Рубинче, благодаря ти мила 

Мен май ме тресат хормони последно време  взех да се изнервям супер много и бързо и чак цялата се разтрепервам  много неприятно...мислех си че ще ме пропусне тази гад, ама уви...май последния месец ще видя какво е туй нещо. До сега си карах супер спокойно бременността, сега ме е жал най вече за бебка, защото ме усеща явно и почва да шава и тя, а се опитвах да съм спокойна заради нея.

scilla, Snow_White благодяря ви за милите думи  късмет с времето нямахме, но пък инпровизацията се получи що годе

miauka пожелавам ти една прекрасна госпожица и на теб   

Alleksia Надявам се д и хареса на малката мобила. Аз със сигурност още преди да се роди ще съм му сменила най малко два чифта батерии, че не го спирам, ама и много време издържат, което много ме радва 

Инче, не ми се мисли като пораснат и вземат да проявяват вкус  малката ми братовчедка беше същата, такъв вкус вадеше, че само да имаш мерак да я гледаш  същата история с принцеските корони и обувки и рокли, и като добавиш към хубавите  принцески пантофки и чифт шарени чорапи беше просто идеална  ама какво да ги правиш...чакаш да им мине 

Майче 
по принцип за раждането още не сме обсъждали с лекарите, ама може би като ида на тоновете вече и ме поемат гинеколозите от родилното ще се обсъжда тази тема. Тук е малко по различно. Не можеш да си избереш екип за раждане май...не че и аз съм се интересувала, ама този гинеколог, който ми води бременността до сега вече си свърши неговата и няма да се видим. Той се оказа, че не води раждания. После като дойде момента за раждане си има един дежурен гинеколог и вече акушерките...който ти се падне на смяна. Аз се надявам моя познат гинеколог, който имам да се случи на смяна, като дойде момента, ама да видим дали ще имам тоя късмет. Тук варианта секцио не се обсъжда освен ако не ти се налага. До колкото знам секцио по желание не се прави. До последно те мъчат за нормално.
Аз много се надявам на нормално раждане...дори ако мога да откопча епидуралната ще съм супер доволна. Това е единственото нещо, от което изпитвам супер много страх от цялата процедура покрай раждането. Като си представя това боцкане в гърба и тръпки ме побиват. Уж не боли ,уж не е страшно, ама аз си имам паника от игли и бодене и ако се наложи да стигам до там не знам как ще се успокоя за да си свършат анестезиолозите работата 
До скоро даже отхвърлях тотално варианта за епидурална, ама после взех да се подготвям психически, че по добре да се настроя и за двата случая, че нищо се не знае и най добре да си имам някаква  нагласа предварително.

Ще го видим как ще протече всичко...притенение и страх от самото раждане за сега нямам...по скоро ми е интересно как ще се случи, какво ще е усещането и най вече срещата с малката принцеса. 

След дълго чудене и обикаляне в търсене на нещо за изписването ,реших ,че след като не мога да намеря, това ,което искам ще си я облечем в дрешки, които вече сме и купили. Дано само да и стане това костюмче, че като го видях е 62 размер, а си мислех, че е по малко...ама ако и е голямо ще си подготвя и друго по малко. Шапката е дело на мойта баба и много си я обичам.  В колата сякак ще и е топло с нея, но ще е повечето за фасон , докато се качим в колата.



Ако е студено мисля да я завия в това, а ако имаме късмет времето да е хубаво, ще и нося само една плетена пеленка, не чак толкова дебела.



Иначе малката кокона си има и обички  моята приятелка ни ги подариха предварително, че са нетърпеливи  а и тук пробивали ушичките още на няколко дни. Аз нямах представа, ама сега ще питам къде  и как става, че те са за много мъничко бебенце и да може да си ги носи 



Взехме и ей такова пухкаво и плътно одеалце за кошарата, че вечер става доста хладно по някога и сякак ще има вечери в които да я завивам с него. Предвидила съм чаршафче под него, за да не е в директен допир с кожичката и.



