Бяхме колеги-работихме около година и половина заедно, преди да се съберем. Това беше  рез далечната 2006 г. От януари 2008 сме заедно, та до днес  . Иначе той е по-голям 11 години от мен.

Снощи като се зачетох в прекрасните любовни истории на всички булки и се чувствах като малко дете, което чете приказка... Това е една от темите в този форум, която най-много ми хареса.
Ето и нашата приказка (в началото хич не беше )
Първото ми работно място след завършването ме запозна с моят скъп годеник. Той е с 6 години по-голям от мен и тъкмо беше в процес на тежък развод. Класическа история, бившата му съпруга се захванала с богатия си шеф. И така, след едно ужасно разочарование той решил да го удари на живот. Сменяше жените като носни кърпи Доста често го засичах по дискотеките. С времето станахме приятели, като се преместих да живея в същия квартал даже заедно почнахме да излизаме насам-натам, като приятели. Почна да ми се обажда да отидем да хапнем, да пием кафе сутрин и т.н. За съжаление, една вече не особено близка приятелка уж не го харесваше, но се забиха. Няколко пъти се видяха, и на последния, тя му казала, че го харесвам (не стига, че знаеше, че го харесвам, спа с него, ами че и му каза...). Ужас! Това разбира се по-късно го разбрах, той ми каза, след като вече се бяхме събрали. И така, тя му казала, ние продължавахме още 10тина дни да се виждаме, да пием кафе и една вечер се разбрахме да идем да хапнем. Аз съм доста принципна и консервативна и само го нареждах за начина му на живот. След вечерята, ме изпрати до вкъщи, говорихме още малко долу и той си тръгна. По пътя на прибиране едно куче вървя с нас и после тръгна с него. Като се качих вкъщи, получих смс:
"Ех, остави ме...". При което аз му писах: "А ти какво очакваш, трябва да спя", и следваше: "Говорих за кучето...". хахаха Мале, откачих направо   Дръпнах му един гневен смс как ми лази по нервите   След 5 мин беше долу, накара ме да сляза и ми каза, че ме харесва, но си мислел, че заради характера ми (консервативна, принципна личност, с живот по нищо приличащ на неговия) никога не си бил помислял, че може да му обърна внимание като на нещо повече от приятел... Това беше преди 3 години и половина, в навечерието на рождения му ден След една седмица се изнесох да живея при него и ето, на 15 май ще стана негова съпруга (въпреки че той не искаше да се жени повторно!). Много го обичам. И вечно ще го обичам. Той е моят принц от приказките  

Ние бяхме колеги в университета, но в различни групи и до края на втори курс не се бяхме виждали  Тогава ни организираха пролетен бал на политичексите специалности, аз естествено закъснях и се набих на неговата маса, вместо при моите колеги и веднага като го видях какъв беше нахилен и прекрасен си казах това е ТОЙ! После го видях, че много се раздава на дансинга, поканих го на танц и след това цяла вечер за разхождахме и си говорихме, после се разбрахме да се видим в уни, но той абсолютно нищо Оказа се, че по това време е имал друга приятелка и е искал първо да се раздели с нея (принципи)... Около седмица след това го поканих на едно парти с мои приятели и тогава започна всичко...та така вече 4 прекрасни години, все по-хубаво и влюбено ни е 

Ех,като ви чета и ми става едно такова любовно...
Прекрасни истории!Моята съм я споделила преди 2 години,по-назад в темата

Страхотни истории  . Ето и нашата история:
С моя приятел сме колеги от университета - бяхме в различни групи. В нашата специалност бяхме около 160 човека, а момчетата неповече от 10 Разбира се, че той се забелязваше - знаех кой е. На едно упражнение той дойде с моята група -навсякъде имаше празни места, но той седна до мен - и постоянно се приближаваше и ми говореше  а аз през цялото време си мислех, че иска да преписва от мен  Няколко пъти ми поиска номера, за да му кажа къде имаме упражнение или друга информация, а аз се отклонявах - и така след близо 3 месеца започнахме да си пишем в skype (и тогава не разбирах, че ме харесва). Първият път си писахме близо 8 часа без да осъзнаем колко време е минало - беше все едно се познаваме от години (той още си пази лог-а . Срещатата ни беше на 2-ри юни 2008 година и беше прекрасна - бяхме на покрива на една много висока сграда и гледахме залеза - той твърди, че тогава се е влюбил в мен  

