И аз да се включа в темата с тръшкането. Досега при нас не е имало много тежки случаи и дано да няма, но това което съм чела и прилагала е отвличане на вниманието. В книгата на Найджел Лата "Преди децата ти да те побъркат, прочети това" има доста примери от практиката му като детски психолог и там се препоръчва за деца до 3г да се използва основно отвличане на вниманието и насочено внимание, т.е в подобна ситуация например при сцена в магазина, рязко да се смени темата, да се привлече вниманието на детето с нещо различно. Забелязала съм, че при нас действат така да се каже приказните теми, тези за въображението, например в магазина сме и детето вижда цял куп плюшени зайци, много са хубави наистина, но...., не може всичко да се купува, та дори и да има възможност за това. Та във въпросната ситуация виждам, че нещата отиват на събиране на публика и трябва нещо бързо да се измисли, историята с която минах беше, че отиваме при зайчетата, вземаме едно милваме го и после го връщаме при другите, защото на зайчето ще му е много мъчно без неговите братчета и сестричета, а ние не искаме това.., той се съгласява изпълняваме плана и после връщаме зайчето. Изобщо голям ефект има, когато му съчинявам подобни истории. Разбира се децата не винаги са склонни да слушат какво им говориш, понякога просто отказва да ме чуе и тогава естествено няма полза от такива сюжети, просто защото не ги чува. В такива случаи използвам други методи, аз също избягвам да му казвам, че ще го оставя или да правя нещо такова, но с други думи му обяснявам, че аз няма да участвам в тази сцена и ако иска той да прави, това което е решил, но без мен. Обикновено има ефект. При по-големите деца, над 3 г вече психолозите говорят за наказания, изпращане в ъгла или нещо подобно, като времето за наказание трябва да е 1 минута на година, т.е за 4годишните 4минути, ако не е много тежко провинението, но абсолютна изолация, без разговор с детето през това време. Аз лично вече съм го наказвала, макар че е на 2г и 7м, като това наказание го използвам като краен вариант вместо пошляпване, мисля че има по-голям ефект, но повече от 2 минути не е било.

Цитат на: angel4e в 22.02.2013 09:39

Miri,извинявай! Явно грешно се изразявам. В никакъв случай не се заяждам, а критики как гледаш детето си -та аз редовно чета темата ти и се уча от теб. За това и питам, да знам как действа шляпването, решава ли проблема, предизвиква ли още по-силно тръшкане. Много съжалявам, че така звучи.

Именно и аз за това питам, защото в интернет , няма как да разбереш тона, настроението на човека отсреща. 
Пошляпването не е с цел да го заболи , а да обърне внимание и става, когато му се говори , но той продължава да се тръшка. Обикновено реакцията му е спира, гледа ококорен и след това идва да ни прегръща в знак на извинение. Много пъти съм пробвала да му отвлека вниманието с нещо друго, но той е толкова впечатлителен, че рядко имам успех. Просто като си науми нещо и няма отърваване. Общо взето тръшкането е рядко и в повечето случаи само един сериозен поглед и произнасяне наимето му със сериозен глас действат. Другото важно нещо е , че двамата родители трябва да са на една страница. Когато аз възпитавам, съпругът ми никога не го защитава или да прави коментари "е какво толкова е направил". Аз постъпвам по същия начин, въпреки че понякога съпругът ми е твърде строг, но му го казвам , когато си легнем Най-голямата грешка , която аз съм правила при възпитанието е 3 -те пъти, когато толкова бях ядосана, че се разкрещях.    А ние у дома не си крещим по принцип. И още не мога да си го простя. Преди да родя си бях обещала, че няма да бъда от тези майки , които виждам в магазините как крещят на децата, но и на мен ми се случи. Но за щастие детето ни се развива нормално, не е агресивен по природа, но си иска своето. И въпреки ,че се занимавам с него почти през целия ден, т.е. не му липсва внимание, най-много обича да е с нас и след вечеря падат игри за около 1-2 часа и после в леглото. Пробвали сме изолиране също, примерно в креватчето му, получава се, но пък не искам да асоциира детската му стая с наказние и за това спряхме тази практика. Аз съм голям привърженик Love and Logic. Система, в която даваш право на избор на детето и в зависимост от това то си носи последствията, били то позитивни или негативни. Просто по този начин, когато детето има избор, то чувства уважавано от родителя. Общо взето , детето трябва да разбира и да говори, за да се приложи успешно.

