Радостче, чудесно хаотично щастие цари значи  Мнооого хубаво

Гушкайте се, нека е щастлива и спокойна, но имай предвид, че и стомахчето трябва да почива по малко, хубаво е да се кърми през два, три часа, за да може през това време да обработва храната, иначе ако нон стоп суче, може и коликите да са по на често. Аз винаги съм била "за" режима, тя е много мъничка наистина, но ако постепенно се изгради и бебето и майката ще са по-спокойни, иначе наистина става едно денонощно висене на гърда. Мисълта ми е, че не винаги когато мрънка или плаче е знак, че е гладна, има си някакви количества, които да яде, за да е сита и да не повръща. Но както казваш и ти самата, тя ще ви научи най-добре! 

Bera, страхотно звучиш, страхотно изглеждаш, просто мама-мечта. Намирам всичко, което правиш, за напълно правилно, интуитивно, въобще най-доброто за едно бебенце. Гушкането, носенето на ръце, спането заедно, стоенето на гърда много често, всичко е напълно нормално и в реда на нещата сега в началото. Всичко това ще се урегулира с времето, макар че в началото е доста изморително да си непрекъснато на разположение. Въпреки това, няма друг начин и това е най-доброто, което можеш да направиш за нея.

Мая, съвсем уважително го казвам, но смятам, че съветите ти са дълбоко погрешни за една кърмачка. Кърмата може да се яде и през 15 минути, ако бебето иска. При нея няма нужда от почивка за стомаха, тя се усвоява веднага и не тежи. Паузи се правят при адаптираното мляко, защото е преработено краве, с тежък белтък, труден за усвояване и т.н. Да, стомахчето е малко и бързо се пълни, затова бебчето връща чат-пат, но също така бързо и огладнява и затова се храни много често в началото. Освен това, докато се урегулира кърмата, трябва да се дава постоянно и винаги, когато се иска, за да насърчава лактацията, която много се влияе в началото и бързо намалява или се увеличава. Освен това честото даване на кърма успокоява най-добре коликите, защото в кърмата се съдържат вещества, които успокояват коремчето. Коликите идват от незрелостта на корема, но с въздържание от хранене, не се ускорява съзряването. Мнението си основавам на многото статии, които прочетох, докато спазвах горните псевдо-правила, твърдени все още от доста педиатри, но напълно непродуктивни за доброто и достатъчно продължително кърмене.

Бера, казват, че носенето на ръце не просто успокоява бебето, ами и създава у него чувство на сигурност, което остава завинаги. Носеното бебе не само не се разглезва (глезенето е въпрос на възпитание, предполагам, а не на физиология), но и твърдят, че прави бебето по-самостоятелно за в бъдеще, защото то не се страхува от изоставяне и не се чувства самичко.

За незадържането на урина, това е сериозен проблем, като наистина, винаги, когато се сетиш, прави упражнения за стягане на мускулите, свивай и разпускай съзнателно. С времето положението много се подобрява, и това за съжаление го изпитах аз, като чак до първата година носех последствията. Но минава.

Много целувки и на двете. Поздрави на добрия татко и драскай, когато се сетиш. Справяте се супер!

Ей супер че се разписа! Звучиш ми супер щастлива а и видях снимката изглеждаш страхотно! Кога ражда бре момиче! Относно хаоса, предстои ни да разберем, но пък аз се вълнувам, така е с желсните и чаканите деца! Сигурна съм чд дори и когато си недоспала си най щастлива. Ще чакам да раскажеш за раждането. Целувки на Ванеса!

Бера супер звучи всичко , а най хубавото е че всички сте щастливи. А къде е снимката? Аз май пропуснах нещо.
На мен ми изглежда , че Бера е в хармония с бебка и не търси съвети. То всяка майка да питаш ще каже нещо различно. И аз мислих да споделя, но да действаш както го чувстваш е най до фото .

Сигурна бях, че веднага ще се намери някой да каже, че ежеминутното кърмене е най-доброто нещо, но и аз при цялото ми уважение да кажа, че изобщо не смятам съветите си за грешни. Основават се и на собствен опит, и на много наблюдения на майки наоколо. Лично при моето бебе коликите започваха на петата минута от кърменето, така че кърмата със сигурност не ги е успокоявала, а ги е предизвикавала. Имаше призблизителен режим, спеше си спокойно и доволно, ако се разбудеше след пол. час го успокоявах с гушкане и така знаеше кога яде, кога спи и беше много спокойно бебе.
При мои познати, които кърмеха непрекъснато без никакъв режим бебетата изглеждаха нерви, будеха се нон стоп, мрънкаха, въртяха се и не знаеха време за спане ли я, за ядене ли е.
Аз така виждам нещата и нямаш право да даваш оценки чии съвети са грешни и чии безгрешни.

