sunray, първият път ме "тропоса" един стажант, хубаво, че родих втори път, та се поправиха нещата след 7 години влизане във форма. Ама това преди 30години, сега всичко е по- различно. Сравнявам операцията си с раждане секцио, защото три от жените, с които бяхме в отделението, бяха раждали секцио и знаеха от личен опит какво е едното и другото.
Добре, че не ми се налага да правя избор как да раждам, няма да се справя, честна дума  !

Цитат на: svekarva в 16.02.2012 12:16

Поне при мен, когато болката е след и не е съпроводена със страх от неизвестното, е по- поносима. За съвземането след операция и раждане, всичко е индивидуално и зависи дори от типа нервна система. Всичко се преживява и забравя.....

Да, точно така е... и аз, пък и много други момичета, когато съм разсъждавала за секцио, съм си мислела, че колкото и да боли от излизането от упойката, ще е след раждането, бебето е излязло, грижат се за него, няма раждане тепърва, няма неизвестни, все пак всичко е минало. Така че нещата не могат да се сравняват така - болката при раждането и болката при излизането от упойките, емоцията и страхът и напрежението са съвсем различни според мен. При излизане от упойка, предполагам, има силна физическа болка, само че непридружена от страха от неизвестното, все пак тя е "нормална", в смисъл позната.

За забравянето - не съм съвсем съгласна  , за преживяването - да...

О, то само така е думата, че се забравя......Помни се всяка минута, всичко се запечатва с някаква особена яснота, но не си мислим за това непрекъснато, това исках да кажа. Щом помня болката от 30 години....

Моята най-добра приятелка и най-близка на сърцето ми дружка ражда с цезарово сечение. И макар с нея да сме на различни мнения по отношение на цезаровото, това не я прави по-малко моя приятелка или човек, когото не харесвам. Напротив! Това го казвам във връзка с изказванията за нападки и страх на хората да споделят мнението си, защото могат да бъдат нападнати. Не можем всички да сме еднакви и да мислим еднакво или да не общуваме и харесваме хората, които са на мнение различно от нашето. Ако светът беше така устроен, че да не общуваме с хора, които имат мнения различни от нашето, то тогава общества нямаше въобще да има. Трябва да сме малко по-зрели в това отношение, не само тук във форума, но и по принцип.

Пускам ви една хубава статийка, която помага да се подготвим за цезарово - планирано или не. Дори да сме избрали естествено раждане за себе си човек никога не знае кога ще му се наложи секцио, така че е хубаво да четем и да се подготвяме и за неочакваното. Все пак секциото е спасило много животи на мами и бебчета. 

http://www.babyzone.com/pregnancy/labor_birth/csection/article/cesarean-section-preparation-guide

Цитат на: carlyangel в 16.02.2012 10:21

Ради,а защо се е наложило да ти слагат епидуралната 3 пъти? 

Първата ме държа около 3 часа. Опитаха да ми влеят друг медикамент, но не ме обезболяваше. Предположиха, че катетърът се е извадил. Набодоха ме втори път. След около 3 часа пак започнаха болките. После на операционната маса пак не ме хвана и за втори път се усъмниха в катетъра. За рети път ме дупчиха. Оказа се, че не е катетъра, а аз. Незнайно защо ме пускаха толкова бързо упойките и първо започвах да усещам от дясно 

Относно обезболяването след това- докато ме раздвижиха ми пускаха система. След като станах ми даваха iboprofen на 8 часа.

Странно ми беше, че никой не ме попита дали съм изпуснала газове  На вторият ден след операцията ми дадоха за обяд боб. Първо се зачудих дали да го ям, проверих на бележката, че храната е за мен и си го изядох 

Аз съм преживяла две леки операции и две сериозни. И общо 4 пълни упойки. Та нямам никакъв страх от това, защото добре знам, че проблемът при операциите не е самата операция като такава, а как лекарят ще се справи с нея. Т.е. това до известна степен може да се контролира, като се информираш добре и намериш добър и способен лекар. Иначе от упойките не съм се будела трудно, като изключим първата, когато ми беше наистина кофти. Но останалите три просто не ги усетих.   За последната операция ме бяха наплашили зверски, че три дена няма да стана от леглото и дори ще ходя то тоалетната с подлога. Нямаше такова нещо. На третия час след като се събудих от упойката станах (с чужда помощ, разбира се) и ходих да се изплакна съвсем сама в банята. Разхождах се по коридорите същия ден, леко приведена, но без чужда помощ. При коремната ми операция (протекла за три часа и половина, като се е наложило да ми бият и спинална упойка, така и не разбрах защо) станах на следващия ден, но болката въобще не е била кой знае какво. Разхождах си се на общо основание веднага след ставането, но също приведена. Така че и аз мисля, че възстановяването и това, как организмът ще реагира на упойките са строго индивидуални неща и до голяма степен са до късмет.

