Честита рожба Anichka, да е жива и здрава малката принцеса и много да Ви радва.(За малко да пропусна).
Дано сте добре,през цялото време показваше страхотни снимки,нямам търпение да разгледам и снимките на малката.Приятно опознаване

Анииииииии как сте мила с малката принцеса  ,чакам с нетърпение включване от теб
целувки 

Здравейте момичета 
Благодаря за комплиментите за Леа  Нацелувана е от всички Вас.

Това е разказа за моето раждане.
Искам да започна разказа си с благодарност към всички момичета от форума, които имаха активно раждане, най-вече моята прекрасна приятелка ellie_bellie, която ми 'отвори очите' да слушам тялото си и да му се доверявам. Благодаря и на Inaxastra за воплите при нейното раждане, както и на minalina за напътствията за отпускане, на кларафина, че може да имаш разкритие, но не и напъни, както и на многото момичета родили естествено, че е постижимо и щом те са успяли, защо не и аз.
Някъде бях чела, че когато плацентата не може да се разтегли повече и да поеме товара от растящото бебче, то е настъпило времето бебето да се роди. Мисля, че при нас това правило се изпълни.
На 27.07 вечерта ми беше много тежко и даже си казвах, че май започвам да разбирам какво е да си бременна.
През ноща на 28.07, когато ставах в 2:30 сутринта си чувствах корема като топка, изпълнена до максимум с въздух, която ще се спука всеки момент. Едвам станах и отидох до тоалет. В 4:30 тоалет, както спейки се забърсвах, ей така и се събудих, като видях кораловата кръв на тоалетната хартия. Ясно беше, че раждането беше започнало. Въпросът беше дали е само тапата или и водите. Признавам си, че малко се изплаших, че имаше толкова много кръв, но гооглевах, писах на ellie_bellie емайл и си легнах. В 6 мъжа ми ми помогна да се подстрижа отдолу, той искаше да се обадя на акушерките, но аз го изпратих на работа, и тръгнах да се оправям да ходя на преглед в 9:30 (имах си час предварително, защото ми беше деня на термин).
Отидох на преглед, където с влизането сестрите ми пожелаха това да е последното ми мерене на кг. Аз им споделих, че ми е паднала тапата, но те направо ми се подсмихнаха, че това не е голям прогрес. Пък аз положително им отговорих: "по-добре от нищо". Дойде акушерката, обясних и на нея, че тапата е паднала, тя също започна да ми обяснява как ще си ме чакат да родя до 42 седмица (все си мислех, че чакат до 41, но съм се била объркала). И лягам аз да ме прегледа за разкритие и както легнах така и потекох. Тя дори непонечи да започне прегледа, защото искаше да провери дали са водите. Ако ме бръкнеше, можеше да предизвика инфекция. Направи тест + гледа под лупа част от водите и категорично каза, че водите са ми изтекли.
Имах право на избор:
1. Да отида в болницата веднага и да ми сложат система с окситоцин, тъй като нямах контракции
2. Да изчакам 12 часа и отида в болницата
Аз избрах втория вариант. Тя набързо пусна видеозон на беба да види дали е с главичката надолу и ме изпрати да си ходя в нас с препоръки да поспя и за стимулация на зърната .
Минах през офиса набързо с ухилена физиономия, разказах на всички, че довечера ще се ражда, взех си лаптопа и си се прибрах в нас.
Хапнах още докато пътувах, а в нас с бодра стъпка извадих чудото 'помпа за кърма' и започнах да цедя. Случайност или не, но контракциите започнаха след около 30 мин. Бях доволна. Подредих си една стена от възглавници и легнах/седнах с лице към тях, като поспивах между тях, защото бяха на големи интервали. Така поспах малко, както и контракциите си идваха и си отиваха. Някои бяха по-леки и кратки  - под 1 мин, но някои бяха около 2 мин и направо ме изпращаха в тоалетната. Нямах нужда от слабителни средства. Природата си вършеше работата. В 3:30 следобяд вече не можех да лежа/седя. Станах и започнах да приготвям да хапнем с мъжа ми, който си идваше от работа. Засичах си контракции - бяха на 3, 5, 8 - почти никаква регулярност. Ходенето определено ми направи света по-светъл. Даже с мъжа ми се бъзикахме, че сега не може да пийне биричка с обяда/вечерята, но пък после ще пие уиски за здравето на малката И двамата бяхме с леко приповдигнато настроение и много щастливи.

