Дано тази болница е единствената в България, където родилките изглеждат "като бити" и " за тях това е  най-кошмарното нещо в живота им, травма ".

Цитат на: Monikamaria в 05.06.2012 00:02

. За мен конкретно - секциото е най-добрия вариант и съм щастлива, че родих по този начин.

Това е най-важното - майката да е доволна от избора 

В болницата, в която аз раждах има страхотни специалисти. Говоря за Втора градска болница в София. Мисля, че запознатите ще ме подкрепят. Не съм твърдяла, че всички майки са били като пребити и т.н. Писах, че е имало такива и за мен това е достатъчно. И между другото това дали ще имаш тежко раждане зависи само от Бог, а не от лекарите. От тях зависи само какво ще направят по въпроса - всички го знаем.  Иначе наистина съм на мнение, че трябва в повечето болници майките да не ги измъчват до н-та степен само с идеята да родят нормално на всяка цена. Но...това е въпрос на разбирания.

Цитат на: Regina94 в 05.06.2012 17:18

Това е най-важното - майката да е доволна от избора 

Абсолютно съм съгласна!

Изказването ти е малко крайно, сякаш искаш да натриеш носа на някой, който е твърдял че няма нищо по-естествено от естественото. Разбира се, че ако имаш проблем трябва да се премине към друг вариант, никой не е казвал досега че трябва да се мъчиш. Хубаво е че пазиш само хубави спомени и си доволна от избора си, благодарим за споделеното, но за първи път чувам майка да твърди, че деня на раждането на детето и е най-кошмарния в живота и. Просто малко крайно звучи всичко.

Обикновенно до усложнения се стига, когато докторите преаклено много се намесят в процеса на раждане. Моето раждане протече 20 часа от изтичането на водите. Болките с окситоцин бях сислни, но честно азано не помня точно какви, а и няма никакво значение, защото всичко това си заслужаваше и в никакъв случай не е бил най-кошмарния ден в живота ми. "За" секцио съм, ако се налага по медицински причини, както в твоя случай е имало изтъняване на ретината или , ако се наложи по спешност. Живот и здраве , когато решим да имаме второ дете, ако и втората бременост е като първата , т.е. без никакви усложнения, смятам да раждам у дома с акушерка.

Miri, съгласна съм, че прекаленото намесване може да усложни процеса, но от друга страна домашното раждане крие обратните рискове. Верно е, че напоследък се представя като чудесен, естествен вариант обаче... Прегледай този блог:
http://skepticalob.blogspot.ch/2011/12/2-out-of-3-babies-who-die-at-homebirth.html

gucci, извинявам се за off topic-a!!!

Аз съм в голяма чуденка... преди да забременея, винаги съм си мислила, че един ден ще раждам секцио, защото ме беше страх и исках да заспя и да се събудя с бебето.
След това, обаче, започнах да се интересувам, да говоря с майки около мен... моя колежка, с която ходим при един и същи лекар, роди миналата година естествено с епидурална упойка и беше изключително доволна. Нямало е болка, всичко е минало бързо, не усещаш кога ти правят шевовете отдолу и т.н.
Сега съм в осми месец вече и до преди няколко дни бях твърдо за естествено раждане с епидурална, но ме гложди отвътре дали да не поискам секцио  Толкова много ме хваща страх, че направо  а знам, че майките, раждали в тази болница, в която ще раждам и аз, се възстановяват много бързо след секциото и всъщност секциото не е гадната операция, която е била едно време, напротив. Освен това, ще избегна "шиенето" отдолу, което за мен е също толкова голям кошмар, колкото и контракциите. А като знам колко съм тясна и как бебето върви по-голямо, със сигурност ще имам шевове.
Имам още малко време да реша какво да правя, но може и бебето само да ми подскаже, ако например реши да не се обръща, тогава искам не искам ще съм със секцио.

Момичета за да не стават недоразумения искам да поясня ,че в тази тема се пише преди раждането как мислите да раждате и защо.След раждането пишете  темата за раждането.
Относно нормалното раждането и секциото-всичко е много индивидуално.При някой минава леко и възстановяването е бързо,при някой минава тежко и се възстановяват трудно.И това не зависи от болницата ,а просто и организма.Имам приятелки ,които раждаха и правиха секцио при един и същ лекар и при всяка всичко е коренно различно.Така е и с бремеността.

lawyer, ми то и секциото има шевове Наистина не можеш да знаеш предварително кое ще боли по-малко. Взимай едно решение, но да си е твое!

