За първи път ГО видях по телевизията в един музикален клип. Влюбих се в песента (не че и момчето не беше симпатично ), превърна се за мен в една много специална песен и честичко през годините я слушах, когато изпаднех в труден житейски момент. След около 7 г. съдбата ни срещна и с певеца, като колеги от конкурентни издания, но и двамата обвързани, та само се поздравявахме учтиво. После се изгубихме за повече от 3 г....и една вечер, съвсем случайно, се засякохме в един пиано бар. Аз побутнах приятелката си и прошепнах, че ей това момче винаги ме е вълнувало незнайно защо, а той пък от своя страна казал на приятеля, с който бил, че това момиче отсреща (т.е. аз) ще му стане приятелка . След броени дни прогнозата се сбъдна, след броени месеци живеехме заедно, а година след срещата ни станахме законни съпруг и съпруга. Разбира се, че се оженихме в църквата, която беше включена в клипа на прословутата песен, а пък самата песен звуча на сватбата ни

Рядко сънувам,когато спя. Сънувах преди години някакво момче със странно дълга коса.Нещото,което запомних от съня бе само косата
През 2009 година,след студентска бригада реших да сменя работата и държавата в която ще се трудя за да подкрепя семестрите   
Работата бе ужасяващо трудна,тежка и мъчителна.Работехме с ножове,расфасовахме месо  Българите бяхме малко и някак недружелюбно настроени един към друг.Познавах уж всички,докато един ден място на почивката ми отстъпи едно момче.Невероятна постъпка за средата,в която се намирахме,странна среща-това момче ми бе познато .... 
В течение на кратко време той стана мой добър приятел,разговаряхме за всичко,смеехме се,работехме през един човек разстояние помежду ни.Не прекрачвахме приятелската бариера...,неговите планове да остане в чуждата държава,не съвпадаха с моите терзания как да се справя с предстоящият държавен изпит у дома   Единственото сходно помежду ни за момента бе датата ни на напускане работа-20.06. щеше да бъде тя.Да,но не-него го освободиха седмица по-рано.За мен настъпи най-голямата празнота,която някога съм усещала...Липсваше ми моето момче,а нещата трябваше да останат така...Мина и моята оставаща седмица,дойде и моят петък.Много се снимах в този ден,много се бавех,радвах се че се прибирам и не се радвах.Момчето ми щеше да ходи на рожден ден във Франция,а в неделята аз в Бг.
Какво ме очакваше,когато за последен път се прибрах от работа ли...? Всички съквартиранти бяха обкръжили специалният гост,който ме чакаше за да ме покани на едно пътешествие....
Преминало през Франция,веднага след това България за мен,последвана след броени дни от него,след това отново чужбината в която се запознахме и живеем-надяваме се временно,нашето пътешествие премина през сватбено тържество на 11.11.11. и продължава за предизвикателствата на живота.
Пожелавам на всички почитателки на този прекрасен форум,много щастие и любов,защото както казва моят вече съпруг “Щом сте двама,страшно няма! 

Да кажа и аз, макар и нова, как се запознах с Него. Работех на морето, като барманка и бях обвързана, но един ден много близки приятели ми звъннаха и казаха идваме на морето при теб и нищо повече. След няколко дни пристигнаха, дойдоха в ресторанта, в който работих, седяхме говорихме си и те изведнъж: Ние не сме сами с един приятел сме, но той се настани в друг хотел. Дори не попитах, кой е този приятел. Така те тръгнаха на плаж и казаха, че довечера ще дойдат, а аз останах да се трудя. Е дойде вечерта, аз мия чаши " та пукот се вдига"    И изведнъж гледам моите приятели на вратата с едно много много Красиво момче  . Още веднага щом го видях, усетих, че нещо ме сви "под лъжичката" Запознахме се и така през цялото време докато бяха на морето само сме пили по кафе и това беше. Но аз го намерих в Фейса, писахме си, оказа се, че живеем в съседни квартали....Денят, в който се прибрах от морето, се видяхме с него и досега......надявам се, завинаги.... сме заедно 

