Ани, разказът ти ме разплака. Толкова си силна! 

Ани, не ти е било лесни никак, но всичко е свършило.Георги е прекрасно бебе, а Леа е много красива!Прегръдки на четирима ви!

Чудесно, темичките се сляха. Аз като имам повече време ще изчета всичко. Леа е много красиво дете, малкия Георги и той е много красив. Но с такава майка как да не е така. Прекрасна тема, пълна с красиви снимки и всичко си е казано както е, без да е спестено. Добих ясна представа за някои от нещата в процеса на раждане.
Ани, ще следим за нови снимчици и да споделяш как расте бебенцето и как е каката покрай него. 

Благодаря на всички за милите думи  

Да разкажа за ежедневието на едно двуседмично мъничко таралежче  

В болницата бяхме 2 дни и половина. Първият ден беше лек кошмар, защото той беше буден почти 10 часа, давеше се, кашляше и повръщаше без причина за мен - както спеше. Докторите го обясниха, че много бързо се е родил и не се е изчистил от течностите. Мина и това. Също така имаше успокоение, след като се изака.

От 8-ми май сме в нас. Първите дни бяха леко емоционални, хаотични, с малко физически болки.

Като цяло Георги е добро бебе. През деня се кърмим на поискване, горе долу на 2 часа. През нощта е на около 4 часа, което ми дава възможност и на мен да поспя. Естествено всяка нощ е различна и снощи не беше така.
От вчера е доста по-неспокоен и се гърчи. Да видим дали ще преодолее неразположенията на коремчето като малък мъж или ще ги наречем колики.

Георги на 2 седмици тежи 3850. Той загуби първоначално 180 грама, което прави, че е наддал общо 180 + 390 = 570 грама за 14 дни. На ден има средно 10-ти на наакана и напишкани памперси. Изцяло е на кърма. Той суче много добре и ритмично - като малка помпичка. Сменяме няколко пози. Мисля, че се справяме ОК.
Вчера повърна много тежко - 5-6 пъти на фонтан.   Обикновено не връща даже.

След като се прибрах от болницата, аз не бях добре, но си взех няколко дни почивка, един еластичен колан и май закрепих положението. Реално аз едвам ходех, след като ни изписаха от болницата. Много ми беше трудно от легнало положение да седна и след това да стане. Също така нямах сили да ходя бързо. Трябваше да помоля Влади да ходи по-бавно, за да успея да го настигна, когато се придвижвахме от болницата до паркинга на колата.
От ден 4-ти сме навън на кратки разходки. Аз не мога повече от един час да се движа. Даже една майка, която ме видя на парка ме попита кога съм родила.
Говорих с медицинска сестра за болките в кръста и тя единствено предположи, че може да са от епидурална, но аз нямах такава и тя каза, че не знае.   Определено почивка помага да си "събереш кокалите”. За сега свалянето на кг върви добре. Остава ми 1 кг да сваля, за да стигна кг, преди да забременея. Мога да си закопчая дори дънките, но все още си изглеждам, че съм раждала скоро.

Леа е доста внимателна с Георги. Имаме следната тактика вечер - прибира се от градина, аз я къпя, преобличам и тогава пипа бебето. Тя не ми прави проблем. Единствено става сутрин в 6 с кокошките и на мен ми се спи много. Ако има проблем казва, че е "тъжна". Не плаче или пищи или да проявава други форми на ревност.
Ето я на пред плаката в градината, в който се оповестява, че е станала кака на бебе Георги:

"Подаръците от бебето" я направиха щастлива, а на мен ми "купиха" време с бебето. Аз бях взела няколко неща, които се правят за продължително време и тя така се занимава почти цяла седмица с тях и беше "щастлива".

Свеки, не съм сигурна дали Леа или Георги е по-светъл. Леа е с тен, защото излизат на вън постоянно. Георги ми се струва с по-светла кожа на ръчичките, както и е с по-светли очи от нея (и Леа се роди със сини очи, но бяха тъмно сини, а Георги е със сиво сини). За сега все още се чисти и кожата му е доста на петна.

