Това което ще напиша по-долу, не искам да се приема лично от никого. Изказвам собственото си мнение и моля никой да не се чувства по никакъв начин засегнат от това.

Мисля че преди време пак съм писала нещо подобно и сигурно след 10/20/30г пак ще съм на същото мнение.

Значи много се дразня като стане въпрос кой коя фамилия да взима. Никъде не пише, че жената е длъжна да взима нечия фамилия. Въпрос на личен избор е.
Фамилно име на съпрузите
Чл. 12. При съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото.
Ама видите ли, понеже така било прието от време оно, когато жената е била безгласна буква...

Правило ли ви е впечатление, че когато навремето се е обяснявало на някого за някоя буля, са казвали например: буля Петровица, т.е на Петър жена му. Че въпросната буля Петровица, няма ли си име да ѝ казват на него? Впрочем все още има места из родината ни, където е така.
Ей тези неща ме дразнят. Още повече се дразня мъжа като се затръшка за безценното си фамилно име. Че на жената фамилията да не би да не е ценна?
Ама това е то - стари нрави и предрасъдъци някакви си. И защо пък мъжът да не приеме фамилното име на съпругата си?
Разбира се, хубаво е всички от семейството да са с еднаква фамилия. Но нека това е резултат на собствен избор и желание.
Писала съм преди в темата, че когато дойде денят Х (когато и да е той) аз ще си остана със своята фамилия. Моя човек знае това прекрасно, затова и не си прави труда да ми се тръшка. В моето семейство от няколко поколения е прието жената да си е с бащиното име. Това е!

едит: Така съм казала и на сина си, да не натиска за фамилията. Честно казано фамилното име на приятелката му е много готино и не особено често срещано, ако е речено да се оженят някой ден, ми се иска да си я запази.