Цитат на: carlyangel в 15.02.2012 10:53

Много се радвам,че гучи създаде такава темичка,в която да си обсъждаме нещата покрай различните типове раждане,без спорове и караници.

затова реших да променя втората част на темата за да не се спори а всеки да сподели вижданията си за раждането.И се радвам за това как се развива тази тема като взаимопомощ и разбиране,макар и н различно мнение.

Голямо значение има  болницата, където която раждаш. Аз родих секцио с пълна упойка (така избрах, защото вече се бях измъчила) следобяда, на другия ден ми дадоха бебето и е била с мен до края. Аз я вдигах, тя беше тежка, да я кърмя  на час и половина както ни бяха казали.Така денем и нощем. Изобщо не мога да кажа, че е толкова тежко. Зорът е първите два дни, но трябва да се става, да правиш усилия да се раздвижваш. Аз поисках да ми махнат катетъра на другия ден и се оправях сама. Погледнато от сегашната ми позиция, бих избрала да родя секцио и да отида спокойна и усмихната  Не виждам основателна причина да се преживее този ужас на нормалното раждане часове наред. Моя близка приятелка роди нормално, но е категорична, че живот и здраве, ако има второ, ще роди секцио, беше ме предупредила, ама аз нали съм вироглава... 
Доълвам нещо, което ми направи впечатление, мен никой не ме е убеждавал да родя секцио, даже напротив, но аз бях решила окончателно.

Юле,аз четох за твоето тежко раждане и наистина съжалявам за това,което си преживяла.Понякога така се случва,но важното е,че изходът е бил добър за теб и бебка.
И аз на следващия ден бях способна да си взимам и вдигам бебчето сама.Катетъра е едно от най-неприятните неща.Не боли,но дразни и това е неприятно.На нас ни го махнаха на следващия ден сутринта.Голямо облекчение беше. 

Преди да забременея винаги съм мислила, че ще искам да родя с операция.
От срещите/курса по време на бременноста, мнението ми се промени. Имах план за естествено раждане, без упойки и медикаменти.
10 дни преди термина се наложи да ми предизвикат раждането по медицински причини на бебето. Нямах никакво разкритие. След 31 часа опити да родя по естествен път и две епидурални ме оперираха. Бях в пълно съзнание, прегърнах бебето. Четири часа след това бях в стаята си с детето, съпруга и майка ми. Благодарение на тяхната помощ не сме се отделяли един от друг. По малко от 24 часа след операцията ме раздвижиха, а на четвъртият ден ни изписаха. Възстанових се много бързо. От епидуралните нямам никакви странични ефекти (поне за сега), въпреки, че ми слагаха катетър 3 пъти (на вторият път анестезиологът ми обясняваше колко е опасно повторно поставяне).
Като неудобство от операцията отчитам факта, че в легнало положение при кърмене, бебето ме риташе в корема. Но пък нямах никакви шевове и седях без проблем

Не зная как бих избрала да родя второто си дете (ако имам право на избор, защото сега нямах) ...
Всяко раждане е уникално и резултатът си заслужава 

П.П. Относно точният момент на поставяне на епидуралната- втората ми я сложиха на 7 см, а третата на 10см преди операцията.

