Ние се запознахме преди пет години в Ирландия.Къщата,в която живяхме тогава се намираше точно до един пъб и добре,че моят любим обича много биричката,та го забелязах още първия ден.Две седмици по-късно валеше естествено дъжд  и той и един негов приятел си говореха пред нашата врата с две от момичетата,с които живях тогава.На нас останалите ни беше много скучно и ги поканихме вкъщи.Дойде само той.През цялото време го наблюдавах и се чудех,какво е това чувство,което ме кара да изпитвам.Бузите ми пламтяха,ако ме заговори,стомаха ме свиваше.Дори отидох да си сменя дрехите за вкъщи  Следващите седмици прекарах обикаляйки по улиците с надеждата да го видя пак.Не го видях!Видяхме се чак две седмици по-късно в един бар и цяла вечер си говорехме.И така още няколко пъти.След което той замина за Латвия(той е от там),а аз направо се побърквах от любов,не знаех кога ще се върне,ще се върне ли изобщо...Крънках съквартирантите ми да отидем пак на бар,за да разбера дали се е върнал,а те все не искаха и накрая след много обещания от моя страна и цяла седмица миене на чинии,отидохме.И той отпед  От тази вечер сме заедно.Другите българи се върнаха в България,а аз останах.Тогава много се притеснявах,защото бях на 21,живях в чужда държава,с мъж(тогава момче на 23),който познавах от два месеца.Но вътрешно усещах,че Той е човека и сега съм много щастлива от избора си.Две години по-късно,когато му казах,че възнамерявам да си дойда в България,той си събра багажа и ме последва.Това означаваше много за мен,защото аз си дойдох в родното място,но той дойде на място,на което трябваше да живее с родителите ми,да научи езика,да зареже работата и приятелите си там.И така...колко е хубаво да си спомниш първите стъпки....

О наистина колко са различни и мили всички истории. И аз си спомних за нашата първа среща. Бях студентка първи курс и живеех при едни роднини. В тях беше голям панаир. Те имат две деца, първата братовчедка и аз, всички на почти една възраст и все студенти  Беше много забавно. Една вечер младите ще излизат с техни приятели, а пък аз понеже много се притеснявам от непознати хора реших да си стоя вкъщи. Но тогава таткото сто пъти "Хайде бе Цвети излез с тях, те са много готини! Моля те заради мен, няма да съжаляваш" и неща от тоя сорт, но голямо молене беше и накрая реших да изляза само за едно пиене и се прибирам. Да ама там беше моето момче Цяла вечер го гледах и си мислех колко е красив, как такъв като него никога няма да ми обърне внимание и т.н. Пък и по онова време бях в една много сбъркана връзка и не знаех какво искам да правя оттук нататък. Само, че той още първата вечер като ме видял и решил, че аз ще съм жената  и в началото се криехме, аз не исках нищо сериозно, но след около година молене (през това време вече бях приключила с другата връзка) успя да ме убеди да зарежа работа, семейство и приятели да събера багажа и да се преместя в Пловдив. Сега почти 5 години по късно знам, че това е най-трудно взетото ми решение, но и решението за което никога няма да съжалявам   И най-сетне след 6 месеца ще бъда булка 

При нас малко банално беше началото, за разлика от развръзката  . Запознахме се чрез фейсбук, мой колега от университета и наш общ приятел качил снимки от абсолвентската ни вечер. Това, което направило впечатление на бъдещия ми съпруг била снимка на стъпалата пред университета, забелязал, че аз съм с едно стъпало по-надолу от колегите си, а главата ми на едно ниво с техните, та се вгледал по-внимателно и решил да ме заговори на 11.11.2011 вечерта. След като на всеослушание обяснявах как нищо специално няма да се случи в този ден.

Много интересни и различни истории. Много хубаво, че толкова хора са успели да срещнат половинките си, това е доказателство, че не са нужни усилия, просто се случва.
Въпреки, че съм изумена на колко двойки е помогнал интернет! 