В заключение, както вече написах, смятам, че бебчето на Радост само ще покаже най-добрия вариант!

Всяко дете е индивидуално.Факт е че от много сучене може да се предизвикат колики, но сученето и успокоява.Тя ще види как е при тях.За режима пак всеки си преценява.Аз обичам да има режим и така направих и с Моника, но при тях може да е 6 и без такъв.

Аз само една забележка и предложение ще направя.Не я возете извън столчето.Не заради глобата, а заради нейната сигурност.При едно леко бутване от зад или отпред, вредата за детето е просто фатална.И предложение, при силни колики всички бебета около нас ги слагаха точно в столчетата за кола.Това свито положение много ги успокояваше и ги загряваше от там приспиваше.Да в началото всички реват, защото най-малкото не усещат мама и миризмата и.За тази цел може да сложиш до нея една блуза която си носила, ще мирише на теб.Друго за колики виж белия шум дали ще помага, Моника я успокояваше, също и нагряти хавлиени кърпи на коремчето.

Щастието е неописуемо, това е така.А годините на чакане сякаш се изтриват.Отдайте се на нея, сега е бебе и расте адски бързо, за това попивайте всеки момент!

Мая, смятам, че имам правото да давам каквито оценки преценя, аз ги давам лично, а не като ментор и моето мнение не определя нищо за теб, нали?

Относно опита, мисля, че децата си имат темперамент и просто познатите ти са имали по-нервни деца, които с режим биха се чувствали еднакво нервни, дори и повече. Просто има деца, които са по-ревливи, имат нужда повече от близост и не търпят хранене под час или спане сами, точно както има такива, които не понасят да ги стискаш нон стоп. Всичко е въпрос на разбиране и на това какво дете има всяка от нас, за да съди по него. При мен кърменето помогна много, не го изтъквам или натрисам на някого, а смятам, че при Радост има вероятно същия ефект и затова споделих. Защото често има една хубава симбиоза между кърмеща майка и дете, но се започват съвети за почивки, които не са ефективни в конкретния случай и не намирам идеята им.

Руми, темите тук са лични, но ги четат и всякакви други майки, бъдещи или настоящи, затова смятам, че който иска да сподели нещо, е добре да го направи. Аз доста полезна информация имах преди да родя, точно от споделен опит от такива теми във форума и много ги харесвам. Даже от теб чакам едно такова, защото ми стана интересно какво споделяше за кърменето и за смесените чувства към него наскоро. 

П.П. Снимката на Ради се намира във фейсбук.

Аз ще се присъединя към Маги, че столчето е много важно! Аз за близа 2 години АЛекс съм я качвала в кола без столче 2 пъти и то просто защото нямах друг избор! Сега си знае и като се качим в колата сама си сяда. За мен това е много важен навик, защото е за нейната безопасност. Даже изпонаплаших комшийките, койта като теб не слагат в кошче и сега всички деца в околията са с кошчета...

Дени просто се притеснявам, че ще почнат спорове и ще наспамим темата.Иначе е хубаво всеки да споделя опит и мнение.

Спокойно, няма да спамим повече. Просто призовавам всеки да си дава мнението, съвета или каквото иска без да прави оценка на чуждите мнения, за да не стига до неприятни изживявания.

Ради, звучиш страхотно. И  аз обаче да добавя, че дори да плаче в столчето за колата, там е най- сигурно за нея. Като свикне няма да и прави впечатление изобщо.
За кърменето не мога да дам мнение защото ние така и не се научихме да се кърмим, а аз изцеждах кърмата през 2-3 часа и я давах в бутилка след това, което си е голяма хамалогия, но пък исках да си пие моето мляко докато може.
За носенето на ръце, ок е, но само съвет от мен,ако приемаш такъв, не я учете да я приспивате на ръце, защото после трудно ще я отучите. Ние научихме Мими да я приспиваме на ръце, защото ни е много миличка, искахме да е гушкаме, да знае че ние сме винаги до нея и т.н., но като порасна и като почна да се усеща стана по-трудно. Почнахме да я приспиваме на нашата спалня като единия от нас ляга с нея. Ок, ама не е праивлно това според мен, защото свикна да спи на нашето легло въпреки че я местехме преди в нейното елгло веднага след като заспи. Вече и това не става. Окупирала е спалнята и не иска в нейното легло. Преместим ли я сякаш веднага усеща че е там и почва рев докато не я върнем обратно на спалнята. така единия от нас се изнася в другата стая защото няма място за тримата. Сега направо като се роди бебка и сложим и нейното легълце в нашата стая, направо не знам кой ще се наспива, а просто не виждам начин скоро да можем да преместим Мими в нейна стая.