След голямо мотаене в нас, към 5:30 тръгнахме за болницата. Като влизахме в асансьора погледнах към вратата на апартамента и с усмивка споделих, че като се върнем ще бъдем трима.
От емоциите, че тръгваме ли, но в колата контракциите ми спряха Бях доста разочарована, защото знаех, че категорично ще ме метнат на системата и живота ми няма да е много розов след това. Но продължихме с майтапите с мъжа ми и към 7:30 стигнахме в болницата (бяхме в очакван трафик). В болницата като ме видяха така спокойна, ухилена и щастлива ме питаха за какво съм дошла. Казах им - да раждам - и те: секцио или да те предизвикваме Накараха ни да почакаме в една чакалня близо час. И най-накрая към 8:30 ни дадоха стая. Започнаха процедурите - облякох тяхна нощница, дадох им урина, вързаха ми колани за тоновете, сложиха ми система, дойде и акушерката Джули.  
Тя миналата седмица ми каза, че е дежурна и ще се се чуем, но тогава не позна, че ще се чуем, но пък позна, че тя ще е моята акушерка. Джули ми беше/е една от най-любимите акушерки - спокойна, мила, внимателна жена на средна възраст. Поговорихме кога са започнали да ми изтичат водите, поговихме за контракциите, които се оказа, че имам (според машината, за която бях вързана), но не ги усещам. Въпреки наличието на контракции се налагаше окситоцин, защото времето течеше, а прогреса ми беше бавен. В 9 вечерта ми хакнаха системата с 2 мг окситоцин. Измайтапих се с всички, че съм най-готиното коледно дръвче през юли Джули ми пипа корема, попита ме колко кг съм се родила аз и мъжа ми и каза, че няма да имаме голямо бебе, най-много 3кг.
Признавам, че се помолих се на Всичките Богове да се смилят над мен и да успея да понеса окситоцина. Сестрата ни обясни, че скоро нищо няма да се случи и по-добре да полегнем да поспим, защото ни чака дълга нощ. Мъжът ми си приготви леглото, аз се наместих удобно с една книжка...Джули и сестрата излязоха и намалиха осветлението. До заветния час 9:30. О, Боже - такава силна и дълга контракция ме взе във вихъра си, че само извиках на мъжа ми да ми помогне да стана, защото имах чувството, че ще полудея легнала, а не можех да стана сама. Натиснах и бутона да дойде сестрата. Когато тя попита какво става аз не можех да говоря. Тя връхлетя в стаята и видя силата на контракцията и от кога е започнала. Спокойно започна да ми говори да не спирам да дишам, че силата на контракцията намалява и тн...Като премина, мъжа ми ми помогна да отида до тоалетна, където природата отново си каза думата.
Върнахме се в стаята и аз седнах на топката. Голямо облекчение за мен. Започнах да пия чай от босилек, както бях чела в темата на juji.
Контракциите започнаха да идват една след друга, но бяха много много по-поносими. Мъжът ми само казваше кога започва да се увеличава интензитета, след това спокойно повтаряше дишай дишай. С всяка контракция исках да отида до тоалет, но като преминеше всичко се успокояваше. Обясних на сестрата какво усещам и тя извика Джули. Джули дойде и ме помоли да легна между 2 контракции и да се отпусна максимално, за да ме прегледа за прогреса на разкритието. И о, приятна изненада - имах 6см, изцяло изгладена шийка и абсолютно ниско глава на бебчето. Определено се зарадвах, а Джули и сестрата бяха уау от прогреса ми. Обадих се на Ели и тя тръгна от тях. Беше към 10 вечерта. Джули остана с мен в стаята, Ели дойде. Питаха ме дали искам да си взема душ, но аз не исках да стана от топката. Добре ми понасяше болката там. Звуците - никога не съм си представяла, че мога да издавам тези звуци, но някакси тялото ме караше да кажа гърлено 'мммммммм'. Много ми помагаше.
По едно време ме помолиха да отида отново на леглото, за да видят прогреса ми. Бях с 9см. Джули отиде да види другото момиче, на което също беше акушерка тази вечер и да обясни, че ще остане с мен.
Контракциите се зачестиха и станаха по-болезнени. Беше ми адски топло. Бях на 4 крака и мъжа ми беше до мен и ми казваше колко добре се справям и да продължавам. Винаги ми казваше кога започва/намалява контракция. По едно време започнах да викам майка ми.... Намалиха ми окситоцина на 1мг. Казаха ми да пробвам да напъвам, ако имам такова чувство.