Досега не исках да пиша по темата.
Исках просто да видя как ще потръгне. Страх ме е, че ще се обърне на караници, защото всеки си има свое мнение. Сега ще изкажа моето, но не искам никой да се заяжда с мен, това е мое виждане от това, което преживях. Аз съм споделила как раждах в друга тема, не мисля да се повтарям.
Та, раждах естествено, но исках епидурална упойка, защото бях в болницата за 1 ден, за да видят дали не ми изтичат водите, там се наслушах на крясъци.
Реших, че ще раждам естествено, но с епидурална. Да, ама не , не ме хвана, първия прием ок, после страхотни боли въпреки 5 пъти вливания на упойка, всякакви обезболяващи през вената, може би ме боля много заради окситоцина, защото чакахме да стана 4см и тогава да се направи упойката, следователно като ти я бият ти вливат и окситоцин за по-бързо. Аз влезнах в болницата след 6ч ужасни болки и едва 1 см. 1см и малко , бях ужасена, така ми се искаше както съм чела да ида с 5см и без болки, но не.
Та, няма да обяснявам раждането, беше болезнено много даже , но пак бих родила така, не защото съм забравила болката, а защото ме е страх
При първото лежане за 1 нощ там и след това когато родих помагах на всички майки със секцио (тук сега може всеки със секцио да ме нападне). Обслужвах ги, едвам се надигаха, за да кърмят бебенцата.
Една със секцио не бе по-добре от мен, и мен не болеше, но поне можех да ставам почти без проблем. Познатите , които родиха около мен със секцио им стоят още коремите, но това може да е от структура.
Аз съм за секциото ако е по медицински причини само.
По коридорите си личеше кой е със секцио и кой нормално от походката. Еми това е.
Но не си и представям да съм секцио с пълна упойка и да си видя бебе когато се събудя... не го ли видя отначало как излиза и да го запомня....не мисля, че е добра идея.
Бибси, както Сънрей е казала, епидуралната не те обездвижва от кръста надолу, това става при спиналната. Епидуралната просто спестява болката, но си усещаш всичко, а аз си усещах и болката, че даже и заспивах от нея накрая.
Не е смешно, тогава се дерях като магаре.

Туити,тук обсъждаме кой какъв избор е направил и няма кой да те съди и напада,споко.
И аз не смятам,че прибирането на корема има някаква връзка с това как си родил.По-скоро мисля,че е до структура и физическо състояние.Аз качих много килограми-33  и въпреки това,матката ми се прибра доста бързо.Корем определено имах,но всичко си беше чиста сланинка. Сега вече съм хвърлила 29кг.,остават ми още 4,но в момента не съм особено активна физически и най-вероятно ще ги смъкна пролетта.
Аз имах епидурален катетър,който стоя 2 дни уж за обезболяване,но честно казано не видях голям кяр от него. По-скоро добре ми действаха едни коктейлчета,които ми вливаха чрез система.С тях направо забравяш за операцията/докато не те пуснат,де/ и си мислиш,че можеш да правиш всичко. Като слушам и чета,как в някои болници обезболяват само с аулин и със свещички и направо изтръпвам.. Не знам дали аз бих изкарала само с това.Не съм от най-търпеливите на болка. След 2-рия ден ни даваха диклофенак,който вършеше хубава работа.На 4-тия ден се наговорихме с жената в стаята да не пием диклофенака.Не го взехме и по едно време на обяд и двете ставаме и охкаме-видяхме зор.Спогледахме се и през смях викаме,абе май ще опрем до него,та си го взехме.
От пълната упойка имам много лоши спомени от предишна манипулация. Събуждането беше някакъв ад,помня го още,макар и след близо 11 години.Изобщо нямаше да се съглася на пълна упойка и се радвам,че не се наложи.До мен в реанимация лежеше една родилка,която роди със спешно секцио и пълна упойка.Едвам се събуди,беше неадекватна сума ти време и изобщо не можеше да говори от болки в гърлото заради тръбата,с която са я обдишвали по време на операцията.После сигурно цял ден се е чувствала като парцал,а и раздвижването става по-късно при жените с пълна упойка.При нас рехабилитаторката дойде към 14ч. да ни вдигне,а нея я откараха с леглото в стаята й.
Знам,че много момичета избират пълната упойка,понеже ги е страх,но по мое мнение си правят мечешка услуга.
Ради,а защо се е наложило да ти слагат епидуралната 3 пъти? 

предполагам, че и на Ради просто това са й вливанията, правят се през определено време, за да те държи и да нямаш болка, на мен ми поставиха повече от необходимото, защото лекарката ми каза такова чудо не сме виждали 5 пъти ти слагаме над нормата и теб не те хваща....

Аз съм се събуждала след пълна упойка и смятам ,ч и тук нещата са индивидуални.Аз много бързо излезнах от упойка и бях напълно адекватна половин час след като се събудих а на сутринта ходех и си вършех всичко спокойно.Все едно бях пийнала малко повече.лошото на пълната упойка е ,че след като те събудят ,което става веднага обикновенно след самата операция болката идва изведнъж с цялата си сила.Другото гадно е от тръбата която си имал в гърлото-особено след коремна операция защото кашлянето от тръбата и болката в корема като съчетание не са особено приятни.Аз не съм раждала ,но съм преживяла друг вид операция.Ако можете си спестете пълната упойка.Винаги и с частична упойка може да ви преспят  ако много ви е страх.За съжаление понякога няма избор за вида на упойката.

