Скоро след шестия месец ги сложих идвамата в седяща количка и почти веднага си полича, че искат да гледат и напред. Пробвай -ако и ти и човечето сте спокойни значи му е дошло времето

Благодаря за отговорите.   

Мами, включвам се с един въпрос, който ме мъчи известно време.

Елица от седмица-две започна да си хапе ръцете, когато не се справи с нещо (примерно да измъкне някоя играчка, която се е оплела в нещо друго) или когато й откажем нещо. Второто рядко се налага, защото тя не капризничи често. Но ето, днес гледа 2-3 6-минутни клипчета на "Маша и мечока" и прецених, че й стига поне за предиобеда. Обясних й че не може повече, че ще играем на нещо друго, че ще я заболят очичките и т.н. Тоест, с уважение към нея подходих, а не заповеднически. Е, да, но се ухапа пак. Оставя си дори следи от зъбките, като "герданче" върху кожата на дланта. Обяснявах, че това не е хубаво, не е и забавно. Питах я дали я боли. Един път казва "Да", един път - "Не". Понякога го приема със смях, друг път - казва, че я боли и ме кара да цункам мястото. Аз го правя и пак обяснявам, че не е хубаво и че големите каки не си причиняват болка.
Повече ме притесняват ситуациите, когато не й се получи нещо, което прави. Никога не съм й се троскала, когато ме помоли за помощ, поощрявам, когато усетя, че е нужно. Но ето че когато се почувства безпомощна, го прави. Аз отивам, пак си говорим, показвам й най-спокойно как да го направи, за да успее. Казвам, че като е нервна няма да се получи по-добре. Като, преди да се втурна да й помогна, тоест като разбера, че се е ухапала, първо я питам: "Искаш ли мама да ти помогне?" Тя винаги казва: "Да". Отивам и го правим двете, бавно и описвайки й какво правя.
Тя се държи доста зряло за възрастта си, без някой да е повлиял на това. Отдавна е така. Не дърпа, не удря, не скубе, не протестира гръмко някой като й вземе играчка, рядко плаче. Може би трябва да дава повече свобода на емоциите си? Но как да я науча на това, не зная...

Дали е фаза от развитието? Случвало ли ви се е? Не че е толкова често, но поне 1-2 пъти на ден. Може би трябва да я оставям още по-често да греши, да търси решение, да приема малките си провали за нещо нормално? Уж го правя, ама може и да не е достатъчно ясно. Иначе, винаги я поощрявам, не я критикувам за дреболии или глупости, защото аз съм твърде самокритична и все недоволна от себе си, и всячески се опитвам да НЕ БЪДЕ тя като мен.

Приемам мнения и съвети всякакви

sunray, справяш се добре. Не се притеснявай...ние също го правим. След първият път започна да и се случва по 2-3 пъти, а сега забелязвам, че е на периоди и аз някак си винаги съм свързвала тази превъзбуденост с никненето на зъбите. И процедирам както в периода в който ми се тръшкаше по земята и започваше да пищи и да реве...просто не и обръщам внимание докато е в това състояние. Някак си съм забелязала, че те много добре усещат с кое те притесняват, или разстройват и се опитват, много успешно при това, да манипулират. Ралица е същата...по принцип е много спокойно дете, но когато прави нещо и не и се полуачва започва да крещи и да го хвърля...Тогава ми е мног трудно да и фокусирам вниманието, върху предмета който тя е захвърлила, но и показвам внимателно как да го направи я карам да го прави, докато не успее. Иначе това, което писах за манипулирането ще го подкрепя и с два примера...Единият е на едно момченце, с което се събираме и което е 3 дни по-малко от Раличка. Започнах да се събирам с майка му и с него, защото и той като нея е много спокоен, не се бие, не хапе много кротичък и усмихнат. Един ден на площадката имаше едно дете, което много крещеше за всяко нещо, за което не му се угаждаше. Анди, нашето момченце, започна да го изучава мноог внимателно и с много голям интерес и само на другият ден, майка му като му отказа нещо и той такъв писък издаде, и тя се притесни много. От тогава, всеки път като му се откаже нещо, започва да пищи и да се тресе, а тя цялата да се изчервява и да се чуди какво да прави. Винаги я съветвам да не му обръща внимание и в никакъв случай да не с е поддава, но като майка, която го е чакала 17 год. не смее. Другият пример е с моята племенница, която е такова малко, хитро дяволче...някак си е усетила вината в сестра ми, че я е оставила и тръгнала на работа и сега всеки път и вика...махай се, отивай на работа, не те искам" а сестра ми всеки път реве и става все по-мека към нея и лудориите и...

Благодаря ти

Да, може би защото съм свикнала, че е спокойна и по-уравновесена за възрастта си, затова така го приемам. Осъзнавам, че в част от случаи, когато се хапе, е защото опитва да ме манипулира. Тогава не се поддавам. Но този неин...гняв при неуспех, и най-вече начина по-който го излива върху себе си, ето това ве тревожи истински. Ти си права и за периодите на зъбоникнене. Ние чакаме кътници, но от няколко дни яко я натиснаха, защото си поплаква нощем Дано е от тях само.

