Цитат на: Kiwi в 30.01.2012 20:01

Уф, аз още обмислям. Мен хората вече ме познават с моето име, и някак сега изведнъж... хоп друга фамилия. Знам, хубаво е да сме с еднаква фамилия, обаче с моята сегашна някак не мога да се разделя. А с тире става малко стил " и последната да затвори вратата"...

Интересно сте се разговорили Аз се върнах година назад за да видя какво съм мислила по въпроса... И хоп изненада... в чуденка съм била....

В крайна сметка се спрях на варианта " и последната да затвори вратата". Много добре е така да ви кажа... Доволна съм от решението. Всичките ми дипломи са на старата фамилия, така тя не е напълно заличена и нямам проблеми с тях, друг плюс - колегите не изпаднаха в паника, че съм изчезнала безследно. Недостатък - откача ми се ръката като подписвам договори, но не си сменям абонамента за телефона през ден нали. А иначе институциите са разделени на две - едните за удобство неформално използват моминското ми име, а другите това след тирето, разделението е на абсолютно случаен принцип

Мъжът ми упорито ме нарича с неговата фамилия при удобен случай и се прави на приятно разсеян относно съществуването на предишна моя фамилия. Мисля, че повече заради "възмутената" ми физиономия от колкото заради нещо друго.... Като се прибираме от някъде вкъщи ми отваря входната врата с репликата заповядайте госпожо ... 

Доволна и щастлива съм и последно ... да имаме си табелка Семейство... на вратата

То не е спор, а просто дискусия. Така е всеки сам си решава как ще се чувства най-добре. Мен никой не ве познава в обществото  и ще се запознавам с новата ми фамилия, малко ще ми е шок докъто свикна, ама...
На мен даже баща ми вече се шегува и ме казва госпожо..... Той някога е направил проблем на мама да е с тире и сега и аз съм свикнала, че трябва да приема фамилията на мъжа ми и се чувствам добре, сякаш и пред другите ще станем едно пълно, завършено цяло.

Цитат на: Kiwi в 21.03.2013 22:32

Недостатък - откача ми се ръката като подписвам договори, но не си сменям абонамента за телефона през ден нали. 

Е, на мен ми се наложи за два дни да разпиша три А и с този нет и електронност си е зор толкова дълго име (Аз мога да кажа, че почти не пиша на ръка ). Отделно го има и обяснението, което мен повече ме мъчи и затова в повечето случаи избирам лесното като казвам само едното


Иначе важно е всеки да е доволен от избора си

на мен дипломата за магистър ще е с новата фамилия,за бакалавър е със старата и ще мисля как ще процедирам там,защото ние мислим да не живеем в българия и трябва да се провери кой ще е най-удачния вариант.това са неуредици които с времето се оправят и те не могат да са главната причина поради която да не си сменя фамилията.

Цитат на: ratatui в 21.03.2013 22:40

То не е спор, а просто дискусия. Така е всеки сам си решава как ще се чувства най-добре. Мен никой не ве познава в обществото   и ще се запознавам с новата ми фамилия, малко ще ми е шок докъто свикна, ама...
На мен даже баща ми вече се шегува и ме казва госпожо..... Той някога е направил проблем на мама да е с тире и сега и аз съм свикнала, че трябва да приема фамилията на мъжа ми и се чувствам добре, сякаш и пред другите ще станем едно пълно, завършено цяло.

Трябва да се правят компромиси, това единствено трябва. Ако, човекът ти е важен, ще му разбереш мотивите. На майка дали и е било много на сърце новото име след като чак проблем е било да си запази и старото? На мен не би ми било хубаво насила с ново име, даже ако беше казал взимаш моята и това е, щеше да види и тире през крив макарон.

Ако се чувстваш добре да приемеш фамилията на мъжа си, направи го, аз поисках да имам и неговото име и се чувствам страхотно с добавената фамилия, но не мисля, че трябва да я приемаш, единствено защото така трябва и това е масовата практика.

Аз както казах проблема ми е бил главно с работата, за дипломите даже не съм се сещала, защото и първото ми име не е много срещано и трябва да си много плитък, че да не разбереш, че съм аз. Но на работа в повечето случаи са ми казвали на фамилия. Даже в тоя ред на мисли след сватбата един колега от София от работа от преди 5 години ме попита дали още съм Пенева, защото хората така ме знаят...даже сигурно има и такива от страничните, които не ми знаят и първото име.


