Познавахме се доста години преди да се съберем, работехме заедно и преди година и половина той започна да се обажда по-често, пишехме си  и така се случиха нещата и вече чакаме прекрасния ден на сватбата ни. Преди и през ум не ми е минавало, че ще имам връзка с него, още по-малко съвместен живот, но съдбата си знае работата и събира правилните хора, когато му е времето

Съдба!
Бях ученичка, лятната ваканция 11 срещу 12 клас. По онова време бях решила, че ще следвам съдбата на Али Макбийл, ще се отдам на учене и кариера (последствие от любовно разочарование)... Да, ама не! В една прекрасна лятна вечер, 15 юли 2010 г. излязох с приятели в дискотеката. Още от входа забелязах, че един младеж танцува изключително добре... По-късно същото момче се отби в нашата компания, оказа се, че имаме общи познати... Нещата станаха от само себе си... Две години излизахме, след това заживяхме заедно, вече сме и официални годеници. Никога не съм вярвала, че мога да обичам и ще бъда обичана толкова силно, толкова истински и безгранично!!! Пожелавам всеки да почувства човека до себе си със същата сила на любовта, като нашата...     

Нашето запознаство беше нагласено 
Бях на рожден ден и една моя съученичка беше дошла с гаджето си. Той много ме харесал и казал, че съм точно като за неговият най-добър приятел. Така, че още на другият ден дойдоха съвсем неучаквано до вкъщи да ме вземат и да излезем. Всичко беше нагласено и наистина много си паснахме 
Сега момчето, което ни запозна ще ни бъде кум на сватбата 

Във форум за математика. А аз мразя математиката.
Подробност е, че задочно се познавахме.

Ние се запознахме на плажа в Созопол едно прекрасно лято 2008 С приятелката ми си пийвахме ментичка на един спасителен пост  и две момчета ни заговориха, е единият от тях беше той...
Той работеше в магазин до 23 часа, аз бях на почивка и 10 дена се виждахме само по нощите, след това заминах...Тогава живеех в Москва, а един месец по-късно се преместих да живея при него в София, майка ми е българка, но цял живот съм живяла в Москва, много ме беше страх така рязко да сменям живота си, но... След една година се оженихме, а след още една ни се роди прекрасна дъщеричка 

Това е нашата история Любов от пръв поглед наистина съществува 

Браво на авторката, много ми беше интересно да чета историите ви за запознанства, толкова са различни и емоционални 

А нашата история започна в ......детската градина  Познавахме се тогава, срещнахме се отново след 25 години и след 2 месеца ще минем и ние под венчилото.
Забавното е, че и преди толкова много години съм казала, че като стана голяма за Него ще се омъжа. 

сякаш най-забавно е това, че първата ни обща снимка е от детската градина... на хорцето


и сега като подготвям сватбата много се чудя дали да не се снимаме пак с носии, но доста по-големи.

Ние се запознахме чрез СМС наш общо приятел дал моя тел. номер, за да се шегуват с мен аз разбира се още от първия СМС разбрах кой е замесен (общия ни приятел), защото той беше направил подобен номер на моята най - добра приятелка и отговорих на СМС. След може би месец писане и телефонни разговори се видяхме той твърди, че още от пъръв поглед ме е харесал , но аз гледах на него като на приятел само , след може би година имахме една кратка връзка за около месец, но се разделихме и след може би половин година аз го потърсих да се видим и от тогава до сега вече 5 години сме заедно от година и половина живеем щасливо  заедно и започваме да планираме нашата сватба догодина.

Той беше колега на сестра ми и на баща ми,аз бях малкото момиче на тате. Те ме запознаха с него и когато станах на 17 реших, че ми се работи в сферата на туризма и след акто той ми беше предложил един ден да му стана екзкурзоводка, а аз бях отказала, отидох при него да го попитам дали офертата още важи, а той доволен ми отговори положително. Започнахме работа заедно, след три месеца започнахме връзка и сега сме заедно 2г и 7м. Той много се притесняваше за връзката ни, защото разликата ни е 17години, но след акто разбра, че нито родителите ми, нито аз се притеснявам за това се осмели да ми предложи брак. И догодина ще се женим

Ами ние... ние се запознахме на Летище София  По това време аз си имах приятел, скойто отношенията ни не бяха много цветущи, а най-добрия приятел на тогавашния ми е братовчед на сегашния (дано ме разбрахте  ). Тааа... отивайки да го посрещаме на летището като го видях направооо  още тогава си казах "Това момче ще бъде мое"  ххахахаха и с течение на обстоятелствата(дъга тема-) ето ни с подготовка за големия ден 

Ау много сладки истории!

да се разпиша и аз - с моето момче работехме заедно, сприятелихме се, и след като не успях да го уредя с никоя от приятелките ми, така се случи че станахме приятели с екстри.... и ето сга сватба! Та внимавайте, защото аз съм живото доказателство, че само приятели няма !

И ние бяхме колеги.Гонехме се един друг доста време /аз имах  връзка ,която не беше в най розовото си положение/.. Как станаха нещата вече и аз не помня ,но важен е крайния резултат съдба


А относно мъж жена приятели - възможно е повярвайте ми ,но за жалост рядко се случва

Ние пък с мойто Косе-Босе се запознахме към 00 часа на 09.03.2007 г. в един бар. Причината е сестра ми, която постоянно ходеше в неговото компания да муфти цигари. И на тръгване ей така на майтап си разменихме телефоните. След около 2 часа на телефона ми се звъни с думите "къде сте? идваме след 10 минути". Така и не разбрах кой точно се обажда, понеже си бях дала телефона и на още една мацка, която го искаше от името на таен обожател. И след 10 минути идва той с приятелите му - аз много щастлива, понеже той притежава най-яката усмивка на света. И общо взето след около 4 часа се взехме с думите "ми да се вземем? Що да не се вземем?" След няколко месеца живеехме неофициално заедно - той в нас аз в тях. След година и половина живеехме заедно официално сами и година и половина след това получих така очаквания пръстен, подарен с правилния въпрос!! :о)

Ние се запознахме преди 2 години Беше горещо лято помня датата 20 юли 2009  в Приморско  и няколко дни и нощи след това само си писахме смс-и.. После излизахме допаднахме си харесахме се много и се влюбихме неусетно  Миналата година милото ме покани да живея при него в Пловдив и преди два месеца станахме законно семейство