Признавам си, че на 4 крака някакси корема ми падаше надолу, но реших да се отпусна и да започна. Получих облекчение. Извикаха Джули. Джули ме попита дали ми е удобно, аз обясних, че не много и ме преместиха на една страна да легна. Отново започнах да напъвам. Главичката започна да се показва и връща. Всички в стаята викаха давай, давай, но аз някакси губех силата на контракцията. Съвсем по различен начин усещах контракциите, даже бих казала, че ги нямаше. Започнах да се разочаровам от себе си и само питах къде са контракциите да ми помогнат, защото все едно ги няма.
По едно време влязоха няколко нови сестри в стаята, видях Джули, че дърпа една маса с инструменти, сложиха под мен нещо като наелон.
Джули ме премести в нова поза. Разбрах, че не се справям много успешно, стегнах се. Започнах да напъвам след контракцията и да задържам колкото мога повече. Започнах да усещам паренето. Знаех, че главичката е долу. Обаче усещането беше неприятно...Започнах да викам...Джули ме прекъсна и ми каза: Вместо да викаш - напъвай с все сила долу. Следващия напън се бях толкова съсредоточила, че аз трябва да задържа, за да излезе малката. През това време усещах топлите компреси на пиринеума, както и как Джули ме разтваря с пръсти. Дойде контракцията и аз напънах както си бях обещала - главичката излезе. Всички бяха във възторг. След това Джули каза да продължавам, защото раменцата трябва да излязат. Усетих, че повече бърка да ми помогне, но беше за кратко и малката се изсули. Изплака. Отворих си очите и я видях как 2 сестри я търкат бързо с кърпи. Сложиха ми я на гърдите да я гушкаме. Цветът й се променяше с всяка секунда и ставаше розова. Беше спокойна и ни гледаше. Направо не можех да повярвам, че родих, че имахме дъщеричка и че сме трима.
Пъпната връв спря да пулсира и Влади я сряза.
Сестрите поискаха Леа, за да я измерят и запишат. Оказа се, че не е малко бебче - 3655, което очуди всички, най-вече акушерката. След това ми я върнаха и Ели ми помогна да я сложа на гърда. Малката знаеше какво прави и с огромен хъс закуса. През това време Джули ме беше прегледала и каза, че ми трябват 2 шева. Извади плацентата - не зная защо очаквах да е нещо голямо. Но не - малко по-голяма беше от дланта ми. Шева и кройката приключиха, Джули ми натисна матката няколко пъти и излезе, сестрата изчака да ми свърши системата и ми я откачи. След това ме заведе в банята. Беше до мен неотлъчно. Там седнах, а тя ме изми. Обу ми гащи, сложи ми 3 превръзки, една от които беше като ледено блокче. Заведе ме до леглото, където ми провери матката отново с натискане. Самите натискания не бяха приятни, но все пак това е процедура, траеща секунди, а и е за мое добро. През това време мъжа ми гушкаше малката. Бяха много сладка картинка.
Като цяло бих казала, че раждането ми беше три и половина часа - от 9:30 до 11:51. Едно прекрасно леко и бързо раждане.

След всички процедури трябваше да изчакаме да дойде количка и да ни закара на горен етаж в стаята за след раждане. За съжаление тази количка се забави ужасно много и ние останахме без вода за пиене. А аз бях ужасно жадна. Най-накрая към 3 сутринта ни заведоха в новата стая, където ни посрещна сестра,  която на мен не ми допадна от самото начало. Накара ме да отида до тоалетната сама и каза да си сменя превръзките. Започна да обяснява на Влади нещо за беба, аз изпълних какво ми заръча, станах и само успях да се добера до вратата на банята и да кажа на Влади, че ще падна. Това, което усетих, че стаята ми се завъртя, имах страхотен шум в ушите. След това ми стана топло и започнах да сънувам. Добре ми беше. По едно време излязох от съня, а отдалече чувах гласа на Влади. Бях припаднала, а той ме беше хванал да не се ударя.
Последва забрана да ставам сама от леглото, камо ли да вдигам малката.
В 5 сутринта сестрата дойде да ми помогне за тоалет и аз се пробвах да сложа отново малката на гърда. Ех, неудачна сестра - задавихме детето. Добре, че поне реагира навреме този път и изпомпа каквото имаше в устата на малката. Попитах я в колко часа й свършва смяната - тя каза 7л. Супер.
И така следващите 2 дни прекарахме в болницата, където основната ми задача беше кърменето. Всеки момент, в който малката си отвореше очичките или наближеше 3 часа без да се е будила, аз я слагах на гърда. Усилията ми се възнаградиха и още след един ден започна да ми слиза млякото. Много съм благодарна на няколко сестри, които позиционираха детето и мен. Както и на мъжа ми. Момичета, той само ме гледаше и идваше и нагласяше детето. Също така беше неотменим във всичко - от смяна на памперс, до повиване, гушкане, успокояване. Редувахме се кой да будува, кой да спи, за да има поне един спокоен с нея, ако тя е будна и неспокойна.
Изписаха ни в неделя.
В нас не беше лесно първите 1-2 дни, но се справихме. Винаги намираш сили, особено като видиш малкото личице на бебчето ти.
Във вторник ходихме на педиатър, който прегледа Леа. Поздрави ни, че Леа е едно здраво бебче, което е почти възстановило теглото си от раждането 5 дни след това. Каза да продължаваме в същия дух и че ще се видим Окт. месец
От петък съм сама с малката в нас. Не е лесно, но като цяло тя е едно добро бебче. Просто аз трябва да вляза в релси и да се справям все по-успешно и бързо, защото време за нищо не ми остава. Мисля, че ставам все по-уверена.
Излизахме вече 2 пъти на разходка, но тук времето е ужасно топло и влажно и днес пропуснахме. Понякога пускаме бял шум, понякога се носим в слинга, понякога заспива, докато хапва.
Изцяло сме на кърма, като малката е голяма помпа. Пупата й е станала огромна и издута
  s/Tj3pFVQRp7I/AAAAAAAATZk/HQl6EnhlRrU/s288/DSC_0136-2.jpg" style="max-width:100%;" />

