Цитат на: Axenia в 16.04.2013 11:15

  " Не знаех, че една абсолветска вечер, може да е толкова съдбоносна "

Аааа, може, може! На снимката от абсолвентската вечер, която е впечатлила мъжа ми съм с рокля, за която бившия ми каза, че никога нямало да ми позволи да си купя, понеже била грозна (а той се бара разбирач на тема мода) 
Да живеят абсолвентските балове, до сватбата има 52 дни!

Тоз пък и той 

Бях на нова работа, обучението ми беше една седмица и той беше човека, който го проведе Още първия ден се усети нещо във въздуха

Може да е малко банално,но се запознахме в интернет-сайт за запознанства. Той ме намери и така.. Още от първата среща се случи всичко.. романтика и любов от пръв поглед.. 

В бар, една приятелка беше поканила момчета, които не бяхме виждали дотогава, единият беше той. После ходихме на караоке, загрях, че припламват някакви искри, обясних му, че съм лоша и едва ли ще се получи, защото ще избяга. Той пък някакъв амбициозен, каза, че щял сам да прецени колко съм лоша. Взе ми телефона, видяхме се на другия ден и от тогава сме неразделни 

elvenpath - трудната цел е още по-желана. Браво на твоето момче!

Ние с моето мило се запознахме в офиса... Аз бях съкрушена от поредната връзка и срещи с кретени и само се оглеждах. Той пък ме забелязал веднага, като съм влязла за пръв път. Успя да ми опише даже какво съм носила ... А аз много добре си спомням този ден, нали ми беше първия работен на ново място  ПЪЛНО С МЪЖЕ!
Та милия ми се падаше ми нещо като шеф, отговорник на смяната.
Един ден без да искам го чух, че планира пътуване в посоката, в която аз се бях запътила, но нямах транспорт, и се уговорихме да пътуваме заедно.
Цяла нощ в колата сладки приказки и опознаване.
После съвсем малко игри на плажа. Мислех да го закова, да си имам лятна забивка.. Поне това ми беше първоначалното намерение, защото бях във фазата "Няма сериозни мъже на тая планета".
После цяло море заедно с него и моите приятели. Върнахме се в София и започнах да не излизам много много от тях. Прибирах се само за да си взема дрехи и разни козметики. Ходехме всеки ден заедно на работа, прибирахме се заедно. Една седмица по-късно просто каза, че му е писнало да ме разнася до нас всеки път като трябва да си взимам нещо и си ме прибра.
Година по-късно пак сме в една и съща работа, но на коренно различни позиции (и добре че. В началото беше забавно). Две години по-късно планираме сватба. 

В университета,той беше с 1 година по-голям и в съвсем друга специалност от моята.Запознахме се съвсем случайно на езиков курс,който и двамата сме решили да запишем просто от любопитство.Видях го и веднага разбрах,че това е Моят мъж! Било е любов от пръв поглед и от двете страни
Съдбата си знае работата според мен

Ние пък се запознахме по най-баналния начин! хахаха

Майка ми ни запозна!

Преди две години майка ми започна нова работа.Не беше доволна. Всеки път като се видехме ми обясняваше, че ако не е Фильо да я разведрява, щяла отдавна да напусне. Както се сещате аз си мисля че Фильо е на годините на майка ми. И така около половин година си живея в неведение.
Минава време и реших да си почина от компании поне един път, затова навих майка ми да отидем заедно на море. Отидохме и като съдбата си няма работа , закъсахме с колата още първия ден. Майка ми предложи да звъннем на нейния мил и услужлив колега, който видиш ли много разбирал от коли и по случайност също бил на море.

Представете си шок и изненада като пред мен се появи един много привлекателен, едър , МЛАД мъж! хахаха

Тогава аз страдах по някаква измислена любов, а той си беше с тогавашното си гадже, затова просто си казах - "Да бе симпатично момче" и дотам.

