Мишел, при мен беше с епизиотомия. Не знам дали не съм могла да родя без това, лекарката просто ми заби иглата долу и после вля 5милиграма лидокаин и при контракция реже. Явно е преценила, че трябва, но по-скоро според мен така й се е видяло по-бързо, или пък може да е преценила таак заради плода, въпреки че не беше много голям (манекенски) Ядосах се малко, то колко да се ядосаш в такъв момент не мислиш за това. Напънах 4 пъти по 3 и малката излезе като тапа. Но преди това имах кошмарно раждане. Както и да е. Исках да кажа много болезнено и дълго. 18 часа някъде.
Та, относно деформации, аз не съм забелязала такова нещо. Имах много шевове според мен, просто по едно време си мислех, че шие гоблен, а не мен. Тя ми каза 3 вътрешни и толкова външни. Бях с абсорбиращи конци. Упойката минаваше и външните вече ги усещах неприятно като тръпка. Но в този момент гледах бебче и не ми пукаше толкова много.
Попитах мъжа ми дали ме е зашила по-тясна или съм си същата , той каза не виждам разлика, дори и не усещам. Първите пъти секса беше малко тягостен, т.е. малко ме дърпаше сякаш. Него също го беше страх. Но скоро след това мина. Сега си имам пълни усещания, всичко е нормално. Преди не изпитвах нищо и си виках прецаках се, но явно е трябвало време.
Е, това беше при мен.

относно епизотомията. Ина ме изпревари  
В плана ми за раждане пишеше, че ако не се застрашава детето, НЕ разрешавам да ме режат. Нека се разкъсам. А й никой не знае дали ще се разкъсаш, колко и къде. Може и да не се разкъсаш, нали?. А като те срежат - връщане назад няма. Бяха ми обяснили, че ще ме срежат без да питат, само ако загубят пулс на бебето за около 60 сек (ако не се лъжа).
Родих нормално само с акушерка и медицинска сестра (доктор имаше дежурен някъде на етажа) в университетска болница в Чикаго, САЩ. Тук съм описала раждането си.

Имах активно раждане, от което пазя много добър спомен. Бях на крак 1 час, след като родих. Припаднах след раждането, поради грешка на сестра (лично мнение). Имах 2 шева на перинеума, които не разбрах, че съществуват или кога са зарастнали. Сядах без проблем. Имах и 2 шева, отдолу, където пишкам - те ме дразнеха само, но не са боляли.
Мъжът ми беше с мен 6 дни и от 7-мия ден на раждането се грижех за дъщеря ни сама. Домакинската работа я бях оставила на заден план. Първите няколко пъти, след като родих сексът беше пълен кошмар. Даже се майтапихме с мъжа ми колко/как ме е зашила акушерката. Сега вече я няма болката. Но всичко е индивидуално....
Според майка ми съм родила лесно (в 21ч ми сложиха ситема окситоцин, Леа се роди в 23:51), защото беба била с малка главичка - 35см. Според мен главата на Леа беше нормална. Родих лесно, защото детето беше в добра позиция, имах регулярни и продължителни контракции, акушерката ми знаеше как да ми помогне (тя ме разтвори с пръсти накрая + измъкна раменете). За протокола - Леа се роди 3.655кг, 51см, аз съм 1.63м, нося 36.5 номер обувки (според бабини измислици, ако си висока, с дълги крака и стъпала раждаш лесно...- е, аз не съм)

Винаги съм избягвала тази тема. Раждането е процес, който е период от време, който отминава. Важен е крайния резултат - здрава майка и бебе. Как ще протече - никой не знае. Но според мен е хубаво майката да е оведомена за процеса, през който ще премине - както тя, така и детето й. След това, в зависимост от ситуацията - медицинско състояние на майка, дете, къде се ражда, при кой екип, да се вземе решение как да се ражда.

Предполагам ще изненадам с поста си много момичета, но ако бях в БГ сигурно щях да родя със секцио. Ще Ви напиша и защо - в много малко болници може да имаш истинско активно раждане, където да се движиш, да не те натискат по корема, да не те пришпорват, да оставят нещата да се развият по естествен начин...Мен много ме болеше, ако лежах при контракция..Много..Веднага исках да стана и да облекча болката.
Много постове съм прочела на момичета, които са пробвали да родят активно и докторите напук са им направили живота мизерен..Защо...Не зная. Едва ли и те знаят. Една родилка няма нужда от подобни емоции - по-добре да изтърпи болката от операцията.