Аз също понякога, когато иска едва ли не да ме накаже, се правя на перде и не обръщам внимание. Но когато иска да направи нещо и не успее, и се хапе, тогава ми е мъчно. Просто ме е страх да не е като мен...

Sunray, разбирам притесненията. При нас положението е по-различно, ако Крис не успее нещо да направи сам започва се едно "а-а-а" и сочи с пръст и иска помощ от мен. Смятам ,че добре се справяш със ситуацията. Все пака сама си стигнала до извода ,че детето не трябва да се критикува в такива ситуации. И аз на твое място просто бих продължила да и обяснявам и показвам спокойно. Другото е ,че все пак влизате отново в периода на зъбоникнене и това също може би допринася за стрес.

Sunray, разбрах те какво искаш да кажеш, но трябва да сме много сгрешили и то в продължително време, за да докараме децата си до състояние да се самонаказват, като се нараняват, когато са се разстроили нещо...успокой се при това гледане, което полагаме над тях всички мами във форума, няма как да имат такива проблеми. Просто е период, в който ти не трябва да се поддаваш и да чакаш да отшуми...

Sunray и Изи го прави това, което описваш, че Ели прави (да се хапе, де). Прави го при не успех и когато и откажа нещо(да си излива айряна на главата  примерно). Мисля е "лошият" и период (на Изи). Правя като теб, обяснявам и показвам...Днес например се опитва да промуши бебешката си количка през едно тясно местенце и не може и не може...Захапа дръжката на количката  Мисля сега е мозъчетата им изграждат по-сложни схеми и се фрустрират по-лесно. Не знаят как да се справят с фрустрацията си и нашите правят това с хапането. Познавам едно дето си бие главата в земята  Ще мине(най-вероятно). Не мисля, че е толкова свързано със зъбоникненето(то и при нас никнат последните 2 кътника, но когато напънат зъби постоянно има гумена играчка в ръката или нещо друго и гризе по по-различен начин), а по-скоро с порасването. Тъй де, това аз си мисля...Има по начетени от мен, които най-вероятно по-добре могат да го обяснят 

Ааа не мисля, че ме манипулира по този начин...

aprilka, и ти си права, може би е съвкупност...при нас защото много тежко и излизат зъбите и винаги ми е правила страшни кризи, свързани с неистово и безпричинно реване, нервничене и куп други екстри...а колкото до манипулирането...зависи какво се е научила да прави... . Моята девойка, когато нещо не и харесва си бърка с цялата ръка в гърлото, при което аз винаги скачах и реагирах, когато започне да се дави...и познай, как в един прекрасен ден тя започна да ми се инати за нещо, което искаше и хоп, ръката в гърлото. И като я оставих 2-3 пъти да повърне и се поотучи, но пак си го позволява от време, навреме...

Моля за съвет мамите с по-големи дечица - малкият вече има интерес сам да си държи шишето от известно време, разбира се не може да се храни сам, но се опитва да го държи. Сега ни предстои смяна на шишетата и се чудя дали да не взема шише със странични дръжки за хранене, или е по-добре да взема такова само за водата и да си го размята него на воля?! Как се разви този интерес при вашите дечица? И вторият ми въпрос е малко клиширан, но все пак да сравня - на последната консултация при навършени 6 мес. малкият тежи 8,300 кг и е висок 72 см. Добре ли е за момченце, вашите колко тежаха на тази възраст? Джипи-то не е изказал никакви притеснения, знам, че всичко е индивидуално, започната съм със средните норми и при нас всичко е нормално, просто е много подвижно дете, спи малко и никога не е трупал маса, но нали винаги ще се намери някой "страничен наблюдател" да вметне "услужливо", че "аууу, ама моят тежи близо 10 кг и е висок повече от 74 см, а твоят...", та да се зачудя дали не му е малко храната!  Предварително благодаря!

La Fleur, аз пак се включвам за теглото, че тази теми ми е болезнена. Не за друго, ами защото по нашите ширини явно се предпочитат пухкавите бебета, а не просто здравите такива. Аз също доста съм се дразнила и те разбирам напълно. Но след като лекарят не показва притеснение, след като детето е енергично и изглежда добре - няма какво да те тревожи. Ели на 6 месеца беше 6 кг и нещо. Просто съм запомнила че на месеца, в който е била отговаря съответната цифра за кг, плюс минус грамове някакви. Някъде 6.500 беше и вървеше по-височка от средното още тогава. За мен пък е много бебе на 6 месеца, пък било то и момченце, да е 10 кг и това да се счита за ориентир и усреднена стойност, едва ли не....Та, според мен твоето бебче си е съвсем ок, дори не мисля, че е слабо предвид тези 8 кг
Аз бих взела първо шише с дръжки само за водата, за да не се заиграва твърде дълго с биберона за млякото, когато сам си държи шишето за мляко - не е хубаво за зъбките. Млякото като се изпие трябва да се маха шишето, а ако той си го държи и заиграва, определено ще продължава по-дълго отколкото трябва. Дано съм обяснила добре какво мисля

La Fleur,дъщеря ми е на близо 1г и 8м и тежи около 9,5кг и е висока под 80см.Здраво,нормално и щастливо човече е.

