Alichka пита ме мила как съм. Верно забравих да споделя за себе си. От как се роди малката моето Аз е на заден план  Прежалих всичко в себе си и само си казвам "Тя да е добре и да ми е жива и здрава, па мойта вече е все тая"
Общо взето не мога да се оплача. Чувствам се идеално. Възстановена и като нова (без пишкането както вече казах, ама правя упражнения и се моля бързо да вкарам в пътя контрола). Шевове все едно съм нямала никога. Махнаха ми външните и след два дни вече нямаше и помен от болка. Вътрешните ги чакам още да паднат
Имам си едно хемороидче, дето на моменти взе да се обажда, ама ще го оправим и него. От корема помен няма...само дето е още мек един такъв, ама след месец два ще го започнем с упражнения и ще го стегнем. Свалила съм 10 кг от теглото си преди да забременея...сега съм 55кг, а забременях 65,800. Всички дрехи от преди да забременея са ми големи. Дънки и панталони ми висят здраво и хлопат. Трябва да си сменям гардероба 
Нямам стрии, което ме учидва...мислех си че съм се нацепила, но за мое щастие не е  било стрии. Бях го прежалила вече корема, че ще е красотен на плажа лятото, ама няма
Моята съквартирантка по стая в болницата умираше от болки при събирането на матката. Контракции като при раждането. По цели нощи не можеше да спи, а малкия като сучеше още повече я болеше. Аз такова нещо нямах. Съвсем леко ме наболява на моменти и до там. Общо взето изкарах късмет с раждането и възстановяването ми беше бързо.

Улях се в писането...спирам и отивам да довършвам разказчето за раждането, докато бебка  не се е събудила да си търси цицката 

Бера с времето всичко ще се уреголира.За столчето моя съвет е да опиташ да я сложиш след като вече е заспала.Така леко полека ще го опознае.Другото е което ти е казала и Маги-дреха с твоя аромат.Другото което е че децата обичат познатите неща и повтарящите се моменти.Може да вземеш столчето вкъщи и леко полека да свиквате с него там.Така слагайки я в колата с него няма да има толкова нови фактора за нея.
В началото бебета се стряскат доста-дори и от движението на собствените си ръце.
За кърменето съвети не мога да дам.
За спането моите деца винаги са спяли в креватчетата си и гушкането е било като са будни а не като заспиват.Естествено случва се понякога да идват в нашето легло но то е ако са неспокойни или болни.
Радвам се че добре се възстановяваш.За приспиването поне пробвай да е на кревата в легнало положение защото като натежи ще ти е трудничко.
Звучиш прекрасно и уверено.Наслаждавай се на прекрасните макар и на моменти трудни мигове.

Вярна е приказката "не питай старило, питай патило". минавало ми е като информация, че има деца, на които им е студено чак до посиняване на ръчички, но около моите познати никога не е имало такива. Беше ми много полезно като споделен опит, благодаря ти.
Да, първите 40 дни са много трудни, но с течение на времето всичко си идва на мястото. Винаги съм вярвала, че родителите взимат най-правилното решение. Хехе, в случая за столчето примерно да не я мъчите, че и вас да мъчите, просто да не я возите в кола известно време .
Справяте се страхотно .

Аз столчето го ползвах като шезлонг вкъщи. Нависвах играчки по дръжката и оставях малката за по 10-тина минутки вътре.
Чудесно е, че се възстановяваш бързо!

