Георги на 3 месеца и ваканцията във Флорида

На 6 август, другаря Димитров стана на 3 месеца  



Денят преди това има щастието да лети за първи път със самолет. Полетът на отиване от 2 часа и 30 мин го понесе нормално, като спа час, наака се веднъж и остатъка от времето беше в моите или на Влади ръце. Полетът на връщане беше с две къси дрямки от 15 мин, 3 пъти наакване и повечко мрънкане   Въртележката от асансьори и влак/автобус на летището в Чикаго я понесе с широко отворени очи и изплашен до смърт. Да уточня, че летището е в овална форма, на 3 нива, като около него минава влак, който извозва пътниците от терминал до терминал, терминал до паркинг. Тъй като бяхме с количка, не можехме да се възползваме от ескалаторите, а трябваше да се возим на асансьорите, които са супер тесни. Минахме около 10 за един ден. Накрая Георги не издържа и трябваше да го кърмя в автобуса, които ни закара до паркираната ни кола. Но поне заспа след това.

На 3 месеца тежеше 7,37кг, а с днешна дата на 3 месеца и половина е 7.75кг.

Беше махнал събуждането около 2 часа и качването на кг беше по-плавно, но сега отново се буди да хапва   Не зная кое повече ме изморява - да ставам да кърмя на 3 часа или да спя 5 часа и да цедя/мия/стерилизирам за час и да не мога да заспя още час, защото съм се разбудила. Нямам угодия и аз.

Продължава с тренировките да сяда. Преобръщането му е малко трудно - все още се обръща само от страни по корем, като държи главата много нагоре.



Косата му пада упорито и милия става все по-плешив. Отдолу прозира светло кестенява косичка  

Ваканцията беше топла! Много топла. Водата беше по-топла от въздуха. Уж трябваше да има бриз, защото е остров, но бриза липсваше. Беше през цялото време 32С, като те се усещаха като 38С, заради влажността от 90%.
Марко Айлънд е красиво местенце с много миди и плаж с бял твърд пясък. Заради липсата на бриз и високата влажност, комарите бяха в силата си, както и дребни мушички, които се живееха на плажа само. Топлата вода беше дом на много риби, които варираха на големина от малешката ми, до 50-60см.


Георги видя океана 3 пъти, като всеки път беше рано сутрин и всичко приключваше за 15 мин.
Неговото място е на нормална температура. Много е малък.

Бяхме наели много приятна къща на един етаж (почивка от стълбите в къщи) с басейн и следобедите след 6 прекарвахме в басейна. И Георги го топнахме няколко пъти.


Аз бих се върнала, но не мисля, че Влади е на същото мнение.

Първият учебен ден за 1-ви клас на Леа.

Първият учебен ден беше "разделен" на два дни/части:
- на 15 август бе първата среща с учителката й, директорката на училището, както и занасяне на учебни пособия
- на 17 август бе първия час

Сутринта на 15 август, Влади ни закара с Леа в училището, а той остана с Георги в къщи. От 8-8:30 първо се видяхме с директроката, която е жена на средна възраст. Допадна ми много - беше организирала какво ще каже, изключително полезна информация за храната, водене/взимане на децата, както и за учителите. За съжаление на тази среща квотата беше слаба - имаше нямаше 10 родителя с децата.
След това тръгнахме да търсим стаята, в която ни чакаше госпожа Зивин.
Предната седмица ни бяха изпратили емайл с името на учителката. Има 3 първи класа, като 1 от преподавателките е госпожица, а другите две госпожи. Нашата учителка ще преподава на първи клас за втора година. Преди това е била в училището за предучилищна и е водела класовете на деца със забавяния. Аз я познавам от срещите за Леа. 2015 ми предлагаха да запиша Леа в нейния клас и аз отказах, защото тези класове бяха от понеделник до четвъртък, само по 3 часа на ден, а и да си призная не ми допадна учителката. Спомням си като вчера как си помислих, че няма да допусна Леа да й преподава тази учителка И ето 2 години по-късно, тя ще й преподава. Аз нищо не мога да променя. Третата учителка е около 50 годишна, с много опит.
От вторник мисля само положително как госпожа Зивин ни се е паднала с причина и Леа ще е по-добре при нея, заради опита й с деца със забавяния. Също си повтарям, че всички по-опитни преподаватели са били и те млади един ден. За съжаление Дяволът в мен ми натяква как нямахме късмет да се паднем при по-опитната учителка, как плащаме супер високи такси за къщата, които отиват огромна част за училището и накрая да не сме с Учителката с главно У. Бе мисли.

