Аз избрах естествено раждане. Изчакахаме 9 дни преносване и накрая, вагинална таблетка и системи. Имаше едно момиче в предродилна зала, което дойде, за 15 мин го подготвиха за планово секцио и след извесно време чух как проплака бебенцето, искрено й завиждах в този момент. Но после също така я видях как се възстанови и вече бях на друго мнение. Относно страхът, аз също се страхувах от болници, наложи ми се да лежа 3 дни преди раждането, от това изпитвах още по-голям страх, но когато дойде момента, когато вечерта ми сложиха вагиналната таблетка за предизвикване на раждането, всичко сякаш отшумя, бях напълно наясно какво предстои, но нямаше и следа от предишния страх, не знам, може би хормони.... Така че момичета, смелост

Здравейте! Не съм сигурна дали въпросът ми е за тази тема, но тъй като се дискутира изборът между естествено раждане и секцио, реших, че е за тук.
На мен този избор ми предстои. При последния ми преглед попитах следящата ме лекарка кой вариант е препоръчителен при мен. Тя беше категорична за естествено раждане.
За себе си имам известни съмнения по две причини - едната са изключително трудните гинекологични прегледи при мен, което ме навежда на мисълта за тесни родови пътища що се отнася до мускулатура и тазови връзки. Самата лекарка е коментирала и потвърждавала този факт.
Другата е, че до този момент не ми е правено измерване на таза. Поне на мен не ми е известно да е правено. Всъщност, признавам, че не зная как се прави външно измерване на таза.
Във всяко друго отношение наистина всички показатели сочат към естествено раждане. Чувствам се объркана и не знам какво да мисля.

Мишеле, щом нямаш медицински показатели, то няма нужда от секцио. Тук никой не ти мери таза и ми стана смешно че и това правят в Бг или пък среща с анестезиолога , вече се чудят какво да измислят. На мен всеки ми викаше че ще рода лесно, че имам широк таз, ееее не успях и след това пак родих с цезарово, но преди това 3 дни раждах. А свекърва ми е нисичка, дребна женица, родила е 3 бебета, има снимки в темичката. Всичко е индивидуално, вече от страх много хора поемат към секциото, но и то крие рискове, и то много повече. Да оставим че и детето го израждат предди датичката, а не когато то е готово да излиза.
Тук при нас избор няма, ти имаш.
Опитай нормално както си му е реда, винаги можеш да си поискаш цекцио в последствие, в Бг това го има.
За нормалното раждане, има много обезболителни, поискай си упойката в гръбнака и пей сърце, ще чакаш с кеф разкритието и да дойдат напъните, а после и малкото бебешоче, ако си попаднала на хора, то могат да ти го дадат веднага да го гушнеш

Аз раждах секцио и въобще не съжалявам, въстанових се много бързо. Раздвижих се още вечерта, и след това сама си се качих до стаята, без колички и т.н. Живот и здраве и второто си дете пак така ще родя, но само и единствено при моята си лекарка

Мишелче не се притеснявай...измерването на таза се извършва в началото на 9м. и е с един уред като голям пергел - аз лично я помолих мойта Доки да ме премери..направи и ти така щом те притеснява това. Моят таз беше под нормата, но пък и дъщеричката ми беше дребно бебе и всички доктори ми казаха, че няма да имам проблем да родя нормално, но аз и много исках и в крайна сметка родих нормално. Сложиха ми упойка и родих много леко..без да имам проблеми и сериозни разкъсвания. Иначе е много важно да избереш това, което теб ще те кара да се чустваш по спокойна. Незнам защо, на лично мен ме беше страх от секциото и от това, че ако искам второ дете пак ще трябва да ме режат..луда работа. Сигурна съм, че когато дойде момента ти сама ще можеш да предцениш...просто избери това от което изпитваш по малко страх...аз така направих.  Знай, че решението си е твое и най-важното е ТИ да се чустваш спокойна

Мишел не се настройвай предварително,ако се довериш на лекарите всичко ще е наред.И двата варианта имат и положителни и отрицателни страни.Аз лично много исках естествено,накрая се оказа че ще е по добре секцио за бебето ( омотана пъпна връв,намалели околоплодни води) не е без значение и възрастта на майката.
След като чакахза секциото два три часа в предродилна зала с раждащите естествено толкова много се успокоих и зардвах,че ще раждам секцио.Сега ако трябва да раждам пак бих избрала секцио. Важно е да имаш доверие на лекарите и да знаеш,че твоето раждане ще е най доброто и правилно за теб.

Аз мога да кажа, че след моето секцио не бих родила никога нормално. Всичко мина за 20 минути - от влизането в операционната, до връщането в реанимация. Супер бързо се възстанових. Секциото приключи в 14,10, на другия ден в 7 станах. На вторият ден вече бях като нова и исках да си ходя. Много леко и езболезнено беше за мен. Болка не съм имала почти никаква.

Аз съм сигурно една от малкото жени която не искаше секцио. За мен това си е чиста коремна операция плюс рязане на матката. Как ще се възстанови тази матка дали няма да се получи рагада. Това никой не може да каже. А и срастванията след това не са малко. Да аз родих секцио но по медицински причини и то беше и по спешност накрая.

