⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Кой как се запозна с бъдещия си съпруг II-ра част

Здравейте момичета. Всичко свързано с мен и настоящия ми годеник се случва като на филм, като в приказка. Аз каквато съм романтичка не бих си и мечтала за нещо подобно, но да не се увличам. И така нашето запознанство беше много красиво странно. Аз принципно съм от Кнежа и дойдох да уча във Варна. За 1вия ми 8-ми декември се организирахме с групата ми да отидем в един хотел в Балчик. По стечение на обстоятелствата разбрах, че всъщност годеникът ми е избрал офертата, за свой приятел, който се оказа гадже на моята колежка организаторка  :danceg: Още от началото на вечерта , със сядането ми на масата аз вдигнах глава и го видях да седи точно срещу мен на съседната маса. Цяла вечер не се престраших да го заговоря , но съдбата си знае работа. Той ме покани на танц и до там. Вечерта свърши той си замина, аз също и нищо... дори името му не разбрах, нито си разменихме телефоните. Точно след един месец по снимки той ме намери във фейсбоок, покани ме н а среща и вече 4 години сме заедно  @}->-- @}->-- @}->-- П.С. това е най-краткия ми разказ  *YAHOO*
Започнахме да работим в една и съща фирма, но докато станат нещата преминахме през какви ли не забавни истории, но е дълго за разказване. Oсновното беше,че не можеше да имаш близки отношения с колегите си,затова трябваше да се крием :D
Работехме в една и съща фирма. Мъжът ми ме харесал още от самото начало като съм отишла там, но по това време и двамата имахме други връзки. Година преди да се съберем, започна да ме закача, но аз все още имах друг приятел. Търпелива ме изчака да приключи връзката ми и в началото на януари 2008 година, в един снежен ден, се събрахме и така и до днес.
С моето момче се запознахме на рожденния ден на най-добрия ми приятел  и негов съсед преди почти 8 години !! :) Интересното беше че те двамата отдавна са си били говорили за мен и ММ е молил нашия приятел да ни запознае ,да пием кафе и тн .. !
Когато го видях веднага го харесах  @}->-- ,обаче той тогава си имаше приятелка ( от няколко седмици) и аз въобще не му обърнах внимание , щом има гадже не е за мен  P-( !Цяла вечер се смяхме и говорихме ,но нищо специално просто момче и момиче си говорят и след това нищо
Няколко дни по -късно щяхме да празнуваме Нова Година и най-добрият ми приятел ме беше поканил да отида да празнувам  с него и някакви негови приятели от квартала тази година (и моето момче щеше да е там). През деня на 31 декември решихме да излезем да пием кафе и хем да се запозная с тогавашната приятелка на ММ ,защото щяло да и е тъпо никой да не познава - нормално де :) И тогава стана нещо странно - седнахме да пием кафе и той не спираше да си говори с мен ,постоянно нещо ми разказваше , нещо ме питаше - личеше си че има интерес . :[ Стана ми малко неудобно ,защото момичето седеше,беше го прегърнала и само го дърпаше нещо и му обясняваше и го питаше  ,а той на бързо и отговаряше и пак продължаваше да си говори с мен !Нашия приятел просто падна от смях - много се шегуваше след въпросното кафе !
Вечерта на Нова Година всичко се повтори :girlhide: ММ идваше при мен и си търсеше повод да ме заговори , но в никой случай нямаше някакви свалки или нещо от този род просто явно имахме много общи теми на разговор !
След Нова година ,не бях чувала нищо за него ,пък и доста ме беше срам да питам най-добрия ми приятел от страх да не почне пак да се шегува нещо  *crazy* ! И един ден той сам ми каза че ММ се е разделил с приятелката си ,защото въобще не се разбирали пък и той продължавал да пита за мен  и много искал да излезем заедно да пием по кафе някъде . Последваха две много сладки срещи ,естествено за подкрепа бяхме извикали двама приятели ,за да не сме сами явно хаха ( все пак сме били по на 16-17) . И в междусрочната ваканция на 31 януари си направихме филмова вечер в най-добрия ни приятел - той с приятелката си и аз с ММ , цяла вечер си говорехме обаче моето момче така и не се пристрашаваше да ме целуне  :[ Спомянм си че имах вечерен час ,който скоро наближаваше и знаех че трябва да тръгвам ,но как да го оставя вече бях влюбена до ушите..Уж гледах филма с интерес ,а всъщност си мислех за това как искам да ме целуне,а той супер притеснен ,сега ,когато вече го познавам толкова добре осъзнавам колко е бил притеснен и до днес си спомням физиономията на лицето му ! И така 5 минути преди да си тръгне си казах сега или никога и го целунах  , той отвърна и силно ме прегърна и така още тогава разбрах ,че това е ТОЙ ,обичам го още  от първата целувка ,даже от преди това ! @}->-- @}->-- @}->-- Много мило ми стана сега като си припомних онези първи любовни трепети ...
Ние с моя бъдещ съпруг се запознахме онлайн.
Преди 5 години се преместих да живея в Англия, сама, без познати, без приятели. Беше ми доста самотно. След година и нещо така ми стана ужасно депресирано да съм сама и реших да пробвам сайт за запознанства.
Бях много скептично настроена и много подбирах с кого си пиша и с кого не.

