Стреса преди сватбата? - 2 част

[Simply_blue]

Момичета, кажах, че ще пиша.... и ето ме пак..
И ние се оказахме жертва на обикновен стрес породен от факта, че датата наближава....
Днес се видяхме, поговорихме и... сега всичко е наред... продължаваме с приготовленията- само че по друг начин....
Както ние намерим за добре!
Благодаря ви!

[Vessy]

Много те мислих тези дни, радвам се, че всичко е наред най-важното е наистина да сте заедно успех в животът ви заедно 

[mademoiselle]

До нашата дата остава точно 1 месец  Ние с половинката до сега не сме имали разногласия по отношение на организацията, всичко си правим самички, без помощ от страна на родителите. За жалост неговата професия е такава, че се налага да пътува и през февруари месец ме остави самичка  Беше в провинцията и се виждахме само през уикендите. Близо 4 месеца бяхме така и наистина в един момент си мислех, че съм на ръба да полудея от нерви, защото всичко падна на мой гръб. За щастие вече си е у дома, аз съм по-спокойна  Вече усещам онова сладко напрежение и вълнение от наближаващия ден. Мъжът ми е доста хладнокръвен и спокоен, но аз вече сънувам сватбения ден...и само, като си помисля колко е близо сърцето ми ще изкочи 

[Vessy]

  Смея да кажа, че най-хубав е последният месец. Занеш, че вече е толкова близо и всъщност не толкова колкото ти се иска. Наистина до 19 май не ми беше толкова вълнуващо и напреганто колкото след това. И сега сърцето и стомахът са се  свили от вълнение. ПРЕКРАСНО Е. А милото до скоро се държеше много повече от мен, но... като взехме халките и като запазихме медената почивка и той се развълнува. И сега и двамата сме       Само повтаря, че всичко , което ни трябва да се оженим го имаме , така че няма страшно, ама пусто  все съм си притеснена 

[mademoiselle]

Абсолютно споделям чувствата ти. Уж всичко е готово, всичко е уговорено, но аз продължавам да се притеснявам  а и тези кошмари дето взех да ги сънувам...че нямам рокля, че нямам грим и прическа, че никой не идва на сватбата  УЖАС! не мога да разбера от къде тези мисли в главата ми ХиихХихиХи...

[Vessy]

   Аз сънувах, че роклята ми се е оцветила в синьо, че младоженецът не идва. А милото веднъж сънувал, че майка ми е отложила сватбата. Аз му казах, че освен ние двамата никой друг неможе . Мама ми каза, че няма какво да се притеснявам, освен за това, че младоженецът може да не дойде иначе няма за какво друго 

[mademoiselle]

Е, недей така! Няма начин да не дойде, след като веднъж се е престрашил да ти поиска ръката, значи е обмислил всичко добре и сигурен на 100%, че ти си жената, с която ще сподели живота си...ти си УНИКАЛНА, НЕСРАВНИМА, НАЙ-ПРЕКРАСНАТА, НАЙ-МИЛАТА И НАЙ-ГРИЖОВНАТА в неговите очи 
Няма място за такива притеснения 

[Vessy]

     Мерси за успокоението и той това казва , както и ако роклята стане синя, ще бъда синя :d

[Tarna]

И аз сънувах преди сватбата разни сватбени кошмари-че нямам рокля в деня, и че гостите си тръгват рано, защото им е скучно. Нищо такова, естествено не се случи , но това явно е начин да се освободим от напрежението, чрез сънищата.

[Vesseto]

Аз пък сънувах, че са ни преместили в някаква по-малка заличка и масите са едни дъълги и грозни, гостите се бутат и им е тясно  . Освен това сервирха агнешко, което беше студено и залоено и не знам още какви гафове. УжасТ!

[michelle]

 Имам нужда да споделя нещо... Може би на някои от вас се е случвало и ще можете да ми кажете какво решение сте взели.
 Много бих искала да отменим сватбата. Обичаме се, искаме да сме заедно повече от всичко, ала ми е непосилно да се занимавам повече с организирането на сватба. Днес мислех върху текст за поканите. По принцип пиша добре и с лекота, ала този път вдъхновение никакво. Замислих се защо е така? Отговорът беше прост-нищо положително не ме кара да пиша. Нищо, в което да виждам смисъл. Говорехме си с моето човече какъв е смисъла хората да правят сватба и не можахме нищо да измислим... Поне ние не знаем такъв. В началото смятахме, че това ще бъде един прекрасен и вълнуващ момент в живота ни. После почнаха проблемите, лишенията. Толкова добре се чувстваме, когато се занимаваме с каквото и да е, но не и организиране на сватбата. Вчера цял ден гледахме заедно мачове и ми беше така леко, весело и спокойно. А аз мачове да гледам не обичам изобщо...
 Как да ви кажа, цената просто не си струва. Не знам права ли съм или не.