Имаме си много сладък мишок  който с си купихме с тати на път за бг от един магазин в Мадрид. Много ни хареса и решихме да си го купим за късмет, понеже се прибирахме да правим изследвания и чудесии и наистина мишока ни донесе късмет, защото на връщане от бг ,вече се е заформяло малкото човече в мен 
Тук много ги ползват за приспиване на бебенцето, да си го гушка...много е мекичко, а после естествено като поодраснат малко, всичко в устата се дъвчи 

За епидуралната,недей да се тревожиш.Аз бях по същия начин.Исках всичко нормално,без упойка и като доки ме пита дали ще искам думите ми бяха,че само ако се наложи тогава,както и за секцио.Е вярвай след 48 часа безсъние ,от които първите 24 часа бяха просто от вълнение,че се случва и чаках сериозните контракции,аз в пика на раждането подремвах между контракциите.Няма да забравя доки влезе и ми каза,че съм изтощена и дали искам.Тогава само се молех да получа по бързо нужното разкритие и да ми я сложат.Не се усеща нито боцкането,нито упойката.Единственото неприятно бе,когато дезинфекцират мястото и от мокрия памук усещаш студено. Щом ми подейства упойката ми идваше да на прегръщам анестезиолога!А и от самата упойка следвах точно препоръките и всичко се случи бързо и лесно.Думите на акушерката бяха,че не си личало да ми е първо раждане
Сега дори ще си искам маи.Ще видим.
Та бъди спокойна за тази подробност!Използвай това улеснение,ако видиш че се проточват нещата.
И наистина бъди спокойна доколкото можеш!Разхождай се по цял ден дори.Прави всичко което ти доставя удоволствие.Както се казва това са последните дни само за теб.
Целувки на двете ви

Радостче, прекрасни сте!  А ти звучиш много добре, нервата кой не го гони ...

Много е готино комплектчето на бебка, всичко в тон.

За раждането, дали да не питаш за добър гинеколог и да пробваш да си го запазиш, пък ако не може, не може. Аз бях с епидурална и изобщо не е страшно, анестезиолога ме успокои, че не е нищо особено и наистина не е, на мен ми подейства дотолкова, че сякаш спря болката до едно ниво (не изчезва, разбира се), някакси по-поносимо. Но тя се слага при 5 см. разкритие и дотогава всичко ще си усетиш, няма мърдане, аз по едно време се молих за епидурална, дойде анестезиоложка и като я видях облечена с палтенце (беше към полунощ и може да са я вдигнали от леглото) лошо ми стана, а като се преоблече най-накрая реши да си говорим къде работя и дали мога да уредя мъжа и да работи в ТЕЦ-овете (Марица Изток), представи си, аз душа бера, тя урежда мъжа си, както и да е, всичко беше наред с епидуралната, това изобщо не го мисли.

А какво правиш сега през деня? Снимки?

В смисъл, правиш ли снимки, нали си фотографка или вече пълна почивка?

Ох толкова си красива, пу пу! Ама като гледам таткото май ще чакаме русокоса синеочка а?

За изнервеното не се тревожи, отпусни пара. Ти се държеше геройски и позитивно през цялата ти бременност и не позволи ни най малко да се държиш като изнервена глезла ( визирам себе си) сега за малко нищо няма да ти стане.

Раждането не го мисли, всички  ще минем това, нали целия свят е излезнал от там.  На острова ли ще раждаш? Нали няма по нощите да обикаляш с родилни болки по островите  Избра ли си щъркелче?

Леко раждане и сладко бебче на финала ти желая.
Всичко е толкова красиво и ти си просто прекрасна.