Та вървим ние да търси стаята с госпожа Зивин и аз си мисля как няма една табела и да е написано кой клас в коя стая е. Хм.
Открихме я! Тя ни поздрави на вратата на стаята и влязохме, като питаше кое дете как се казва.
Стаята е светла, чиновете са единични, но подредени на купчини по 4, като 2 по 2 се гледат. Дъската и бюрото на учителката са успоредни, но чиновете са между бюрото и дъската. Много тъпо го обясних, но не направих снимка.
Всяко дете имаше лист с името му и номерче за шкафчето му, като шкафчетата са в стаята. В стаята има и тоалетна с мивка.
Започнахме да разпределяме огромния пакет от помагала - тук се купува всичко - от моливи, пликчета за сандвич, та до кърпички за нос, а да не пропусна и гъба за дъската. Всяко дете носи едни и същи помагала - представете си 40 кутии с кърпички за нос, 20 гъби за дъска и тн натрупани на купчини...Искат и по 20 молива HB, 2 гумички. Какво ще правят тези деца с толкова моливи?!
Учителката мина през всеки родител и попита как детето ще идва до училище. Лично аз очаквах няколко минути, в които тя да се представи пред всички и да приветства децата. Но нямаше подобно нещо.
В класа на Леа ще са 20 дечица - 10 индийчета, 5 русначета и 5 американчета.
Влиза една рускиня с къса руса коса, черен тен.
Тя: "Добро утро, ние сега идваме от Мексико, та не съм ориентирана - къде е тази учителка Зивин?"
Аз: Показвам й я.
Тя: "Ха, аз я познавам от някъде!"
Аз: Казвам й, че е била преди в училището за предучилищна.
Тя: "Точно така!"
Аз: "See, it clicked" и и намигам
Тя: "Намига ми и клати глава в неодобрение  

Леа е в един клас с две дечица, които живеят на нашата улица. Русначе и американче. Леа си играе с русначето и докато бяхме там двете не спряха да бъбрят. Помолихме учителката да ги раздалечи в класната стая, но тя отказа. Поне обеща да ги наблюдава. На американчето майка му не му разрешава да играе с Леа поне и Леа не ходи вече да го търси , а преди много искаше да играят заедно.

17 август. Голям ден за нашето семейство. Никой не спа, защото Георги ставаше на 2 часа, а Леа реши да се присъедини и тя в нашата стая към 4 часа. Аз се предадох в 5:30 и станах за деня с Георги, а Леа се натискаше да спи и така до 6:30.
Облече се, приготвих й обяд. В 7:50 излязохме да чакаме автобуса  пред къщи. През нощта беше валяло, но не беше разхладило, а духаше студен вятър от време на време. Та сложих на Леа жилетка.


След като се качи на автобуса, аз с количката тръгнах към училището, което е на 10 мин пеша от нас. Влади настоя да платим за автобус, за да е по-лесно на бабите (майка му) през зимата. Съгласих се.
Бяха строили децата в задния двор на училището. На мен ми се струваше супер топло. Оставих Георги с количката на кумата, която беше дошла да поздрави Леа и отидох да я видя и да й предложа да си свали жилетката. Тя е била милата толкова стресирана, че като се прибра следобедта ме попита дали съм идвала в училището   Но пък има стойка! Пред нея е американското комшийче.



Прибра се следобяд много развълнувана и щастлива.

Единствено каза, че са имали музика и тя всичко си е била написала   хахаха

Учебният й ден е от 8:30 до 3 следобяд, като в 8:30 имат закуска в стаята, в 11 ги пускат да играят навън, а в 11:20 им е обяда до 11:40. До сега не са им давали домашно. Другата сряда има среща само за родителите, в която ще обясняват какво ще учат. Влади ще ходи, защото е от 7 до 8 вечерта, а тогава къпя Георги и го храня/приспивам.

Ето няколко страници от журнала й:


В понеделник ще гледат на живо слънчевото затъмнение. От училище ще им осигурят очила. Много ми е интересно дали ще разкаже нещо и ако да, какво точно.

Ани, много нови и интересни събития са се случили при вас.Георги е разкошен малък мъж <3 Расте и бърза.Да му нацелуваш бузите от мен.