BeRa, честита рожбичка и от мен! Като те чета, и аз се вълнувам ужасно много
Най-важното е че правиш това, което те кара да си в хармония със себе си и с детето. Не мисля че тук някой отправя критики, а дава изпитани от него самия съвети
За столчето за кола няма да кажа нищо различно. На Магито съвета е хубав, предполагам ще върши работа. Някоя твоя дреха при нея, да й мирише. Аз първите 2-3 години пътувах отзад при нея, така ми идваше отвътре и всички бяхме щастливи Облягах се до нея и й шепнех или пеех, при нужда.
За спането при вас - мисля, че не е болка за умиране. Е, ако от само себе си вземе че си спи отделно без проблем, супер! Ама да е ясно, че има нужда от твоята топлина, мирис и тяло, но да се мъчите да се отделяте...Струва ми се излишна мъка, наистина излишна. На мен ми е някак пълно, откакто я взех да спи при нас. Знам че и това отминава, нямам притеснения никакви. Това са безценни години, които никога няма да се повторят - гушкането, мириса, топлината, дори дишането, което чуваш до себе си. В един момент, като пораснат, нито ще дават да ги прегръщаме, нито да ги целуваме. Аз сега събирам резерви за тогава, макар че нашата госпожица вече сама решава кога иска да я целуваме И в тези моменти разбираш как е отлетяло времето. Затова, ласки и целувки до насита - така ще расте независимо, емоционално стабилно и щастливо детето, което е най-важната мисия за всеки родител, мисля
Страхотно е че кърмиш, браво за упоритостта! Понякога се налага да поупорстваме, но резултата си струва
За стряскането - да, наистина бебчетата си се стряскат буквално от нищо. Ели съм се чудела как да не вдигна рязък шум, че все подскача и мята ръчички. Оказа се, че и без шум го прави. Отминава си

Радвам се, че шевовете вече не ти създават дискомфорт. И аз имах, първата седмица не можех да седна никъде. Хранех се права, а иначе само прилягвах Но пък обикновено възстановяването наистина е по-бързо.

Целувки на Ванеса, да расте много здрава (като камъче, казваме вкъщи), спокойна и усмихната! Слушай сърцето си и наблюдавай детето как реагира на твоите решения и постъпки. Ако сте ок, значи това, което правиш е правилно

Ох, като те чета все едно нашата история: спането, загубата на тегло, усилията да я сьбудим, сополите…

Аз сьщо имах струя сьс илни налягане и ведньж забелязах, че когато хьрка докато я кьрмя не са сополи, а й капеше мляко от носа    През какво ли не минава една нова майка…

Обаче вие се справяте повече от чудесно. Браво, продьлжавайте все така !!!

ПП. Мятането на рьцете са архаични рефлекси, които са нормални и отминават сами. Здравото бебе трябва да ги има.

И от мен честито ,да ти е жива и здрава малката принцеса!
Изчетох на един дъх разказите ти ,радвам се ,че всичко е на ред и се гледате.Чакам и снимки на малката.

А за студените ръчички,педито в Италия ни каза ,че трябва да се притесняваме ако крайниците са му топли.И с това приключихме питанията,защото и на мен това ми беше първия въпрос на първото отиване при педиатър преди да ни изпишат....

Бера на курса ни бяха казали , че първите два месеца бебетата не могат сами да се терморегулират, тоест е донякъде нормално това , което Описваш. 
Първите месеци са много объркващи и за майката.Докато се ориентираш, докато се опознае те.  Може да е стресиращо, но аз виждам , че ти не се притесняваш толкова и си щастлива и най вече усещам много любов. Според мен е добре да изградите режим, не веднага, а постепенно. Фо към втория месец. Режимът е добре и за майката и за бебето. То знае кога какво да очаква и се чувства по спокойно.а ти можеш да го нагодиш така , че да ти е удобно На теб.
Моите съвети са ( понеже ги поиска) : не се приспивателно на ръце. Научи ли се така , после няма оправия.  Оставяй я да спи в нейното креватче , дори и да е по лесно за теб в твоя креват, особено през нощта. Разбира се като се пооправи температурата. Това не е лошо. Бебето спи спокойно.ти ще си до него. Ако плаче ще я галиш, милваш, успокояваш. Тя няма да е сама. В началото като плаче я гушкай разбира се , но говоря като цяло за Добър и спокоен нощен сън. . Това го четах в една книга и беше един от най ценните съвети.
за кошчето, изчакай една седмица да го забрави и после я сложи в къщи за малко като е в добро настроение , а ти я занимавай с някаква играчка примерно. Така няколко дена подред. И ще свикне. Не я насилвай.

Бера, сега се сетих, може да сложите беба в кошчето за колата когато сте вкъщи, ако е от тези които са като кошница и да я полюшкате в него като люлка. Може да и хареса и да свикне така.