Радост,толкова си красива  Прекрасни сте!!!
Да си родител е най-голямото приключение!Ще минеш през много и различни емоции,но ще бъдете страхотно родители!Ще бъдеш най-добрата майка защото си нейната мама!
Всичко е страхотно!За дрешките за изписването са много красиви.И ние бяхме взели размер от 0м до 3м,тоест 62см,но определено бяха огромни за новородено при бебетата 10см са си доста.Затова добре си го измислила да имаш резервен варят Шапката е 

П.П.:Благодаря ти,мила!Нека баткото да ни порасне още Би било хубаво

Майче жената явно се е опитвала да те разсея и по между другото , ако може да съчетае нещата и да намери работа на мъжа си, пък да се възползва  
Абе никой не съм чула да казва, че боли или е неприятно слагането на епидуралната, ама те хората и абокат не ги боли да им слагат...мен също...ама няма да ти казвам какъв страх, какво чудо   заради пустия му абокат ме бодаха 5 пъти на натварването с глюкоза   ама вече като дойде момента ще го мисля и ще видим как ще е...

Иначе до сега деня ми минаваше главно вкъщи...излизах само по задачи и ходения по болници. Даже имаше период до магазина ходеше само ММ, че не можех да издържа на крак, дори докато да довършим с пазаруването и или не ходех или дочаквах в колата. Доки ми беше забранил излишните движения и гледах да се пазя. Жална съм за разходка по улиците, ама докато да стигна до ъгъла на улицата и вече се чувствах ужасно. Сега от как влязох в  35та г.с. обаче, се чувствам по добре и даже взех да си давам малки разходки. Миналата вечер дори отидох на гости на наще пеша (нещо ,което не можех да направя преди) и бях хипер доволна...като казвам на гости на наще...живеят през две улици   ама абсурд да ги извървя...
Чакам да дойде 37ма г.с. и да почна да си щъкам по стабилно...имам в предвид без страх, че мога да предизвикам преждевременно раждане, защото корема пак си си ме стяга и наболява, ама ще го придържам и поне няма да ме е страх.

Снимки не мога даправя за жалост   на два пъти пробвах, ама аз постоянно имам нужда от почивка, премалява ми, а след това се чувствах като пребито куче и не можех да стана цял ден от леглото...едни болки долу ниско и се отказах. Като се роди малката живот и здраве, ще наваксваме   тъкмо ще си имам 24 часов модел...надявам се...че знае ли се...от сега като искам да я снимам на клипче как шава и веднага спира...спра да снимам и на пук почва да мърда...пусна камерата и пак спира...викам аааааа....така няма да се разберем, от сега да е ясно  

Мариолка, толкова надъхващо ми подейства поста ти спрямо нервите, че имам чувството, че в този момент ги изхвърлих на някъде...дано ,дано...по принцип гледам да се контролирам и не избухвам да се карам, та да побърквам околните, ама то вътре така ми бошува. Вчера една тъпа англичанка, така ме разклати, от едно няма нищо и колко време краката чак ми бяха подкосени   а по принцип за такива неща не се впрягам.
Тръгвам аз да се паркирам на една улица, дала съм мигач и задна и в момента в който тръгвам на зад да влизам оная идва от зад и се пъха преден на мястото, дето ще паркирам аз...пощурях...ми ще ме блъсне ама да се намърда там...ей като пощурях...да те е срам после да кажеш къде са ти ударили колата...много се впрегнах...