Руми, за съжаление на 15 май имах отново пристъп. Поне беше единичен. При 2+/ден трябва да започна лекарства, а ми се иска да изчакам малко, ако е възможно, за да продължа с кърменето. Ясно ми е обаче, че трябва да се погрижа и за себе си и ако трябва да съм на лекарства, ще съм. Невроложката ми е готова да ми предпише такива по всяко време. Не зная дали Георги е ОК. Искрено се надявам да е. Така и не се разбра дали кистата на мозъка се разсея след 20-та седмица.

Малко снимки на бебе Георги, той е все още супер мъничък, но снимките ги правих отблизо и са обработени и може да изглежда "голям.


И Леа в подобна поза:

Ани, прекрасен е!

За всичко мога да кажа, че трябва да мине време, но ти това го знаеш.Просто организма ти трябва да се събере.

Прекрасен е, пу-пу!! Дано можете да се кърмите спокойно, щом толкова му харесва и на него Много ми харесва да те чета, ще чакаме още разкази и снимки от вас 

Общо си приличат с Леа по замисъл , на първо четене устните им са различни. Момъкът на снимката с шапката напомня доста на баща си .
Много ми харесва, че в детската градина обръщат внимание на появата на братче и сестриче така официално Добре е по- голямото дете да се чувства специално в очите на другите, макар и за малко.
Добре наддава Георги, дано и коликите му минат леко, че да те оставя да поспиваш

Всяко начало е трудно, ще си дойдат нещата на мястото постепенно. Тези първи месеци са доста особени за цялото семейство.
Леа е много чаровна девойка , а снимките на Георги са прекрасни(както и самият той, разбира се).
В доста голяма неизвестно те държат, дано всичко с него е наред

Благодаря отново на всички, които отделиха време и се спряха в темичката ни  

Да, трябва време за възстановяване, така е.
Аз просто правя грешката да сравнявам какво е било преди, но нещата са различни - аз съм си по-възрастна с 5+ години и няма как да променя това. Два пъти в една вода не можеш да се изкъпеш.
Реално с Леа исках да родя нормално, за да се възстановя максимално бързо и така и стана. Сега отново нормално родих, но е по-различно. Стари кокали  

Свеки, много точно си описала физическите прилики и разлики на бебето и Леа. Така е, на Георги устните са различни. Когато се роди и Влади възкликна, че имал устните на дядо си Гошо. Георги като цяло прилича повече на мен като пръстчета, форма на нокти, има и той сплескано ушенце (няма да се коригира).
За сега всеки ден гледам да поспивам. Нищо не свършвам в нас, но не ми пука. Отдала съм се само на бебето поне един месец. После ще пробвам да се организирам по-добре. Реално аз съм напълно сама по цял ден с него, и дори, когато излезем, пак съм сама, защото нямам дружка с бебе наблизо, на парка има няколко по-големи дечица. За сега не искам да шофирам.

Мари, не мисля, че скоро ще разберем дали кистата на мозъка се е махнала. Аз просто си втълпявам, че е или по-точно НЕ искам да приема, че не е. Искам да съм позитивна.

Забравих да напиша няколко факта.
- Георги си държи главата изправена за няколко секунди от самото раждане
- пъпчето му падна на 4-ти ден след раждането
- диша на пресекулки от време на време. Все още. Зная, че е нормално, но се надявах по-бързо да се уравновеси. Даже Влади се буди през нощта да го слуша как диша.
- Започна да ака по-зелено от неделя. Четох, четох и щом не е червено и черно, реших, че всичко е ок
- чух на няколко пъти да казва Ау и е супер сладко  
- все още е като къртиче сляп милия. От 10-ти ден предлагам мобил с бяло/черно, но като цяло никакъв интерес. Днес малко се вторачваше, но не искам да си въобразявам.
- пиша си слаб на слагане на памперси - все се опиква на страни. И Влади като му слага памперсите, пак се опиква. Сменихме марката и минахме на 1-ви размер и пак. Бре, тези момчета!

Цитат на: Anichka в 24.05.2017 01:02

- пиша си слаб на слагане на памперси - все се опиква на страни. И Влади като му слага памперсите, пак се опиква. Сменихме марката и минахме на 1-ви размер и пак. Бре, тези момчета!