Ще споделя една интересна за мен психоаналитична теория, която твърди, че раждането е сериозна травма за човека и като всяка друга, тя се преживява цял живот отново и отново, по един или друг начин. Именно с това се обясняват странните кризи около рождените ни дни - подсъзнателно преживяваме своето раждане и съответно се проявяват различни травматични симптоми. Теорията е много интересна и честно казано, съм склонна да я подкрепя. И ако поразровя нещата още, ще споделя моето виждане, че за мен много по-травматично би било, когато решат да ме разделят от моето уютно топло местенце в корема на мама, да ме притискат из разни тесни канали по няколко часа, от колкото ако просто ме извадят от там за 10 мин., без големия зор, и толкова. Така виждам аз нещата, по много грубо изказан начин. Но за мен реален. В началото се притеснявах, че аз ще избера датата на раждане на детето ми, но после се замислих - то не я избира само, така или иначе. Организмът ми я избира при естественото раждане, не неговият.  
Друга причина за мен да се радвам, че ще родя секцио е липсата ми на нужда да изпитам болката на самото раждане. Много майки я имат, между другото. Смятат, че така се става майка. Явно доказват нещо на себе си по този начин. В което няма лошо, щом имат нужда.   Аз обаче нямам. Просто не съм от типа хора, които трябва да минат през подобни неща, за да се уверят, че са направили нещо значимо.  

Сънрей, много хубаво си го написала. Няма какво да напиша, ти си обобщила всичко.
Приятелката ми роди със секцио, защото я беше страх, няма проблем, всеки сам си преценява. Мен пък ме е страх от секциото повече. Пък и все си мисля, че не е редно да се меся в съдбата на детето по този начин. Голям стрес е за детето да излезе неподготвено.
Важен е резултатът накрая, а това как не е толкова важно, стига всички да са здравички.

Мислех да се въздържа от коентар по темата,защото очаквах да стане като в другата!Радвам се,че се запази добрият тон.
Пиша най-вече заради Бибси и Ангелче,които се интересуват от протичането на естественото раждане!
Разказвала съм за моето раждане,в темата на бебчето ми-всеки може да го прочете.
Беше бързо,прекрасно и много вдъхновяващо за мен.
На кратко:приеха ме с 1см разкритие и прогноза да родя след около 8-10 часа;родих 2 часа по-късно без упойки,обезболяващи,системи или епизиотомия.Имам 2 външни шева на перинеума.Самите шевове не са ми предизвиквали неудобство,освен при първите сексуални контакти.До такава степен ги бях забравила,че като се прибрах от болницата клекнах до едно ниско чекмедже да ровя нещо-тогава ги усетих.
Станах 4 часа след раждането,защото такава е практиката в болницата,аз исках и можех и по-рано.Без проблем си сядах на дупето,неудобство ми беше високото легло(много по удобно ми беше да кърмя седнала на стол).
С мен родиха още 2 жени-никоя не пища от болка нито в предродилна,нито в родилна.

Две от близките ми приятелки родиха секцио-едната се възстанови много бързо,винаги споделя,че за нея това е най-правилния избор.Другата споделя,че излизането от упойка за нея е било среща със смъртта-болезнено,мъчително,ужасно.Физическото й възстановяване трая месеци.

Момичета,на които ви предстои раждане,не давайте ухо само на страшните истории за 40 часово раждане с 40 шева.Има такива,но има и като моето,на Лени-Бени,на Свекърва-второто.
На тези,които са избрали естественото раждане,бих препоръчала да се поинтересуват от активното раждане,от методите за ароматотерапия,визуализации и всички подобни.

МоникаМария,за пръв път срещам теорията,която споделяш-раждането,като сериозна травма.Не разбрах за какви кризи около рождения ден пишеш.
Чела съм тъкмо обратното,относно изживяването на бебето по време на секцио и естествено раждане-в първия случай е един вид насилствено и неочаквано;а във втория-различни процеси и хормони подготвят бебето дни наред за предстоящето.Разбира се и това е само една теория.

Дани,не съм сигурна доколко да те резнат е по-добре от това да се разкъсаш.Дали пък не режат повече(в сантиметри),от колкото би се скъсало?

Бих искала да попитам момичетата, които са родили по естествен начин, как стои въпроса с чисто физическото възстановяване? За мен мненията, които съм чела по въпроса, са в основата на дилемата ми за избор на начин на раждане (дай Боже да ми се случи някога все пак).
Участвала съм в изпълнение на операции, включително цезарово сечение, както и в израждания, макар и не при хора. Това, което аз знам е, че 100% възстановяване няма. Остават по-малки (понякога незабележими) или по-големи изменения, понякога деформации.
Притесняваше ли ви този факт? Как се чувствате сега и променили ли са се по някакъв начин отношенията чисто във физически план с таткото на детето ви? Извинявам се за изключително личните въпроси! Все пак ще се радвам да споделите.