Леа е прекрасна, толкова чаровна и усмихната.Не знам какво да кажа за учителката, разбирам притесненията ти много добре и стискам палци да се нагласят нещата.Наистина те разбирам напълно!

Много дребни тези американчета пред и зад Леа
Направо съм шашната от дневника, особено от страничката за музея . Тя какво ще учи, щом вече умее да пише и чете? Всички деца ли са на това ниво?
Хехе, като носят толкова много моливи, предвиждат ли и острилки или имат там машинка?
Леа имаше ли някакво отношение към учителката /дали си  спомня и реагира ли някак, като чу името и/? Дано пък се окаже, че има повече плюсове от минуси Аз винаги съм изпитвала страхопочитание към всички учители, към никого не съм се привързвала или да сме били по- близки, та оттам и децата май така съм ориентирала. Ще е интересно какво споделяш за американското образование. 

Маги, Благодаря за милите думи за децата и разбирането  

Цитат на: svekarva в 20.08.2017 12:17

я какво ще учи, щом вече умее да пише и чете? Всички деца ли са на това ниво?

Мира, Леа има забавяне от 20% според теста, направен юни. Та предполагам другите деца са на по-добро ниво. Поне тези от Монтесори бяха - виждала съм ги как четат и Леа е на светлинни години назад спрямо някои. Но с повече практика и тя ще се усъвършенства или поне това ми е плана.

хаха, имат електрическа острилка в стаята

Аз пред Леа говоря само положителни неща за учителката. Тя трябва да има респект към нея. И като една "американка" като ме питат как е учителката ни - "прекрасна, млада, има детенце под година, много любезна, с опит с деца със забавяне". Днес трябва да попълня една бланка за това какво аз очаквам Леа да научи Още не съм измислила какво точно да напиша. Търсят и деца с "таланти".

Мира, ти сигурно знаеш повече за американското образование от мен.
Аз за сега имам бегли наблюдения над нашия училищен район от децата на наши приятели.
От 1-4 клас е по-леко. Няма тестове и "издърпване" на по-добрите деца в различни нива (на четене например). Целта е до 4-ти клас всички да са се изравнили и да могат да четат/пишат/смятат.
5-ти клас е по-специален, защото вече има тестове, които определят нивата на различните предмети и вече от 6-ти започва ходене с различни деца в различни нива. Така до 8-ми клас. 8-ми клас е отново "труден", защото има отново тестове за гимназията.
Гимназията е невероятно трудна. До сега не съм срещнала дете или родител, който да каже, че е лесно да завършиш с "А" Стивънсън. Даже едно детенце взима класове през лятото, за да си помогне през годината.
Това е рейтинга на гимназията: https://www.usnews.com/education/best-high-schools/illinois/districts/adlai-e-stevenson-hsd-125/adlai-e-stevenson-high-school-6955

Забравих да напиша за Георги, че вече хваща играчка с две ръчички и я слага в устата.

Да бе, забравих го и аз Гошо Хубавеца Расте момчето здраво и силно, не се шегува Представям си какво е било на обратния полет да му сменяш три пъти тоалета
Както го описваш, доста е пъргав и скоро ще започне и бели да прави. Мъжка работа, първо мускулите стяга
Училището е много сериозно, браво на вас като родители Аз зная предимно за кандидатстването в колеж, как се стига до там обаче нямам представа.  Тук се шири мнение, че американските ученици си живеят живота, не учат и изобщо, че са без амбиции по отношение на образованието. Като се върна НИ2, имаше доста изказвания, че видите ли, голяма работа, че има американски дипломи, там се завършва лесно, само пари да имаш

Малкият бузанчо е невероятен сладур. Колко е хубаво да гушкаш и целуваш 3 месечно бебче. Когато Михаил беше на толкова си спомням, че си мислих как по- сладък няма да стане и това е най хубавата възраст. Това и досега продължава. .. ...Сигурно и на 30 да станат се усеща така от майката.
Леа е изящество, нежност, красота!  На мен ми се струва, че пише изключително добре за такова малко дете. Дано е щастлива в училище, така и ти ще си спокойна.
Поздрави!

Roxanne_, наистина е прекрасно да гушиш бебче   И 3, и 4, и 5-месечно вече. Пухкава топка, която се радва на всяка ласка и усмивка  

Мира, тепърва навлизам аз в училищния процес и не мога да коментирам за гимназията, но за първи клас поне за сега ги натискат страшно много.