Иначе и аз като Киви съм много доволна от избора си и за мен лично това е идеалния баланс в случая. Даже бих казала, че варирам в зависимост от случая кога да кажа само на мъжа ми и кога и двете, което също ме удовлетворява. Важно е хората да се чувстват добре с това, което са избрали Винаги ще има различни мнения по въпроса

Цитат на: Kiwi в 21.03.2013 22:54

Ако се чувстваш добре да приемеш фамилията на мъжа си, направи го, аз поисках да имам и неговото име и се чувствам страхотно с добавената фамилия, но не мисля, че трябва да я приемаш, единствено защото така трябва и това е масовата практика.

Киви, това все едно аз съм го писала. 

Когато се омъжвах за първия си съпруг, взех неговата фамилия. Не защото трябва, а защото го исках. Не е настоявал, беше мое решение. След като се разделихме, той пожела да запазя фамилията му и след развода, до момента в който реша да се омъжвам за втори път. Е, смених я когато си подновявах документите и си върнах бащината.
Сега няма да я сменя, не защото не обичам човека до себе си, а защото това е моята фамилия и никой няма право да иска от мен да се откажа от нея. Пък и при мен като Скай го има момента, че това е единственото което ми е останало от баща ми (който отдавна не е между нас) и искам това да си остане така.

при мен проблемът е че искам и последния да затвори вратата, но годиника каза не може и точка. от два часа не си говориме 

Както писах по-рано, преди все мислех да си сменя името, защото в училище винаги пишех бащиното си име и не бях свикнала с фамилията ми. Обаче в университе винаги искаха фамилия и така си свикнах. Аз не мислех въобще да си сменям именото, но необяснимо за мен защо, моят мил го прие много да вътре и сега компромисно за всички ще съм с тире (въпреки, че и на това се противеше). Е, не за всички, защото родителите ми им е много смешно това с тирето и ми викат Жан Клод Ван Дам.

Имаше един смешен случай, при който нещо се бях ядосала и казах: "Ще съм с тире и точка!", а моят мил се засмя и каза " Е, чак и точка, хайде поне само с тире"  :Д Така се разбрахме накрая.

shantall, надявам се и ти да можеш след време да връщаш към това с усмивка и да се наредят нещата. надявам се желанието да бъде уважено.

няма шанс да склони. лошото е , че аз се чувствам като разпъната между родителите ми и него. бих приела фамилията, все пак бащиното ми име ще си остане, него никой не може да го замести. въпросът е, че майка ми е с две фамилии и винаги е искала и ние да сме така. и сега какво злиза, ако искам да угодя на нея трябва да отменя сватбата, а ако искам да угодя на бъдещия си съпруг ..... честно да ви кажа ако знаех, че това е име ще е такъв голям проблем никога нямаше да се заженя! 

Мале като гледам какви проблеми имате, ама не се ядосвайте, това ще отмине и ще се смеете някой ден. Аз запазих фамилията си и съм с тире, е да, и от самото начало родителите ми се смеят, че 2 часа си пиша името. И мъжът ми и родителите ми ме наричат с новата фамилия, но аз нарояно всеки път подчертавам с Тире хахах. Шантал поговори с родителите си, ти все пак започваш нов етап в живота ти и заради едното име да си разваляш едно от най-хубавите изживявания не си заслужава, а и живот и здраве детето ти няма да носи фамилията на баща ти, а на мъжа ти така че.......

Shantall, в много неприятна ситуация са те поставили близките ти 
Накрая направи това, което ти смяташ за добре. Аз също мисля, че е редно съпрузите да са с една фамилия, но някак нещата трябва да се случат естествено, без натиск и уговорки 
А това да отменяш сватбата, заради името - недей си го причинява!
Дано да излезеш от тази ситуация спокойна и уверена в решението си 

Аз пък мисля, че точно защото мъжът е част от новото начала трябва повече да влиза в положение, от който и да е друг. Отделно даже да стане на неговата и родителите привидно да се примирят винаги той ще е причината за това вътре в тях и това все някога ще почне да се усеща. Не вярвам и той да го иска... Ще остане един лош привкус от всичко това...

Дано всичко да се оправи по най-благоприятния начин.

как така майка ти ще казва в тази ситуация какво иска?ти си зрял голям човек и както казват и момичетата започваш нов етап от живота си!моите родители не бяха кои знае колко очаровани от това че няма да си запазя името но абсолютно нищо не ми казаха!в крайна сметка още в момента в който се роди дъщеря трябва родителите да си знаят че ще дойде момента в който ще "отлети" от бащиния дом и това със смяната на името неминуемо ще се случи.егоистично е в момент на такава радост за теб те да ти се налагат.мисля че ако няма натиск от нито една от двете страни решението с кое име да си ще си дойде от самосебе си и ще е най-правилното.достатъчно много се угажда на родителите като се спазват всички традиции на сватбата.така че определено си дръж на  твоето и каквото си решила това да е.

благодаря за подкрепата момичета. наистина ми е много мъчно и трудно