Честно казано мен не ме беше страх от раждането. Точно защото не знаех какво да очаквам, нямаше как да ме е страх от нещо, което не знам точно какво представлява. От разказите на другите не се впечатлявах въобще, те просто идваха, за да ми покажат как при всеки е съвсем различно и всъщност няма как да знам при мен как ще бъде
![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
Сега вече знам какво е, но отново не ме е страх - ни най-малко даже, дори напротив, очаквам го с нетърпение, съвсем честно - просто защото как ще протече раждането не знам, но знам какъв ще е резултатът от него и го искам в ръцете си
Аз не се плаша от контракциите, понеже при менструация съм имала нечовешки болки и се калих, а и това се търпи, но ме плаши разтварянето когато бебчето излиза, това как ще преживея незнам... А секциото ме плаши разреза и шевовете и каквато съм параноя ще си мисля, че ще се разшие...
Но гледам да се образовам от рано, че...
Съгласна съм със sunray - болката от контракциите и болката при излизане на главичката са съвсем различни.
При моето раждане менструалната болката изчезна изцяло, когато се разтворих. При илизането на самата главичка, болката е като парене. Бих го определила като неприятно усещане, но е толкова кратко...Няколко минути правилно напъване и главичката беше навън. Това е.
Вчера бях на РД на детенце и всички майки без мен бяха раждали нормално с епидурална. Не зная дали е съвпадение или не, но всички споделиха, че усещат болка в гръбначния стълб, където е била сложена епидуралната. Особено неприятно било усещането при смяна на времето. Зарадвах се, че съм си спестила тази екстра на цената на раждане без упойка.
Аз, да ви кажа, това излизане така и не го разбрах много-много. От контракциите вече бях доста зашеметена и просто исках да минава всичко и на два напъна изкарах бебока
.
Много неприятно,ако наистина имат усложнения след епидуралната.При мен няма такива болки,въпреки че бях с епидурална и спинална.
На майка ми колежка влачеше крака 2 месеца след раждането,но тогава лекарите са й казали,че се случва много,много рядко и с две думи е изтеглила късата клечка.
Сега си е добре.
Момичета малко се отклонявате от темата.
Що бе, Gucci, това помага за взимането на решение. Да чуем всички гледни точки, всички положителни и отрицателни истории.
Щото за раждането си има тема.Тази е само да се сподели как ще се ражда и защо е избрано така.
Аз ужасно се страхувах от раждането. Отне ми няколко години психическа подготовка и четене на истории. Реших, че щом имам избор винаги предпочитам естетсвеното - масло пред маргарин, естествени пред пластмасови нокти - значи искам и раждането да е такова.
Само че настъпиха усложнения и родих първото дете със секцио по спешност. Самата операция, с локална упойка, е неприятна, но минава бързо. След това обаче ми беше трудно. Първият ден не можех да ставам, много се депресирах, отне ми почти пет месеца за да сваля килограмите, чувствах се много виновна пред детето. Имах чувството, че тялото ми ме е бойкотирало.
След две години второто раждане мина естествено. Много бързо, без упойка, бързо възстановяване. Контракциите боляха, но самото раждане - ни най малко.
Бих посъветвала следното-
Раждането не е страшно, но всеки от нас е различен.
Ако се наложи секцио по медицински причини - спокойно, това не те прави по-малко майка.
Ако въпреки всичко много те е страх от естественото и искаш секцио - ОК. Само имай предвид, че минава бързо, но възстановяването може да се проточи. Струва ли си?
Ако искаш естествено, но с по-малко болки - епидурална. Там тъпото е, че наистина блокира чувствителността и напъването не е лесно.
Ако искате естествено, без упойка - няма страшно, напротив, интересно е.
Ще разкажа накратко и за моето раждане. Аз раждах със секцио по медицински причини - най-сериозната от които изтъняла ретина, високо очно налягане и т.н.. Секциото беше планирано, но малкият ни изненада и се появи по-рано. Доста набързо стана всичко. Бях избрала да раждам със спинална упойка, но не ме е хванала и се е наложило да ми сложат пълна. Аз обаче въобще не помня този момент, в който са го решили. Помня само, че ме проверяват дали имам усещания и следващия момент е как си отварям очите след раждането.
Възстановяването ми не беше трудно въобще. Тежки ми бяха само първите два дни. Третият до някъде също. От втория ден си се разхождах по коридорите в болницата, естествено леко приведена, но си ходех. Бебчето си го гушках, вдигах, хранех и т.н. Само нощно време го оставях в бебешкото отделение. Коластра имах от втория ден. На четвъртия ден ми свалиха конците. На шестия ден мих плочките в банята у нас. Коремът ми е почти прибран отдавна (коремните ми мускули не са рязани, а само избутани). Остават ми да сваля 4 килограма, които са над теглото ми преди да забременея. Така че това прословуто тежко възстановяване след секцио в моя случай е просто мит. При други жени сигурно е факт, но всичко според мен е строго индивидуално. При мен, месец след раждането, отдааааавна нямам спомен от болки или някакви неприятни преживявания или усещания, нямам и вид на раждала жена вече.
Имаше момичета в болницата, които бяха родили нормално, но бяха меко казано като пребити. Толкова измъчени бяха, че нямам думи. За тях раждането (по техни думи) беше най-кошмарното нещо в живота им, травма и т.н. Е питам и аз - струва ли си, когато имаш проблем с раждането, да избереш естественото и да превърнеш идването на бял свят на твоето дете в най-лошият ти спомен? Така че аз за себе си се убедих - всичко е наистина индивидуално и е различно за всеки. За мен конкретно - секциото е най-добрия вариант и съм щастлива, че родих по този начин.
