Говоренето:
И тук имаме прогрес, но все още се изразява в добавяне на нови думички само. Като цяло речника и е доста слаб. Всичко обяснява с глаголи. Понякога е предизвикателство да се разберем. Мокро е думичка, че навън вали и трябва да вземем чадър и яке, да обуем гумените ботуши…Тъмно е - значи да светнем лампата. Къси - да не я обличам с дълги ракави и крачоли. И тн и тн. Обожава да среже думата от средата и да я произнесе например пун, пол (са-пун, со-пол). Категорично отказва да каже думички като коте, мляко и продължава да си използва мау за двете. Влак е туту, куче е бау-бау. Няколко вечери изкарахме към 30 мин преди да и дадем шишето с млякото и се пробвахме да накараме да каже мляко, моля или milk, please. Нищо не постигнахме. Детето беше ужасно тъжно, казва "please, аз не може каже". Направо ми идваше да се разплача.

Много се чудех дали да започнем с логопед или да изчакам до септември, когато започва училище и ще бъде на 3 вече. "Училището" е нещо средно между училище и детска градина или по-точно е детска градина към училището. Там имат 2 логопеда, които могат да работят с децата, които имат нужда.
Голямата ми тревога/шок дойде, когато украинче, с което Леа играе в близкия парк, го сложиха в забавен клас, защото детето не говори. Софито е супер активно и умно дете. Направо ми се доплака. Родителите на Софи са се съгласили тя да е в класа за забавени деца, защото в момента са 4 деца с 6 учителя. Тревогата ми идва от факта, че тук много лесно слагат етикети и се притеснявам, че веднъж детето сложат ли му етикет, че е в забавен клас, може да продължи така и занапред.
Та, свързах се с БГ логопед. Тъй като Леа беше доста болнава последната година и половина, започнахме с УНГ специалист. Според него детето е абсолютно здраво физически  - сливиците са леко уголемени, но нищо притеснително, уши, нос - всичко нормални. Няма предпоставка за 3-та сливица.  Докторът смята, че няма физическа причина тя да не чува или да не говори. Самият той сподели след прегледа, че неговата дъщеря е проговорила след 4 година.
Ходихме и на тест за чуване. Леа се справи отлично, правиха снимки на ушите и потвърдиха, че тя е способна да чува и говори. Продължаваме в къщи да говорим, четем, обясняваме. Въоръжила съм се с огромно търпение.

За съжаление БГ логопедката отказа да приеме Леа до септември - затворен е кабинетa. Много се натъжих, но... Според нея, Леа може и да си живее в нейния свят и за това да си използва неините думички.

Като цяло Леа е т.нар achiever - тоест по-лесно и е да стане и да свърши нещо, вместо да го каже.

Майка ми се съгласи да дойде за 5 седмици и сме говорили да я поеме напълно. Тя е била учителка в БГ преди години и ще пробва да се занимава с Леа. Искрено се надявам да имаме подобрение. За сега майка се оплаква, че Леа не иска да повтори и една дума. Аз я окуражавам да продължава да й чете и обяснява. Просто ще отнеме повече време. Има прогрес, но е бавен.
Като цяло, ако е в настроние, Леа ще повтори каквото я помоля. Но това се случва веднъж на високосна година. Но аз не се отказвам - аз зная, че тя може и спокойно и говоря, обяснявам, винаги е част от случващото се и я карам да се включва в разговора.

