Ох, страхотни стории , много обичам да чета.

Ние се запознахме през фейсбук. Имахме общ приятел и коментирахме една вечер негов статус. Той тогава ме добави като приятел, но нищо не сме си писали повече. Тогава аз все още живеех с друг човек. След месец се разделих с бившия си приятел и го преживявах много тежко. И някъде около месец-два след раздялата започнах да си пиша с годеника ми, но просто приятелски, добавихме се в скайп, после се видяхме на живо, но аз нищо не исках от него, само да сме приятели. Той беше човека на когото си споделях мъките и болките и всичките кирливи ризи  , а си имаше такива. Виждах, че у него има интерeс, но го отрязах и той понеже е джентълмен, не е повдигал повече темата. Абе цялото ни познанство и приятелство трая около година, в която аз свърших куп глупости, защото се лекувах от разбито сърце. Той залитна също междувременно по една мацка, но нещата между тях не се получиха. После аз пък започнах да излизам с един друг човек и точно в този момент той отново почна да показва интерес и т.н. Но аз излизах с друг и по принцип не се забърквам в истории, затова се правех, че не се сещам  . Връзката ми с другия доста бързо приключи, защото нещата не бяха сериозни между нас. И така най-сетне годеникът ми използва момента да ми се обясни в любов. Аз подходих с недоверие и не смятах, че може да има нещо между нас, но в крайна сметка той ме спечели, с добротата си, търпението си и въобще, всичко в него. Оттам насетне нещата между нас се развивах доста бързо, след месец живеехме заедно, след още 7 месеца ми предложи и сега на 18 август, малко преди началото на връзката ни ще се женим .
Малко объркано звучи, но се надявам съм разказала добре

Я, тук не съм писала....голям пропуск Много интересни истории имате момичета.
Ние с мъжо се запознахме в далечната 2005 по интернет.....съвсем случайно една дъждовна и скучна лятна вечер в един чат на интернет доставчика....откъдето си теглех филм....беше се заформила една дискусия, в която взех отношение и ме нападнаха всички...а милото ме защити. Разменихме тогава icq и почнахме да си пишем...писахме си повече от три месеца, станахме си първи дружки. Накрая аз не издържах и го накарах да се видим - е, на първа среща хич не го харесах.....ама пусто женско любопитство  Започнахме регулярно да се виждаме на по водка в неделя, леле колко водка изпихмееее...Един ден аз просто от любопитство реших, че трябва да го сваля, защото не беше нормално той да не прави никакви опити хахахах....Та, така....успях и тогава започна приказката.....буйната и истинската любов във всичките и аспекти дойдоха постепенно и най-хубавото е, че с всеки изминал ден става все по-силна и неразривна... Утре, 7 години по-късно, ще си кажем ДА

За първи път го видях в едно заведение, имаше някаква среща на форум, аз бях с приятели, той с приятелка. Година по-късно празнувахме в една компания Нова година, той се беше разделил с приятелката си, а аз имах връзка, която след няколко седмици приключи. Писахме си на скайп, после излизахме няколко пъти, но аз бях в шантав период и спряхме срещите февруари месец някъде. И така до лятото, когато случайно ми се обади вечерта да се видим. Аз приех и буквално след час бяхме в едно заведение. После негов рожден ден, после мой рожден ден. Не бях с нагласата за сериозна връзка, не знам защо. Неусетно обаче бяхме във връзка, която винаги съм искала. Не съм се влюбвала веднага, а постепенно. И така, три години по-късно, ще си кажем ДА.

Привет и аз ще разкажа нашата история.

Познаваме се от мнооооооого време живеем блок до блок.  Винаги съм го уважавала, като човек и приятел, но не бях поглеждала на него като на мъж  От познати станахме приятели и после близки приятели, споделях си с него вс любовни драми дет се вика.  И така идва студентския празник на 2010 и решихме да пийнем вс приятели по едно, кой студент кой не и тогава той си излял душата на едната ми вече шаферка, че много ме харесва  По късно същата вечер получавам смс от нея да " Ллеле, колко е лапнал по теб не е истина!!!"  или нещо от този род беше. Обаче аз НЕ!!! не мога да го приема, като мъж и това си е (ее кво стана сега А?!)  И така почнахме да правим планове за НГ-купон. Всичко организирахме, обаче на 29 декември ни обраха вкъщи,      както можете да се сетите цялото новогодишно настроение се изпари точно за 10секунди. Изревах си всички сълзи дет имах (нямаше мн откраднато, като цяло или щети, бяха ми взели вс бижута, но те бяха едни от най скъпо сантиментални спомени в живота ми.)  нещастни!!! Излязохме вечерта на кафе и им казах, че не ми се ходи никъде че ми мн гадно, нооооо все пак заминах..... И там се случи чудото дет се вика, не знам как стана и какво стана, (само за протокола с него бяхме в една стая) но изведнъж започнах да гледам на него не като приятел, а като на мъж    Така взех нещата в свои ръце, показах, му че има зелена светлина да направи нещо по въпроса.....ама къде ти. Той е много притеснителен в това отношение, и е като пън  та тези 4ри дни нищо не стана м/ду нас  Но аз твърдо бях решила, че докато той не направи нещо аз ще се правя на луда хихих (малко, като децата, но пък истината, е че беше готино) Върнахме се в Сф. и така пак нищо 4ри дни и най накрая той се престраши  и на 4ти януари 2011г. и от тогава    и вече женени!!!