В тази връзка ми се иска да споделя изказване на Сам Родик от статия на Light на Капитал:
"...най-доброто нещо, което мога да кажа на жените, е да са търпеливи със себе си и да не се опитват да правят нещо, за което в момента нямат емоционален капацитет. Жените не само дават живот на дете, но и на майката в себе си. И новите майки са в същото състояние на неизвестност и тайнство, в което се намират новородените – те не знаят какво е да си майка. Необходимо е да си дадат време, за да улегне тази нова роля и да потъгуват за това какви си били. Важно е да бъдат благосклонни към тялото си, ако искат да направят нещо за себе си, да извикат някой да им помогне, за да се поглезят с вана, масаж, смях и разговор с приятели. Промяната е много крехка и същевременно сурова, така че трябва да я третираме нежно и внимателно и да позволим на себе си да станем майки".

Под травма, или травматичен процес, Моника не е имала предвид нещо от рода на физическа болка, травма като увреждане или наличие на проблем, който те прецаква занапред в живота.
Да, наистина раждането е травма, пък било то и в добрия смисъл. Всяка една голяма промяна е травма за организма, и положителната промяна, и отрицателната промяна. За това всеки човек различно реагира на случващото му се, защото ресурса му да се справя с промените е различен, тук се намесват вече и химични и физиологични процеси в организма и дъра бъра. И според зависи как се развие живота на човек, с какво се сблъсква и какъв опит натрупва, някои моменти от тези травматични събития изплуват, винаги с някаква причина. А под кризи около рожд.дни предполагам е визирала онези така наречени сатурнови дупки, дето ти скапват настроението илинещо от този сорт, чували сте за това все някъде,убедена съм.

Иначе Додо е много права - естественото раждане, протичащо нормално, дава на бебето необходимото време да се подготви да излезе на бял свят. Поема от хормоните на майката, проявява първата си агресия, борейки се да излезе навън. Секциото и за мен беше втора опция при проблем, и за съжаление опрях точно до това. Но ... здраве да е. Преживях го физически лесно, психически една идея по-малко лесно.

Мишел, ако някой ти даде категоричен и генерален отговор на този въпрос - ще му козирувам, честно ти казвам. Ми по-индивидуално нещо от всеки организъм едва ли има. Прибави и уменията на лекаря и ето ти отговор. Ми различно е възстановяването. Родих със секцио по спешност, живнах супер бързо и леко. Не се оплаквам от процеса. Приятелка роди естсетвено, два месеца се бори с хемороиди, кръвоизливи в очите и седеше върху пояс. А тя не е лигла.
Друг пример около мен е точно обратен на този. Отива едната, ражда и след два часа отива да пие мляко от автомата в коридора. Другата- секцио, температури, бълнувания, антибиотици, после сраствания и прочие. Така че ......, няма как да се прогнозира.

Ина,благодаря за разяснението-разбрах какво е имала предивд МоникаМария!

Дани,има логика в сравнението ти.Чела съм теории подкрепящи едното и другото,ако се сетя къде,ще споделя.

Моята информация е, че естествените разкьсвания са по дьлжина на мускулното влакно т.е "разлепват се" влакната едно от друго. А епизиотомията е напречен разрез (по диагонал) на мускула и се срязват всички влакна. Затова естественото зараства много по-бьрзо, но пьк е по-трудно за шиене, защото не е по права линия.

Цитат на: sunray в 16.02.2012 21:45

Аз не смятам, че повечето майки, които съзнателно избират естественото раждане, го правят, за да се докажат пред себе си. Сигурно знаеш, че травмата и стресът за бебето са в пъти по-малки, когато то се ражда по естествен начин, а не секцио. Все пак, слизайки по родовия канал, то се подготвя за излизането на бял свят. По мое мнение болшинството майки искат да родят естествено заради това, че е естествено и нещо нормално. Струва ми се леко странно някоя жена да си причинява болка за да докаже нещо на някого, или дори на себе си... Особено пък когато става дума за здравето на детето й и на нея самата.
Нещо много важно каза един лекар в предаването "Такъв е живота", сравнявайки секцио и естествено раждане: при едното майката взима активно участие и нещата зависят от нея, а при другото тя е пасивна. Именно това накара лично мен да избера естественото - исках да участвам. Разбира се, и това си зависи от човека. Това беше моята представа, така се чувствах спокойна.