Цитат на: Росита в 14.01.2012 10:26

Познавам семейство, в което мъжът взе фамилията на жена си. 

Tова последното изречение много ме зарадва.Ние пък с мъжо вчера се шегувахме аз да взема неговата,той пък моята фамилия
Съгласна съм с казаното от вас,най-важното преди всичко е да се чувстваме щастливи и комфортно с решението,което сме  взели,пък и това с името е една малка подробност,далеч не е най-важното.
Само искам да отбележа,че явно кАкто и Росита спомена,традицията също е важен фактор.В нейното семейство е нормално жената да си запази фамилията(за мен честно казано също),докато в моето например не е така.Когато им споменах,че съм мислела да си запазя фамилията,реакцията беше-'ама ти на интересна ли искаш да с еправиш'.Нали в рода си се сме жени и всички са били с фамилията на съпрузите си.Баба ми 3 пъти се е женила и 3 пъти си е сменяла фамилното име(което още веднъж доказва ,че това далеч не е гаранция за здрав брак).Мъжо също предпочита да взема неговата фамилия,така че ще го направя.

Цитат на: Leyla в 13.01.2012 21:34

Е добре де,  казвате, че взимате фамилии, за да сте едно семейство. А ако не си смените фамилиите няма ли да сте семейство? Нали ще имате брак, какъв е проблема, значи ще сте семейство? Те хората като живеят на семейни начала си мислят, че са семейство, тук с ужас разбирам, че за да сме семейство трябвало да сме и с една фамилия...

Никъде не съм казвала, че ще взема фамилията му, за да сме едно семейство! Казах, че след като ще сме едно семейство вече официално, е хубаво да сме с една фамилия. А това са две съвсем различни неща.

Веси, не мисля, че постът беше насочен към теб като цяло често се споделя това мнение. Затова и аз се включих в темата.
Всеки може да избира каквото си иска, стига да не му се налага външно напрежение.

Разбира се. Аз не че съм се засегнала, просто исках да уточня думите си, защото доста момичета реагираха.

Веси, постът ми наистина не беше насочен към теб. Не е насочен към никого. Просто доста често това се споменава като причина за смяна на фамилия и ми стана интересно ако не се смени, тогава няма ли да сме семейство? Та това ли е най-важната причина? Особено пък и както някои мъже поставяли това нещо като задължително условие. Ще ми поставя условия, но ако реша да се съобразя, тогава и той няма да излиза от кухнята и да пуска парцала  Това разбира се в кръга на шегата.  Но със сигурност ако някой тръгне да ми прави драми за такива неща, няма да ми стане много приятно. Всъщност, чудя се къде ще ни потрябва да се представяме като семейство с една фамилия? Вече 6 години живеем заедно, но до сега никъде не са ни питали коя фамилия е семейството ни. Освен за табелка на вратата за друго място не се сещам, но ние  и това нямаме и няма и да слагаме...
Разбира се, че името не прави семейството. Аз също споделям това мнение. Дори за себе си все още не съм решила как да процедирам. За сега съм решила да не го правя, защото мразя бюрокращина, а и толкова години съм била с това име и ще ми е странно изведнъж да трябва да започна да се представям с друго. Може би ако бях по-млада (около 20) нямаше да ми пречи това, но сега вече след като съм улегнала промяната би била по-шокираща. От друга страна си мисля, че пък може да е повод за едно ново начало за мен. Промените понякога са хубаво нещо. 
Общо взето все още съм в голямо чудене и ако реша да го направя, всички ще са много изненадани, да не кажа шокирани

Цитат на: cherry_dream в 13.01.2012 23:16

Фамилията не прави семейството

Това е най- хубавият пост! Играта на думи дава отговора и с малко чувство за хумор може темата  да стане по- приятна. 
Аз, като минала по този път, ще ви кажа, че проблемът е от рода на "всяко чудо за три дни". Когато се омъжих и взех фамилното име на съпруга ми, бях завършила и вече работех. И друг път съм казвала, че приемането на чуждото име е първото "скланяне на глава" и преход от аз към ние, според моите разбирания. Поне два месеца след това подписвах чертежите с бащиното си име и настръхвах, когато ме наричаха с новото. После свикнах, а след раждането на детето, даже се чудех, че вътрешно съм протестирала и съм смятала, че предавам родителите си.
Когато се ожени синът ми и снахата запази бащиното си име, с оправданието, че родителите и заслужават, а и така продължава рода, направо се побърках от мъка. Не толкова, че не се казва като нас, а от обяснението. Все едно, ние нищо не заслужаваме и нашият род трябва да бъде затрит. Изплаках си очите, съпругът ми беше като попарен и само помоли това да не се казва на неговите роднини. Сега, след една година, всичко съм забравила и отново се чудя защо съм се "впрегнала" толкова за нищо. Съпругът ми не иска да говорим по темата и мисля, че още не го е преживял, но и това ще стане. Аз съм си аз, както и да се казвам, снаха ми ми е снаха, също без значение как се казва. 