За шишета никак не съм компетентна и не знам дали правилно ти разбирам въпроса.Аз купих неразливаща се чаша за водата,която е с дръжки.Дъщеря ми я харесваше и си я ползвахме дълго.Минус е,че докато я мята за дръжките може да се удари,но това пък е вид опознаване на света.
Ако смяташ,че на детето ще му е по-удобно да държи шише с дръжки,за да се храни само,то е много важно докато се храни детето да не е само,а да е гушкано и обгрижвано от мама.

Ох, с тези килограми, ужасни хора има и аз постоянно съм в чуденка! La Fleur, ние сме доста по-малки от вас, но да ти кажа щом детето е здраво, живо и енергично, значи всичко е ок
При нас е подобно положението. Роди се малката 3,400 кг. без 20 гр., т.е. супер добре като за начало. След това, първия месец качи 1,100 кг., а втория 600 гр. и третия също 600 гр. Изключително и само на кърма сме. Лекарката казва, че сме на долна граница и ако искам да дохранвам, но само пожелание, защото детето върви супер и все пак сме в норма, макар и на долна граница. Притесних се, защото отстрани като си я гледам не ми изглежда слабичка (сега в трети месец е 5,400), но има хора, като я видят и почват: Ауу колко е мъничка, ама защо е такава малка все едно бебе не са виждали 
Реших да дохранвам, но малката не иска. Тя просто изяжда всичко от двете гърди, след нея даже не остава за цедене и явно се засища добре, защото е щастлива след това и не иска и да чуе за адаптирано мляко. Така, че реших да не го мисля и да карам по-спокойно направи и ти същото 
Сега и аз да задам въпрос/b]
Вече за трети път ми се случва малката да не иска да суче от мен. Като и дойде времето за хапване и я сложа на гърдата, започва да се дърпа и да врещи. И така от обяд до вечерта, когато вече е много изгладняла и изяжда всичко. Понеже отделя обилно слюнка и постоянно си дъвче ръцете, помислих, че може да са наченки на зъби. Четох, че такава реакция на дърпане от гърда се наблюдава точно в този период на никнене на зъби. Но миналата седмица бяхме на консултация и лекарката каза, че няма такова нещо и че просто на малката и е било нещо нервно. Да, но ето днес пак се случи. Ако е веднъж два пъти, ок, ама вече трети път го прави Пробвах да дам адаптирано мляко, защото е гладна и плаче, обаче и него не иска. Как ли не се опитвам да я успокоя, но не става. Накрая излизаме навън и тя заспива изнемощяла. И вечерта като се приберем яде настървено, защото е изгладняла много. Какво мислите по въпроса, имали ли сте такъв случай? И ако не са зъби, какво може да е? Забравих да кажа, че коликите отдавна нямаме, а и познавам симптомите, така, че не е това.

И аз искам да се пръсъединя към въпроса на Lawyer,само че с особеноста че ние сме на АМ. Другата седмица ставаме на 4ри а от 3-4 дни малкият не иска да си изяде цялото количество ядене ,т.е 130-135мл. Яде до към 90 и от там почва едно бутане,симулиране на гадене,бутане на ръцете ми. И аз си мислех,че може да са зъби,но.......ръцете са ни непрекъснато в устата и даже и това което изяде,от толкова бутане на ръцете го виждам понякога как му се пригажда.
Имали ли сте такива случай и вие? На какво може да се дължи.

Благодаря за отговорите на всички, прекрасни сте, друго си е човек да чуе разумно мнение! lawyer и ellimink, някъде на същата възраст и при нас се получи същото, може би дори да съм писала тук за съвет. Малкият не искаше да се храни или ако се хранеше, то беше малко и си беше като насилване от моя страна, той плачеше, аз пък се страхувах, че ще го оставя чисто гладен. Зачудих се дали да не му сменям режима (само на АМ беше), пробвах да увелича интервалите между храненията, постоянно го гледах в устата дали пък няма млечница и да го боли, в крайна сметка проблемът отшумя за около седмица, като че без видима причина и пак всичко се нормализира (на 5 мес. вече сам си направи режима на по-голям интервал да отпадне едно хранене и се храни 5 пъти на денонощие). От майка ми обаче знам, че по подобен начин аз съм спряла да суча, като тя си помислила, че не искам вече кърма, а друга храна (била е на 19 г. ), а по-късно се оказало, че съм била със зачервено гърло. Но тъй като от думите ви си личи, че дечицата са здрави, аз мога да споделя само опита си и дано и при вас всичко е само период.