Ние с партньора ми имаме дете и сме чували не веднъж да ни наричат семейство Иванови или мен са ме наричали съпруга главно от възрастни хора. Подминавам с усмивка и толкова. Бих искала детето ми да е щасттливо,а фамилията да е просто избор, а не повод за семейни разправии... За инфо догодина ще е сватбата ни, а аз искам да си запазя фамилията,защото така ще се чувствам по-комфортно-въпрос на вътрешно усещане...

Свекърва, аз драми нямам намерение да правя. Не съм такъв човек и в характера ми не е заложено да се тръшкам и прочие. Навремето когато се омъжвах за бащата на сина ми, не ми беше поставяно условие, избора го направих съвсем сама и съзнателно, защото АЗ така искам! Затова като попълвах документите писах, че ще взема неговата фамилия.
А снощи като говорихме с Ицето по тази тема, беше категоричен - никакво насилие! Защото той осъзнава много добре, че няма право да иска от бъдещата си съпруга да прави каквото и да е под натиск. Тъпо е и гадно. За пример пиша и двете фамилии - Гърдевска и Тодоров. Мен лично Гърдевска ме кефи максимално, не е често срещана и е интересна фамилия. А Тодоров, както каза Ицо е просто една от многото и безлична. 

Честно казано, чак сега виждам какви драми има тук.Това е едно име, просто едно име.Има толкова по-важни неща от това дали ще сте семейство Иванови или всеки ще си е с фамилията.
Свекърва, извинявай но ти си пишеш точно като свекърва в този случай и наистина си гледаш нещата от страната на синчето.Нищо лошо, но и аз съм човек и аз имам право на мнение или бунт.А и извинявайте, но това не е работа на родителите.Все пак новото семейство решава вече тези неща и сръдни и налагания са смешни, грозни и показват желание за контрол на всяка цена.
Лошото е че това е достатъчно показателно, за да покаже какви ще са бъдещите взаимоотношения, защото един ден идва детето, там ще е борба за името му и сръдни или засегнати баби и дядовци, защото не са ги почели.Важни решения в новото семейство минават пак през разсъжденията на възрастните, който няма начин да не си кажат мнението не поискано или поискано.Ей за такива неща си разсъждавам аз.Лошото е че теорията ми вече е подкрепена от практиката.

И за протокола, аз съм с тире.Свекърва ми както и мъжът ми са от турски произход, това би означавало да се нал;ага мнение и аз да нямам право на избор.Никой, ама абсолютно никой дори не ме попита, не реагира, не се и замисли защо съм с тире.Никога за нищо такова свекърва ми не се е тюхкала.Тя е доволна, че на фона на двама сина, има жена с която да говори спокойно, която да я подкрепя в решенията и действията и знае.Благодарна съм и и тя го знае много добре, че веднъж не се е намесила в семейството ни по никакъв начин.И точно заради това си отношение към нас, аз я уважавам много и винаги ще и помагам.

Ние не сме сядали и не сме говорили на тази тема сериозно. Някакс си се знае, че аз ще взема неговата фамилия.
Родителите нито от едната страна, нито от другата са правили някакъв коментар, намек или т.н. Аз даже не съм ги и питала какво мислят по въпроса. В крайна сметка това си е мое решение. Никой няма право да ми налага АЗ как ще се казвам.
Преди години имах причини и исках да си сменя фамилията, да взема тази на дядо ми. С времето това отмина. Сега си харесвам фамилията, свикнала съм как вървят имената ми заедно. Ще ми трябва време да свикна с новата фамилия, сигурно ще се бъркам доста в началото.

Моята половинка също държи да съм с неговата фамилия, без тире. Аз не съм решила още на 100%, но най- вероятно ще направя точно така, иначе ми се струва доста дълго. По- добре да свикна да съм с една фамилия, отколкото да се обърквам и аз самата.

И АЗ, И АЗ, ИАЗ да кажа (тук подскачам и вдигам ръка)

Най-вече подтикната от коментара на Магито. Да, Свекърва ни обяснява как стоят нещата от свекървенската гледна точка, но жената просто описа своите си терзания, които с разума си е успяла да озапти. А имахме 2 страници назад една вихреща се тъща, която решава, че зетът отрано трябва да се научи да пази завет на фикуса и не приема коментар. Защото Шантал не е имала нищо против да си смени фамилията преди мама да се намеси.
На мен на Свекърва озаптените чувства, лично, са ми много полезни, защото моята свекърва също нищо не би ми казала за каквото и да било и понякога се чудя дали неволно й причинявам неудобства или тъга.

А пък моят баща би се чувствал лично обиден ако не бях приела фамилията на мъжа си. А майка му (баба ми) всеки път като се видим ми поръчва да кажа на свекърва си "майко". Не се било давало момичето - грънци. Далеч не твърдя, че хората не ме обичат, просто за тях семейството е това и новите ми роднини са ми пълноправно семейство, което заслужава да му сазвидетелствам уважение и любов.
И тъй като казах, че е основно за коментара на Магито, да наблегна, че напълно подкрепям призива за ненамеса на майки в младото семейство. Просто, не само свекърските желания са неуместни.