Свърши морето, прибрахме се в София, и се разбрахме да излезем всички заедно. Е да де, но се оказа, че той след морето се разделил с девойката. Беше му криво , на мен също... почнахме да си изливаме един на друг всичко... Той за неговата, аз за моя... и един прекрасен петък седнахме на по чаша вино и си говорихме до неделя. Не се шегувам - 48 часа разговори откарахме, и накрая стана свалката. Първите 3 месеца и двамата си обяснявахме как това е нещо временно и заместващо, докато в един момент... Ами да кажем, че на 4тия месец заживяхме заедно, оставихме призраците в миналото и в крайна сметка осъзнахме , че явно така е било писано

Ето и нашата история. В университета бях съквартирантка със сестра му... за около месец. (после заживяхме заедно). Живеехме на квартира общо 4 момичета. Помня, че беше много късно вечерта. Знаех, че Теди (сестра му) е при брат си (годеника ми) за да си вземе остатъка от багажа от тях. (тя живееше при него за няколко седмици, докато си намерим квартира заедно). Та... беше късно и вече си бях легнала.Чух шум в коридора и реших, че Теди се е прибрала. Станах за да я видя. Отварям вратата на стаята по широка тениска и рошава коса (изобщо изглеждах ужасно) и гледам срещу мен един красив мъж... ЪЪЪЪ.... буквално се стъписах. Единственото, което успях да кажа е "Здравейте, аз съм Пламена... ъм.... ще си лягам..." и тръшнах вратата. (той още ме бъзика за това) Потънах в земята от срам. Но не беше само това... По принцип не вярвам в "любов от пръв поглед", но с дни не можех да спра да мисля за красиви мъж пред когото се изложих  Съвсем скоро след това той имаше рожден ден и ме покани. Беше направо очевадно как се суети покрай мен  Малко след това беше първата ни "официална" среща. До тогава не бях казала нищо на сестра му, не исках да прибързвам. Но след първата среща реших, че е време. Помня, че с Теди бяхме в кухнята, тя се гримираше, а аз миех чинии. Тя се пошегува, че съм се прибрала късно предишната вечер и аз реших "сега е моментът". Казах "искаш ли да ти кажа къде бях" - тя - "Разбира се". Аз - "бях на среща с Димитър". Тя - "чудесно" - и продължи да се гримира без въпроси. Олекна ми колко добре го приема и продължих с работата си... след около 5-6 минути чух зад гърба си "С БРАТ МИ ДИМИТЪР ЛИ?!!!!"  След кратък разпит в крайна сметка го прие добре. Малко след това с Митко заживяхме заедно. Длъжница съм на Теди, докара ми мъжа на крака у нас. 

Цитат на: milenkata в 28.01.2014 16:48

Майка ми ни запозна!

Класика 

Ей дойде ред и аз да се разпиша в тази темичка...С мойто муци се познаваме от много отдавна...Само по физиономия и на "здравей" и "здрасти". Той беше в компанията на една приятелка моя от детинство и покрай събиранията с нея го знам кой е (Дори познавам и бившата му приятелка).
Преди около две години и половина почнах по-редовно да излизам с тази компания и той почна жена ми това, жена ми онова...Аз теб съм те харесал за жена и такива базици. Естествено аз никво внимание не му обръщах и даже си виках тоя нормален ли е  кви ми ги говори. А и по това време се занимавах с една особа, която в момента дори не заслужава да я споменавам. Та базиците и зарибявките почнаха някъде февруари 2012.
Една приятелка му дала телефона ми и една вечер получавам смс "Лека нощ, жена ми"...Викам си е не сега и смс-и ми пише, но ще му отговоря...Та писахме си около месец два, но нищо...После той спря да ме търси, аз не съм и страдала мнг де . Видях го и с друга и викам ясна е работата няма да стане. Но към май месец отново подновихме писането (не знам как стана някакси от само себе си). Приятелките ми ме навиваха да пробвам с него ей така да видя кво ще стане. Аз се дърпах като магаре на мост, че не искам някой, с който съм в една компания (горчив опит от стара връзка). А и си мислих, че като скъсаме няма да може да излизам с приятелите си    .
Юни месец правих събиране в нас, разбира се и той беше поканен и така аз му викам остани ако искаш да си правим дъра-бъра и той остана. Така остана, че направо се нанесе в сърцето ми. Сега виждам за колко неща съм грешела и чак ме е яд. От купонджия се превърна в най-сладкото домушарче. Сега вече живеем заедно, имаме куче и стягаме сватба.