ради, яка история -края ми напомни на това , че при нас той бе решил да не ме целува докато аз не реша и не му покажа тази `зелена ` светлина  и се проточиха нещата, докато не го целунах веднъж за частичка от секундата и той тогава вече си вика `охоо, вече съм аз наред` Ние също помним датата и ни е специална 

Здравейте,нова съм тук.
С моята половинка се запознахме пред университета,той беше ужасно грозен(естествено не пропуснах да му го кажа) а аз фръцка на която много подражаваха.
Около 2 месеца го тормозех с красноречиви обиди за външният му вид. Точно той беше мъжът за който никога не бих се оженила.
Когато го видех по коридора на общежитието да идва към нашата стая (беше в един курс със съквартирантките ми и бяха все заедно) ЗАКЛЮЧВАХ вратата.И  той я заключваше като ме види 
И така една вечер много ме ядоса и го ухапах не се сдържах(никога не съм хапала преди или след това) 
И той ми отвърна и се сборичкахме и усетих,че не се опитва да надвие а е много нежен и внимател, като се уморихме просто легнахме и се гушнахме.
От следващия ден заживяхме заедно и по подразбиране тръгнахме.
Той порасна възмажа и стана много красив младеж, изнесохме сеот общежитието и сега живеем на квартира и си имаме едно стахотно ку4е голдън редрийвир.
И много много се обичаме. 

Здравейте момичета. От доста време чета форума, но чак сега вече имам и аз какво да пиша. С моето момче се запознахме в най-големия студ - февруари месец, когато не смеех носа си на вън да подам. И защото нямах какво да правя, а си бях в къщи се ровех из разни сайтове за да убивам времето. Преди години си бях направила регистрация в сайт за запознаства и реших че е крайно време да го изтрия, защото не вярвах че можеш да срещнеш половинката си на такова място. В момента в който се опитвах обаче /така и не успях да го изтрия/ ТОЙ ми писа. Заяде се нещо за снимката ми. Бях решила да не отговарям на никой, обаче нещо и аз не знам какво ме накара да му отговоря. И така, като се започна един разговор...... прехвърлихме се в скайп и към 2.30 часа се усетихме, че вече е много късно. На следващата вечер разговора продължи. Уговорихме се да се видим след два дни, защото той не живее в моя град. От момента в който го видях и знаех че това е МЪЖЪТ. След два месеца се премести да живее при мен. Вече правим планове за сватба, въпреки че още не съм си получила предложението официално. 

В осми клас се преместих в ново училище. Той беше в моя клас. Дори не мисля, че сме се запознавали лично. Беше типичен зубър. Обръщах му внинание само когато имах нужда от помощ по физика  След 9 години излязохме на среща със бивши съученици и любов от "n" -ти поглед 

Хаха , интересно е да си спомниш от къде е започнало всичко...
При мен беше странно  С една съученичка бяхме излезли заедно (като преди това сигурно от 2 месеца се уговаряхме да сме сами без момчета и изобщо без никой). Обаче тя на съседната маса видя компания от момчета, в която беше едно момче, което тя много харесваше. И започна да врънка да отидем при тях, аз съответно се намръщих, не исках, но след доста мрънкане склоних.Отидохме при тях, запознахме се.В един момент говорех със всички, освен със моя настоящ годеник(боже, тая дума ми е много странна  ).
Дали си казахме и две думи, но ми пойска телефона, аз му го дадох и от там нататък.... добре, че беше настоятелен, иначе нямаше да се сдушим 
Спомням си, че ми писа, че иска да ме види.После излязохме пак компанията (не исках да съм сама с него ) и на третия път се предадох 
Сега като си припомням този момент, много шантаво ми изглежда 
П.С. Момичета, обожавам да ви "чета". Много интересни историйки има тук 

С моя мъж ни запозна общ приятел. По времето когато за пръв път ми заговориха за него все още не се познавахме ( за пояснение бях единствената без половинка и все свободен електрон и всички се чудеха как да ме сватосват, но аз не се давах  )- той беше в Испания и щеше да се прибира след месец- та мои приятел с когото по онова време се познавахме от 5-6 години ми показа негова снимка и ми каза на шега - айде много готино ще е  да ви сватосаме - а аз - "о не той е рус ( винаги типа мъже с които съм била са била мургави с тъмна кога и светли очи) с рус никога ". И мина време той взе че почна работа в моя офис - и съвсем го отписах - аз бях на 25 години, а той с влизането "добър ден госпожо " и аз от там съвсем се наострих много мразех да ме наричат госпожо. И така мина си време аз въобще не му обръщах внимание ( а момчето вече мъж хубаво като картинка, синьо-зелени очи, чуплива руса коса, едни скули, пък и висок и широкоплещест - с две не че си е мое ама си хубавко мъжлето  ) Но постепенно с месеците се сприятелихме,но нищо повече и понеже съм си пряма - идва той веднъж от фризьор ама го окепазили та е незнае и аз му го казах, по това време най-близката ми приятелка ми беше фризьорка и аз го заведох при нея след седмица, после решихме да пийнем по едно в студенстки град и както се смее една приятелка останалото е история. Но преди тази вечер нямах никакво намерение или мисъл да съм с него, а той после ми каза че ме харесал от самото начало. Та до ден днешен приятеля ми които ни запозна ми се подиграва от време на време повтаряйки думите ми " - о той е рус , с рус никога " Както се смеем не само с рус, ами и сина ми е копие на баща си :-))

