Здравейте!
Ние с милото се запознахме на един мото събор.  Бях с приятели на веселба с метъл, хич не съм си и помисляла  за нещо повече от биричка с компанията, пък и мразех мъжете в този период. Негов приятел ми разказваше как сега ще дойде много свястно момче, страашен направо и аз "Да бе да, тук няма такива", появи се някакъв човек с каска,екип, като космонавт направо...
Сега ходим там да си празнуваме годишнините, че наистина излезе свястно момче.
Даже го "тествах" още там на място - оставих му един надуваем дюшек - ако го върне ок е. Върна го и оттогава не сме се разделяли

Привет и от мен!
Ние се запознахме на работа, започнахме заедно в едни и същи ден. След това в продължение на една година само работихме и бяхме приятели и колеги, след като бяхме най-новите колеги се подкрепяхме, станахме едни от най - добрите в работата си  После една вечер съвсем случайно той ми беше на гости и така след приказки и вечеря се случиха нещата. Той се беше и подготвил донесе вино, ягоди и шоколад. В работата мен ме повишиха и аз му станах шефка И така той напусна, че нямаше как да работим заедно, просто не ставаше, много перфекционисти сме и двамата в работата си...
Сега вече живеем заедно стягаме сватба, той сега ми казва, че цяла година ме е преследвал и аз съм се дърпала 

Ние се запознахме на първия учебен ден в гимназията.  Или поне тогава се видяхме - не знам дали някога официално сме се запознавали, понеже и двамата сме/бяхме от по-стеснителните. Макар че започнахме връзката си чак във втори курс в университета, преди това бяхме добри познати с едно общо извънкласно хоби и толкова.  Може би и то помогна малко да се сближим. Във всеки случай нашата история е типичното доказателство, че докато се взираш много надалеч, за да търсиш щастието, то може да е съвсем под носа ти и да го изпуснеш. Аз се радвам, че не успях да изпусна своето и всеки ден благодаря на Господ, съдбата или който или каквото и да има пръст в нашето запознанство. 

Запознахме се във Варна, където и двамата живеехме, учехме и работехме. Беше през лятото на 2010г., моя приятелка от детството и той бяха колеги в работата. Тя все ми разказваше как той е моя човек, колко много съм щяла да го харесам и т.н, но аз не исках и да чуя за връзка в този момент (бях прекъснала една двугодишна връзка и просто се бях наситила от емоции, исках да съм сама за малко). Една вечер те имаха "фирмено парти", на което присъстваха едва 10 човека, аз нямах планове за вечерта и тя ми предложи да отида с тях. Още в първия момент, когато го видях знаех, че ще имам нещо с този човек (едва ли съм мислила за толкова дълга и сериозна връзка), но просто нещо ме жегна. Цяла вечер закачки, танци и накрая вече танците преминаха в целувки, разменихме си номерата, изпрати ме до таксито (беше към 6ч. сутринта) и си тръгнахме всеки по пътя, като дори не си мислех, че два часа по-късно в 8ч. той ще ми звънне и ще каже, че иска да се видим отново. Бях на работа през деня, до късната вечер и към 23:00ч. той ме чакаше да се прибера и излязохме на дълга разходка, говорехме и стояхме на една пейка до 4ч. сутринта (той не беше спал повече от 24ч., тъй като също е  бил на работа преди партито и след него). Така и до днес на шега, от лятна свалка, не сме се делили за повече от седмица, обичаме се, заживяхме заедно година след първата среща, преместихме се заедно в София, жилище, предстои сватба иии дано след това всичко да продължи да е толкова магнетично, приказно, любовно