С моята половинка се запознахме на морето /Китен/ работехме в една и съща база и всичко между нас се разви много бързо, но с ясна уговорка, че е само за лятото. След това аз заминах за София да уча, а той се прибра в родния си град. Но явно съдбата беше на наша страна и няма и месец след като се разделихме и той дойде в София да работи. И така с кратки раздели в началото и щастливо съвителство вече 3 години и половина след 6 месеца ще сме семейство.

С мойто момче се познаваме вече от около 10 години ! Запознах се  с него лятото между седми и осми клас , излизахме в една компания.Аз още тогава си го харесах , но от негова страна нямаше изтерес! Аз се примирих с това , че може да бъдем само приятели и така и беше в продължение на около година - две бяхме много близки - излизахме по кафето , напред-назад и т.н. След това с течение на времето компанията ни се разцепи и всеки тръгна нанякъде!
Аз имах 2 сериозни връзки , както става ясно нещата не бяха ОК и при двете !  След , като приключих с последната си бях казала , че ще  живея за мига , няма да търся човека за мен , че съм млада  още и всички подобни неща ! 2011 г. малко преди 14 - ти февруари любимия ме добави във facebook и от там като се започнаха едни чатове по цели нощи , всеки разправяше какво му се  случило през годините  , спомняхме си за времето , в което излизахме в обща компания . Той ми предложи да излезем да пием по кафенце и като се видяхме той направо пристъпи към мен и направо ме целуна !  Аз разбира се бях в такъв шок , че не знаех къде се намирам!    Два-три дни след това , вече официално бяхме заедно и така до днес вече 3 години . Сега се подготвяме за сватба и нямаме търпение да имаме свое семейство ! 
PS : Извинявам се за дългия пост ! 

Много хубави и весели истории разказвате.  Ето я и нашата...

Бях в първи курс студентка в София и нямах много познати в града по това време. Излизахме основно колеги от уни-то, понеже графикът ни беше суупер натоварен - от 7:30 първа лекция до 18:30 начало на последно упражнение. Изобщо, адски гърч.  Обикновено разпускахме на домашни купони в общежитията...
Така празнувахме и съдбовния рожден ден на една от колежките, на който се запознахме с него. Тя беше събрала сума ти народ- колеги, приятели, братовчеди и т.н. Ние, естествено, бяхме организирали един много базикчийски подарък (подарихме й вибратор  ) и на мен се падна честта да й го връча. В този момент в стаята влетяха една тумба весели момчета, сред които и милото. И какво да видят..весели девойки с играчки за възрастни.
Оказа се, че тази групичка са приятели на братовчед й (милото), който е студент в София, но в друг университет. А ние с него цяла вечер не си казахме и една дума, всеки си говреше с някой друг. В един момент, останахме около 5-6 човека и се заприказвахме всички. Милото се изгори на някаква свещ, аз тръгнах да го превързвам (нали сме от МУ) и след това не спряхме да говорим и да се държим за ръце до сутринта. Накрая трябваше да тръгваме за упражнения и си разменихме телефоните. 
Цял ден не спряхме да си пишем SMS-и, дори се разбрахме да се видим. И от тогава не сме се разделяли за повече от 2-3 дни. Вече живеем заедно от около 2,5 години, а се събрахме преди 4..