Други постижения:
Танцуване. Това е просто нейната страст. Може и един час да се върти и да си танцува. Пуска си някоя музикална играчка и се върти, вдига краче, слага ръцете над главата. Супер е сладка. Трябва да я запиша на балет.
Като цяло не може да пее. Много иска да пее песничката за рожден ден, но не може. И аз пея…Тя ми пляска и се радва. Чух я онзи ден да се пробва да пее, но не можах и една дума да схвана.
Обича да рисува. Една сутрин ме шокира с човешко лице с пълни подробности, но повече не мога да я накарам да рисува пак лице. Все рисува коли и влак (спи сгушена в плюшен заек, като държи автобус и кола във всяка ръка).
Харесва и да играе с пластелин.
Леа вече кара колелото сама, още и е трудно завиването, но и самото колело не е много добро. При завой губи баланс и се обръща.. Купихме й ново колело с помощни колелета. Голяма радост, справяше се отлично. До милия момент една вечер, когато Влади я изведе, за да кара колело, нея я свил корема (заради стискането и запека), отказала да кара колело. Влади и се скарал, че са излезли да карат колело, а тя иска да я носят….Оттогава отказва да седне на колелото. Много е неприятно, че така остро реагира. Сега сме прибрали това колело и като се стабилизира корема, ще й го покажем отново.
От февруари сме без нощен памперс - отначало мислех, че памперса е причина за екземата и така просто го свалих. Имаме инциденти, но понякога тя категорично отказва да се изпишка преди сън. Отсича “НЯМАМ” и отива да си легне. Заспива бързо и без никакви уговорки. Става все още рано - към 4, 5, 6. Ако започне да се буди през нощта значи е била превъзбудена през деня (били сме на 2 рожденни дни например) или се разболява. Вече 6 от 7 нощи мога тихо да се похваля, че спи от 9 до 6:30, което е огромен прогрес. Но си е способна и да се събужда и на всеки 40 мин. Просто е ужас в такива нощи…Тогава я взимаме при нас и спим някакси, но е изпитание и за 3-мата.
Познава ключа за пощата, както и за вратата. Може да отключи сама и да влезе.
Като цяло Леа е едно спокойно дете. Бих казала стеснителна в чужда обстановка. Лесно се плаши. Трябва и време, за да се осмели да направи нещо за първи път. Не би казала и дума на непознат човек. До сега не съм забранявала нищо - нека да тича. Тя просто не го прави. След като се научи да кара колело, започнах да я уча да спира и да се оглежда. Обясняваме кога трябва да чака и кога да тръгва. Колкото повече пораства, толкова повече опознавам личността й. За съжаление много лесно изключва и се затваря в себе си.
Все още обожава да я носим. Казва "горе" и отказва да ходи….Трябва да работим над това.

До сега винаги съм показвала снимки на усмихнатата Леа и сега искам да Ви покажа и една Леа с друга индивидуалност - Леа, която се сърди, приема различни роли и тн. Едно щастливо дете. За мой най-голям срам, тези снимки са от телефон.

Ох, аз също се  каня да пиша от много време тук.....Та ще си ги почна от новогодишните клипчета. Нали си нямам момиченце, впечатлявам се от грациозните и движения Ама тя тича като  балеринка! Там, където изпъва встрани ръце с кубчетата, движенията и са толкова плавни, все едно танцува....Същата работа е и с последните снимки - как изправя гръб, как дърпа раменца, как стъпалото и е в "шпиц", докато гледа котката. Не съм виждала друго такова детенце . Със сигурност трябва да я развиваш в тази област.
Не съм добър психолог, та чета много книги и се опитвам да сравнявам теория с опит. Казвам го по повод на това, че не иска да повтаря. Когато малкият син тръгна на детска градина, учителките бяха възмутени, че той не иска да повтаря песните и стихчетата, на които ги учат или пък да играе на нови игри. Понеже зодиакално е като твоята принцеса, да ти кажа, че това са деца с по- особено чувство на достойнство. Няма да повторят или направят нещо, ако не са сигурни, че ще са най- добри. Такива са лъвчетата, това им е вродено и с това трябва да се справяме при отглеждането им. Моят звяр започнал да се включва, чак когато /пак за изумление на учителките/ научил песните и стихотворенията. Явно е "преценил", че няма да се изложи . За разлика от моя овнешки характер, при който няма значение дали ще се изложа, важното е да съм първата, която ще направи нещо.  .
Хубаво е, че майка ти се занимава с Леа. Хаха, пак от личен опит, за учителите няма невъзможни неща. Моята баба, също учителка, успя да ме научи с много упоритост и търпение да пея. Аз съм единствената в родата без музикален слух и вродено чувство за ритъм. Спомням си, как вече доста възрастна, подскачаше с мен в двора и ме учеше на хорца и ме караше да пея. Е, пак пея само при пусната прахосмукачка, но знам много песни и в компания подсещам другите за текстовете и ме понасят . Между другото, това съм го наследила от дядо ми по майчина линия, всички други са изключително добри музиканти. Другият ми дядо има издадени песнопойки със записани от него ноти на градски и народни песни, майка ми и леля ми са свирили дълго времена цигулка, чичо ми и баща ми - на обой, а двете баби са видни хористки. За твое успокоение, виж дали имате подобен като на Леа случай...
Чувала съм за етикетите в Америка....Представям си какво ти е, при положение, че имаш примера със Софи. Силни прегръдки и дано преодолеете трудностите

Хайде ,дай ни новини за Леа!И някоя прекрасна снимка,моляяяя!

Честито бебе Георги на нашата скъпа съфорумка Anichka! Да е жив и здрав, с много късмет и да ви носи много гордост!  С нетърпение чакаме да разкажеш всички емоции около раждането и миговете с малкото сладко бебе  ❤ ❤ ❤

Нова бебешка тема, супер. 
Да е жив и здрав Георги! 