Моят бъдещ мъж ми преподаваше в университета. Аз в началото го мислех за гадняр и много ме дразнеше. Обаче някъде по средата на семестъра изведнъж започнах да изпитвам страхотно привличане към него, въпреки, че не исках. Доста се борих с това чувство, но накрая то ме победи. Годината свърши, изкарах най - кошмарното лято и на следващата бях твърдо решила да го сваля, пък да става каквото ще. Само че това си беше трудна работа. Той си мислеше, че си правя майтап с него. Обаче аз не се предавам. Накрая отстъпи. После ми каза, че и той много ме харесвал, но се притеснявал, че съм учила при него и т. н. Имал принцип да не се замесва със студентки. Да, ама не! Месец след началото на връзката ни заживяхме заедно би оттогава сме неразделни. Ще се оженим след като ми мине държавният изпит, за да дадем минимум повод за клюки, макар че в нашия случай няма да ни се разминат, но все едно!

нашата история е многа забавна. Моя бъдещ мъж е колега на сестра ми в работата и когато се разделих с бившия ми прятел тя все ме сватосваше с този свой колега, а аз и казвах, че в момента не искам нова връзка...добре обаче един ден той ме добави в приятели във facebook. Почти месец откакто ме беше добавил нямаше никаква реакция от негова страна затова накрая любоптството ме изяждаше и реших аз да му пиша... после ни трябваше точно една седмица, за да реши да ме покани да излезе..... и така започна всичко, толкова бързо пламна любовта между нас. Бяхме заедно от 2 месеца когато почнахме да живеем заедно и сега година по-късно вече сме щасливо влюбени и сгодени 

по стандартите при нас любовта пламна на работното място. Кой би предположил, че започвайки работа ще открия бъдещия си съпруг, един от колегите (приятел на моя бъдещ мъж) през лятото му бяхме кумуве, а на  друг колега имаме намерение сега да му предложим да стане наш кум 
извода  е че май ще се сродим с цялата фирма  , слава богу вече никой от нас не работи там, но тя беше нашият кръстопът 

Негова съученичка ни събра в чата да си пишем заедно и първото нещо, с което ми допадна бе музиката която харесва, тъй като ми пишеше разни поздрави или пращаше разни песнички като мп3    Под `събра` имам предвид, че си пишех с нея, но в един момент и той ме намери и ми писа 

Нас ни запозна мой колега от предишната ми работа. Трябваше да замествам за няколко дни колежка в друг град и двамата с колегата дойдоха заедно за да ме вземат с кола. Аз като го видях в първият момент помислих че е симпатичен мъж, но нищо повече. И изобщо не ми е минавало през ума, че може да се случи нещо. Вечерта излязохме всички заедно и си изкарахме страхотно. Като си тръгвах си разменихме тел.номера, за да си говорим...по телефона. 

Ние се запознахме лятото на 2009, май месец И двамата бяхме нови служители в дистрибуторска фирма и се видяхме за първи път на първия ни работен ден. На мен ми се строи много страшен, освен това имаше татуировка  , абе странен си беше и страшен . И като ми казаха, че ще работя с него в обща кола ми прилоша и викам на шефа НЕ ИСКАМ, сложи ме с другия колега и така, размениха ни и аз тръгнах с "безопасния" женен колега, ОБАЧЕ  ...
Шефовете решиха да ни командироват за лятото по Черноморските курорти, и понеже и двамата сме нови изпратиха НАС и нямаше как да кажа нищо вече. Като тръгвахме на отиване мълчахме през целия път и той си пускаше музика, нищо. Като ме заговаряше му отговарях кратко, без да поддържам разговор. Така беше около седмица и една вечер той ми вика, колежке, докога ще мълчиш вика, я да излезем да пием по едно питие на плажа да се разсееш, то не може само работа И така, пийнахме по едно, после 3 месеца минаха като три дена, излизахме, забавлявахме се, но нищо повече, той се срещаше с разни момичета, обаче аз се влюбих много, ама много и си казах, мой ще е!!!!! Поледния месец от командировката ни бяхме в Бургас, в Сарафово и там се случи всичко, той имаше на 5.09. рожден ден, излезнахме на вечеря само двамата, после се разходихме по плажа и на връщане си взехме бутилка уиски   И така оттогава вече неразделни, като се прибрахме в Пловдив заживяхме заедно и сега на 22.04. ще станем семейство. Моя най-прекрасен мъж на света