Толкова много неща искам да кажа тук, но не мога да си събера мислите, така че всичко да звучи кратко, точно и ясно казано, а не само като объркани, нахвърляни набързо думи. Може би следващите дни...

Сега исках да се включа за епизиотомията, защото тук при нас явно се подкрепя точно противоположната теория на тази, за която Дани е дала пример. С две думи, когато питах дали я практикуват /когато се подготвях за първото раждане/, те казаха, че отдавна вече са спрели, защото се счита за неправилно. А именно - когато се среже жената изкуствено се реже точно в обратната посока на тази, по която се свързват влакната в клетките и от там влакната в самата кожа. Тоест изкуственият разрез е вертикален, а естествените връзки между клетките в човешкото тяло - хоризонтални и при едно разкъсване те се разкъсват точно по хоризонтала, и съответно много по-лесно след това заздравяват, отколкото ако принудително са срязани в противоположна посока.   Не знам дали звучи достатъчно добре обяснено от моите уста, от устата на доктора звучеше много разумно  
Епизиотомия правят, само ако се наложи използването на форцепс и може би и в други критични ситуации, дано да не го разбирам  

Относно епидуралната упойка - всичко е строго индивидуално! Аз раждах естествено, но в самия край на раждането /9 см разкритие/ ми сложиха епидурална упойка, защото раждането беше много продължително и усещах как вече ми свършват силите /разказвала съм за това, така че няма да се впускам в подробности/. След упойката усещах абсолютно всичко, но болката беше притъпена. Никой не ми е казвал кога да напъвам  
След раждането, веднага след като накърмих малката и тя заспа, заедно с нея в креватчето /не можех да се откъсна и за секунда даже/ влязох да се изкъпя - сама  

Приключението наречено раждане ми предстои отново   и отново "избирам" всичко да се случи по естествен начин. Слагам избирам в кавички, защото тук при нас аз реално не мога да си избера секцио заради лична прищявка, тук това се счита за сериозна операция, която се прилага само ако си има достатъчно сериозни медицински причини, за да се случи. Това е и личното ми убеждение по въпроса  .

Аничка, съгласна съм с теб. Според мен така ме резна за всеки случай. Въпреки че тя беше с избор на лекар, по принцип изражда акушерката, но мен ме изроди лекарката, именно защото я бях ангажирала. Но тя до последно(преносвах 6 дни), не ми позволи секцио, каза Ще чакаме да си излезне само, тоновете са му добри, не се притеснявай, много разчитах на нея.
Гледам едно предаване "Всяка минута се ражда живот" - е няма такива раждания, и на мен ми се искаше да раждам там, но нямаше как Екипите са толкова мили с пациентките...а тук съм чувала как викат на циганките Защо крещиш, като прави секс не те боля нали, пълни тъпотии.
Забравих да кажа на Мишел, че след като стоях около 1ч може би и 1,5 ч в родилната зала с торба, за да изтече хубаво кръвта  ,  , ме преместиха в стая за родилки. Там лежах около 30 минутки и станах веднага, изпих 1 бутилка вода заради епидуралната, която не ме хвана, изядох 1 шоколад Милка и закрачих по коридора да се правя на манекенка, без корема ми беше малко странно, изведнъж и хайде нямаш го поне така ти се струва, защото корем определено си имаш но не е като преди.

Много им викат на циганките,наистина-лигли,циркаджийки и тям подобни.Но има друго нещо-пред родилното чака цялата рода и има един техен обичай,който гласи,че колкото повече вика родилката,толкова повече пари дава свекървата,един вид детето е изстрадано.Сигурно за това го правят. Това не оправдава приказките на лекарите и акушерките,де.
Знам,че е различно,но ми прави впечатление,че шиенето и при епизиотомия и при секцио,продължава повече време.При мен се получи така-за 5 мин. приблизително изкараха бебка,а шиенето продължи поне 30мин.Направо съклета ме хвана,стори ми се цяла вечност.Предполагам,че отнема повече време,понеже се шият различни тъкани и трябва да се направи прецизно.
Туити,и аз го гледам това предаване по TLC и ми прави впечатление колко цивилизовано минава всичко.Изобщо го няма това юркане и суетене,обстановката е доста спокойна.
Честно казано,за това избрах да родя в частна болница-условията бяха страхотни,персоналът е изключително мил,дори санитарките са винаги усмихнати и вежливи.Не искам в никакъв случай да засегна жените,раждали в държавна болница,просто ние решихме да отделим известна сума,за да ни е по-спокойно.
Нямаше даване на пари под масата или уговорки,има си твърда цена,в която е включено всичко-престой,упойка,храна,избор на екип и т.н..В деня на изписването ни донесоха касовия бон,отидохме на рецепцията и си платихме.Нямаше нещо допълнително начислено и по мое мнение изобщо не беше скъпо за това,което реално получаваш като грижи.
Мишел,Ина лемон май ти е синтезирала за какво иде реч.Всичко е много индивидуално,както виждаш.Колкото раждания,толкова и разкази.Просто мисли позитивно и не се настройвай предварително за нещо лошо.Не е толкова страшно,а така или иначе трябва да се случи,няма начин да се избегне. И половият живот в началото е малко по-замрял,защото както и сънрай е писала,умората покрай грижите за бебето малко или много си оказва влияние.При нас също го имаше това,сухотата,изтощението и т.н. Нещата си влизат в релси след време.