Ради и тук да кажа, бебка е прекрасна
Няма да коментирам кърменето, прави така като го чувстваш и смяташ, че е най-добре за бебка.
По въпроса със спането между вас обаче внимавай моля те (сега си скубя косите), Цецито и до сега спи между нас, същото е и положението с племенника ми 12 г, който спи с майка си
За столчето в колата то е многоо важно, заради безопасноста на бебка, когато с Ники купихме колата, когато Цецито се роди я поръчахме със всички възможни екстри за максимална безопасност на детето. Дори и сега качвайки се в колата той си сяда на седалката връзва колана, и ни пита нас дали сме с колани / ако се вози в друга кола винаги е на столчето си, това е закон.
Много целувки и пиши когато можеш

Цитат на: BeRa в 09.03.2015 01:17

Честит Празник на всички дами   Бъдете живи и здрави, много обичани и щастливи!  

Безкрайно щастливи сме и не можем още да повярваме, че това щастие се случва и на нас. ММ постоянно казва, че и на нашата улица е изгряло слънце най после. Сърцето ми пълни като я погледна и още ни се насълзяват очите от радост. Майка ми постоянно ми казва, че съм щяла да я науча лошо да спяла постоянно до мен, да била на ръце...толкова сме я чакали, че въобще не мисля за това в момента. Толкова ми е хубаво да си я гушна и да спим заедно...няма цял живот да иска да спи до нас...няма цял живот и да е бебе, тъй че сега максимално и се наслаждаваме, а като я разглезим, ще си я гледаме разглезена.

Браво за кърменето!

Лелеее...не спорете момичета, всеки си има гледна точка и е прав за себе си.
Аз съвети и мнения премам всякакви, дори и да са различни от моите възгледи...никога не знаеш ,кое може да ти дойде полезно. От друга страна аз самата не съм сигурна дали постъпвам првилно във всяко едно отношение и със сигурност вече съм допуснала грешки, но не се сърдя ако някой реши да ме поправи, да ми даде правилна насока или просто да ми изкаже мнението си. В крайна сметка всеки (в случая аз) си решава от кой съвет да се възползва   За това споделяме тук, за да сме си полезни една на друга  
Руми, ще се радвам да чуя и твоето мнение мила  

Майка ми има една приказка, че хубаво искаш да научиш детето на това и онова, ама има един момент в който до някъде детето теб учи. Е ,права се оказа.
Наща дунда в началото беше много самостоятелна. Седеше си кротичко сама, оглеждаше се и заспиваше сама. Искаше само да е наядена, оставям я и само я гледахме от страни. Не можехме да я събудим да яде с часове. В болницата взеха да ми се карат, че я държа по 6 часа без да яде, а то няма начин да я събудиш. Тъкмо я събудя с триста зора, сложа я на гърдата, тя заспи веднага и пак не яде и пак може да си отпери часове на ред в сън. Казаха ми че е свалила прекалено много за два дни и ако продължи и така, ще се наложи да и даваме изкуствено мляко с биберон. Взех на всеки 3 часа да правя всичко възможно да я събудя за да я нахраня. Мисията невъзможна. По час и половина се будехме...мъка голяма. Взех да почвам на два часа да я будя, за да може докато се събуди да са станали 3 часа и нещо докато да вземе да яде. Пак голям зор. В крайна сметка взех да успявам да я събуждам, само и само да не и бутнат биберон в устата, ама с това събуждане явно и наруших съня, или просто само в началото и беше здрав ,а после не чак толкова не знам, ама сега ми се буди на всеки два часа за ядене вечер.
Прибираме се първата вечер вкъщи, не можем да я стоплим. Ръцете , краката и главата ледени, а тя облякана и завита , с шапка и ръкавички и въреки всичко ледена. На смяната на памперса гледаме ръцете и чисто сини. Излезе ни акъла. С ММ решихме, че ще спи до нас за да видим дали няма да е по стоплена. Взех я до мен (не я слагам между двамата, а само от моя край) и в действителност се стопли. Оставям я в кошарата, пак ледена. На всичкото от горе вземаме я по едно време за храненето и лицето и на половина червено, на половина бледо. Ама точно през средата, като измерена с линия. Туй пък сега от де дойде?!?! На другия ден имах час за мойта акошерка и като и казах за ръчичките ни прати педиатъра в спешното да ни види най добре. Човека каза, че най вероятно не може да се климатизира още вкъщи и да я вземам при мен в леглото да се топли от мойта топлина. Хем за коликите е хубаво, хем и за нея да е топличка.
Малко ми трябваше и без това за да се реша да спим заедно. Ставаме на другия ден, тя киха и фъркат сополи. Викам айде разболяхме я за два дни вкъщи. Ревнах. Пак в спешното. То не може да диша милото, хърчи. Беше друга педиатърка и каза да следим дали има температура и ако вдигне да я заведем. После разбрах ,че сополите били понеже се чистят, ама го разбрах след няколко дни.
Междувременно всяка вечер спеше все повече време при мен. В началото я вземах само към сутринта, сега след банята я слагам в кошарата и от следващото хранене вече е при мен. Да ама се изучи и през деня да иска да спи с мен и като река да я оставя се събужда и ме търси. Научи се така и да видим кога ще взема да я отучвам малко по малко. За сега не ми тежи и ми е хубаво, но може би ще дойде момент в който няма да имам възможност по цял ден да лежа с нея и да ми е в ръцете.
Кърменето по цял ден не знам как го научи. Явно си има нужда да цока. Полчва ме като биберон в голяма част от времето, но те гърдите докато ги барнеш и текат, тъй че сякак и пускат мляко дори и да ги дъви като биберон. Не знам. Педиатъра каза,че няма проблем да я оставям по цял ден на гърдата, акошерката ми също. Дори се възхитиха на настойчивостта ми и упоритостта за кърменето и за търпението да съм на разположение. Казаха ,че по хубаво от това няма.
Аз също бях чела че близостта на бебето и кърменето на поискване създава чувство на сигурност у детето в по късен етап и разни такива други твърдения. Истината е че се ръководя по нея и след като иска да седи по цял ден на гърдата предпочитам да я оставя от колкото да я захвърля в кошарата и и да я гледам от страни.