Miteva,сега като казваш за телефона и се сещам как моят ми го поиска.Вече бяхме излизали няколко пъти на кафе с колегите от курса (всички заедно) и той съвсем небрежно ми поиска телефона,за да имал връзка с някого от руския,защото пътувал и ако пропусне нещо,да ми се обади и да се информира Аз го дадох,разбира се,и още същата вечер ми се обади да излезем само двамата.Толкова бях щастлива,че когато затворих телефона,започнах да скачам и да пискам Дойде до нас и ме взе с колата,беше около 10 вечерта,прибра ме към 6 сутринта...Толкова беше романтично! След срещата седяхме в колата до моя блок,цяла нощ,и си говорихме...Ех,какви спомени!Чак ми става топло на душата А вече минаха почти 7 години от тогава.

Цитат на: SummerMoon в 19.05.2015 11:39

Miteva,сега като казваш за телефона и се сещам как моят ми го поиска.Вече бяхме излизали няколко пъти на кафе с колегите от курса (всички заедно) и той съвсем небрежно ми поиска телефона,за да имал връзка с някого от руския,защото пътувал и ако пропусне нещо,да ми се обади и да се информира Аз го дадох,разбира се,и още същата вечер ми се обади да излезем само двамата.Толкова бях щастлива,че когато затворих телефона,започнах да скачам и да пискам Дойде до нас и ме взе с колата,беше около 10 вечерта,прибра ме към 6 сутринта...Толкова беше романтично! След срещата седяхме в колата до моя блок,цяла нощ,и си говорихме...Ех,какви спомени!Чак ми става топло на душата А вече минаха почти 7 години от тогава.

SummerMoon, много подобна история на нашата страхтно, романтично и истинско. На 2-ри юни ще станат 7 години от както сме заедно

Любов да има!Много се радвам,когато и други около мен са щастливи!

Да  Прекрасни истории - пожелавам и прекрасен семеен живот 

Ние бяхме колеги. Започнах работа за лятото на 2010 в един магазин и той вече работеше там.В процеса на работа след 1 - 2 седмици  започна да се шегува и закача с мен, а аз се чувствах ужасно неловко. Не ми се беше случвало до сега. Постоянно се смеех като малко дете и той ми каза, че иска винаги да ме вижда усмихната. След това аз заминах на море за 3 дни и когато се върнах ми каза, че иска да ме попита нещо. Отвърнах му да пита, но той каза, че искал после. И когато дойде това "после" ужасно притеснен и нервен ми каза: "Искаш ли да пием кафе?" Все едно ме питаше нещо много сложно. Аз веднага казах да, защото все пак какво толкова има в пиенето на кафе  Той и до сега се шегува, че много лесно съмс е съгласила. И така след няколко срещи започнаха нещата и та до сега 

Най-накрая успях да прочета и тази тема! Пракрасни истории 

Ние се запознахме онлайн с моя през 2012 И то в една онлайн игра  Тогава доста хора я играеха и се пишеха статии, конкурси организираха и какво ли не, ей така. Та имаше един конкурс Мистър и кликам аз  да гледам мъже  Там естествено изтипосан и въпросния господин, сложил си една снимка с китара и една с брадва... Та още тогава си викам "а, за тебе ще гласувам!" 
Накрая мъжо взе, че наистина спечели, отдолу имаше само един негативен коментар от една кифла  "как можело него да изберат" . И аз отдолу веднага почнах да я плюя честно казано и пишех някакви коментари от вида на "как може, не виждаш ли каква брадва, колко е остра"  После гледам мъжо ми писал на лично съобщение в играта "благодаря" и ми пратил някакви танкове ( бойна игра беше  ).

