Родих нормално с Окцитоцин без упойка не съм викала нито драла. Всичко свърши за 30 мин. След това имах 2-3 външни шева. Не знам не бих избрала да ми направят операция по мое желание... Ако се налага вече е друго...

Аз за това казах:

Цитат на: red_roses в 12.01.2013 14:04

Нека всеки вземе сам решение за себе си .

Аз съм избрала да раждам секцио.

Аз също много се чудех - нормално или секцио, но в крайна сметка нямах избор. Много ме беше страх от секциото - никога не съм оперирана от нищо (и сливици и апандесит си имам - абе цяла и непокътната), но за тези, които ги е страх мога да кажа, че няма защо. При усложненията, които аз имах всичко мина много леко и бързо се възстанових.

има жени, които не могат да раждат нормално, колкото и да искат, има заболявания на очите, при които е противопоказно, има фактори, като плацента превиа, което пак не може да се ражда нормално, казват, че при секцио имало по- голям риск от смъртност, някаква статистика бях чела, когато аз бях бременна не се замислих как ще родя, но вече знам, ако не мога нормално със секцио, имам малък проблем със зрението и затова мисля, че ще съм със секцио

Гери силно те подкрепям за секциото, колкото и егоистично да е 
При нас още не се знае как ще раждам, малкия още не се е обърнал, а другата седмица влизам в 35-та г.с., никой нищо не е заключил все още от докторите, чакаме...но да ви кажа еднакво си ме е страх и за двете, единствената медицинска интервенция, която са ми правили някога е взимането на кръв и това е, та каквото и да е , всичко ще ми е първи път, като тръгнем от раждането и минем и през манипулациите, абокати, престой в болница и тн...

Цитат на: gucci в 07.02.2013 20:17

Аз съм избрала да раждам секцио.

Гери,лекарите дават ли ти право на избор?Струва ми се,че всички близнаци се раждат вече секцио и съм останала с впечатлението,че лекарите подтикват майките към това решение.

Не всички близнаци, има и нормално родени.

Цитат на: магито в 11.02.2013 14:15

Не всички близнаци, има и нормално родени.

Същото е и със седалищно позиционирани. Моята акушерка е израждала доста бебета по този начин. Нейният коментар беше, че просто докторите не са обучени и затова подтикват към секцио. 

Решението за секцио си е мое-не ме е подтиквала лекарката.Причините са няколко-първо са две бебета и аз не искам да рискувам.Знам ,че за някой от вас това не е нормалния избор но аз не иска мда рискувам да имам много разкъсвания,както и да не не са се обърнали децата.За мен нормалното раждане с близнаци не е вариант.Просто всеки си избира начина.Знам че много хора искат да е натурално и естествено,но за мене са важни децата.Предпочитам болки от операция отколкото болки от разкъсвания и напъни.сигурно ви звучи тъпо ,но аз за себе си това съм решила и лекарката е съгласна с моя избор.

Гери,аз изобщо не те критикувам.Ясно е,че всеки си има различни приоритети.
Само питам дали са ти дали избор,защото масово около мен близнаци се раждат секцио.

А,че с близнаци възможните усложнения са *2,мисля е ясно за всички.

Аз ако мога бих родила нормално....пък като дойде момента ще видим какво ще ми препоръчат лекарите 

Гери напълно те разбирам...то си е голяма тежест едно бебе да родиш нормално ...а какво остава за две 

Емчо вие да не сте седалищно разположени, та се чудеш дали вашия мъж ще се обърне  Иначе не се притеснявай...на мен като няма да ми е за първи път да оставам в болница не значи, че ме е страх по-малко...а пък понеже вече съм преживяла една пълна упойка изпитвам ужас от всякакви упойки 

Аз много исках да родя нормално.Моят човек си беше с главата надолу още от 5-6 месец и въобще не съм се съмнявала,че може и да не успея.Но когато преносих 1 седмица моята гинеколожка ми каза,че  според нейният видеозон бебето е около 4,400  и въпреки,че е обърнато, не е заело правилна изходна позиция.Та според нея съм нямала шанс за естествено раждане и да избера планирано секцио.Аз казах,че няма да стане и ще пробвам въпреки това.Ами предизвикването на раждането ме чакаха 48 часа и наистина не успях.Наложи се спешно секцио.
Много е лошо когато човек се е настроил и не успее.Аз поне го приех като личен провал.Едва ли не всички около мен са успели,а аз не успях.Не казвам,че съм била права,просто така се чувствах.

мацинка, въобще не го приемай като личен провал, аз също се обвинявах много след аборта, и аз все си казвах "аз ли съм най най" важното е детенцето да е живо и здраво

Когато бях бременна за мен беше голямо успокоение сама да взема решение как да раждам и това раждане толкова го мислех , че не ми даваше мира. Е, когато избрах да съм секцио се успокоих , сама взех това решение , така го почувствах . Изпитвах ужас от болници , никога не бяха ми правили и на мен каквато и да е манипулация освен вземане на кръв , но съм много доволна от раждането , може би попаднах и на страхотни сестри в реанимация , с които си лафехме и много ни помагаха на всички , както и , че избрах да раждам при един страхотен доктор. Спомените ми от раждането са прекрасни , бях с пълна упойка и нищо не помня , само излизането от нея ми беше гадничко , треперех и не бях на себе си , но това е напълно нормално. После ставането също беше зор и това е , сякаш мина като на филм , вече не помня да съм раждала .