Нашата история е по-стандартна. Как точно се запознахме не си спомням, трябва да е било в някоя от паузите между лекциите в университета още първите дни на първи курс. Нашата специалност бяхме около 30 човека, от които само 3 момичета. И така, много бързо се сдушихме група колеги и започнахме да излизаме по дискотеки и кафета. Повечето си бяхме от Варна и започнахме да си смесваме компаниите и приятелите, знаете как е първи курс - купони, забавления, нови хора, луда работа. Е, да при толкова момчета нямаше как все да не си харесам някого, или няколко  По това време въобще не ми беше до връзки или каквито и да е сериозни отношение, всичко беше просто веселба.
Нямаше как да не забележа и симпатичния колега от моята група , но реших да не се занимавам с него защото сме от една група, а и беше от онези "свалячи", които сменят гаджетата като носни кърпички.
До тук добре, но когато си цял ден с някого и после почти през вечер пак с него, като добавим и фактора алкохол, беше малко трудно да не му обръщам никакво внимание. По едно време забелязах, че доста често искаше да излизаме от дискотеката да си говорим, искаше да танцува с мен и ми обръщаше доста внимание като цяло. В единия от 'проникновените' ни разговори, разбира се подпийнали, той ми каза, че вижда че имам интерес към него, но не искал да се обвързва, още повече с колежка. Хех, съгласих се с него и му казах, че и аз мисля така и се изнизах. Мисля, че тогава малко го шашанах, но все пак тогава той не беше единствения покрай мен, да не се мисли за единствения мъж  .
Продължихме да излизаме в компания по заведения и той постоянно ме дразнеше, натяквайки ми че си падам по него, а аз се правех на важна и естествено отричах, лапешка работа Обаче по едно време забелязах, че той излиза с мен не само по дискотеки ами и по кафетата, започва повече да идва с мен и моите приятелки, а не с неговите, говореше повече само с мен, пренебрегвайки поредното гадже с което идваше на купоните... постепенно толкова се сближихме, че колегите си мислеха, че ходим, което не беше въобще така, нали се бяхме 'разбрали'?!?
И така дойде студентския празник - 8ми декември. Естествено колегите празнувахме заедно, първо в апартамента на моя човек и после щяхме да отидем някъде на дискотека. По време на почерпката аз много си говорех с един друг колега, но той ми беше само дружка. Обаче после се оказа, че цяла вечер моя мъж е надувал главата на най-добрата ми приятелка, че много ме харесва и я карал да каже дали и при мен е така ( не, че не беше очеВАДНО!). И така тръгваме за дискотеката, при което той ме дръпна и каза "ти си с мен в последното такси.", съгласих се помислих че пак нещо ще се базика, всичко с нас беше на майтап. Е, влязохме в таксито и тръгнахме. И двамата не помним какво ме е забаламосал, помня, че не макара да гледам нещо през прозореца от неговата страна, осъзнах се по някое време по средата на целувката   Естествено този 8ми декември си изкарахме адски забавно и лудо!
Още на същата вечер приятелите му са го питали дали разбира какво прави, защото все пак аз съм 'Колежката", ххахах. От тогава, уж на майтап, без сериозни намерения вече 7,5 години сме заедно и ще се женим.

Ние се запознахме на място, където никога не бих предположила, че ще се случи – в дискотеката!
Аз хич не обичам да посещавам такива места и сигурно ми се случва веднъж в годината да се навия да отида.
Беше един от последните дни (м. януари 2012) на последния семестър от магистратурата (задочно) и с колегите се уговаряхме да се съберем вечерта на кръчма и после на дискотека. Мен не ми се ходеше особено, но хората от близкото ми обкръжение започнаха да ме навиват. Даже запазихме маса в едно заведение и две сепарета в дискотеката. По-късно, когато казахме на останалите колеги, те започнаха един по един да отпадат. Много несериозно, уж всички навити, после както се оказа – почти никой. В крайна сметка с една колежка решихме, че няма да се отказваме.