Здравей Бера!Прочетох притесненията ти относно столчето за кола.Моята принцеска беше по същия начин голям рев като влезем в колата до залисване ревеше и все я вземах в мен но това е опасно защото акао минем през дупка и т.н може да стане беля и аз така си виках ще реве и ще спре но не.До крАЯ на 2 месец мн рядко ползвахме колата и ако е в коша ме хващаше за ръце и с каква сила стискаше ,после вече  спря да реве сложих играчки да висят но ме държи за ръце докато не заспи по време на пътуването и сега сме на почети 6 месеца като я сложа в коша и колата все ме хваща за ръката.Според мен и при вас ще отмине а както другите са те съветвали вземай коша във вас и я слагай по малко ,на мен късно ми дойде на акъла но сега постоянно я слагам в коша че иначе нищо не мога да свърша.
Интересно ми стана много за обичките как на 5 ден и сложихте понеже тук все по късно ги слагат аз даже съм решила на 25 март на благовещение да и сложа но си спомням доки ми каза като направи 6 месеца може да слагате обеци.Ще разкажеш ли как ги поставихте и плакали мъничката Ванеска ,много ми е интересно даже може да ни зарадваш и със снимка 

А другото което исках да споделя беше за спането при родителите,все си викам ,че щом детето има нужда да спи при майката защо трябва да го лишаваме.Както ти сама казваш няма да е все бебе все някога ще иска да се разположи сама в леглото си.При нас също от раждането до сега далие  спала 10 пъти в леглото все се гушкаме и това ме прави адски щастлива и нали един ден ще порастнат и няма да ни дават да ги мачкаме и гушкаме нека се възползваме сега.НА мен също всеки ми вика ще си патиш с това спане при вас,но аз отговарям че щом и двете се чувстваме добре така не е проблем

Такааа...най после да разкажа за раждането си, а после ще продължа с темата, която сме захванали. малко разпокъсано, ама нищо 
Разказа ми стана дълъг, тъй че се надявам да не ви отегча. Исках да се опитам да пресъздам това, което усетихме в този момент и искам като го чета след време да ми навява същата емоция , както и сега. Ако ви се види дълго, четете по между редовете 

Да видиш  за пръв път лицето на бъдещето си!

19.02.2015…събудихме се сутринта…най обикновена сутрин, като всяка изминала. Признаци днес да е големия ден - никакви. Започнахме си ежедневието, както винаги до сега. Аз трети ден се чувствах доста уморена и все гледах да легна на някой край.
В 16ч ММ полегна преди работа и аз естествено се сгуших до него и пак съм заспала. Сънувам че ме хваща контракция и след малко друга. Пробудих се с мисълта “Леле туй ще да боли…май ще си искам епидурална”. 
В 18ч. станахме, бихме инджекцията с Клексан, отивам до тоалетната и ми се стори, че нещо ми е по мокро от обикновено. След малко, като че пак нещо ми подмокри мн леко, но тъй като през цялата бремрнност съм с едно течение си помислих че е от него. Изпращайки ММ на работа в 18:15, ме пита да не би да тръгне да излиза бебка (той беше заложил за 19.02 ) при което аз убедително му отговорих, че няма изгледи.
“Най много да се видим довечера в болницата” - бяха думите му на излизане. 

Започнах да мия чини и плановете ми бяха да влизам да се къпя. Изведнъж ме хвана една мн ясно изразена болка като по силно ПМС…часа 18:30 точно. Продължавам аз да си се туткам едва едва с чиниите и хоп още веднъж…този път удари и в кръста…часа точно 10 мин по-късно. След точно 10 мин пак. Този път ме изкара и корема, при което си помислих че просто съм хванала разтройство. Корема ми не се стяга…или може би аз така и не се научих да разпознавам стегнат при контракции корем. В следващия момент се усещам че не мога да изляза от тоалетната. На всеки 10 мин ме кара разтройство. Взех си телефона с мен и писах на една приятелка, която роди преди месец. Обяснявам аз какво ми е при което тя казва, че се е започнало…Е как може да се е започнало…аз очаквам да се започне със стегнат корем, не с разтройство. На курса за бременни колко говорихме за започването на контракциите, за самите контракции…но нищо за насран зад**к (с извинение  ). Моята приятелка ми каза, че щом още са на 10 мин значи имам доста време. Реших че ще чакам ММ да си дойде около 1 и нещо вечерта и да видим какво ще правим.
Съблякох се да се изкъпя след повече от 40 минутното висене в тоалетната…малко се позамислих дали да го направя, понеже болките като че всеха да зачестяват, а корема ме напъва. Вече дори не засичах на колко минути са…всичко ми се сля някак. Бях решила обаче че ще си изправям косата и ще се гримирам и ако все пак се е започнало раждането да съм с прическа и хубава за снимките, тъй че на две на три цоп да се къпя. Под душа се чувствах добре и не се усещаха толкова контракциите.  Приготвих си пресата и гримове за да се постегна. Да, да ама не…