През 2013 година реших да сменя фитнес залата, в която тренирах и така с един мой приятел почнах да ходя в една зала, където повечето трениращи бяха мъже - имаше още 1-2 девойки. Първия месец докато свикна с обстановката и другите бях доста притеснена и все с моят приятел си говоря само, помагаше ми и т.н. Всички си мислеха, че сме гаджета, а ние сме си дружки от гимназията още. По него време си имах друг приятел, с който нещата бяха малко под напрежение.
Един ден както си ходя по пътеката и гледам на огледалата влиза едни доста добре сложен мъж и аз  Един месец само погледи и нищо друго. Усетих привличането още веднага, но се притеснявах да го заговоря и само си го гледах "тайничко" в огледалата (после той каза, че хич не е било тайничко  ) След време се заговори с моя приятел и аз се включих и така почна комуникацията помежду ни. Почна доста да ми помага с тренировките(доста им разбира) искаше да излезем, но аз все се дърпах, все пак бях обвързана, докато един ден се предадох и излязохме. След време привличането между нас стана очевидно, аз бях доста несигурна, раздвоена, но накрая приключих връзката с другия човек. НАЙ - ПРАВИЛНОТО решение което съм вземала.
И така след 1 година получих предложени за брак на рождения си ден (31.12.)
Чувството, че си намерил сродната си душа, човека, който те допълва е неописуемо. Силно се надявам да сме така винаги.
Извода е: спорта не е само за здраве 

Моята е дълга и широка, бяхме колеги. За първи път го видях, когато плащах първите заплати. Получи се пауза между хората излязох да видя, защо няма хора. А той и още двама колеги се боричкат и се смеят, аз побеснях и им се скарах. В този момент, не съм предполагала, че двама от тази тройка ще влязат много силно в живота ми / единият баща на детето ми, а другия кръстник на сина ми и съпруг на голямата ми племеница/.  След 6 месеца след тази случка, трябваше да се предаде склада за резервни части от една колежка на друга. Аз бях представител от счетоводството, а скъпия консултант по частите. Предаването ставаше след работно време, за да не пречим на дейността на фирмата. Предавах ме до 22-23 часа и после той ме караше до вкъщи. На новогодишният банкет беше връхната точка. След 2 мес. се скарахме и разделих ме. Една година, си говорих ме само служебно и то много дипломатично. Докато не го прецаках, да подпише, един неизгоден анекс към трудовият си договор, за обучение в чужбина. Не трябваше да напуска фирмата в близките две години. Отивам да му дам анекса за подписване / той беше се върнат от чужбина/ му казвам истината, че аз съм виновно, а той / ти освен да прецакваш хората, нищо друго не правиш/, така си проговорих ме наново. След  6 мес изненада  . Аз на седмото небе, таткото в голямо шубе. Направо ми предложи да го махна, не бил готов. Аз бях твърда, че детето ще се роди и ще си го гледам сама, но да си поеме отговорността, да си признае детето. Хивеех ме, разделено. Събрахме се заедно, да живеем три месеца след като се роди малкия. Трябваха ни 9 год, за да се решим на стъпката брак. 

Много интересна история,направо като на филм.Браво за голямата крачка

karanesheva направо ме разби с тази история....  Но пък важното е че сега сте заедно - сина ви вълнува ли се за сватбата?

Миленка, аз какво ти казавах, да си спокойна и най-важно е бебо. Аз си знам, колко нерви изхабих, като бременна.  Малки най-много се радва за сватбата, той може би от две години иска да сключи ме брак. Преди време, ме пита " Преди сватбата, аз къде ще спя при тебе или татко?".

karanesheva, много се радвам, че се е подредило всичко!

Цитат на: karanesheva в 05.02.2015 15:22

Миленка, аз какво ти казавах, да си спокойна и най-важно е бебо. Аз си знам, колко нерви изхабих, като бременна.  Малки най-много се радва за сватбата, той може би от две години иска да сключи ме брак. Преди време, ме пита " Преди сватбата, аз къде ще спя при тебе или татко?".

  А сега де, къде ще спи детето?

Е как къде при баба си и дядо му.

Наистина много интересна история... никак не е тривиалното 
Каранешева, направьте заиграла с костюмите на маклер и тактово, много ме кефят такива неща, ако и на вас ви допадат разбира се... хихи две копия малко и голямо.. 

Така ще бъде, малкия е умалено копие на баща си, ще бъдат еднакво облечени.

Запознани общ приятел на един панаир. Цяла вечер почти не си говорихме, но му взех номера и му писах по нощите 
Постоянно се майтапиме, че съм го спечелила на панаира от онези дето теглиш връзки с пюшени играчки