите редове

ИСТИНА Е!!!Дойде време за най-мечтаната и желана тема във форума-БЕБЕШКАТА

все едно си ми знаела мислите предварително   много сладко  

Радостче, голямо щастие е за мен да мога да чета романа ,който ще изпишеш втвоята бебешка тема!  

Целувам ритащото ти коремче и стискам палци да родиш здрава и красива принцеса.
Предай специални поздрави от нашето семейство на половинката.

Bera, и твоето време дойде.Скоро ще гушнеш най-голямото щастие.Ти мина през много изпитания, трябва да си много силен, за да продължиш, но успяхте.И ще видиш всичко си е струвало.Прегръдки, леки оставащи месеци и прекрасна малка шушулка накрая!

Радост, честита тема мила
Знаеш колко много се радвам за вас. Леки последни седмици с коремчето, скоро ще се гушнете с малката ви принцеса. С удоволствие ще следя трепетите ви

Радостче, повярвай и пиши на воля, ние ще се радваме с теб Ти си толкова положителен човек, че заслужаваш най-накрая да се зарадваш от сърце и щастието ви да е пълно!

Смях се на "двойното" виждане на теста, много е яко наистина! После и треперенето си го бива, но всичко и струва за най-трудното и най-хубавото нещо 

Не знам,много ли си изписала,ама го изчетох на един дъх,че и накрая се питах-това ли беше?
Толкова е вълнуващо всичко и най-важното е,че много скоро,ще държите в ръце вашата мечта!