за раждането , ще раждам тук на острова...кофтито е че болницата е на 60 км някъде и ще ми е малко шашаво кога точно да тръгна на там. Надявам се единствено ММ да се случи вкъщи а не на работа, че той работи на 120км, а ако наще трябва да ме водят, каквато са паника, ще ида в болницата сигурно с нервна криза   ама да дойде момента, пък ще видим как ще се развият нещата.
Самото раждане иначе не го мисля...както казах не ме е страх въобще (като изключим епидуралната, ама тя не ми е фактор)
По скоро нямам търпение да дойде този момент и да го изживея. Интересно ми е как ще протече, какво ще е...по принцип си го представям като нещо супер интимно и прекрасно ,което ще ми се случи и нищо друго няма значение. Повече мисля дали ще ми позволят да си нося статива и камерата поне в предродилна зала и дали ще ми разрешат да снимаме видео в родилна зала, поне момента в който малката вече е на вън и я гушкаме, от колкото дали ще имам разкъсвания, шевове и чудесии.  
Приготвила съм си музика...една спокойна и релаксираща, а също и летни дискотечни хитове   че не знам на каква вълна ще ме избие   току виж ми влезе някакво желание за танци   и забравя ,че сме там за раждане...
Допускам напълно и варианта, след толкова позитивна нагласа и тая смелост в момента...дали няма всичко да стане супер на обратно, да ми се проточат нещата и този приказен момент, който си представям да се превърне в кошмарно, дълго и изтощително раждане, ама предпочитам да се нагласям позитивно, пък каквото ми е писано, както и да се наглася, то ще си се случи  

Щъркелче ще ми бъде Бебчето на Мечо...тя ще донесе хубавите новини  

Внимание - 2 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.

Гери  благодаря ти миличка 

Кали  дано си права за най-добрата мама  на моменти ме обхващат едни мисли, дали ще мога да и дам най доброто от себе си, дали ще бъда родителя, който заслужава...едни такива, може би нормални мисли...
За костюмчето и аз бях в голяма чуденка с тоя размер. Беше ми останало в ума, че е за 56, ама като наизвадих да пера дрешките и го видях, се оказа ,че е по голямо, а се връзва супер на шапката...ама нищо...ще ползваме резервен вариант...в крайна сметка...в каквото и да я облека...ще е най прекрасното бебе на света 

А като заговорихме за добра мама...не знам дали ви се е случвало, или аз съм хептен изперкала...ама на моменти се замислям дали бебето ми е доволно и щастливо в корема и дали наистина аз за него съм това, което пишат по книгите и статии...че усеща мама и тя за него е всичко... мисля си дали се е привързала към мен и дали ще ме обича, дали като си сложа ръката на корема ме усеща и и харесва. В повечето случаи като си сложа ръката и се кротва, а ММ като си сложи ръката и на него му шава супер много. Като се прибере от работа и чуе гласа му, такова шаване се започва, че се мята направо от единия край на другия. Като и заговори и тя почва да издува...аз като и заговоря е някво затишие...абе,...не е същото...и се опитвам да си мисля,че просто като ме усети мен се успокоява, ама си го мисля, просто за да не надделява другото, че бебето ми не е доволно нещо от майка си  Не знам и какво очаквам от едно малко същество...да скача от радост в корема ми като си сложа ръката или да започне да се смее ,като му заговоря...което би трябвало да е достатъчен отговор на неадекватните ми мисли....ама истината е че на моменти ми изплуват в главата и ми става кофти ,само като си го помисля 

П.П. трябваше да разделя поста на две ,че съм се уляла пак в писането 

Между другото Мариолка спрямо очите и косата на таткото, вече имаме тука залози за това как "сме ошарили" малката кукла  
Ако и двамата бяхме с тъмни или светли коси и очи, то е горе долу ясно, ама в случая загадката е още по голяма и сладка   ММ казва, че ще прилича на мен, аз си мисля че косата ще е на единия, очите на другия, но кое на кого...можем само да гадаем  

Друг тип обзалагания се правят и за датата на която ще се появи  
вече 07, 09, 10, 14, 22, 27, 28, февруари и 01 март са заети...на всички казвам, че на края няма да е нито една от тия дати   , а малката си е с нейно мнение и ще си избере нейна   с таткото нямаме никакво предчувствие за дата, когато реши детето , тогава да си излиза...

