Хм...е сега ме хвана на тясно.... Даже и той самия не знае точно, а като съм питала баща му ме обърка и още нямам точен отг.  Но иначе са си българи от поне 3 поколения...

Интересно ми е, защото чувам за първи пъттакова име. Явно си го носят много отдавна, щом нямат спомени откъде идва.
И аз ще взема името на моето момче. Искам на вратата да имаме табелка "Семейство .....".

РАГИН 

Какво толкова сте се запалили по табелките на вратата...аз не мисля, че трябва да сме с еднакви фамилии за да сложим семейство...... на вратата. Така или иначе сме семейство...какво значение има дали сме с еднакви фамилии

Добре де, ако сте с различни фамилии как ще сложиш табела "Семейство Петрови" (примерно), ако ти не си Петрова, а Георгиева, да речем?

Въобще не съм се и замисляла да си остана с моето име! Щом съм приела да се омъжа за него, а не да си живеем без подпис, значи съм го приела със всичките му + и -. Как така в добро и зло заедно, ама не точно заедно щото аз съм си Птрова, пък той Иванов (примерно). Както се щегувам с милото, сега аз ще съм с тиренце, а после и детето ще е с две първи имена и тиренца Ана-Мария Георгиева Петрова-Иванова, ама после и тя да си сложи тире и за нейния мъж 
Лично мнение и не го натрапвам на никой!

ylith   детето взима фамилията на бащата, няма тире в неговата фамилия.

И не мога да разбера, лично мнение казва всеки, ама аз трябва да се чувствам виновна, защото няма да имам табелка на вратата с еднаква фамилия?Или, че си запазвам бащиното име?Или за малкото повече независимост която имам?Лично мнение казват всички, ама така натъртено.Е не мога да се чувствам виновна, заради горните неща.Независимо от името ние сме заедно и се обичаме, те тва е истината.

Цитат на: rady17 в 11.04.2012 14:04

Аз ще взема фамилията на бъдещия ми съпруг, обаче имам избор м/у Радослава  Рагин или Рагина Как според вас е по добре. На мен май ми стои по добре Рагин..... и аз вече не знам   

На мен ми звучи по-добре с а накрая- Радослава Рагина. Все пак в българския език женските фамилии завършват на "а". Иначе ще се започне едно питане всеки път, като си казваш фамилията...Да остане непроменена е американска традиция и звучи смешно с нашите имена0 Джесика Иванов примерно. Аз бих сложила "А"-то.

Ние скоро ще попълваме декларациите и си представям как ще се чувствам, като отбележа: "Искам да приема фамилия...". На мъжа ми фамилията е нестандартна и рядко срещана, а моята е класическа. На много хора моята им звучи по-добре, но аз се кефя на неговата и на учуднеите погледи, когато ме карат да повтарям А годеникът ми не може да казва "р" и винаги му я бъркат с "г" в средата )

Подкрепям Магито. Една табелка не прави семейството. Има толкова много двойки с еднакви имена, които нямат нищо общо по между си и хора с различни, които не се обичат по-малко, защото са подходили практично, а не романтично. Ние даже няма да имаме табелка. Нали има номер на вратата

Значи аз ще го раждам, ама няма да сме с една фамилия?! Ами няма да стане тая  

Никой не те кара да се чувстваш виновна - ти си имаш своите причини, ние-нашите. На мен би ми било странно, ако майка ми беше с друго име, а не като нас, но това си е пак според мен само. Пък ако съм искала незевисимост, защо ставам зависима от него - с един адрес, една банкова сметка... нищо лично - размишлявам си "на глас".                                                                                                                 А за обичането - дано винаги си се обичате все така! Те хората и без подпис си се обичат, та една фамилия ли ще ви "спре"                                                                                                                                                                                 

Цитат на: магито в 11.04.2012 15:20

ylith   детето взима фамилията на бащата, няма тире в неговата фамилия.

И не мога да разбера, лично мнение казва всеки, ама аз трябва да се чувствам виновна, защото няма да имам табелка на вратата с еднаква фамилия?Или, че си запазвам бащиното име?Или за малкото повече независимост която имам?Лично мнение казват всички, ама така натъртено.Е не мога да се чувствам виновна, заради горните неща.Независимо от името ние сме заедно и се обичаме, те тва е истината.

Ама кой казва, че трябва да се чувстваш виновна? Пък и каква независимост точно носи името? От това ли зависи колко е независим човек? Все ми се струва, че малко се преиграва по този въпрос с независимостта и еманципацията. Точно затова е лично мнение! Какво значи натъртено? Защото е различно от твоето ли?

Цитат на: Andreina в 11.04.2012 15:36

Подкрепям Магито. Една табелка не прави семейството. Има толкова много двойки с еднакви имена, които нямат нищо общо по между си и хора с различни, които не се обичат по-малко, защото са подходили практично, а не романтично. Ние даже няма да имаме табелка. Нали има номер на вратата

И кой е казал, че табелката прави семейството? Казах, че искам табелка на която да го пише. Ако сме с различни фамилии някак не ми се вижда как ще стане.

Тук съм малко  , но е интересно Ние със сестра ми сме с различна фамилия от родителите ни. Това е, защото и двамата не си харесват тяхната, понеже звучала безлично. По тази причина сме записани с името на дядо ни. Самите ни родители не са имали никакъв избор за тяхната си фамилия, защото и двамата са си родени с една и съща и "смяна" не е била възможна И пак сме си доста сплотено семейство, издържало проверката на времето, нищо че родители и деца носят различни имена.

Ние със сестра ми сме по същия начин - не на фамилията, а на дядото. И понеже съм живяла в такова семейство - татко с една фамилия, мама с тире, а ние със сестра ми с друга, затова искам да сме семейство с една фамилия. И не виждам нищо лошо в това.

Може да не съм права, нос поред мен се натъртва, че ще сме с една фамилия, едно семейство и т.н. Както и да е.Ако ще гледаме традициите в БГ преди години те са били фамилията на детето да е името на дядото.

А на мен ми е много гот.Аз съм с две фамилии и в една сфера казвам едната, в друга другата И никой не разбира, че става на въпрос за един и същ човек.

Има майки, дето се женят втори път и си сменят фамилията. Тогава странно ли ни е вече и спираме ли да ги чувстваме като свой родител? 

Ние с годеника ми нямаме табелка на вратата и, честно казано, макар и да звучи много приятна идеята за общото име на вратата, всъщност това не е общото име, а името на съпруга, пък било то и с думата семейство преди него. Ако живеете на място, където е живял само той преди, хората виждайки табелката по-скоро си казват:"Я, този пък се е оженил", вместо очакваното от нас, булките:"Ааах, това е домът на семейство еди-кои си!" Така и така в държавата ни вече е само въпрос на риск да си напише човек името на вратата, така че тоя критерий ми се вижда малко такъв... хм, наивен и недостатъчен като аргумент, бил той и романтичен. 

Мненията на някои от вас са доста натъртени по много теми днес, справка - темата за ергенското и моминското парти. Доста възмущения има, възклицания, изрази на недоумяване, "ох", "ах", "ама как може", "ненормална работа" и т.н. Те пък на мен малко пресилени ми звучат. Дайте да не се дърлим сега, отстрани така звучат, честно.