Здравейте момичета
От много време се каня да пиша, но все не остава време. Виртуално съчинявах поста многократно. Ето сега е време да разкажа какво се случва около нас и Леа.
Благодаря Ви, че се сещате за нас. Благодаря, Слънце, свекърва, Маги, Ина и всички четящи

Леа е почти на 2. Времето, както обикновено се изплъзва неусетно.
Леа на 23м тежеше 12.100 кг
От 1 април я гледа Лина (Рапунзел от форума), заедно с Криси. Леа свикна страшно бързо и не е правила проблем, когато я оставям. Определено мисля, че е много щастлива там.
Започна да казва нови думички, но за съжаление има свои думи почти за всичко, като основни думи казва на английски език. Разбира на 100% какво й говоря и изпълнява стриктно всяка команда, но не говори. Страшно е прибрана. Сама го прави, без да я карам.
Знае да се облича и обува сама. Особено обуването съм впечатлена - винаги слага правилната на обувка на правилния крак.
Знае да покаже всички части на тялото без грешка.
Разпонава нейните, моите и на татко й обувки и дрехи. Ако сгъвам пране - идва и помага и слага без да бърка по шкафовете дрехите (имаме отделни чекмеджета за бельо, чорапи, тениски и тн).
Речникът й се състои от следните думички/срички: мама, тати, додо (дядо), горе, долу, папа (влак), дай, mine, Еа (Леа), коли, пари, риба, миди, пипи (пиле и всичко летящо), ма (мляко), апи (шапка и капак), чаи (чао), bye, яки, папи (памперс), пупа, no, та (това).
Попрочетох преди време къде трябва да бъде едно двугодишно дете с говора си - 50 думи на 24 месеца, като прави изречения от 2 думи. На 26 месеца трябва да има речник от 100 думи...
Доста се притисних от факта, че Леа използва една и съща дума за няколко неща, както и отрязва думата, както тя пожелае. Въобще изключваме факта за броя на думите.
Анализът в тези статии беше, че детето леко изостава, но не е фатално, щом изпълнява команди точно. Хубаво е да се следи, за да се вземат мерки и да не изостане наистина, докато тръгне на училище.
За съжаление от нас до Лина е 20-30 мин с кола, след това имам 15 мин ходене пеша до спирката на влака, след което сменям 2 влака, за да отида на работа. Това прави 2часа в едната посока всеки ден. 4 часа в двете. Имах щастието на два пъти да карам в порой, като единия път трябваше да прегазя през 50м вода, която стигаше фаровете на джип. Признавам си, трети път няма да мина през подобна вода. Изморена съм.

От другия понеделник Леа започва градина, която е на 5 мин от нас. От сърце си пожелавам да се адаптира бързо и да бъде здрава.