Lawyer, като чета ти си решила да раждаш секцио, просто ти минава през ума и мисълта за естествено, но не си готова за него. Така ми "звучиш" поне.
За възстановяването - това че познатите ти са се възстановили по-бързо или по-бавно след раждане въобще не е показателно. При всяка жена е индивидуално. Няма как да знаеш.
За шевовете - аз не съм тясна, бебето беше съвсем в норма, но пак имах и външни, и вътрешни. То си е и до кожа. Така че - пак не се знае.

Секциото може да не е като едно време, но си остава операция, откъдето и да се погледне. И няма гаранция, че възстановяването от едно такова няма да отнеме време.
Не се настройвай какво ще е СЛЕД раждането и как ще се възстановяваш. Избери си и това е. Другото не можеш да го предвидиш отсега.

..и аз да споделя моето мнение и тревоги по повод раждането.
Всъщност винаги съм знаела и искала моето раждане да е от т. нар. нормални активни раждания. Защо ли?
Ами по простата причина, че съм привърженик на всичко/или почти всичко/ естествено..при всичкото ми уважение, което имам към прогреса във всякакъв аспект, си мисля, че щом природата е измислила този начин, значи съм "длъжна" да опитам. Някак логично ми се вижда. Искам да преживея този момент в пълно съзнание (колко е възможно), с любимият мъж и посрещайки новият Човек с отворени обятия. Такааа, до тук това са плановете, подготвям се колкото мога, а каквото сабя покаже.
ОБАЧЕ, снощи за първи път се събудих облята в пот, с разтуптяно сърце с една мисъл : "не, няма да мога, много боли, няма да успея..." и така разбрах за себе си, че макар и напълно положително настроена, подсъзнателно изпитвам страх  ....голям страх...

Секциото, когато не е по медицински причини не е опция за мен, тъй като изпитвам още по голям страх от всякакви медицински манипулации по тялото ми, а мисълта да изгубя съзнание направо ме подлудява....

Затова, за сега съм решила с ината и отблъсквайки настрани страховете си  - ще се ражда нормално, а обстоятелствата сами ще покажат как ще се развие всичко.....
Пожелавам на всички ни, нещата да случат по най-добрият за нас начин 

lawyer, ако това ще те успокои поне малко, искам да ти кажа, че има много жени, които се притесняват от шевовете, аз много се чудех как изобщо се "шие" толкова деликатно място. При мен след раждането и излизането на плацентата ме приспаха и така мина тази манипулация, та изобщо не разбрах как става  . От момичета, които са ги шили без упойка, съм чувала, че, колкото и да е странно и да не можеш да си го представиш, не боли толкова много. Опитай се да не мислиш за това, то е СЛЕД раждането, т.е., каквото и да е, най-трудното ще е минало  .

Съгласна съм със sunray , че няма какво да се мисли чак толкова какво ще ти е възстановяването след раждането. И след двата вида раждане ще се възстановиш. Колко бързо и как - колкото жени, толкова и разкази ще чуеш. Аз също не съм тясна, бебето беше в норма, дълго получавах разкритие, и пак имам шевове. И дълго се възстановявах, болеше и пареше дълго време. Да, веднага станах да ходя - великият критерий  , но не е само това, имаше си възстановяване дълго време. Та не го мисли толкова за след раждането, избери си и действай, не се препълвай с разкази кой как се възстановявал.

Така е - мен ме шиха без упойка, не ме е боляло. Наистина мястото претръпва от естественото раждане. Дори и да има болка, тя ще е направо нищожна на фона на самото раждане, така че не ги мислете шевовете.

А при мен възстановяването беше като пир Розовка - парене, болки, дълго време. Но и аз ходех още същата вечер.

Regina, прочетох статията. Статистиката е инетересна, но не се споменва как е протекла бремеността и дали децата са имали някакво увреждане. С тази съвременна технология , може да се разбере преди детето да се е родило, дали има някакво генетично или не заболяване. За сега при второ дете съм решила да е домашно раждане, при нормална бременост и здраво бебе, но винаги мога да си променя мнението, това само времето и ситуацията ще покаже.

Lawer, аз ще се присединя към Розовка и Сънрей, всяко въсзстановяване е много индивидуално. Аз също имам по-широк таз , но съм с 2-3 шева, но на 2 ден вече бях в супера да пазарувам храна. Първата седмица беше болезнено, но аз се възстанових много бързо, а секса беше възстановен 2 месеца след раждането. Прецени плюсовете и минусите на двата варианта.

Аз съм с тесен таз, родих нормално бебе (3150 гр) и имам външни шевове. Честно казано като ме шиха ме боля много повече, за разлика от раждането , въпреки че ми сложиха локална упойка. А и самите болки са различни. Тази си я спомням