Честно казано, дали е една фамилията или не, хич не прави семейството. Може би е романтично, но и да не сте с една фамилия, в момента, в който се подпишете, си ставате еднакво женени като и тези с еднаквата фамилия
Преди няколко месеца трябваше да проверя нещо в НАП и след като ми даде информацията, която ме интересуваше, служителката ме пита "да Ви кажа ли и за съпруга ви?" ( с разлилични фамилии сме). Така че, къдете трябва, се знае, че сте семейство, пък останалото е въпрос на личен избор и няма нужда от излишни нерви

с най-голяма радост ще се откажа от моминското си име и ще взема новата фамилия, не че тя  е нещо кой знае какво, но е носител на новото,а не на старото!!

Чета последните коментари и само искам да кажа, че всеки решава за себе си кое е най-добре - дали да запази своята фамилия, дали да е с тире или да приеме изцяло фамилията на бъдещия си мъж. Тук сме не, за да се упрекваме или да увещаваме някой нещо да приеме, а да си споделяме Много обичам бъдещите си свекъри, както и годеника си (щом ще се женим), но както казах по-рано съм решила да приема фамилията мус тиренце. Това не означава, че ги обичам по-малко или че ще дам по-малко любов на семейството си. 

Ани, предполагам, че става въпрос за моя пост. Ако е така, значи не съм се изразила правилно.

Това, което аз искам да кажа е, че в главата на моите родители, най-вече на баща ми, да не взема името ЗНАЧИ, че не ги уважавам достатъчно. Т.е.,като възпитана от тези хора в техните ценности, ако АЗ не го направя, значи АЗ не уважавам новото си семейство. Както, ако аз, като българка, не мога да напиша правилно нещо, примерно думата "ваканция" значи, че съм неграмотна, но, ако една французойка не може това същото нещо на български - ама нищо такова не значи за нея. Хората са различни, опитах се да представя гледната точка на моята диагноза луди, без да твърдя, че е универсално правилна. Несъмнено аз я приемам за правилна, но нямам мъжката амбиция да твърдя, че знам кое е вселенското добро, това е.

pebbles, мила, моят коментар не е бил насочен, нито към твоя пост, нито към когото и да било друг пост. Исках просто да кажа, че всеки има право на избор. Всеки взима решението си според своите разбирания и обстановката около себе си. Не искам да се стига до някакви излишни спорове, защото тук сме да споделяме емоциите си покрай организацията на сватбата и да бъдем съпричастни със щастието на останалите девойки, тръгнали по нашия път. Това е

Ах, имало тема и за тази дилема. Аз нямам идея какво да правя. Предполагам, че ще приема неговата, но още не искам да го призная. Моята фамилия е една от най-често срещаните в България, но въпреки това ми е скъпа, защото съм взела името на дядо ми, а не на родата, т.е. Само аз съм си с такова фамилно име. За тиренце няма смисъл да говорим, тъй като и неговата фамилия е от сравнително често срещаните. Малко странно се чувствам
На мен друго ми е по-Чудно. Забелязах, че след като съобщя на някой, че ще се женим, втория или максимум третия въпрос който вълнува почти абсолютно всички е ще си сменям ли името. Странно ми се вижда, не знам защо е толкова любопитно..

Да и аз това забелязах, че на хората им е любопитно, поради тази причина, сложих този въпрос и отговора му в FAQ в нашият wedding website, да са информирани всички гости, да не се налага да отговаряме хиляда пъти на този въпрос

Малкабулка, в интерес на истината като се замисля никой не ме е питал дали ще приемам фамилията на моето мило, освен вкъщи като сме си говорили преди време, даже май още не правехме планове за брак. Може би и моите гости ги вълнува този въпрос, ама не си признават

И мен никой не ме е питал. Предполагам, че е защото предполагат. Поне баща ми изобщо не ме е питал, а вече ми вика с новата фамилия /той е много протиф тиретата и щеше да ми се смее ако исках тире/ и затова си мисля, че и приятелите ни зная или пък не им пука.

И мен много ме мъчи този въпрос с фамилията и не ме оставя спокойно да си се насладя на подготовката 

Отаначало бях решила да взема фамилията на свекърите с тире, но като се замислих - моите 3 имена са си стандартни български, тяхната фамилия е чуждестранна... и като ги нагласиш всите имена става малко като 'на свинче- звънче  '.

Отказах се, реших да си остана с моето име, защото в крайна сметка това съм аз. И хоп-ето ти проблем и сръдни от страна на бъдещото съпружеско тяло  Обяснявам, че близо 30 години вече ме знаят хората с моята си фамилия, всички дипломи са ми с това име, в работата ме знаят с това име... Да не би да съм била някакъв велик художник или музикант, че да не си сменя 'великото' име, беше отговорът, който получих 

Отделно като знам какви скандали ще повлече след себе си не-приемането на тяхната фамилия от страна на свекърите и ми призлява още повече  Това било 1вото нещо, което попитали мъжо след като им казахме, че ще се женим- тя ще вземе ли нашето име. Не, имате ли пари за сватба сега, имате ли нужда от някаква помощ или нещо подобно...  Ама какво ли очаквам от хора, които с години наред правиха проблеми, че детето ни не е кръстено на тях. Защо трябва да се създават такива драми от такива неща, просто не разбирам и незнам как да постъпя...

Неискам да ти давам лоши съвети и да всявам раздор по между ви, но ако мен някой ме беше питал от технете дали е им взема фамилията, отговора щеше да е отрицателен! Пак щях да  приема, но нямаше да им кажа, а щях да им кажа, че ще си запазя моето име, за да ги я яд! Много съм гадна
Направи нещата, така както ти ще се чустваш най-добре!

Цитат на: baba_tina в 21.04.2013 15:05

Защо трябва да се създават такива драми от такива неща, просто не разбирам и незнам как да постъпя...

Ами то е от ясно по- ясно, хората са от типа, описан от pebbles. Разбирам, че нямаш лоши намерения и не искаш да създаваш конфликти, но ако останеш с твоето име, със сигурност ще ги натъжиш много. Както ти не разбираш тяхната позиция, така и те не разбират твоята. Те какво мислят за тирето?

Цитат на: svekarva в 21.04.2013 15:37

Те какво мислят за тирето?

С тирето го виждаха като някакъв компромисен вариант, да. Поне по думите на мъжа ми...

baba_tina, ни им позволявай да се налагат. Това решение си е изцяло твое. В краен случай може да ги лъжеш да сватбата, че си отстъпила, за да не мрънкат и да не те разстройват. После като разберат вече ще е късно 

В случая и съпругът е склонен да се "вслуша" в думите на родителите, поне така го разбирам. baba_tina, не е добре за теб да си сама. Щом има компромисен вариант, пак си помисли. След две - три години ще видиш, че всяко чудо е  "за три дни". Колегите ще се обръщат към теб на старото ти име, няма да променят нещата. Само в личната карта ще си с повече имена . Ти си си ти, дори и първото име да си смениш. Успех, каквото и да решиш, само гледай да не се ядосваш и да не задълбаваш стари рани .