Може ли някой да ми каже каква е процедурата за вадене на документ за идентичност на имената? И този документ важи и за нотариални актове, и за дипломи, така ли? Имам няколко дипломи и жилище на мое име и се чудя как ще станат нещата, ако я сменя...За работата защо да е проблем- не може ли просто да продължат да те наричат със старата фамилия? Или заради трудовия договор и трудова книжка трябва отново главоблъсканица?

Изобщо може ли някой, минал по тоя път, да каже за възможни засечки със смяната...притеснявам се и кога ще свърша всичко,като след сватбеното пътешествие, няма да имам повече отпуска, а всички институции работят само до 5 часа Големи  нерви ме чакат, усещам, но не ми се иска да се отказвам да взема на мъжа ми фамилията (въпреки че почвам да си мисля, че не иска да ми я даде , всеки път като се оплача каква бюрокрация е, ми напомня, че няма нужда да я сменям...)

Та, този документ за идентичност доколко може да ме оправи и за колко време се вади?
А в КАТ много ли чакахте? Аз точно тази година правя 5 години без нарушение и мога да си извадя златон талон, надявам се да не го губя при смяна на книжката...ох, толкова много казуси

Привет  Аз и аз ще взема фамилията на мъжа ми Реших, че няма нужда от тиренце, всеки преценята и определено имената не правят отношенията по между им
anna_karenina мога да ти отговоря само на въпросите за недвижимия имот, който притежаваш и дипломата издадена с другата ти фамилия.
Удостоверението за идентичност на име се издава от съответната община по местоживеене.НЕ е необходимо да си вадиш такова, веднага след като си смениш имената, то не е задължително.
Може би ако някога се разпореждаш с имота, тогава (но не е задължително да ти го искат) може нотариуса да пожелае да представиш същото, но те вече и без него могат да видят съответните данни.
За дипломата  е по същия начин. (и все пак важно е да отговаря ЕГН - то, а не фамилията).
За КАТ трябва да попиташ, но там също правят справка по ЕГН.

ana_karenina за такъв талон се искат 6 години а не 5. Той си се вади допълнително като подаваш документи за книжка. Не съм сменяла моята но бях до КАТ за такъв талон. Но според мен в КАТ ще си почакаш, така че най-добре го направи в свободен ден!

Аз като минала по този път ще споделя опит,аз си смених всички лични документи, но най-трудната част беше да си сменя адресната регистрация, понеже ние живеем в апартамента на свекървата, която не е в София и искаха да отиде да удостовери, че е съгласна да се водя на нейния адрес, с хиляда уговорки слконихме жената от общината мъжът ми да да се подпише на декларацията, искат да представиш и копие от натариалния акт. После вече е лесно, плащаш таксата за лична карта и паспорт и се нареждаш на опашката, моите бяха с нормална поръчка, но те ти дават номерче да следиш кога са готови и бяха готови за 3 дена. После с новата лична карта ходих до КАТ и там голяма галимация, понеже първо трябва да подам молба да ми се изтегли досието от Бургас, цялата процедура трае около месец, но не могат да ти кажат колко, после се редиш с медицинското и другите документи за подаване, там също уж ти казват някакъв сайт, на който да следиш кога ти е готова, но нещо не им работеше при мен. И за капак на всичко след няколко дена ми звъни момичето от КАТ,че не вижда платежния документ за таксата за изтегляне на досие, тя таксата е 2 лв и нещо и аз съответно такива хартийки не пазя за разни малки такси, та ходих обратно в КАТ на гишето на банката да ми издадат копие, нищо,че са гише до гише с момичето трябваше пак да се разкарам, но сега слава богу си имам нови документи, само такова удостоверение не съм си извадила,но видях,че се вади в общината. Дано да съм била полезна.