Ани просто останах без думи  , поздравявам те и за прекрасния разказ и снимките които си показала    Желая ви само щастие и хубави мигове

Ани, разказа ти е невероятен все едно приказка четях, много се развълнувах ...Много се радвам че раждането е минало добре. Леа е едно прекрасно дете, нека ви радва и слуша...Ще следя темата ти с интерес, снимките са прекрасни. Целувки

Ани, честита дъщеричка! Да е здрава, много весела и игрива!
Снимките са невероятни! Такива сладки муцунки прави 

Ани, радвам се че си успяла да родиш нормално както ти искаш.Страшно ме зареди разказа ти и ми вдъхна някаква увереност, че това нормалното раждане не е нещо ужасно, напротив
Малката е голямо слънчице и прави невероятни муцунки.Браво и на тримата, много ми хареса това, че мъжът ти е бил през цялото време до теб и ти е помагал.

Ани, страхотен разказ Радвам се че всичко е минало така добре. Дано от тук нататък всичко върви по мед и малко и с малката се нагодите бързо една към друга

Ами, разказа ти е страхотен  ,а малката бебка е невероятна, каква тръпчинка има само  Направо е изписана, за първи път виждам толкова изразено личице на новородено  Перфектна е пу-пу, да я нацелуваш и напрегръщаш малката прелест 

Много спокойствие и позитивизъм лъха от разказа ти. Радвам, че точно така се случиха нещата при вас 

Ани разкажи ни като имаш време как вървят нещата при вас с Лея...

Кърменето върви ли? Опознаването как върви също? Излизахте ли вече навън? 

Здравейте, момичета 
Благодаря отново за милите думи за Леа и раждането
Veni, Леа страшни муцунки прави, когато се разсънва. Направо е неустоима за целувки 

Магито, радвам се, че съм ти вдъхнала позитивизъм за раждането. Аз винаги съм го приемала за нещо нормално и имах късмета за бързо и за мен безболезнено раждане. Според ellie_bellie имам голям праг на болката, който е изграден през годините на болезнен цикъл. Може и да е така. Важното е че всичко мина и замина. След раждането е много добре, ако има някой да ти помогне. Ей така - да ти подаде дори бебето. Една добра дума да ти каже. Емоциите са много, хормоните да не говорим как са разбъркани.
А ти дори не знаеш как да смениш памперса на бебето (поне аз не знаех)

Ние сме добре. Гледаме се вече една седмица сами. Не казвам, че е лесно. Не е. А Леа е невероятно кротко бебе. Просто всичко е ново, аз искам да съм перфектна, а перфектна майка няма. Има само една... И за щастие бебоците не помнят как сме ги гледали.
Времето за нищо не стига, основно гледам да е нахранена и суха и аз ако мога да полегна с нея е супер. Мъжът ми помага много, както и ellie_bellie и рапунзел от форума 
Всеки ден сме на разходка. Общо взето вече 10 дни така. Аз съм за ранното извеждане на бебето.
Все още сме на кърмене на поискване. От няколко дни започнах да помпам допълнително, за да имам кърма за скоковете на растежа. Не е лесно. Признавам си, че поплаквам на моменти.
Но пък малката е буба сладка и за нея всичко  Стискайте ми палци да успея с помпенето и кърменето.