общо взето...веселба  

BeRa, първо... страхотни снимки сте направили
Не знам само защо си трила снимки от предишни бременности. Аз като че ли имам повече снимки с първото ми бебче, а не с Мария. Не ги гледам редовно. Даже ми е болно като ги гледам, ама са ми мили по някакъв странен начин. Въпреки това ми навяват хубави спомени, защото след това всичко е различно.
Мислите, дали съм добра майка, дали ще се справя с всичко, ме връхлетяха дни преди да родя. Като виждах трескавата подготовка на всички - ами нямаше начин да не е така. После, като си гушнеш бебето, ще видиш колко невинно и прекрасно нещо е то, и това ще ти даде сили да даваш най-доброто от себе си.
Не се изнервяй от глупости! Виж колко прекрасни неща си писала вече в твоята си тема. Като си пред избухване, седни и си ги чети! Мен поне много ме зареждат твоите постове.
Това за упойката - ако знаеш само какъв ужас изпитвам аз от игли, абокати и тн. Всички тези жички и тръбички ме изнервят и депресират. Заболя ме, защото не спирах да мърдам. Когато обаче пуснаха музиката в родилна зала - беше различно. Треперех, ама не заради упойката. Много ме беше страх с това ровене из гръбнака, ама успях да се фокусирам върху крайната цел.
При теб ще има ли някой в родилна зала или предпочиташ да си сама?

Бера,прекрасни снимки,толкова се радвам за теб,толкова го чака и жела това дете....
Късно открих темата и видях ,че си бременна,сърцето ми заби от радост......
Дано всичко да е успешно и чакам снимките на едно сладко пухкаво бебе и щастливата му майка

Juji  благодаря ти мила. Живот и здраве, да се роди малката, пък ще и писне от снимки сигурно 

Аличка, изтрих ги и аз не знам защо, старите снимки...тя не беше една и две бременности и само трупах снимки с набъбнал корем. Ставаше ми и на мен много едно такова болно да ги гледам, ама още по гадно е да те срещат и да те питат познати дали не си бременна, а на теб още ти болно в душата. За това и с тая бременност се крих супер дълго. Половината бременност си изкарах в криене. Много малко хора тук знаеха. Все вървях с една жилетка пред корема да го крие, даже мойта приятелка ме базикаше, че ще свикна с жилетката и ще вземе в един момент да ми стане навик като излизам да си я вземам и мятам пред корема  сега обаче, гордо вървя и пъча коремче, даже забравих за въпросната жилетка 

Аз пък да ви се похваля...тъкмо се прибирам от курса за родители и беше много готино днес. Имахме едно мамче дето дойде с бебенде на 6дни. Не можеше да го сложи на гърдата, та акушерката на живо ни показа как да го нагласяме, показа някои неща, които преди ни показваше на кукли и беше супер готино. то една малка такава шикалка сладка  чак се размечтах.
Говорихме си много за раждането, че имаше едно мамче в 39та г.с и даже се обсъждаше много епидуралната. Е май от днес гледам с друго око на нея хахахах...оказа се че се слага локална упойка преди цялата процедура и за това не се усещало ни боцкане ни нищо. Пускаха видео на поставянето упойката, което аз естествено не пожелах да гледам. Колкото по малко знам по добре. Но определено нагласата ми е малко по друга.

В петък сме на 4д ехограф  наще баба и дядо решиха да ни направят подарък ,като идем да видим малката и си имаме спомен от нейни снимки и видео в корема 
Тъкмо ще съм в 36 г.с и има голяма вероятност да не видим нищо в крайна сметка, ама с мойта майка на глава не можеш да излезеш като си науми нещо та ще ходим всички на куп да гледаме момата. Хубавото е че доки е моя, който до сега ми води бременността ,а аз да не знам че имал частна консултация с такъв ехограф. Миналия ден научих случайно от едно друго мамче и като казах на наще, гледали клипчета с 3д ехографии и давай ще ходим и ние. Надявам се само малката госпожица да благоволи да си покаже личицето и да успеем да я видим. 

Ще я видите ,ония ден една позната от САЩ беше качила снимка от 3D точно в 36 та седмица и е много сладко бебчето с едни бузи вече, нищо общо с моите сними от 20та гс