Ани, и при нас основното обсъждане беше "Ей, какво дебело бебе!", и цъкат.А сега е една щека.Напълно нормално дете.Така че, до годинката който бил дебел бил.А Георги е доста по-активен от Моника и по-рано ще спре да качва по кило и ще му отслабнат кълките.Радвай се, целувай бузи и дупе, че после няма!

Другарят Георги Димитров днес става на 2 месеца  



Tежи 6.46 (+3кг от раждането).
Все още e страхлив, обича да се надвесвам над него сутрин и да му говоря. Тогава ми се усмихва и чувам "Ау, Гу".
Ако отидем на гости се превъзбужда и не му е добре. След това отспива. Направи рекорд по спане от 5.5 часа без събуждане.
В събота сме на преглед при педиатър. Ще слагаме ваксини. Няма как.

Мира, благодаря за разбора на генните черти. Да си призная поста беше специално за теб - много си добра  
Моля те, коментирай за помощта. Форум е все пак.
Аз си мисля, че майка няма желание да идва, защото не иска аз да я обслужвам на старини, все пак живея в чужбина. А и винаги е споделяла, че е имала дете (сестра ми), за да я гледа. Аз съм била поръчка от роднините за момче, за да носи фамилното име (татко е пълен сирак и последния със специфична фамилия).
Другото, с което се успокоявам, че дори да беше дошла, майката (аз) съм само една. Тя няма как да ми помогне с новородено. Виж с по-голямото дете може. Както и с домакинството. Но пък за едно домакинство ли да се коря? Здраве да е - когато мога, тогава. За протокола - и прозорците са мръсни, готвене има само, когато Георги се успи. Както успея. Купих днес билет с турските авиолинии и пак сбърках - сега бил скъп билета   Но ще гледа Георги между 5 септември и 24 ноември.  

Маги, целувам го   Той не се радва, но аз го целувам   Толкова е мекичък и сладък, както да не го мачкаш?
Мира, Руми - ellie_bellie е в Пловдив.

Другарят Георги Димитров е само за целувки! 
Много е сладък и пухкав! Два месеца... кога минаха?! 

Отношенията майка-дъщеря са сложно нещо.. убеждавам се за пореден път, а когато е замесено и следващото поколение... съвсем...

Търпение и здрави нерви ти пожелавам 

Ауу наистина е за целуване младежа.Да ви е много здрав.

Никак не е лесно с майките, независимо къде се намираме.И аз имах проблеми с моята като родих Моника.И чух неща от сорта "Я се стегни, ще се оправиш сама".Това защото я извиках да гледа Моника като бях с жестока мигрена и не можех да стана от леглото.Минахме го и това.Няма вариант да не сбъркаш с тях!Това е истината!А и свикват да нямат ангажимент към никой и като им създадеш настава драма.

Да Ви почерпя виртуално за 10 годишнината от сватбата ни 



Времето минава, ние помъдряваме, надявам се 

Благодаря Ви, момичета за милите думи 

Да, съгласна съм, че е нормално е да има искри между поколенията. Сега се уча да гледам през розови очила и да  пропускам. Ще има бисери, няма как. Важно е да преброя до 10 преди да си отворя устата и да изкажа мнение 

Ани, благодаря за офтопика. Аз минавам и чета- защото ми е много интетесно. Не винаги пиша- но сега нямаше как да пропусна. Георги изглежда страхотен бузанчо. Расте и е хубавец. Отношенията с роднините  понякога много ме очудват. В моето семейство е малко по-различно. Но ти си толкова смела и организирана , тъй че по-скоро си мисля- че майка то ще те дразни ,докато е при теб- а после като си тръгне , ще ти липсва. Вие сте отдавна далече и сте самостоятелни, трудно ще е. Но пък се постарай да я използваш максимално - затова са майките. Излизайте и се забавлявате. И с бебе ще се справи.

Честита годишнина! 

Честита годишнина, Ани Да сте живи и здрави, за да си гледате прекрасните дечица и да се обичате винаги  

Честита годишнина, много красива торта
А, то не се знае кой кого ще гледа и дали изобщо ще се стигне до там. Пък и грижите за родителите освен чисто физически са и финансови, и душевни, та е все тази дали живеят под един покрив, или ги дели океан.

Честити да сте АНи и още много години да сте заедно и да се подкрепяте!

Благодаря, момичета за милите пожелания по случай годишнината от сватбата ни  

Празникът мина лежерно в домашна обстановка - поръчахме храна от любим ресторант. Бях поканила кумата, но тя закъсня с час и ние с Влади седнахме и хапнахме към 7 вечерта. И двете деца бяха заспали за кратко. След това баня, хаос, дойде кумата...  
Водихме Георги на преглед за 2-ри месец на 6 юли (доста съм занемарила темата...)
Неговият педиатър беше във ваканция и се запознахме с млад лекар от екипа. Георги толкова го хареса, че му се усмихва и гука през цялото време. Чак не можех да повярвам. Тогава още раздаваше усмивки случайно и ние изпадахме в дива радост, а отиваме на лекар и хоп - младежа не спря да се усмихва.

Детенце расте добре спрямо неговата крива (хубаво е тази крива да нараства). Мерките от прегледа:
Пулс: 156
Височина: 62.2см (в 96% спрямо другите момченца на 2 месеца)
Тегло: 6.5кг (в 88% спрямо другите момченца на 2 месеца)
Обиколка на главичката: 39.5см (в 59% спрямо другите момченца на 2 месеца)

Две седмици по-късно, Георги е 6.95кг.