Единствено съм в чуденка как да я науча да си седи в столчето за кола, защото съм с ясно съзнание ,колко е важно да е в него, но като я сложим вътре и надуе гайдата нищо не е в сила да я успокои. давах биберон, не го иска...пях, говорих, милвах, седя до нея навряна, ръката си слагам на главата и да я милвам, масажче пробвах да  правя....нищо, нищо не помага. Реших ,че ще поплаче и ще спре...Да ама не...като се зарева и не може да изплаче...излезе ми акъла...взех я на бързо и се наложи да я стреса леко за да изплаче...захълца и до там...е как да я оставя пак да реве в столчето?!?! Бутнах гърдата и се успокои. Да ама после като се стисна в мен, спи и се и в момента в който тръгне да затваря очи се стряска и ги окекерва, захълцва се, заплаква, въздиша тежко, стиска гърдата, сякаш я е страх да не я оставя пак. Като каталяса най на края и заспи, постоянно се стряска. Тя още от как се роди се стряска много , ама тогава още повече.
Сега съм решила известно време да  не я изкарваме с колата, за да позабрави столчето и пак да пробваме да я сложим вътре. Ще изцедя кърма в шишето и ако ревне да пробвам да и дам, да видим дали ще има успех. Реших да я пробвам с биберон в случаи като този да може да я успокоя с него, ама не ще биберон.
Ако някой знае начин да я залъжа да седи в столчето, да казва...

За режим...аз също обичам да има такъв, но и верно всяко дете си е индивидуално и смятам да започна малко по малко да създавам такъв, но не още. Аз все си мисля, че с правилния метод и търпение може да се вкара в пътя, пък дали съм права ще видим  

Коликите...не са кой знае колко и ги минаваме доста леко за сега. Успокоява се като е на гърдата.

Пъпчето ни падна на 5тия ден и в същия ден и сложихме и обички   Малко са и големи още, но ще ги израсте. Мислехме да и куим по малки, ама то по малки от тези няма  

Anita81 писала си ми за преспиването на ръце. Тя сега заспива само на гърдата. Много и е трудно по принцип да заспи. Не и се затварят тия очички и не щат. Пробвах я на няколко пъти да я оставям да заспива в кошарата, да я галя по гръбчето...отнася се, ама затвори очичките и пак ги отваря. На края завършваме с рев и пак на гърдата.

С две думи...не можем да пръцнем без гърдата    Аз имах супер огромно желание да кърмя...споменавала съм го много пъти и преди, и факта, че успях, устисках на трудното в началото, на разранените зърна, на болките, справих се с гърдата дето не пускаше мляко и я вкарах в пътя....ме прави безкрайно доволна. ММ постоянно ме питаше как издържам да ми дъвче зърната...те кръв пускат...а аз все му повтарях, че най важно е да удържа именно на това...после всичко ще е лесно...така и стана. Вече нямам разранени зърна...имам и такива, защото в началото нямаше какво да захапе, ама така ги е разиграла и извадила, че никога не съм имала такива големи зърна. Сега щом малката иска да суче и и харесва, няма как да и отнема тази възможност. Верно, трудно е да не можеш да влезеш да се изкъпеш без да бързаш, ям с едната ръка, а с другата я държа да суче, по голямата част от деня ми минава в леглото с нея...но пък искахме бебе и в момента съм на 100 процента отдадена на него и съм доволна и щастлива. Всеки усеща майчинството по различен начин. Имам приятелка ,която не би се подложила на такава отдаденост и друга, която е била много по отдадена и от мен. Важното е да се чувстваме добре и да даваме на детето си най доброто от себе си