Ние се запознахме официално през далечната 2002г. на четворка белот 
Първата ни целувка беше на 08.03.2002г. и тази година си празнувахме 10 години 

Запознаха ни общи познати , постепенно започнахме да си пишем , после все по-често , после кафенце , после пак и после целувка  Заживхме заедно на 4-тия месец , сега сме повече от 2 години заедно , сгодени сме и ни предстои сватба

Ние се познаваме още от ученическите години, той ме харесваше, а аз него не и само бягах от него и на 08.12.2001 се оказахме в една компания и ще празнуваме заедно...............и от тогава го видях в друга светлина - много мило и добро момче и така вече 10 год. сме заедно..........тази година стават 11 , обичаме се и се разбираме, а сега ни предстои и сватба................не съжалявам, че сам с него толкова много време , това е моя човек, моята половинка, моята срочна душа............... много го обиам

Да разкажа и аз своята история,въпреки че ние се запознахме по най-абсурдния и отричан за мен начин-интернет или по-скоро сайт за запознанства,може би банално.Предната вечер или по-скоро няколко часа преди да заминем на море,брат ми реши да се пошегува с мен и пред свършен факт ми каза,че ми е направил профил във въпросния сайт,защото знае,че съм много против тези неща и сайта.Но аз имах да си оправям багаж и не ми се занимаваше,да се ровя и да видя как се трие профил,защото дори не бях влиза там.И така върнахме се от морето минаха дни,може би седмици и седейки на лаптопа се сетих,за шегата на брат ми и реших да вляза,за да го изтрия.Имах доста писма,но реших от чисто любопитство,да отворя само едно...произволно,това на бъдещия ми съпруг  Бяха дълги писаници с него(заинтригува ме) чудения,дали да се видим,защото вече усещах,че бях хлътнала по човек,на които дори гласа не бях чула.Но реших,да рискувам и да се видим...и не сбърках,това беше ТОЙ!!!
Вече 4 години откакто сме заедно,брат ми неспира да ми повтаря,че ако не бил тойййй...... и да ме подиграват приятели,че не бива така да бъда против нещата,защото там,където най-малко очаквах намирах най-скъпото
Май се олях с разказа си

Много хубави истории имате всички Ние с моето слънце се запознах ме съвсем случайно. С една колежка от унито чаках ме компанията пред съда в Русе и ТОЙ също чакаше някого там. Още с първите погледи се разбра, че не сме си безралични. Вечерта ме изпрати и си развених ме номерата. Писа ми смс още на другия и се разбрах ме да се видим вечерта. Цялата вечер останахме заедно - разхождахме се, говорихме си и се опознавах ме икогато стана 06:30 сутринта ме изпрати до гарата, защото трябваше да ходя до моя град. Веднага като се върнах в Русе се видях ме и останахме неразделни. След около два месеца ми предложи исега се подготвяма за свата 

Ние се запознахме по интернет. Бях 6 месеца без работа, отегчавах се до смърт по цял ден и само се чудех къде и с кой да чатя. Пишех в един форум и избухна един спор по една тема. Така си разменихме скайповете. Видях, че живее в Пловдив и си казах - сигурно няма да се видим никога. Пишехме си по скайп , но без никакви свалки, съвсем приятелски. Един ден той ми каза, че има интервю в София и ми предложи да пием кафе. Отидих даже с мръсна коса на срещата, с пълен непукизъм. Само като го видях да ме чака пред НДК един вътрешен глас ми каза - Той е! Проклех се 100 пъти заради мръсната коса, но имах един копринен шал, фойто спаси положението  Пихме кафе, после се видяхме на кино и на втората среща бяхме двойка. Той получи работата в София и след 2 месеца връзка заживяхме заедо, а сега след година и половина сме сгодени и ни чака сватба 
Това е Моят Човек - интересно, но тази увереност не ме е напускала нито за миг