Излязох на една среща с едно момче, беше приятен и си изкарахме весело, но си личеше, че нищо няма да се получи.
След това излязох на среща с друг - моят годеник. След половин час лутане из една огромна гара да се намерим, най-накрая се срещнахме и седнахме на по питие. 4-5 часа нон-стоп лаф и шеги и не се изчерпаха темите, на които да си говорим, и нещата, които имахме общи :) И той беше впечатлен, че мога да му поддържам темпото на пиене, че и повече  :[
В края на вечерта се целунахме, а аз на следващия ден пътувах за България. Той 3 дни нито писа, нито звъня, а аз не спирах да мисля за него. Накрая му писах съобщение, а неговото извинение беше, че не знаел дали ще имам телефон в България, хаха. Казах му, че не живея в пещера :D
Когато се върнах в Англия се видяхме още на същия ден, и всеки ден след това... и от тогава сме неразделни  *INLOVE*
Момичета прекрасни истории всички като вълшебни приказки  :gu6:
Толкова се развълнувах и реших да споделя и моята.  :sunshine:
Преди 11 години се преместихме да живеем в чужбина със семейството ми и аз бях в огромна депресия 12 клас беше шок и ужас с нов език нова среда  :'( Година по късно реших че немога повече да се влача като парцал и реших да потърся един познат в скайп кйто винаги ме изслушваше и ми даваше кураж да се съвзема.  :[ Тъкмо бях разучила как се борави и взех да търся, когато ми излезна неговото име даже и не се замислих добавих го като приятел и взех да му пиша да се оплаквам, той доста странно се държеше направи ми впечатление но бях толкова отчаяна че ми отне няколко дни да разбера че това изобщо не е този за когото си мислех.  *crazy* :funny: Продължихме да говорим с това момче с месеци, разменихме си телефоните и водихме продължителни разговори в които аз се самосъжелявах за късмета който ме е довел до тук а той ме успокояваше. В последствие разбрах че това даже не е истинското му име и че през цялото време ми е писал от скайпа на приятелят си който е бил леко казано в шок след моите романи  :)) :))

След половин година писане решихме да се запознаем, така на момента го реших тъй като той ми беше казал че живее в близкият град до нас, и с една колежка след работа се взехме и отидохме. Той и неговият приятел ни чакаха на уговореното място и цяла вечер си говорихме и пихме, слушахме музика от моите сидита. :girlhide: при което моята приятелка и неговият приятел решиха че изчезват и останахме само аз и той. След буйни приказки заспахме, той искаше да спим заедно на леглото но аз категорично отказах и след спора кой къде ще спи аз осъмнах на леглото а той на дивана.  *ROFL*

На следващия ден той реши да ме заключи в спалнята за да ми каже нещо важно, и ми изцепи че много ме харесва  ohmy аз му отвърнах че това няма как да стане за един ден така че да си запази желанията за някоя която ще му върже  P-( , неговият приятел след това се опита да ме убеди че е възможно но аз си знаех моето  *crazy* на следващата сутрин до ранни зори бяхме изчезнали. Той ни изпрати, нищо не си казахме и така останаха нещата в пространството.  :ashamed:

При което 2 години по късно мои приятели ми съобщават че брата на единият се прибира за уикенда и ще купонясваме здраво и ще доведе мое бивше гадже. Мислих че ме базикат защото и понятие си нямах кой е този момък но бях едно от последните момичета в компанията която нямаше гадже и си мислих че просто искат да ме сватосват  :funny: и суйни буйни отиваме на купон, малко по късно се появява брата на  нашият приятел който очакваме всички с нетърпение и хоп видиш ли кой пристига с него.  ohmy Аз си бях глътнала граматиката и незнаех какво да кажа.  :[ Казахме си здрасти и до там. Той взе често да идва в нашият град, да купонясва с нас и на нова година се престраши да ме заговори, аз солидно се бях почерпила а той смелчага  :laugh: целунахме се, след което той реши да ми помогне да си легна и сме спали в едно легло. На другата сутрин аз бях като натровена а той горкият не знаеше да ме заговори или да си мълчи  :girl_impossible: явно не беше сигурен дали аз си спомням че сме се целунали няколко пъти и така изкарахме денят. Последният ден си тръгваме и аз го заговорих питах дали пак така ще се разделим като последният път а той горкият ми отговори че предният път съм взела решението без да го питам  :ashamed:
От тогава започнахме да се виждаме да си ходим на гости. Офиццялно го запознах с нашите на 50тият рожден ден на баща ми те много го харесаха а той горкият беше спечен дълго време. :funny: Сега живеем заедно и след по малко от 2 месеца ще бъде нашата сватба, макарче тук подписахме имахме само годежно парти но големият купон ще е в БГ със семейството му. :svatba: :weddingday:
Извинявам се за дългото обяснение явно доста съм се развълнувала  :ashamed:
Много мила история, Nijolovateddy! Бъдете щастливи заедно и го отпразнувайте както подобава :) Кога е датата на сватбата? (включвай се смело и по другите теми, за да можем да те опознаем  ;) )
Цитат на: Bube в 02.06.2017 23:56

Много мила история, Nijolovateddy! Бъдете щастливи заедно и го отпразнувайте както подобава :) Кога е датата на сватбата? (включвай се смело и по другите теми, за да можем да те опознаем  ;) )


Благодаря ти Bube  :) Сватбата ни ще е на 22 юли във Пловдив  *YAHOO*