При мен това подейства...тя е много своенравна и като се тръшнеше или трябваше да я взема, считай започваше да се гърчи и да се извива и да реве още по-силно, а след този случай нямам проблеми. Аз не и казвам точно оставям те, а и казвам "аз тръгвам, идваш ли, или ще останеш тук сама? и всичко е ок. Ревът спира, става и тръгва. Много добре действа и вечер, когато я приспивам. Когато започне да се глези, да не иска да заспива и аз и казвам нещо, а тя "Не няма", и ми се смее, и ме избие на лудост и казвам, че излизам от стаята и тя млъква за секунди. Не мисля, че съм и събудила страх да не я изоставя...детските психики не са чак толкова крехки, защото сега като нямам избор и казвам, че "трябва да слезна до магазина, да седи и да ме чака, да гледа телевизор" и слизам за 5 минути и тя си седи сама и си гледа детското и не ми изглежда стресирана...Аз пък съм взела присърце теорията да не я лъжа. Не и обещавам нещо, което нямам намерение да изпълня, или което няма как да го направя.

Цитат на: Miri в 22.02.2013 17:55

Другото важно нещо е , че двамата родители трябва да са на една страница. Когато аз възпитавам, съпругът ми никога не го защитава или да прави коментари "е какво толкова е направил". Аз постъпвам по същия начин, въпреки че понякога съпругът ми е твърде строг, но му го казвам , когато си легнем

Към това и ние се стремим. Всъщност, Миро няма проблеми с това, но аз понякога не успявам да си замълча и да му кажа, че нещо не ми се е сторило редно, в отсъствието на Ели. Работя върху това, наистина е важно. И заради авторитета, който ще имат родителите пред детето, и за да не се обърква то, или пък да се научи да манипулира

Цитат на: m_eleva19 в 22.02.2013 18:43

Аз пък съм взела присърце теорията да не я лъжа. Не и обещавам нещо, което нямам намерение да изпълня, или което няма как да го направя.

И ние сме така, защото в един момент децата започват точно поради тази причина да не се доверяват на родителите, а и вс епак какъв пример им даваме ?!

Цитат на: sunray в 22.02.2013 19:03

И заради авторитета, който ще имат родителите пред детето, и за да не се обърква то, или пък да се научи да манипулира

Децата много лесно се научават да манипулират. Когато баща му го възпитава, той веднага тича при мен , мислейки че аз ще му помогна. Но аз винаги го изпращам при баща му с него да се разберат. Всъщност това беше основният проблем , когато баща ми ни гостуваше почти два месеца. Ние го поучаваме, той го гушкаше. Разрешаваше му да пипа и прави неща, които ние не му разрешавахме. В един момент това дете, само ходеше при дядо си . Дори един ден ме удари , само защото аз казах нещо на баща ми с малко по-остър тон  . Общо взето това гостуване ускори фазата с тръшканията при нас.

Местя си част от поста тук.По невнимание съм писала в другата тема.
Забравих да благодаря на всички,които се отзоваха с отговор на моя въпрос за тръшкането.В отговор на ангелче исках да кажа,че при нас пошляпването има според ефект.Ако аз си позволя да му шляпна един по дупата,като не иска да спи,той се хили и се надупва и казва "мама, пай(направи) още дин (един) гръм",понеже на шляпването казваме (ще ти гръмна дупата).Но когато Велин му се скара и му тупне един,макар че все още е с пампа понякога и нищо не усеща,но съчетано със строгият тон и поглед,се разплаква.Явно,аз не му вдъхвам много респект.
А по другият ми въпрос със бъркането в носът никой ли няма опит?Вижда ми се много крайно да му натъркам пръстчето с чушка или чесън,за да не си бръкне в очите.Може би горчив лак за нокти ако му сложа?

Тази темичка е изключително полезна, ще ви следя вече

От прочетеното постовете на Miri сякаш бяха писани от мен (поне тези, които прочетох, утре ще прегледам всички ) Абсолютно съм за това, че детето не трябва да е свидетел на нищо, иначе много лесно може да го обърне в негова "полза"

А за нослето matsinka - аз ти отговорих в другата тема, явно и аз съм била в грешка. При нас такова нещо е нямало...за сега поне.

Също съм шляпвала моя, но много държа да не е пред хора. (разбира се докато стигнем до нас за съм избесняла хиляди пъти повече и вече съм като чайник - пара излиза от главата ми, но трая до нас в името ) Това оказва лошо влияние на самочувствието в бъдеще и детето става подтиснато. Същото е и за карането, но това още го обработвам Аз като цяло не говоря високо, даже говоря тихо, но като ме ядоса повишавам глас (не точно викам), а знам че не трябва Дано скоро успея да се сдържам и с тона

Също не го лъжа, като обещая нещо го спазвам. А и мъжа ми също. Все пак като го изискваме от него, трябва да му даваме пример (мое мнение).