Започна да прави по-дълги паузи през нощта - 5-6 часа, дори една нощ направи 7 часа. Аз отново не съм се наспала, защото ставам да цедя, а и все още няма постоянни часове и гърдите ми не могат да се регулират.
Определено съм доволна, че той спи и се събужда сутринта отпочинал и много щастлив. Гука ни много, пробва се да имитира устните.
Сега хваща одеалото и го слага в устата си.
Не блъска играчките, както и трудно задържа играчка в ръчичка, но пък стиска силно пръста ми.
Сложихме му ДТаП ваксина. Тази събота съм запазила час за Хиб и полио. Дано да ги понесе добре. Аз ги разделих, защото не исках да слагам 4 ваксини наведнъж, като едната е 3-валентна. Сега са ги обединили в 1 ваксина.

Георги се пробва да сяда. Неудържим е. Много внимавам да не си нарани гърба, като не му позволявам да прави коремните преси. Започна да си изправя главата над раменете, като е по корем. Има няколко случаи на преобръщане от страна на корем. И тук внимавам, за да не се "затисне". Определено е по-активен от Леа. Няколко майки на момченца споделиха, че е нормално, просто Леа ми е била спокойна.

Хич не съм добра в снимането на Георги. Но има опасни сериозни пози.




И каката в действие:


Това са снимки от спортен полуден. Накрая завършили с ядене на донъти.
Леа помага да се сглоби щанд за лимонада:


Утре пък ще правят Хелоин през юли  
А другия петък девойката става на 6. Записах я в 1-ви клас. Дано да е правилното решение. Сега търся учител по английски на частно да й помага. Назад е 22% - данни от теста, който направихме дали е готова за 1-ви клас. Не е много забавянето. Но като добавим и нейния мечтателен темперамент и нещата могат да отидат в грешна посока.

Мисля да я запиша и в предучилищна в българско училище да ходи в събота. Все по-често казва, че не разбира какво й говорим/четем. И днес като прочетох поста на Свекърва за немско говорещото момиченце в супера и си представих Леа....

Георги прави наистина интересни гримаси. Личи си, че вече не е новородено....
Ех, жалко, че не можеш да се възползваш от неговото успиване през нощта....


Леа има страхотни занимания!  Тя ваканция ли е в момента?

Да споделя, че аз не бих записала Симеон на часове по български точно сега, когато ще бъде първи клас.
Смятам, че ще го обърква и затруднява това, а водещото е другият език и система.

Прекрасни са тези деца! Разбирам какво е второто да е по-активо - определено не го очакваш :-)
Леа изглежда да прекарва чудесна ваканция, а усмивката и е все така заразна.
Стискам палци за първи клас.

За българския мисля най-много помага четене на книжки, жалко, че не успявам да намеря много качествени по българските книжарници. Ако имаш препоръки съм цялата в слух.

Ани, много готин малкия Георги.какви физиономии прави само  Аз много поглед на момичета и момчета нямам, просто е до бебе/дете.Но явно той е по-активен.И племенника и племенницата бяха така.Не харесваха бебешкия кош на количката, защото не виждат нищо, надигаха се сами, първо като Георги правеха коремни преси, после започнаха да се хващат от страни на коша.Това преди 6 месеца става всичкото.Проходиха много рано около 9-10 месеца.

Много се радвам, че спи диването!

Кака Леа е разкошна.Аз съвет за езиците не мога да дам, но е толкова чаровно дете 

Да му изям ръчичките и крачетата на този сладур Представи си каква хала ще е като по- голям, мъжка сила е това
За Леа нямам думи, слънчице и радост за очите и душата Как и понася лагера, не се е затворила, както се опасяваше, нали?
Май вече съжалявам за публикуваната случка.  Просто беше адски забавно как това циганче говори перфектен немски. Ако беше останало тук, нямаше да казва повече от 3 свързани думи на български, щеше да си остане поредната родила на 13 години майка, да не работи, да проси и да яде от помощи. Как германците успяват, а ние - не? Това ми е болката, защото живея на крачка от Махалата, пазарувам с тях по едни и същи места, с тях съм в същия парк и сядам на същите пейки, под които са налюпили слънчогледови семки.
Вашите деца трябва да учат там, да останат там, това ви е задачата. Българският ще им е втори език, както английския за децата тук. Сериозно започват да го учат в 7- ми клас и стигат ниво да кандидатстват наравно с местни в университети. Добре е да знаят корените си, но не е задължително.
Достатъчно е да могат да играят ръченица и хоро, да готвят няколко типични ястия, да познават традициите, защото това е нещото, което ще имат в повече от съучениците си. Човек се утвърждава с личността си, не с националността си.
Пък нека и ние, бабите, имаме стимул да учим чужди езици и да се развиваме . Аз си лежа на старата слава от ученическите години и ме домързява да отделям по час на ден поне за английския. И да знаете, много по- тежко е, ако се наложи да се върнете тук след толкова труд, отколкото това, че внуците няма да говорят български.
За книжките на български, наистина няма хубави. Старите автори са на език, който трябва да се обяснява и са скучни за съвременните деца, новите и преводните са още по- непоносими като стил и правоговор. В последно време ровя из щандовете със стари книги, там намирам за племенника. Той пък не ги харесва, защото били мръсни и намачкани.