[Soldier`of`Fortune]

Всеки има различно виждане за сватбата и брака, но много двойки се заблуждават, че след това животът им ще се промени и всичко ще бъде песен, а винаги става точно обратното. Както е казал моят любимец Оскар Уайлд - " Човек и добре да живее, се жени" 

[Деница Звездица]

Мишел, много ми се иска да кажа някоя голяма мъдрост, но не мога. И аз много мисля по тези въпроси от време на време. На твое място бих поговорила с половинката и ако преценката ви е, че тази сватба е бреме и съсипва цялото ви ежедневие, то по-добре бъдете щастливи хора, отколкото да угодите на всички, заради които може би това събитие ще се случва и заради които си задавате въпроса "Кому е нужна сватбата?"

Аз вероятно не съм правилния човек за съвети, защото не съм минала през процеса на организиране на собствена сватба, но четох за перипетиите около вас и ми се иска да ти кажа, че в крайна сметка би трябвало този ден да е щастлив за двама ви, а не за отбор хора наоколо... само дето е много лесно човек отстрани да дава ум, а да не му е на гърба тая бъркотия, която се получава обикновено. 

И все пак... за да решите да се ожените, сигурно е имало нещо, което ви е подтикнало към това, може би просто сте го забравили. Потърсете го. А може би просто на вас сватба не ви трябва, тогава бъдете честни един с друг и си живейте щастливи и спокойни и без тия нерви. Вярвам, че щом двама човека са заедно и са стигнали до решението да се оженят, то всички проблеми, дори тежките към даден момент, могат да бъдат разрешени след малко обсъждане и спокойствие. А може би те притиска това, че искаш нещата да се случват по определен начин, пък обстоятелствата ги променят непрекъснато? Ако е така, помисли си какво ти харесва и до колко е възможно то да се случи... И не се впрягай прекомерно... в крайна сметка, нали е за хубаво сватбата? Ако не й върви да се получава такава, то щади повече себе си.

Пиши как си, стискам ви палци! 

[asseto]

michelle, миличка... Няма да мога да ти дам категоричен съвет, вие си знаете най-добре какво ви е на душите. В крайна сметка сватбата е преди всичко ваш празник и ако вие не изпитвате радост от приготовленията и от мисълта за нея, то нещата губят смисъл.
От друга страна, всеки има подобни моменти – наляга те умора, иска ти се да зарежеш всичко, да спреш да угаждаш на роднини и познати, да обърнеш внимание на себе си и любимия човек. Аз преди време бях тръгнала да изпадам в подобна дупка, тъй като ми беше писнало от безплодни разговори, в които отсрещната страна си е навила нещо на пръста и грам не вниква в това, което говориш...
Но първо спрете за момент, дайте си няколко дни почивка, зарежете всичко, даже заминете някъде за един уикенд, ако имате възможност. И след това помислете кое точно промени отношението ви към подготовката – дали това не са нечии капризи или налагане да направите определени неща по определен начин. Ако е така, има и друго решение, преди да отмените сватбата – просто спрете да се съобразявате с желанията на околните и направете нещата така, както на вас ви харесва, колкото и изтъркано да звучи. Сватбата е ваша и нека се случи така, както вие си я представяте. Иначе се превръща в нечий друг празник.
Успех, прегръщам те!

П.П. Не знам дали съм чела всичките ти перипетии, затова се извинявам, ако съм написала нещо неадекватно.

[stefanel]

Еееей,Мишел,да не чувам такива работи като отменяне на сватба    Това е уникален момент в живота и съм сигурна,че не би искала да се лишиш от него.Организацията е досадна наистина,лудницата е голяма,НО СИ СТРУВА.Повярвай ми.Това си е вашият приказен ден,ще остане в историята на вашата връзка,ще остане за вашите деца.Не бива да се отказваш от нещо,само защото е трудно и има препятствия.Хубавите неща стават трудно.А,пък и нещо ми подсказва,че вашата сватба ще бъде приказна.Само от постовете ти,без да те познавам,ми се струва,че си прекрасен човек,имаш вкус към красивото и ще си великолепна булка 
И сега да споделя и аз нещо.В началото на нашата подготовка и аз исках да се отказвам  Само мисълта за цялата лудница(роднини,претенции,евентуални конфликти) ми идваше в повече.Исках,като че ли само да се разпишем и да се венчаем без много шум.Може би ме беше и страх,дали всичко ще се получи добре.Обаче,моето момче беше непреклонен-никакво отказване...и си направихме сватба...истинска..голяма..така,както трябва.И не беше толкова страшно.Нещо повече-беше ПРИКАЗНО.
Сигурна съм,че и при вас ще е така.А,защо не и още по хубаво.Аз искренно ти го пожелавам