И така почнахме лежерно да си пишем за музика и подобни, аз бях обвързана тогава. След някоя седмица организираха среща на живо и отидох с тогавашния ми ( реално той ме накара да играя  ) И видях и на живо бъдещия мъжо Така бяхме над година приятели, излизахме често големи компании, доста приятели имам от играта. Една вечер бившия нещо беше запалил моторетката и какво ме нареждаше не знам, но завъши с " и тоя ако пак те оглежда цяла вечер, ще му счупя главата". Аз седя и се пуля, не бях забелязала до тогава... Но като ти отворят очите иииии  Тогава се усетих. Да си кажа, докато не се разделих с бившия, мъжо нищо не предприе, освен да сме приятели. И да гледа, само това, никога и намек дори не ми направи. Това обаче нямаше значение, тъй като аз като наистина се загледах и замислих, вече бях повлечена в една върволица от чувства 

Но останах ли свободна (нямаше смисъл просто да се заблуждавам)и БАМ, още първата вечер малко се поувлякохме  От тогава, примесено с още малко драми от други трети лица, сме си заедно. Той се премести заради мен и амбициите ми в София. И на отминалия ми рожден ден ми предложи брак.

ТМнгоо хубава историяяя.. Ти, заради него ли се раздели с бившия или по стечение на осбтоятелствата ?

Честно казано така или иначе с бившия бяхме стигнали края, беше ни тегаво, до така степен, че стигнахме момента да се виждаме ей така за 2 часа 2-3 пъти в седмицата.Мисля същата вечер с изказването беше и още една негова реплика как си мислел, че още няколко месеца преди това ще го зарежа, беше станал един гневен... сдухан за мнооого дълго време по незнайни за никого причини, но аз тогава гледах да го подкрепям. Просто той като ми отвори очите, решението ми стана и много по-лесно 

Това не му попречи да ме уведоми няколко месеца след като с мъжо нещата станаха официални, че ако го види, наистина ще му "счупи главата"  На което моя се хили.

Ох много хубаво ...ами съдбата си знае работата 

Нашата история се развиваше толкова дълго и странно,че просто може да се каже,че съдбата има пръст в нея.И така... ноември 2009 се разделих с първата си "голяма"любов, което приех едва ли не като края на света-спрях да се храня, да спя в опити да си обясня какво не съм дала и направила, за да се получи (все пак бях на 19,а от 17-годишна бях все в тази връзка). За да не изкукам напълно в дългите безсънни нощи реших да се регистрирам в сайт за запознанства, но само за да говоря с някого и да не се измъчвам с мои си мисли. Нямах никакво намерение да виждам когото и да е от подобни сайтове, нито дори флиртове .. И така ми писа някакъв мъж с много шаблонна свалка, на която аз отговорих, че не ме интересува, защото вече никога няма да имам общо с мъже и така той започна да ми пише полушеговито,полунастойчиво, но много увлекателно, да ме разпитва за това мое решение и ме накара да му дам скайпа си (което аз се бях зарекла да не правя) и си писахме до сутринта. Той беше от София, аз съм от Пловдив и си казах, че е много забавен и става за душеприказчик и така започнахме да си пишем, но без никакво намерение за срещи. И така... минаха 2 години като си пишехме като приятели, често вечер -това, което ме изумяваше е как успява да ме разсмее или да ми се скара да не се самосъжалявам ... и така до една вечер, в която фейсбук ми предложи "хора, които може би познавам" видях снимката, но името не беше цялото, което знаех (тъй като вече бях търсила) и веднага го добавих, а след малко той ми писа в скайп, че не ме познава лично, а там допуска само такива, но ще направи изключение... След като видях какво харесва, какви статуси пуска и снимките бях убедена,че много го харесвам. Продължихме да си пишем, но беше нещо повече от приятелство и се усещаше. Заминах на бригада и там той ми писа, което за мен беше странно,защото много по-близки хора не се сетиха за мен, но пак не успяхме да се организираме да се видим след като се прибрах. 2012 беше съдбовна просто усещах как нещо ще се случи,непрекъснато с който и мъж да се запознаех мислех само за него и в един момент той започна да ме пита дали няма да се виждаме и предложи да дойде в Пловдив... Обеща да направи каквото може и по-скоро, но сменяше работа, имаха голям проект и така до 23.11. Писа ми предната вечер,че утре идва и така...не знаех какво да очаквам ...слезе от автобуса и просто все едно винаги сме били заедно, прекарахме един чудесен ден, след което той ми писа,че е било страхотно и чака да му върна гостуването...и така 1 година бяхме от разстояние, после аз записах магистратура в СУ -живеех най-вече при него, но си имах и стая в студентски, а от година вече си живеем изцяло заедно и всичко продължава да е страхотно