Аз започнах работа от 11 септември и за съжаление не ми остава много време за форума.
Бих искала да "документирам" как се развиват децата.

Постижения на Георги на 3 месеца/b]
* падна от люлката   Естествено стана много бързо - отидох до тоалетната, защото Леа ме извика, 1 мин и се чу писък - малкия лежеше под люлката на дървения под. Леа плака повече от него.
* преобръщане от гръб на корем - след като падна от люлката, спрях да го слагам там и Георги се озова на пода. За един ден се научи да се завърта от гръб на корем. От бебетата е, които му харесва да лежи на корем
*продължава да се пробва да седи в кошницата за кола
* разболя се още веднъж - отново хрема със запушен нос, повръщане, неспане. И така както спеше почти всяка нощ до 4-5 часа, така започна да се буди през час. Милия плачеше, че му се спеше, но не можеше да диша. Беше труден период, защото бях сама с двете деца, че Влади отново го изпратиха командировка



Постижения на Георги на 4 месеца/b]


- отново майка ми ме снима с тези номера! Не ме снимай! Добре, де 1 снимка може  

* тежи 8кг, 67 см
* баба му пристигна, майка му тръгна на работа
* хранеше се минимално първите 4 дни, докато не хареса каучуковите биберони
* будене по много през нощта
* смуче си палеца
* заспива сам през деня
* преобръща се от корем по гръб и гръб по корем. Успя да се преобърне от корем до гръб, като си смуче палеца, така ръката му е сгъната и се преобърна. Иначе вдигаше отдавна дупето, но не можеше да се сети да си сгъне ръката
* сложихме го в джъмпер и невероятно много му харесва. Но на ден е там не повече от 5-10 мин
* продължава с опитите за седене
* окапа му почти изцяло бебешката косичка
* цвърчи и вика с пълен глас
* смее се с глас
* много се радва, когато някой от семейството се прибере, който не е виждал през деня

 

Леа и Георги на 4 месеца (нямат почти никаква прилика)

Днес Георги става на 5 месеца  

Тежи 8,350 (+350гр), около 70 см

Леа все още се адаптира в училище. За близо 2-та месеца, откакто започна училище, поне за сега равносметката е че сбърках, че я записах в 1-ви клас.
Входните нива по математика и английски ги донесе съответно с 21% и 39%  
На следващия ден получих емайл, че учителката иска да говори с мен. Бях на 100% сигурна, че разговора ще бъде на тема лошите резултати от тестовете. Мне. Оказа се, че Леа отказва да пише в час и плаче. Учителката ме попита дали тя може да рисува, дали Леа може да пише   Къде в била в предучилищната...
Определено бях шокирана. Как учителката да не знае, че Леа рисува и пише добре. Няколко дни след това получих следната рисунка:


Как учителката не е видяла, че Леа рисува прекрано? Хм.

В последствие осъзнах, че реакцията на Леа е много нормална. Тя е една от най-малките в класа, правилата са различни от Монтесори, тя се изморява лесно, обикновено не би пробвала нови неща (спелване), ако не знае изцяло как да напише думата, не се чувства в свои води и плаче. Но учителката, вместо да намери подход и да я подкрепи, я е заплашвала, че ще ми каже, че плаче...

На този етап нямам разрешение на проблема, разменям дипломатични емайли с учителката, в които се пробвам да й обясня колко съм загрижена и колко е важно за Леа да продължи да участва в заниманията в класа, иначе ще има по-голямо забавяне. Предложих различни варианти, при които Леа може да продължи - например да нарисува думата, след това да напише първата буква, след това която буква знае; ако може да работим над думи за спелване в къщи (учителката не вярвала в домашни и писане);да запише Леа в social-emotional group; да запише Леа в група, в която ще й помагат с четенето (нямала нужда от допълнителна помощ, била получавала много подкрепа). След 2 дни дойде писмо, че са я тествали и че й дават 2 пъти по 30 мин да работи с учителка по чете   Отново излиза въпроса - как учителката не е знаела, че Леа се е "квалифицирала" за помощ, как не знае, че е тествана?
От друга страна говорим с Леа (аз и Влади), че я разбираме, че й е трудно, но поне да пробва да пише; за съжаление няма как да спи на обяд вече и че може да спи, когато се прибере (естествено никога не го прави).