Благдоаря Ameerah и always_and_forever за темичката и милите думи  

Ето и разказа за раждането на бебе Георги.
В петък на 5/5 бяхме решили да хапнем на вън и да отидем на кино с Леа. Слязох от колата и водите ми се спукаха малко. Беше 6 вечерта. Намокрих се до коленете. Взехме храната опакована и се прибрахме в къщи. Имах слаби контракции, нерегулярни.
Приготвихме Леа за сън и Влади я заведе в кумата. Бил е взел грешно яке. За съжаление тя можеше само да я остави за представлението по фигурно пързаляне, но не и да я прибере. Логопедът и балетът отпаднаха автоматично. План Б за взимане на Леа стана комшийката ни, чиято дъщеря е същото ниво като Леа и е запозната какво се прави. Стори ми се добър план за момента.
Междувременно пуснах пералня, миална, спретнах кухнята малко. Идеята ми беше да се движа и разсейвам. Към 10 си пуснахме филм и легнахме. Имах контракции на 8-9 минути. В 11 Влади ме накара да се обадя на лекар на смяна и да решим дали да тръгваме към болницата или да поспим (моята идея, за да съм свежа на другия ден).
Говорит с лекарката. Излъгах я, че водите са ми се спукали  в 8 вечерта. Тя ме попита какво ме е накарало да се обадя в 11 вечерта. Отговорих й, съпруга ми. Каза да сме в болницата към 6 сутринта или по-рано, ако се засилят контракциите. Легнахме си. Към 1 часа отново имах по-силни контракции, но после поспах до 5. Тръгнахме към болницата към 6. Лекарката ми се обади по телефона да провери къде сме и как съм. Към 7 сутринта бяхме в приемната част на родилното. Приеха ни, аз се преоблякох  в нощница и сестрата каза, че трябва да ми направи тест дали водите наистина са ми се спукали. Ако теста е отрицателен (тоест объркала съм се), ще следят бебето 1 час и ще ни изпратят в къщи. Аз нямах никакви болки и само си мислех как трябваше да останем с Леа и после да дойдем в болницата.
След 1 час, сестрата се върна и каза, че теста е невалиден Буквално я погледнах с насмешка. Този тест отнема 2 мин или поне отне толкова, когато бях с Леа. Излезе и отиде за друг тест. Върна се след 30 + минути. Направи тест 2 и пак изчезна… Накрая дойде и каза - водите са Ви се спукали, ще Ви приемем, но нямаме стаи и трябва да изчакате. хохохоо Да бяхме дошли просто по-късно, ех…
Дойде много мила лекарка, провери позицията на бебето - дали е с главичката надолу. Той беше. За съжаление тя беше лекарката само на приемната.
След това сестрата ми сложи абокат, за да съм готова за вливане на течности, както и питоцин. Изтеглиха й 1 колба с кръв, случай на спешност.
Към 10:30 най-накрая ни преместиха на заветния 8-ми етаж. Дадоха ни супер светла и просторна стая. 



Сестрата беше любезно мила. Обясни ми за питоцина. Започват от 2мг, като ще стигнат до 12. Дадох й лист с плана си за раждане. Говорихме кой е на смяна като доктор и акушерка. Отказа ми любезно да раждам с акушерка. Но колко малко знаеше тя тогава.
Дойде анестезиоложката, възрастна и мила жена. Аз спокойно я изслушах. Не спорех с нея, тя просто ме запознаваше какво се предлага и че е там, ако поискам епидурална.. Благодарих й искрено.
През това време, към 10:50, сестрата ме включи на 2мг питоцин. Аз й разказах за раждането на Леа, не зная дали ми повярва точно тогава, че съм била само на 2мг питцин тогава през цялото време и съм родила за 2.5 часа. Дойде стажант и ме провери за разкритие. Беше едвам 4см. Тогава си помислих, че деня може да стане и дълъг, пък аз имах планове да съм родила до обяд. Нали дойдохме в 7!
След около 30 мин ме сложи на 4мг питоцин. Контракциите не бяха регулярни, търпими, болката идваше откъм кръста. Поисках си топка. Сестрата ми обясни как да се “разкача” от мониторите, ако искам да се движа и/или отида до тоалетната и си излезе. Останахме с Влади само. Ходих до тоалетна, лежах, пишех си с Ели съобщения.
След още 30 мин дойде непозната за мен сестра и ме включи на 6мг. Тогава света започна да става черен. Болката буквално ме караше да замръзна. Такава болка не бях изпитвала. Беше брутално. Нито движение, нито топка, нито тоалетна помагаше. Ели продължаваше да е до мен и да ми помага, да говоря на бебето, да си представя как се разтварям, да дишам. Истината е, че на мен ми беше черно и реално от 12 до 1:19 не зная с точност как е минало времето.