Тук да вметна, че година и половина преди въпросната вечер бях прекратила една 5,5 годишна връзка. Просто бях осъзнала, че това не е човека, с който си представям да остарея. След това имах една друга кратка връзка, но там не влагах кой знае колко. Беше Декември и настъпващите коледно-новогодишни празници малко ме бяха сдухали, че съм сама. Даже се бъзикахме с колежките, че мен никой няма да ме вземе вече и т.н. Едната колежка каза – "Не говори така, защото не се знае, другата година по това време как ще ти се е наредил живота!". Нова Година празнувах с една компания, където можеше да ми се отвори парашута с едно момче, но учудващо реших, че всъщност с мъже на този етап не ми се занимава. Хем отчаяна, хем не ми се занимава 

И така, две седмици след Нова Година е въпросното излизане с колегите. Отидохме в кръчмата, бяхме 5-6 човека. Ние с колежката добре се почерпихме  По-късно се преместихме в дискотеката да продължим купона. По едно време се появява една друга колежка с брат си и неговата компания. Били на кръчма и им се доходило на дискотека и тя се сетила за нас и така. Новата група седна на съседното сепаре. Полека лека някои хора си отидоха и от две сепарета станахме 1. И така едно от момчетата започна да проявява интерес към мен, танци-манци цяла нощ. Накрая компанията си тръгна, отидохме да закусваме в една пицария. Той продължаваше да е заинтересован, пък и на мен ми харесваше много, даже и до нас ме изпрати, взе ми телефона. На другия ден взе, че се обади да ме кани на среща. Разбрахме се за понеделник. Нали уж не ми се занимаваше с мъже, обаче реших, че нищо не губя ако пробвам и така. Срещнахме се и го харесах още повече. След това започнахме да излизаме вечер след работа на кафе. Бях решила да се пусна по течението и каквото стане, да не влагам никакви надежди или каквото и да било. Обаче се влюбих до уши! Полека лека се оказа, че припокрива доста от нещата, които исках да има мъжа до мен. Оттам нататък всичко се разви много бързо.
Сега като си говорим на тази тема и се смеем. Той казва: "Ти един път да се излъжеш да отидеш на дискотека и аз да те намеря там!". А интересното е, че въпросната вечер той също не е имал кой знае колко желание да излиза и даже щял да си ходи след кръчмата, и неговия приятел едвам го бил навил да отиде с тях. Явно ни е било писано там да се намерим

Момичета, много хубави истории Прочетох ги със затаен дъх.. хиих
Нашето запознанство не е нещо особено.
Бях се запознала с едно момче в нета, докато бях в Германия и много си говорехме с него, завързахме приятелски отношения, но когато той предложеше да излезем аз все отказвах. Аз по това време имах много тежка връзка и въпросното момче беше моят отдушник един вид. Изслушваше ме и ме съветваше. Докато на 1 март преди 4 години бившият ми не ми върза жестока тенекия цял ден да го чакам, а времето беше прекрасно. Един от първите топли дни за годината. Та, толкова бях ядосана, че се съгласих да изляза с момчето от нета на дартс и да се разведря. Там имаше двама негови приятели. Цяла вечер играхме, смяхме се и си спомням, че едно от момчетата имаше много хубава усмивка. Това ми направи впечатление. След това си разменихме скайпове и телефони и говорехме с часове. Започнахме да излизаме по кафета и пак говорехме с часове. Естествено предишната ми връзка вече беше в миналото и така след много неща, минали ни през главата след един месец се женим

на моя приятелка гаджето й беше колега на бъдещият ми мъж, и те ни запознаха,нещата се случиха много бързо, и вече 4 години и половина сме заедно, а след 3 месеца ще сме семейство,беше твърде традиционно,на едно кафене,пихме кафе, вечерта си чатехме в нета,започнахме писане на смс-и и малко по-малко нещата се случиха