Аз родих нормално и ако няма медицинска причина пак бих родила така. При мен имаше проблем само при напъните, но това в порядъка на 20-30 мин. През останалото време всичко мина сравнително леко и разказите, с които си напълних главата по време на бременността ми се сториха абсурдни, но при всяка жена е различно все пак. Аз раждах без упойка и не знам дали това има значение, но 2 часа след раждането бях на крака и обикалях коридорите, сякаш не бях раждала, толкова добре се чувствах. Както са те съветвали момичетата най- добре е ти да си наясно със себе си и да се довериш на майчиния си инстинкт. Според мен той играе голяма роля в точно това решение, а именно дали да родиш естествено или секцио. Аз имам панически страх от операции и ако трябваше да родя с цезарово, това щеше да ме побърка, а емоционалното състояние на една родилка е много важно за бебето.

michelle , както са казали момичетата, сама трябва да вземеш решение, да се вслушаш какво ти подсказва сърцето. Каквото и да решиш ще е правилно 
Аз също мислех, че съм с тесен таз и това ме притесняваше - нисикчка съм, много слаба, коремчето ми беше мини. Мислех, че ще ми кажат да раждам секцио, но медицински причини за това нямаше. Аз също се учудвам, че в БГ мерят и таза  При мен даже и бебето не премериха на прегледите.
Родих си нормално. 13 часа раждах като ми бяха включили система с окситоцин. Е да, болката от системата е голяма. Епидуралната при мен беше само за 40-50мин., но тя само притъпи болката. За изненада на всички, родих 4 кг. бебе, което със голяма сигурност /акушерката, която изражда така каза/ е преминало през родовия канал с ръчичка свита до главичката,наложи се епизиотомия. След раждането веднага си станах, все едно не бях раждала. След 2 дни можех по желание да си отида вкъщи.
Както Мари спомена и мен ме беше страх от престоя в болницата. Тръгнеш ли да раждаш ти идват силите и емоциите са специални.
Не родих лесно, но за нищо на света не бих заменила това преживяване. За мен беше много емоционално и специално и му се насладих цели 13 часа 

  Благодаря ви много за мненията, момичета!  
  Не крия своите пристрастия към раждането със секцио - лично за себе си. Това би ми дало спокойствието, от което имам нужда. Въобще не знам при кого ще раждам и как ще мине. Тъпо ми е, че точно в тази клиника раждаш, при когото се паднеш. Доколко могат да ти преценят възможностите за тип раждане като започне, кой знае...
 Въпреки това се доверявам на преценката на лекарката си - едно, че тя има реален многогодишен опит като акушер-гинеколог. Второ, че в последните месеци на бременността преосмислих доста неща и прецених, че реално за едно дете (ако има тази възможност, разбира се) би било по-добро естественото раждане. Лекарката ми го потвърди.
 Надявам се да ми се размине поне малко тежкото естествено раждане, каквито са имали до една жените в семейството ми. Макар че, едва ли, чисто физическите данни при мен не са различни от техните. Но ако така ще е по-добре за детето, ще се преживее някак. Просто ще трябва да се подготвя психически за нещо, което не искам да ми се случва по този начин, ала няма как иначе.

Родих нормално - първо бебче, за точно 3часа, без нито един шев. Бях напълно спокойна и всички се шашнаха от мен, може би защото съм медицинско лице. 2 часа след раждането вече продих из стаята и чаках да ми донесат малкото съкровище. Не бих избрала да родя секцио, освен при наличие на медицински показатели, които налагат оперативно родоразрешение. Разбира се, всичко е строго индивидуално и зависи от много фактори. Подобно раждане при мен може и никога да не се повтори 

И аз като Маги съм от жените, които никога не биха избрали да раждат със секцио. Това си е операция, а не раждане - по мое мнение. За съжаление съдбата за мен избра друго. Първото ми секцио беше по спешност - с пълна упойка. Беше ужасно тежко, няма да навлизам в подробности.
При втората ми бременност моят лекар ми извади от 9 кладенеца вода, за да раждам пак със секцио. Оревах света, бях в дълбока депресия изпаднала, чувствах се непълноценна, провалена жена. Още не ми е приятно, когато става дума за това, но нямах избор. В последствие се оказа, че дъщеря ми се е увъртяла в пъпната връв - и да исках не можех да родя нормално. Сега (седем месеца след раждането) още си имам опъванията, дърпанията при претоварване. Не бих препоръчала секциото на никого, въпреки че второто мина изключително леко, станах лесно, раздвижих се, имах и имам кърма и тн. Ако някога имам шанс да родя нормално, не бих се поколебала да раждам друго дете. Докато сега този въпрос е наистина все още въпрос

За съжаление никой не знае какво го чака по време на раждането и каквото и да искаш, не се знае какво ще се получи накрая. Тук имаш "Birth Plan", обаче винаги подчертават, че това си остава план и че каквото и да пише в него, ако има усложнения или някакви специфики, никой няма да те пита какво предпочиташ. В България ме дразни, че масово се ражда секцио с или без медицинска причина, в Англия пък ме дразни, че в краен случай правят секцио и изтормозват както бебето, така и майката. В крайна сметка е въпрос на късмет и не е точно въпрос по желание. Аз лично съм за естествено раждане, но ако се налага, няма да се съпротивлявам изобщо срещу секцио, важното е да е всичко наред като резултат. Интересна ми е тази тема, защото има много момичета, където са писали "преди и след" и можеш да видиш как преди да ти дойде на главата си на едно мнение, после си на друго. Ще видим след някой друг месец и аз на какъв акъл ще дойда.

Аз имах "късмета" да опитам и от двете. Бях планувана за нормално раждане. В последните дни до термина водите ми бяха доста намалели и не можех да си позволя преносване. Разбрахме се в деня на термина да ми включат окситоцин и да предизвикат раждането. Прекарах над 7 часа в контракции и очакване да ми сложат епидуралната, но бебчето не искаше да слиза. Вече бях с над 7см разкритие, но тоновете на бебка започнаха да падат и се наложи секцио. Не ми понесе упойката и се получи спиране на дихателната дейност. В крайна сметка и бебенцето и аз бяхме добре. Още на втория ден си бях като нова. Сега не съм сигурна кой вид раждане бих избрала, ако ми се наложи втори път.