Това е училищната стаята на Леа:


За процеса на учене:
За мен е много объркващ. Математиката започнаха с матрици от по 5, сега са на домино фигурки. Скоро ще имат тест - 60 задачи за 60 секунди - събиране и изваждане до 20. В едно от домашните трябваше да обяснявам вероятности  Беше игра на ролетка с центове - 1 и 5 цента. И защо в ролетка 1, се падат повече пъти 1 цент...
Друг път пък имаше задачи да събират 3 числа 
Четенето е направо четене - няма започване с гласни - направо четат книги на различни нива. Всеки ден трябва да ми чете Леа по 20 минути. И важно е бързо да четяла. Хм. Защо в първи клас да четеш бързо?
Определено няма последователност в предаване на нов материал. Има едно "скачане" и който разбрал, разбрал, който не е ....

Имаш прекрасни деца, Ани!

Георги продължава да бъде невероятен чаровник

За Леа....Да ти кажа, шокирана съм от системата(дали е обща система или някакъв личен подход...), самата аз бих била изплашена, какво остава за толкова малко дете.
Абсолютно съм на мнение, че това че е най-малка влияе. Когато Симеон тръгваше за първи път на предучилищна(тукашните детски гради), беше точно на възрастта и много му личеше, че е готов, както и като погледнеш от общото число деца, веднага можеш да забележиш, тези които са под 5-годишната граница(поради това, че са родени в началото на годината). Тогава бях много спокойна и се радвах, че е извадил такъв късмет, сега пък се притеснявам за Сами, защото той ще е точно от другата група, но пък има късмета да е второ дете, та ще има един макар и малък плюс.

На твое място непрекъснато щях да полагам усилия в посока да добие увереност в себе си. Т.е да знае тя, че ти си на нейна страна. Подходът на учителката със "заплахите" въобще не ми се коментира, някак никак не го асоциирам със западна система на обучение...
Честно казано много съчувствам на Леа. В подобна среда...как би могла да развие потенциал?!
Ето например рисунката..., че тя е уникална.....

Ще се справите..., но по трудният начин


П.П И на вашето колажче се вижда разликата между момченце и момиченце. Леа си е красавица от малка

Ани, както винаги, прекрасни снимки на тези толкова чаровни деца!

Много ми е трудно да приема, че се случва така в училище и се надявам ситуацията да се нареди възможно най-бързо и най-добре за Леа. Вече сте в правилната посока.
За писането при нас е същото.
Никакво желание да пише думите за диктовката, но за учителката това е нормално и е тяхна задача да намерят начин да го накарат. И явно успяват.
И тъй като мен ме притесняваше в началото  тази работа, го записах към една програма за размяна на писма (нещо като книга-игра), за която естествено няма никакъв проблем да пише.
Разбира се почерка не е от най-красивите, но има старание и напредък, защото има голям интерес.

Ако това би заинтересувало Леа, можем да им предложим размяна на писма на английски.

Иначе Леа определено има дарба и то голяма - рисунката е прекрасна!

Благодаря за разбирането, Мари и Стаси  

Стаси, този клуб за писане е отлична идея. Нека да говоря с Леа на спокойствие утре и ще ти пиша на ФБ.

Ние наистина подкрепяме Леа. Тя има нужда от тази увереност, за да продължи напред (поне аз така усещам нещата). Работим с нея в къщи всяка вечер, като не го правим като училище (трябва да решиш 20 задачи), а по-скоро като игра. Ходим до библиотеката и избираме книги заедно, за да й е приятно да чете. Сама поема инициативата и си преписва в тетрадката части от книжките й. Реално в къщи тя до сега НЕ е отказвала да учи, да пише, да рисува. Леа също така работи 2 пъти в седмицата с частни учители и няма проблем и там. Ето съобщение от едната й частна учителка след часа й:


Също така ходи и на българско училище в събота (5 астрономически часа). Говорих с бг учителката за проблема в американското училище и тя каза, че винаги си пише там. Просто е много тиха.
Отказва да пише само в американското училище в ситуации, когато е изморена и гладна, както й учителката отказва да й помогне (според мен това са ясни белези за незрялост).
Пример - Леа е трябвало да напише думата nice. Това е трудна дума особено частта "ice". Тя е написала n, помолила е за помощ, учителката й е отказала и тя се е разплакала. И така 20 мин.
Друга ситуация - обсъждали са тема целия клас. След това децата е трябвало да нарисуват и да напишат обсъжданото. Леа е нарисувала, но е отказала да пише, защото отново учителката й е казала, че трябва да го прави сама. Ние в къщи й помагаме (за добро или лошо, винаги й помагаме, дори с 1 буква), в Монтесори също са й помагали, както и тя е имала достъп до материалите си (преписвала е думички).
Проблемът е определено двустранен - характер/неувереност от страна на Леа, но засъжаление има и непрофесионализъм от страна на учителката. Също така държавното училище е по-структурирано и не може да правиш каквото си искаш. Надявах се, че учителката би й помогала повече, защото има опит с деца със забавяния, но май си гони само целите и до тук. Тя е за втора година учителка в 1-ви клас, като училището е с рейтинг 10, сега получиха голяма награда за високи резултати на децата и натиска за повече постижения според мен е голям.  
Чакам да получа 3-ти емайл от учителката, че Леа е плакала с обяснена ситуация какво се е случвало и ще се свържа със социална учителка от училището й. Иначе Леа е имала много повече откази за работа, но учителката не ми е била казала.
Когато говорим с Влади с нея за случилото се, тя плаче и я е срам.  Ако не повдигна въпроса, тя не ни казва, а го пази тайна.

Днес сложихме ваксина на Георги  - не ги слагам на куп, а ги разреждам по 1 през няколко седмици. Преди 2 седмици отиваме, сядам аз с него на стола и той започва да плаче на много висок глас. Хм. Дадох го на Влади. Подписах документите, че се съгласявам да му сложат ваксина, Влади сяда на стола и Георги пак - рев без дори да е боцкан. Днес по същия начин - влизаме в стаята и Влади сяда и Георги писък до небето без да му е дори сложена ваксината. Интересно как е запомнил, че ще го боцкат и че ще го боли. 

Ани, прекрасни са и двамата.Леа е талант.Рисунката е разкошна.
Аз съм доста шокирана от подхода и начина на обучение, ако трябва да съм честна.Нашата система тук е ужасна спор няма, но при вас, мислех си че нещата са по-добре измислени с цел всички деца да се обхващат и да постигат добри резултати на база любов към учението, а не защото трябва.Това е най-лесния начин да откажеш едно дете от ученето.
Пиши като имаш време!

Аз бях шокирана от рисунката и дълго мислих /видях я и другаде, прочетох и обяснението на Лея, че обича да е във вихъра/какво представлява. Ами това е класната стая, погледни онези врътки горе, виж цветовете... Миличката, още не се е адаптирала, но само за това мисли и много се старае да се докаже. Така тълкувам рисунката, не като специалист, а със сърцето си
Тези малки лъвчета, съвсем не са като другите деца по характер. Преди много време ти бях казвала, как моят не искаше да се включва в игрите и песните в детската градина. Тръгна на 4, през септември и  всеки ден това чувах - седи на стол и вие. Казах на учителките, че той няма да стане и да направи нещо, за което не е абсолютно сигурен, няма и да опита, ако друг го кара, без сам да пожелае. Хехе, обаче и неговото време дойде във вид на тържество за 8-ми март. Правили прослушване за водещ на програмата и той сам пожелал да се представи и направо смаял всички с изключителните си артистични дарби Не че ми е дете, но наистина се справи блестящо със светкавични реакции за импровизация, безпогрешна памет и абсолютно самочувствие. Това явно е било и преломен момент за отношението на децата и учителките към него, та поне спряха да ми се оплакват. В училище нямахме проблеми, но той е второ дете и много добре знаеше какво се очаква от него.
Съвет не мога да ти дам, но поне си мисля, че зная как се чувстваш. Силни прегръдки
Племенникът също е в първи клас, него пък го оставиха да тръгне по- късно и сега е най- големият. Макар да смята до 100 и то с прехвърляне, тетрадките по математика са само в червено . Точно в момента правят това: 2+3 =5 = 4+1 =......... и трябва да намерят всички комбинации, включително да съберат 5 единици. Него явно го домързява да мисли и въобще не може да предложи повече от два варианта, не му и пука много- много. Случайно му хванали цаката - получава по 10ст. на всяко допълнително равенство. Хехе, вчера ми се хвалеше, че спечелил 3 лева от задачи. Имаше намерение да даде парите на майка си за да пазарува в Била и да може да получи стикита за колекцията си.
Днешните деца не са като нас, нито като вас, за добро, надявам се