Момичета, много мило ми става като ви чета 
Да ви разкажа и аз нашата история Запознахме се на абсолветската вечер. Курсът ни беше много голям 130 човека и не се познавахме всички. Решихме по-близките да си направил бал. (трудно се организират 130ч.) Та дойде датата 23.06.2012г. бях на работа и отидох в ресторанта малко по късно. Влизам виждам си приятелите и започва купона. В дъното на масата, гледам аз някакъв, ама не го познавам този... Питам ги аз какъв е тоя и какво прави тука.. те викат ами той ни е колега бре (аз бях от най-редовните посетители на лекции). След няколко бутилки вино  отидохме на дискотека (аз не обичам и не ходя, но сега празник - отидох). Вече подпийнали, излизахме пушихме, говорихме си... Оказа се, че имаме нещо общо - Гърция. За да си плащам семестрите, всяко лято ходех да работя там, той пък живеел там като малък и така. Подари ми цвете  ама аз нищо... Тръгнах си, те останаха. На другия ден качвахме снимки във facebook и той ми прати покана за прителство. Искаше да се видим пак, обаче държавният ми изпит беше на 26.06 и аз бях много притеснена и се разбрахме след него. Е писахме си, писахме си, дойде изпита отидох взех го и първия човек на когото се похвалих беше той. Излязохме вечерта говорихме си и си тръгнахме. Много дълго стана, но тук вече идва интересното  На другия ден съм на работа и идва някакво момче и ми ме пита " Вие ли сте Аксения" - Викам аз съм и той ами това цвете е за вас  слънчоглед , вечерта излязохме, беше направил романтична вечеря насвещи в един ресторант  беше много хубаво. Закара ме той до вкъщи и понече да ме целуне, и аз да се обърна - тъпачката, взех че се закаших за колана  и не успя. Е след няколко дни успя 
2 седмици по-късно бях на сватба и хванах букета 1 седмица след сватбата живеехме неофициално заедно. на 25.02.2013 ми предложи брак и на 31.08.2013 ще се женим 
Както каза една колежка от унито - " Не знаех, че една абсолветска вечер, може да е толкова съдбоносна "

здравейте, новичка съм тук, но реших да разкажа все пак историята ни, защото на мен лично ми е много романтичнааа  
Първо да кажа, че той още не ми е предложил официално, но въпроса е обстойно обсъден от нас и за момента мислим първо да пристъпим към съвместно съжителство  

Така, значи, 2010 година ходех с едно момче, честно да си кажа, голям чешит. Заведе ме един ден на авиошоу на база Крумово, Пловдив. 2011-та година се случва това нещо. Беше адска жега, цял ден обикаляхме - не мога да отрека, уникално преживяване беше и никога няма да го забравя! Та обикаляме си ние аз снимам като луда всичко! В един момент виждам едно момче, военен, много красив, уникален, най-страхотния на света (в моите очи поне е такъв) ! Успях да го щракна 2 пъти без никой да разбере. И така времето си минаваше, разделих се с момчето с което имах връзка тогава, започнах нова връзка, много бурна емоционална, бях щастлива истински, но и там, поради много грешки от страна и на двама ни не се получи...а и бъдеще нямаше. През цялото време си гледах снимката на моето момче, бях разучила вече, че е в Специалните сили, включих се в групата им във фейсбук с надеждата, че ще го видя сред участниците в нея, но нищо. А не смеех да попитам директно. Една нощ се ядосах и най-накрая сложих линк към снимката му в групата да попитам дали някой го познава и може ли да ме свърже по някакъв начин с него. Съответно мъжете започнаха да ме бъзикат лекичко и тъничко   жените започнаха да се заяждат, каква съм била аз да искам информация за техен колега, нямало нищо да ми кажат и така нататък. Обясних аз, че не го търся за нищо лошо и, че не искам директна информация и че съм съгласна, ако иска някой да му прати линк, пък той, ако прецени да пише, да ама не, дамите пак ме заядоха злобно. Отказах се, видях, че няма смисъл. Но ден по-късно забелязвам съобщение в спам кутията ми във фейсбук (там където ми попадат съобщенията, които не са от приятели) отварям да видя и чета "Познавам го човека лично" (оказа се, че негов колега му е пратил линк, а моичкия дори не е бил член на групата) без дори да отварям профила, попитах дали става въпрос за момчето, което търся. Малко по-късно той ми отговори и какво да видя...ами то това бил ТОЙ! Мъжа, който търсих в продължение на 2 години! Започнахме да си пишем, много скоро вече бяхме двойка (до колкото може това да се нарече така, имайки предвид, че само си бяхме писали). Той тогава беше на мисия в Афганистан. За мен беше наистина ужасно това, тъй като нямах никакво търпение да се видим вече, две години мислих за него и го търсих, а той се оказа на война. Като си говорехме по скайп се чуваха и .. страховити звуци от случващото се около него... Малко или много ме беше страх, може би е нормално де. Когато се завърна в България, първо дойде при мен, беше просто прекрасно! И не след дълго разбрах, че това е човека с който искам да прекарам живота си! За мен той е мъж с главно "М" !!! Грижи се за мен, подкрепя ме, защитава ме, пази ме и така нататък... всичко, което може да се иска от един мъж!  Сега с ръка на сърцето мога да кажа, че го обичам и че много ми липсва (живеем в различни градове) !
Много дълго стана оххх.... сигурно никой няма да го прочете  