Цитат на: carlyangel в 17.02.2012 09:34

Колкото раждания,толкова и разкази.Просто мисли позитивно и не се настройвай предварително за нещо лошо.Не е толкова страшно,а така или иначе трябва да се случи,няма начин да се избегне.

Съгласна съм  . Това, което за един е поносимо, за друг е болезнено по сто хиляди различни причини; и обратното. Няма две еднакви раждания и колкото повече се четат разкази, толкова по-объркано може да ти стане. Освен това, много хора обичат да са интересни с разказите си - и това е нормално, и създават малко по-"цветна" картина, отколкото е реално.

Здравейте мами!
Тъй като от няколко дни ровя, но не мога да намеря място, където да пусна въпроса си, направо пускам нова тема.
Надявам се да е полезна не само на мен, а и на другите мами с пулсиращи обичливи коремчета

Не зная как да го обясня, но от една акушерка разбрах, че е хубаво през бременността да се масажира перинеума с масла, за да се възпрепятстват разкъсванията по време на нормалното раждане. Тази акушерка е израждала много жени, които не са имали никакви разкъсвания след като са се мазали по този начин.
Та въпроса ми е, вие мажете ли се с нещо, с какво и мислите ли, че това наистина помага?
Защото аз ще раждам по естествен начин и бих искала да предотвратя тези неприятни посдледствия. Мерси много предварително!
Дано всички научим нещо полезно от тази тема

И аз те съветвам да се мажеш! От личен опит! Наистина дори и да се разкъсаш малко поне знаеш, че си опитала, както е казала sunray.

Момичета малко се отклонявате от темата.Идеята е всеки да сподели кой ти п раждане  е избрал за себе и защо.

Като чета разказчетата ви и много се вдъхновявам.  

Особено с това, което sunray е написала напълно се идентифицирам. dodo23, дай Боже повече раждания като твоето. Мога да си представя колко е хубаво да имаш само позитивни спомени от този така важен процес.  

За тези, които се интересуват повече от темата мога да препоръчам с две ръце ето този документален филм, който не можех да спра да гледам докато не видях финалните надписи. Дава много отговори за всичко - естествено раждане, секцио, епидурални, от какво всъщност се водят докторите и болниците. Отваря ти очите за много неща. И който си е мислел, че докторите се водят само и единствено от здравето на пациентите много бърка - повечето от решенията, които се взимат нямат нищо общо с това, кое е най-добре за родилките. Но ще видите сами ако решите да го изгледате.  

Искам само да уточня нещо - въобще не мисля, че повечето майки имат нужда от болката при раждането. Написах, че има много такива. Те съвсем не са повечето според мен, но ги има определено.
Ина, разбрала си ме! Благодаря! 

Във Варна вече се практикува раждане във вода и активно раждане
http://maichindom-varna.com/bg/news-view/7.html
http://maichindom-varna.com/bg/news-view/6.html

Чувала съм, че раждането във вода е най - безболезнено.
Аз все още не съм решила твърдо как да родя някой ден, тъй като все още ми е рано, има време, тепърва сватба предстои, но клоня към нормалното раждане, просто защото ме е страх от опрерацията.
И двете имат и плюсове и минуси. Четох, че при секциото от шевовете боли адски много, дори при минимални усилия се напрягат тези мускули на корема, но пък при нормално е възможно да боли също толкова силно, зависи как са се стекли обстоятелствата. Със секцио спестяваме болките от контракциите и всичко продължава не повече от час, може да бъде планирано. Има доста плашещи коментари за инфекция на матката и т.н....
Изобщо след всичко прочетено нямам собствено мнение, и за двете пише еднакво положителни и отрицателни коментари. Може би бих предпочела естествено, но с упойка!!! Малко ме е страх от раждането... даже не малко...