Излязох от банята  и туй нещо взе да загрубява. Вече не бяха на 10 мин ,а когато си решат…къде на 5, къде на 4, къде на по малко. Взех да се чудя какво  да правя. Все си мисля че може и да са фалшива тревога и ха, ха да спрат.  Междувременно се сещам за всичко, което не успях да свърша до раждането и малко по малко да зачертвам задачи. Тръгнах да търкам лак от ноктите, преди да се изкъпя се сетих да се обезкосмя,  започнах да приготвям камерата, зарядни, батерии, смених обектива на апарата, бях решила, че като се започне ще застеля кошарата и миникошарата за да са готови, ама се отказах и го оставих за ММ да го свърши това, че движенията ми бяха доста бавни и ограничени. Придърпах си багажа по близо до вратата и всичко това на паузи в които се подпирах на скрина вкъщи, давах дупето на зад и клатех на ляво на дясно за да ми облекчава  болката. Бях супер спокойна, дишах дълбоко и само си повтарях, че трябва да си отпускам тялото вместо да го стягам.  На фона на цялата обстановка аз все пак не съм сигурна дали се е започнало или е фалшива тревога. Замислих се да звъня на наще да идват и да ме карат до наща поликлиника. Не исках да оставам сама и в този момент вече нямах съмнение…нека мама да знае и да е до мен. Писах им да идват да ми помогнат с някои неща за багажа и да тръгваме.
Речено сторено. Добре че имах списък с нещата, които трябваше да свърша и да взема. Само седях на едно място и се клатех, докато майка ми тичаше да изпълнява задачи, а баща ми носеше неща към колата. “Каква фалшива тревога, ти ще родиш вкъщи” - бяха думите на майка ми, която взе да ме пришпорва да тръгваме към болницата, а аз съвсем спокойно и казвам, че няма как толкова бързо да родя, докато  клатейки се си сушах косата със сешоара  . Разбира се, не ме оставиха да си изправям косата, защото нямало време.
На тръгване отидох до тоалетната и видях ,че тапата ми е взела да пада. Е вече се убедих ,че се започва и ме хвана яд, че не се започна по рано, та ММ да си остане вкъщи вместо да отива на работа…Как не можаха половин час по рано да ме хванат тия контракции да му се не види. Писах на колегата на мъжа ми да свършват по бързо работа, че май ше раждаме и че тръгвам за болницата.
По принцип за раждане се ходи в съседния град в болницата, но в предвид ситуацията ни беше страх да тръгваме на път и решихме да идем до наща поликлиника, ако могат да ме видят поне за разкритие дали имам и да знам дали въобще да тръгвам или да се връщам вкъщи да чакам още малко. Прие ме много готин медицински брат (половинката на личния ми лекър) голям образ и веселяк, който ми каза да се съблека и да се кача на леглото ,за да дойде доктора да види за разкритие. В момента в който сядам на леглото ми се спукаха водите и той се разтърча викайки на доктора “Ооо тя е готова да ражда ,викайте линейката”. Обадиха се на линейка, която чакахме да дойде от болницата в която трябва да се ражда. Контракциите бяха нерегулирани между 3 и 5 мин.
Веднага ми сложиха система, при което се нацупих малко на абоката, ама нямаше как да ми се размине.
Мама и медицинския брат до мен…Хаху хихи между контракциите, като ме хванат дишаме, после пак лаф мохабет . Аз с телефона в ръката през цялото време давам отчет на колегата на ММ ,че той само ме пита до къде стигнах и как съм. Баща ми притеснен от вън и той чака за новини. Аз пък само се вайкам, че мъжа ми ще изпусне момента…басси и късмета смотан. От друга страна пък не можех да повярвам, че най после настъпи този толкова дългоочакван момент и срещата с малката принцеса е все по близо. Всичко ми беше още като в сън и не можех някак да осъзная какво се случва. Бях супер щастлива…никакъв страх за нищо…не можех да спра да треперам…и аз не знам защо…краката и дупето ми се тресяха здраво.