За мен по-хубаво от нормалното раждане няма. Аз родих секцио по-медицински причини и то по спешност като преди това си събрах всички болки и за нормалното,защото ме мъчиха до последно по-лекарската грешка. Добре,че дойде завеждащия на болницата и ги вдигна в въздуха за да се разтичат и да не ме уморят. И като за капак се оказа,че нямали приготвена кръвна банка АВ отрицателна /моята кръвна група/ и допълнително настана още по-голям хаус. Не искам да си спомням за кошмара от раждането. Нормалното раждане боли,но след няколко часа си на крака. А след секцио поне още месец се чувстваш направо ужасно. Аз лично след всички мъки да родя нормално се зарадвах,че накрая ще раждам секцио,но идея си нямах след това какво ме чака. 

Точно и аз така се чувствах-сякаш съм пийнала повече и ме гони някакъв махмурлук.Може би има значение и извършената манипулация,защото при мен беше на гърлото и ми се беше стекла съсирена кръв в стомаха,което пък допринесе за постоянното гадене. Оправих се на следващия ден,но предния бях като пребита.При епидуралната нали не трябва да мърдаш.Е,да ама аз мърдах и то не за друго,ами от страх.Добре,че нищо лошо не стана.Изобщо не се усеща болка,защото слагат местна преди това.
Туити,ти наистина си била някакъв прецедент.  
Нина,а ти в коя болница ражда?Знам,че си от П-в и за това питам.

В Окръжна при д-р Пелев. Добре,че беше той. 

За Окръжна съм чувала само хубави мнения-условията били хубави,персоналът мил и за лекарите,разбира се.А при теб какъв бе проблема?Болки ли имаше след операцията?
Моя колежка вече година след секциото има болки.И тя беше по спешност-падали тоновете и раждането се проточило твърде дълго.

Болката след излизането от пълна упойка е същата, като болката при раждане, но преди напъните. Ако онази все пак спира за минути, все едно нищо не е било, тук няма спиране.....Но после спира и боли само при ставане. Болката в гърлото, пускането на газове и разни катетри са неприятни, ама не заслужават особено внимание. Жената на брат ми трябваше да ражда секцио по медицински показания и при нея имаше нещо много гадно, за което май никоя от раждалите секцио не споменава. За да отдели газове и разни други работи я наливаха с вода, а това доведе до препълване на гърдите с мляко и направо стана кошмарче. Ако имате право на избор, все нак нека знаете и това  .
Първото дете го раждах 12 часа, второто изхвръкна за 45 мин. /дай Боже всекиму така/, съответно 4000 и 4500 и имах много шевове, защото и двата пъти ме "резнаха и разшириха". Поне при мен, когато болката е след и не е съпроводена със страх от неизвестното, е по- поносима. За съвземането след операция и раждане, всичко е индивидуално и зависи дори от типа нервна система. Всичко се преживява и забравя.....

Цитат на: carlyangel в 16.02.2012 12:14

За Окръжна съм чувала само хубави мнения-условията били хубави,персоналът мил и за лекарите,разбира се.А при теб какъв бе проблема?Болки ли имаше след операцията?
Моя колежка вече година след секциото има болки.И тя беше по спешност-падали тоновете и раждането се проточило твърде дълго.

Имах зверски болки,а три дни след това д-р Пелев каза на една от консултациите,че по-некадърен шев не е виждал. Да не говорим,че не ми слагаха никакви обезболяващи,защото съм била по-спешност и не съм плащала за такива. Бях като втрещена,защото не знаех,че само на тези,които плащат слагат. Момичето до мен си имаше доктор и си плати 200лв/дарение на болницата/ Слагаха и обезболяващи и го понесе по-лесно. Но това го разбрах няколко дена по-късно от това момиче. Иначе родилното в Окръжна е много чисто и много добре обзаведено.