С моя мъж пък се знаем от деца т.е. аз бях детето, а той вече батко Но никога не сме си обелвали нито дума. Живеем на 100м един от друг, е вече жевеем заедно де, но тогава, а аз бях на 13-14 като го забелязах. Беше страшен батко, направо ми течаха "лапешките лиги" по него Нооо никога не си го паказах. Аз порастнах и в последствие почнах да забелязвам, че въпросния батко ме позаглежда. Имаше даже една случка в автобуса, която и той помни, той седеше малко зад мен, а аз през цялото време имах чувство, че ме гледа но така и не се обърнах. Когато слезе го изпроводих в гръб Той твърди, че наистина ме е гледал и е очаквал и аз да се обърна, за да види някакъв интерес и от моя страна, но това така и не се случи... Той ме е харесвал откакто съм била на около 15 т.е. малко след мен (ама то и на 13 какво да ми хареса) Понеже живеем близо и пазаруваме от едни магазин често се е случвало да се засечем...ами всеки път като влезеше и забравях за какво съм отишла И така докато един ден не коментирахме една снимка във фейса. Оказа се, че комшията вече не е толкова близо ами чак в Белгия, помнеше точно колко пъти ме е видял предното лято като си е идвал, къде точно и т.н. Аз помнех само единия и че пак си извърнах погледа като ги видях, че да не ме надуши И така от първия момент, в който почнахме да пишем знаех, че той е моя мъж и че е всичко, което някога съм искала, както и той казва за мен де Видяхме се чак след два месеца, тогава се върна пак. Вече сме щастливо женени и чак не е за вярване, че съм се омъжила за ученическата си любов Още и още като си го спомня от едно време и ми става едно хубаво и съм супер щастлива, че вече си е само мой
А съм ходила къде ли не. Учих в София, бях в щатите, а моето щастие било на 100м.

Casky докато четях историята ти не спрях да се усмихвам - стопли ми сърцето - пожелавам ти през всичките прекрасни години които ви предстоят да се обичате все така :-))

Цитат на: ELCHOOOOOOO в 04.01.2013 17:29

пожелавам ти през всичките прекрасни години които ви предстоят да се обичате все така :-))

Дано

Ох най-после да ми остане време и на мен да Ви разкажа нашата история. Ние с моя бъдещ съпруг се запознахме преди 2 години някъде  май . Той работеше в компания за мобилни комуникации, но понеже вече много ме бяха ядосали от въпросната компания с непрекъснатите обаждания за подновяване на договоря и винаги ми казваха различни тарифни планове аз вече тотално бях се объркала. По това време работех в една счетоводна фирма и един клиент съвсем случайно ми каза, че синът ми работел във въпросната компания. И така таза ми в кой офис работи и аз отидох. Представих му се и се оказа че той е страшно симпатичен. Няма да крия направи ми впечатление още в първия момент. Само да вметна че познавах цялото му семейство, знаех че имат и по-малък син, но не го познавах лично. От началото си мислех че е много голям, защото познавах брат му и помислих че ми е "доста голям батко", но за мое щастие не било така. И така след седмица ми прати приятелство в Фейсбук, после ме помоли за услуга, аз разбира се се направих на недостъпна, но после той реши че имал повод да почерпи (макар че аз изобщо не отреагирах на молбата му) и така излязохме веднъж, два, три и повече. Разбрах че наистина ме е впечатлил, когато след две седмици ме покани на разходка в Бургас и така до днес днешен. В другата тема ще ми разкажа за предложение. 

Нас ни запозна моя братовчедка Интересното е ,че тя ми правеше неговата "реклама" от повече година, все ми го хвалеше, искаше много да ни запознае. Същата история и с годеника ми - през цялото време му надувала главата с мен, как щели сме да си паснем и т.н. Аз бях на 17 когато започнах да слушам небивалиците на братовчедка ми, за мен беше адски странно да съм на 17 и да ме запознават с момче (все едно съм на крачка да остана стара мома  ), годеникът ми беше тогава на 18. Както и да е, след година и нещо явно и на двамата ни е омръзнало да слушаме фиктивните факти на моята мила братовчедка, или може би от любопитство и аз, и той решихме да се видим. На 5 февруари 2008 се запознахме, на 10-ти февруари вече бяхме гаджета  Е на това се вика любов от пръв поглед  Толкова много емоции, чувства, тръпка , които продължават и до сега   Добре ,че те има и добре,че те срещнах мило