А прочетох го :-)) Страхотна история - като от филм - чак ти завидях :-)) Пожелавам ви все така да се обичате - и скоро официално да си в нашите редици с не по-малко романтично предложение

Ех, направо ме накара да въздишам тихичко пред монитора, уникална история, ама и ти си била упорита!  Сега направо ми се иска да видя тая снимка, дето си гледала толкова време!

Nataliee, уникална история, наистина..
А при нас...Какво да Ви кажа. Бях студентка в София. Завърнах се лятото в Бургас (откъдето съм). В онзи ден, преди седем години, релаксирах на плажа, тъй като вечерта бях сериозно злоупотребила с алкохола.  Не ми беше до никой, както се казва - спях си на плажа. Фокусирах аз едно момче, ама кой му се занимава с момчета, като му е толкова зле Такааа, денят свърши...Отивам аз на другия ден отново на плаж - и хоп, пак същото момче...Викам си "тук съдбата нещо иска да ми каже". И както става обикновено, неговата компания влязоха в морето да играят волейбол, а аз лекичко пристъпвах стъпка по стъпка в морето. Тривиално е, но една топка се заби във водата до мен и ме изпръска цялата. Полудях! Отидох си на хавлията, а той дойде да се запознаем, покани ме на среща и ...така започна всичко. Ако за мен беше "лятната авантюра", за него не беше така. Чакаше ме търпеливо докато завърша, докато специализирам и се върна в Бургас. Заживяхме заедно... На миналият ми рожден ден, когато отново учих  за един мой пореден изпит, рано сутринта, той ми предложи брак, произнасяйки  най-хубавите думи, които бях чувала. )
И ето, година след това нашата сватба чука на вратата и аз съм много щастлива, че в онзи ден, преди седем години, аз реших да "спя на плажа" и да се върна на същото място на другия ден, за да се запозная с Любовна та моя живот!

Нашата история е банална - запознахме се в сайт за запознанства    
Писахме се, срещнахме се на по кафе няколко пъти, кино и т.н. А после дойде в нас да посрещаме една Нова година заедно /2010г/ и .... си остана в нас  
Чак след време ми каза, че толкова много ме бил харесал още докато сме си писали във въпросния сайт, че бил решил - ако това момиче ми обърне внимание и ме хареса, ще се оженя за него  

Хехе.. и ние в сайт за запознанства с ясната идея и двамата,че се виждаме за забивка за една нощ и до там, пък то каква я забъркахме.... а версията за пред нашите - на зимната пързалка  че не върви "беше ми скучно вкъщи и исках да издумкам нещо различно "

Да се запиша и аз. Преди около шест години работех в една бензиностанция,тъкмо завършила и все още с гаджето от училище. Бъдещият ми съпруг идваше всяка вечер със свои приятели да пият чай, и бяха едни от най-досадните клиенти,винаги сядаха на бара да си говорим, аз аз си имах работа и не ми се говореше с тях.
И така докато не дойде вечерта в която ученическата ми любов ме заряза на работното ми място. А нашите хора пак на чайче и раздумка, аз седнала зад бара и роня крокодилски сълзи пред тях.
Мой колега реши че тая работа няма да я бъде и започна да ми търси мъж, той питаше абсолютно всеки който прекрачи прага на бензиностанцията дали ме иска за гадже . И аз си викам "Леле толкова ли съм изпаднала гадже да ми търсят". Имаше доста хора дето се навиваха за мое учудване, но аз реших че нещата не стават така-да ама не. Колегата попитал и моя човек и той се навил. А аз въобще не го харесвах,но от разговорите с него и компания знаех че е добър човек.
Приех да излезнем на среща + колегата сватовник разбирасе, и още на първата ни среща пренощувах у тях, после той у нас и станахме неразделни, дори седеше по цяла нощ при мен когато бях на работа. Не след дълго заживяхме заедно и преди един месец аз му предложих да се оженим и той взе че прие