Дойде линейката. Часове не помня. Нахлу екип от четирима доктори ли кви бяха, които слязоха от нея. Толкова мили хора…единия ме попита дали може да ме провери за разкритие, а аз му казах че от кога чакам да видим до къде сме стигнали. Проверява човека и възкликва “ Ама тя е почти готова вдигайте я ,че ще роди в линейката” Била съм със 7-8 см разкритие, напипвал главичката. Мале каква емоция, като чух че напипва главичката…та това е главичката на моето бебе…до срещата ни остава буквално едно няма нищо. Натоварихме се и тръгнахме. Наще с колата от зад. Аз пак с телефона давам презконференция, докато доки пак ме гледа за разкритие и засича контракциите. Писах на моя познат гинеколог да видим дали е на смяна случайно. Той и той на другия край на острова, в същия град където и ММ. Е викам верно имам един късмет и аз. Човека каза че ще се обади в болницата да предупреди че отивам. В линейката пак беше супер готина атмосфера. Смяхме се с двамата лекари, които седяха до мен. Разказвахме си истории. Когато ме хванеха контракции замлъквахме, дишах, отпусках тялото и през цялото време ме хвалиха, че се справям чудесно. Като мине контракцията, пак на лафче.
Пред болницата видях че часа е около 22:30…леле кога мина това време не го усетих. Все едно беше минал не повече от час. Чувствах се като по филмите…тичане по дългите коридори с носилката, лампа след лампа само успявах да видя по тавана, но с разликата че аз не пищях като на филм. 
Влизаме в родилното отделение и беше тотална изненада. Там няма никой…осветлението супер приглушено…в дъното се чува музика….една невероятна мелодия, която свързах със сватбата ни и в момента не помня коя точно беше . Навлязохме още на вътре и долових аромат на запалена клечица….любимите ми. Разплаках се…така се развълнувах…вълна от емоции нахлу в цялото ми същество и само взех да повтарям “Леле детенцето ми е на път да се появи…леле детенцето ми идва...” Няма такова чувство и усещане. Всичко изглеждаше все по-реално и в същото време като в сън.

В това време се показаха и акошерките…усмихнати, чакащи и питащи как ми се струва обстановката. Едната ми се представи, че ще бъде моята акошерка по време на раждането и като я видях коя е бях толкова щастлива. Бях ходила на един курс за дишане и масажи по време на раждане, който водеше тя и беше толкова мила и толкова ми допадна, че дори не посмях да си пожелая да ми се случи тя на раждането, но ето че все пак имах късмет поне тя да е там.
Вкараха ме в една зала, където ме подхванаха…една ме събличаше , за да ми сложи нощницата, друга ми задаваше въпроси, а моята акошерка ме пита дали може да ме види за разкритие. За всяко нещо питат и ти обясняват какво е точно и какво ще усетиш. Бях с 8 см разкритие и ме вкараха в стаята в която ще раждам. Помолих да пуснат майка ми да влезе и така както не исках мама да знае че раждам, ето я с мен в родилна зала.
Сложила ми колани да слушаме тоновете на бебето и започнаха да ми вадят…топка ако искам да седна на нея, един стол ако искам да родя седнала на него, предложиха ми да вляза под душа , пуснаха ми музика в стаята, пригасиха и там осветлението, донесоха някакво ароматно олио и започна акошерката да ми масажира кръста и да натиска точки за да облекчава болката от контракциите. Бях на крак и можех да заемам пози в които се чувствам най удобно или да се разхождам. Не знам какви пози съм заемала но акошерката каза, че може да издаде нов наръчник с пози по време на раждане. Контролирах тялото си перфектно, дишах и се отпусках на всяка контракция и се абстрахирах от болката, която не ми се стори толкова нечовешка или нещо, което не може да се изтърпи.
По едно време колегата на ММ ми писа че наближават болницата и че ще му казва какво се случва. Сърце на място, таткото няма да изпусне момента. Бях супер хепи. В това време контракциите станаха по силни.  Аз продължавах да се клатя от към ханша подпирайки се на леглото. Акошерката продължаваше да ме масажира и да диша с мен. Мама се опитва да прави снимки и клипчета с телефона, които после незнайно как изтрила, понеже и се блокирал телефона, но нищо.