Пък на момичетата казват, че са пикли . Майка ми, понеже е гледала момче и момиче, казва, че ние вършим работата по- често, но в по- малки количества и затова някак сме по- прилични . Нищо, после пък момченцата по- лесно можеш да ги хванеш за гърнето.
Аз малко като свекърва да кажа, че пишлето се вдига нагоре при повиване. Би трябвало и памперсите да са различни за момчета и момичета, по логика, че пелените едно време ги прегъвахме различно - двойната част отпред за момчета, а за момичета - отзад. Нещо ни унифицираха в последно време, щом и момченцата пишкат седнали, та не зная, дали съветът ми ще е от полза
Мобилът купешки ли е или ти го прави?
Какво прави като е буден, реве ли?

Ани, аз имам две момчета, с първото нямах никакви проблеми, второто нямаше памперс, който да го държи сух. Честно казано нищо не помага. Единствено някакъв ефект видях от смяната с по-голям номер гащи, но пак не е % гаранция. Долу горе първите три месеца го имаше този проблем.

Честита нова тема! Напълни я с детски усмивки 
И преди съм попадала на темата ти, обаче не съм я чела от самото начало.
Много ми харесва идеята как обявяват, че Леа е станала кака! Така събитието е с акцент върху големите деца. Като нищо ще открадна идеята, за да сложа такава табела на вратата на стаята на Мария.
За памперсите - марката-символ Памперс беше пълен провал при нас! Бях на Пуфис, които са по-евтини (сигурно нищо не ти говорят), и заради една промоция ги смених. Съжалих многократно, защото след всяко акане имаше следи по бодито около крачетата. После си се върнах на Пуфис и хич не се блазнех от цени.
Много е странно, че големите марки са с унифицирани модели. Има няколко турски марки на тукашния пазар и само тях съм виждала да са с модел за момичета и за момчета.

Прекрасни разкази и прекрасни малки дечица. Георги е много хубаво бебе. А пък какви красиви снимки правиш.

Цитат на: Marri в 24.05.2017 09:50

Ани, аз имам две момчета, с първото нямах никакви проблеми, второто нямаше памперс, който да го държи сух. Честно казано нищо не помага. Единствено някакъв ефект видях от смяната с по-голям номер гащи, но пак не е % гаранция. Долу горе първите три месеца го имаше този проблем.

Така сме и ние.
Свеки, започнах от днес да му слагам пишлето надолу. Просто ми идва прането в повече. Да видим. Че нагоре работата не работи  

Ежедневие - яде, спи, оригва се (ставам по-добра), гърчи се, ръмжипърди, опиква, повръща помалко. Бебешко ежедневие.
На ден 26 тежи 4.630. Тамън стигнахме новородения 'малък' син на Свеки   почти на месец.

Мобилът го правихме с Леа. Ще снимам и покажа.

Ето ги двамата:

Мисля, че дишането му е по-добре, но като цяло все още ме притеснява. Виждането и чуването също са неща, които сякаш реагира странно или аз не зная. Другата седмица ще ходим на лекар и ще говоря с педиатъра.

Като цяло ежедневието ни е хем с разписание, хем хаотично. Започнах да карам Леа на градина. За сега се справям да оправя и двамата, да се натоварим в колата и тн хамалогия.
След това излизам с Георги на парка. Това събитие е около 10 сутринта, все още "меря улиците" сама. Голяма скука.
Следобяд сме в нас. Аз се пробвам да поспивам, не винаги се получава. Или да свърша нещо в нас - да сготвя, да пресаждам цветя и тн домакински работи.
Вечер къпем Георги към 7. Ако е изморен - заспива, ако не - се сменяме и носим.
При добра нощ се буди в 11, 1:45 и 5:30 сутринта. След това будува до 7:30. Не плаче сутрин.

Много се плаши и подскача, докато спи. Въпреки, че е повит. Направо във въздуха се вдига. Странно.
Има и колики, изпуска газове.
В количката като цяло не му харесва за сега. Както и да бъде в шезлонг, люлка и тн. ,

За подскачането във въздуха и Симеон беше така,  Сами никога не го е правил,  а понеже Симеон беше първо дете и мен много ме притесняваше.

Страхотни снимки,  децата са прелестни!