В какви размисли сте се впуснали.. Ами при мен случаят е, че аз винаги съм знаела и искала да си запазя моята фамилия, като приема фамилията на мъжа си с тиренце, колкото и забавно да е на някои съфорумки Мама е така и най-вероятно тя по някакъв начин с годините ми е показала, че трябва да отстоявам своите желания. Годеникът ми въобще не е съгласен, т.е. на няколко пъти се опита да се разсърди, даже се стигна дотам, че предложи той да си запази неговата фамилия, а аз моята и се приключва въпросът. Той не може да разбере, че тиренцето означава, че приемам неговата фамилия, но не губя моята. Не може да приеме, че това е част от моята идентичност и не искам да я губя. Аз така усещам нещата просто..
Най-вече чисто професионално съм се реализирала с моята си фамилия..
То е ясно, че ще бъде както аз искам, той няма да се възпротиви, но знам, че не одобрява

Ох не ви завиждам..... При мен въпроса се реши много бързо. Казах че не искам да сменям фамилията защото ще ми създаде много неудобства,  освен в БГ да се занимавам с изкарването на нови документи, за 2-ри път тази година /книжка, международен паспорт, лична карта и т.н/!!! Трябва да си легализирам някакъв документ за идентичност защото имам много документи в чужбина. На тяхните още не съм казала, до сега не мислих че може да има някакъв проблем.
За мен това никога не е било от значение. В моето семейство майка ми и баща ми са с различни фамилии и това никога не ни е правило по-малко семейство от тези с еднакви.
Нямам нищо против фамилията му готова съм да я сменя, но БЮРОКРАЦИЯТА ме спира, тъй като последните 4 години се занимавам със смяна на документи и направо настръхвам като помисля че пак трябва да мина по-този път. Годиника напълно ме разбира защото може би е видял какво съм преживяла с ТЕЗИ ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУЦИИ. Дано и неговите родители да не го разберат като пренебрежение към тях.

хайде пък аз да се похваля с моята  свекърва-може би за първи път виждам своя огледален образ в някого.толкова добър човек като нея рядко се среща.миналата седмица си говорихме с нея и се оказа че сме на едно и също мнение.щом един мъж си дава имената на децата си е редно преди това да ги даде и на жена си.не мога да приема че кариерата е преди семейството.и аз ще сменям документи,това не е причина,това е оправдание.много хора ще ме упрекнат за това което ще кажа,но в много случаи не е добре че е демокрация.много хора това си го тълкуват както искат.едно време е било изключение да не си смениш името.аз за себе си не искам да съм придатък.
може да не съм права но след като един човек е толкова еманципиран защо създава семейство?пак казвам това име не е случайно!това е името на човека до теб,на човека с когото ще споделиш живота си!след като си сменя името не ставам по-малко дъщеря на родителите ми!и ако родителите съветват ,то е редно да кажат че дъщеря им е редно да постъпи именно така!

Темата е на път да се отклони.

Аз пък не мога да разбера защо не се приема и другата гледна точка Винаги и за всичко И как някой може да докаже, че неговия избор е напълно прав. След като има два варианта, има и два правилни избора - за всеки влак пътници са казали хората Въпрос на избор

Сега се сетих, че когато ние подавахме документите също бях с моето свеки. Това беше денят,в който я развеждахме след като си дойде и съчетахме много неща, за да усети настроението. Не каза нищо - само да избера, това което аз искам и че това не е доказателство за нищо...а аз го реших на момента да е ТОЧНО това. Питах и нея и мъжа ми  - и двамта казаха да избера това, което чувствам. Верно клонях, но не бях на 100% сигурна

Цитат на: cherry_lady1984 в 29.03.2013 22:44

може да не съм права но след като един човек е толкова еманципиран защо създава семейство?пак казвам това име не е случайно!това е името на човека до теб,на човека с когото ще споделиш живота си!след като си сменя името не ставам по-малко дъщеря на родителите ми!

А ставаш ли по-малко законна съпруга, ако не си смениш името? Доста странна гледна точка. Все пак всеки си преценя, не можеш да съдиш така хората.
При всички положения това, че жената си сменя фамилията или добавя новата с тире или си я запазва, не променя по никакъв начин техните законни и интимни отношения. Не разбирам какво общо има еманципацията с фамилиите 

Аз си смених моята фамилия, даже не се бях замисляла за това, за мен беше нещо нормално. Мъжът ми беше приятно изненадан, като му казах (чак като попълвахме декларациите), май не го очакваше. Моите родители го приеха нормално, може би баща ми малко се изненада, но това си е лично мое решение.

За мен пък да те накарат насила да си смениш фамилията си е живо задушаване, пълна липса на разбиране и компромис. И то не само за фамилията, ами за всичко след... Иначе това си е само едно име Не упреквам тези, които са го сменили, нито тези, които са го запазили...всеки си има сой собствен живот и право да се разполага сам в него

Ние нямахме никакви разногласия по този въпрос. Винаги съм искала да си запазя фамилията, няма да добавям неговата дори с тиренце. Когато казах на милото, нито си изненада, нито му стана неприятно, а го прие съвсем нормално. Все пак това, че сме с различни имена не означава че не се обичаме. Майка ми също не е взела фамилията на баща ми, а вече 30 години са все толкова влюбени и щастливи, както и преди.