Старая се много да му обяснявам, като му давам пример с обратната ситуация - той да е потърпевш от постъпката и го питам той как ще се почувства (а той е много чувствителен и това при нас действа).

П.П. Така като гледам моя е най-голям май - на 4 и 4 месеца. Много е палав и много трудно чува, но да ви кажа че наистина с времето нещата отиват към добре Аз много се бях отчаяла като си знам халата. Но като се постави въпроса и се знае кой кого трябва да слуша с постоянство става

Към мамите на ясленичета ми е питанката:

Как се справяте с твърде топлите помещения в яслите? Това ми е голямо притеснение, Ели никак не търпи на топло. Накупих възможно най-тънките блузки и клинчета. За спането какво да взема? То направо ми иде да я оставя да спи по бельо, като разбрах, че са с пухени завивки Споделете опит, моля ви

sunray , Никола го пускам с потник и тънка блузка. Сутрин му слагам елече и те му го свалят после, или той си го маха. При нас се водят по детето/майката. Аз съм им казала, а и те виждат, че той не търпи много топло. На обяд му свалят потничето и само по пижамка спи. Не знам с какви са, те са от яслата 
Иначе има дечица, които са с потник, блузка и горничка отгоре ......но явно децата са такива 

sunray, при нас също спят с пухени завивки, като за обедният сън ги събличат само по боди,потниче или тениска,в зависимост с какво е облеччено детето.Без чорапки или чорапогащи,само по боди.Без пижамки.Всички дечица спят така наобяд.
А за вътре аз много често го обличам с боди или тениска,тънка блузка с дълъг ръкав и после тениска с къс отгоре или елече без ръкави. За да може като му стане топло да махнат горната дрешка.А същевременно ако излизат на вън да не е само по тънка блузка и яке.

sunray моя винаги е бил с пижамка зимата, тънка. Но ако е толкова топло може да й вземеш от летните пижамки и така Другия вариант е да е с тънка с дълъг ръкав, но без потник. Аз по принцип гледам винаги да има нещо на раменете - с изключение на лятото.

Много ви благодаря!

Ели вкъщи, при 20-21 градуса макс, стои с памучно боди и тънко елече, което често дори махам. Там е по-топло и за потник отдолу ми се струва твърде много. Може би ще опитам варианта с блузка и памучно елеченце отгоре, което да се маха при нужда

Мацинка, директорката каза, че е препоръчително да не я обличаме с бодита и има логика обяснението й. Там ги изпишкват на гърне - тези, които вече са без памперс, де, а с времето ги учат и сами да се справят с тази задача. Много често така задната част на бодито пада в гърнето и се намокря. Вкъщи помагаме и внимаваме, но там като са двайсетина деца...

Освен за спането пък да взема тип пролетна пижамка - тънка, панталонки и тънко горнище. У нас спи само по боди и нещо надолу, но завита много леко, с едно подобие на тънко одеялце...

Мамчета , аз да попитам, в колко часа си лягат вашите дечица. Моят син последните 2 месеца не иска да си ляга рано и едва успявам да го сложа да спи около 9 часа. Вече 8-8:30 е нещо страшно рядко. Понякога дори отива към 11 часа  . Но ако се опитам да го сложа по-рано често имаме тръшкания. Забелязах също, че дори да си легне по-късно се събужда рано и тогава целият ден е изнервен. Знам ,че най-доброто време за деца е между 8 и 9 , защото се наспиват най-добре, обаче моят син става много активен вечер.

И на мен това ми е голяма мъка. Аз си спомням като бях малка- Сънчо в 8 и айде по леглата. Ама при нас не става. Първо, че като го взема от яслата, да се приберем в къщи, играем, вечеряме и то става минимум 20:30ч След това настава една луда игра и лягаме чак в 22  Заспива различно, понякога след 23 , а аз едвам издържам . Съответно сутрин едвам го будя . Но пък събота и неделя, задължително е кукуряк още в 8

Мири, Ели никога не е заспивала в 20.30-21ч. Просто ние не сме я учили така, може и да е можела, но пък и признаци на умора не е давала по това време. Тя спеше доста през деня, сигурно за това.
Сега режима на сън е следния:
сутрин става към 8ч
на обяд заспива между 14-14.30, като спи между 2 часа и 2 часа и половина
вечер започваме да се приспиваме около 21.30ч и си заспива до 22ч. Ако нещо е превъзбудена или е спала по- до късно следобед, тогава и към 22.30ч