Сестрата се върна най-накрая и ме видя НЕ дишаща по време на контракция и в агония. Помогна ми да дишам. Една идея по-добре. Аз я помолих да намали питоцина на 4мг, защото 6мг е много силна за мен доза. Тя отказа категорично. Попита ме как бих описала болката и аз отговорих 10/10. Поисках да дойде лекар и да ме прегледа за разкритие. Дойде отново стажанта и каза - изненада! Знаех, че ще каже 9+. И наистина каза 9.5 см разкритие. Попитах го дали може да напъвам. Той и сестрата се спогледаха. Аз го застрелях с въпроса: “Ти си доктора, може ли да напъвам за раждане или да изчакам до 10см?” Той само отговори: “Да, аз съм доктора” . Реално проблемът беше, че не можеха да намерят лекарката на смяна.
Сестрата ми каза, че ще ми сложи топли компреси на кръста, за да ми облекчи болката. Аз бях готова на всичко. Реално ме заболя повече, ако има повече, но не й казах да ги махне. Може би грешка.

И така, като нямаше лекарка, се наложи да извикат акушерките.  Дойдоха две много мили жени. Не ги бях виждала, докато се следях с тях, но едната ми се прииска да ми е майка. Имаше най-топлия поглед на света. Тя разбираше колко ме боли и започна да ми прави масаж на кръста, както и да ми помага да дишам.
Говорихме набързо за позата за раждане. Не исках дори да пробвам на ръце и крака, защото предния път не работеше за мен. Легнах на страни и се хванах за дръжката на леглото. Бях решена, че ще задържа да напъвам и бебето ще излезе максимално бързо, за да спре болката.
Започнаха напъните. Стажантът, както и акушерките бяха много доволни. Чак ме караха да спра, след като контракцията свърши. Не зная на коя контракция подред извадих главичката, но поне след 5-6. Стажантът ме накара да направя още 1 напън и да извадя едното рамо. След това бебето се изхлузи. Бебето се роди! Олекна ми. Махаше с ръце и крака, целия мораво син, отворил очи, но не плаче. Изплака, но определено тези секунди ми се сториха безкрайни.

Така родих в 1:19 следобяд. В брутални болки бях час и 20 мин някъде.
Бебе Георги се роди 3460 грама, 52 см.

След това стажанта ме прегледа за разкъсвания. Налагаше се 1 вътрешен шеф. Помогна ми да се роди плацентата. Лекарката се появи, когато вече стажанта приключваше шеф и кройката и само му показа как да завърже конеца   Навреме  




Няколко снимки и от фотосесията в болницата:
http://www.bellababyphotography.com/galleries/mval0507wrmrmbq
Код: mval0507wrmrmbq

Бих искала да помоля модератор да обедини темата на Леа с темата на Георги.
Благодаря предварително  

Ани, много е хубав Георги, пу пу.  Да е здрав и много да ви радват с каката.
При първа възможност ще прочета темата и на Леа.

Само не разбрах защо си изчакала толкова след изтичането на водите, но важен е крайният резултат, който е прекрасен.

Благодаря, always_and_forever

И с Леа, и с Георги изчаках, защото исках да отида в болницата с контракции и да не се налага да ме слагат на питоцин. От питоцин много боли. За съжаление не се получи.
В 36-та седмица ми правиха тест за стрептококи (стреп Б), който беше отрицателен. В този случай мога да изчакам 12-16 часа, след спукване на водите.

Първото, което ми направи впечатление като отворих темичката са красивите снимки - просторна стая, наистина, а бебето - бебето е толкова красиво и колко много косичка има! Бонбон красив!
Ти си истински герой, Ани, много ти благодаря, че сподели разказа си с нас.

Колко хубаво, че има нова бебешка тема Линкът към старата върши чудесна работа, дори и да не се обединят
Малко по- светъл ми се вижда Георги от Леа, иначе доста си приличат . Какъв подарък и донесе бебето, зарадва ли се? Сигурно сега и е много интересно, ревнува ли явно или веднага прие ролята на "втора майка"?
Успяваш ли да спиш през деня?

Ани, страхотни сте, бебето Георги и ти и Леа. Така на разказ не звучи много страшно раждането. Но ти си силна и истински герой, честно казано ,като сподели за здравословните проблеми,си помислих, че ако бях на твое място щях да се побъркам. Сега с бебето наред ли е всичко. Колко време ще си вкъщи?

Ох, първо прочетох Аличка е мама на Георги и си викам кога се роди още един Георги

Ани, честито още веднъж! Прекрасни са и двамата.. Снимката, където Леа е прегърнала Георги е направоооо 

Да са ти живи и здрави, да те радват безкрайно и да ви носят само поводи за гордост! 

Добре дошъл на света ,Георги,пожелавам ти да си здрав,много щастлив,победител когато трябва и отстъпчив ако се налага.
Ани,да сте много щастливи с децата си!Леа е страхотна кака.