!!!Момичета тази тема е само за това дали бихте взели името на бъдещия си съпруг, има отделна тема за Личните карти и документи!!!
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,25182.210.html

Цитат на: gothic_queen в 14.01.2012 11:55

Когато им споменах,че съм мислела да си запазя фамилията,реакцията беше-'ама ти на интересна ли искаш да с еправиш'.Нали в рода си се сме жени и всички са били с фамилията на съпрузите си.

Това ме втрещи!  Как така ще ме питат на интересна ли се правя? И за каква традиция се говори тук? Да ми налагат мнение родителите ми, само защото те така са постъпили не е традиция. Традиция е нещо съвсем друго и като понятие, и въобще! Винаги съм се ужасявала, че според някои хора децата им не могат сами да решават и нямат право на лично мнение, и то за нещо толкова важно, като това какво име да носиш. Щом си достатъчно възрастна, за да се жениш, мисля че трябва и да си достатъчно възрастна, за да решиш ти САМА дали ще носиш фамилията на мъжа си или не!
Иначе Свекърва е права като казва "всяко чудо за три дни!" - много бързо спираш да мислиш затова дали си с едното, или с другото, или с двете имена. Освен ако не си постъпила обратно на твоето желание и съответно това те мъчи, разбира се. Относно носенето с гордост на фамилията на мъжа ти и факта, че си госпожа, повярвайте ми - и това ще спрете да го забелязвате бързо - да не говорим, че когато се представяш така и в началото ти е едно развълнувано, забелязваш, че хората хич, ама хич не ги интересува дали си госпожа, дали си с тире или не си и т.н. И бързо, бързо и на теб самата вече не ти прави впечатление. Този феномен го има само в началото, после остават други неща и те са много по-важни! 

Цитат на: Monikamaria в 19.01.2012 18:12

Това ме втрещи!  Как така ще ме питат на интересна ли се правя? И за каква традиция се говори тук? Да ми налагат мнение родителите ми, само защото те така са постъпили не е традиция. Традиция е нещо съвсем друго и като понятие, и въобще! Винаги съм се ужасявала, че според някои хора децата им не могат сами да решават и нямат право на лично мнение, и то за нещо толкова важно, като това какво име да носиш. Щом си достатъчно възрастна, за да се жениш, мисля че трябва и да си достатъчно възрастна, за да решиш ти САМА дали ще носиш фамилията на мъжа си или не!
Иначе Свекърва е права като казва "всяко чудо за три дни!" - много бързо спираш да мислиш затова дали си с едното, или с другото, или с двете имена. Освен ако не си постъпила обратно на твоето желание и съответно това те мъчи, разбира се. Относно носенето с гордост на фамилията на мъжа ти и факта, че си госпожа, повярвайте ми - и това ще спрете да го забелязвате бързо - да не говорим, че когато се представяш така и в началото ти е едно развълнувано, забелязваш, че хората хич, ама хич не ги интересува дали си госпожа, дали си с тире или не си и т.н. И бързо, бързо и на теб самата вече не ти прави впечатление. Този феномен го има само в началото, после остават други неща и те са много по-важни! 

Подкрепям абсолютно! Как ще се казвам си е моя работа! Аз лично ще си запазя моминската фамилия по 3 причини:

1. Всички ме познават с оригиналната ми фамилия. Ако я сменя, ще настъпи объркване.
2. Не ми се занимава с документални и административни истории. Нямам време и нерви за това.
3. Фамилията на мъжа ми (бъдещия де не ми харесва как звучи. Моята си я харесвам повече.

Говорила съм с любимия по този въпрос, той ме подкрепя напълно. Нещо повече - смята, че за една жена в днешно време е безсмислено да си сменя името, освен ако не го желае изрично. С родители, познати и съседи не се съобразявам. Щом мъжът ми е съгласен, значи за мен проблем няма. Иначе, който си е традиционалист и си държи на тези неща - о. к. Но нека да става по взаимно съгласие, а не с насилие. Ако моят човек държеше на това, сигурно бих се съгласила, за да го зарадвам, но зависи как го поиска - ако ми се налага и заповядва... ще му изпея арията "Не си познал!" Добре, че ми е демократичен, сладкият 

И аз много мислих и в крайна сметка май ще остана с моята. Това наистина си е въпрос, който само аз трябва да реша, и никой друг не може да ми се бърка. След сватбата планираме сватбено пътешествие и няма да имам време да си оправя всички документи. А и така или иначе май не горя от желание. Ако по-нататък поискам - постижимо е, макар и не толкова лесно. Но засега ще съм си запазя моята фамилия.