Мая,толкова ти съчуствам за това което ти се  е случило,но най-много се радвам,че всичко накрая е завършило добре.
Леле а на тази докторка ,щях да й откъсна главата ,как може така ,и това ми било лекар на който се надяваш да ти помага  нямам думи какви хора има...

Как може да има такива хора, който не си обичат работата?!?!?!?!!? Ако беше моя мъж щеше да Й отреже главата - съвсем сериозно!

Мая много се радвам че всичко е завършило благополучно и че и ти и бебчо сте ОК!  Гледай да забравиш колкото се може по-бързо този спомен и от все сърце да се радвате на малкия Светльо! 

Майче няма за какво да ми благодариш! Аз от една страна се кефих,че съм с теб в такъв момент /знаех какво преживяваш и как се чувстваш/ ама много ти се чудех как си стиш във вас и търпиш тези болки,не,че в болницата по малко ще те боли!Забрави я тази лекарка,остави в съзнанието си само хубави спомени от раждането ти...това е един велик момент за една жена...нека остане такъв и за теб!Мирко е едно много хубаво бебче....радвай му се,обичай го!

Ох, милата как си се изтормозила важното е че бебока е добре и всичко вкрайна сметка е наред.Аз затова неисках да рискувам като ми каза доки че има голяма вероятност да имаме увита пъпна връв, защото мен така ме натискаха пък неможеха да го накарат да се смъкне да го извадят. Спряха ми въздуха, само повтарях че се задушавам, че нямам въздух и анестезиолога ми вливаше непрекъснато някакви коктейли както ги нарече той.За момент през главата им мина да ме упоят защото вече имах чувството че умирам, не от болка а от задушаване.Това е най-неприятното което преживях, аз чух само доки като казва:- увита пъпна връв, и почна това натискане.След като го извади и изплака ми каза че 3 пъти е бил увит, и някак си не се е смъкнал надолу а е бил горе.И аз като ревнах на операционната къде от щастие къде от уплаха че детето можеше да му се случи нещо.
Благодаря на Господ и целият екип на болницата в която раждах и най-вече на д-р Л.Бойчев че ме дари даде всичко от себе си и ме дари с такъв син 

Ох, Майче, днес и аз се просълзих от твоята история....ти си много силна жена Важно е, че си запазила самообладание. Наистина раждането протича различно в различните случай и е също важно да случиш на лекар, но най-важното е, че и ти и бебо сте ни живи и здрави........

Мая браво на теб, страхотно си се  държала, и как само си ги изтърпяла всички тези работи 

чета, чета и все повече ви се възхищавам момичета  Направо сте "майки - героини" 
След всички премеждия и изпитания важното е, че сега можете да се радвате да бебчетата си

Мило Майче  Ти наистина си героиня! Мога само да ти се възхищавам 
Преживяла си много но си е заслужавало!Най-важното е било бебко да е добре и сега вече всичко е зад гърба ти и остава само да се радваш на малкия прекрасен Мирко
И някак си все повече се радвам че си имам лекар на който мога да разчитам изцяло и знам че ще е до мен и ще направи всичко възможно за мен и бебето!!!Не зная аз как бих се панирала и притеснила ако попадна на непознат с такова отношение!!!!!

Тази история направо ми сви сърчицето   много се радвам, че всичко е минало добре все пак и вече може да забравиш ужаса , който си преживяла   Наистина си герой!

мило майче много се радвам че след този кошмар който си преживяла сега всичко е добре,слава богу
докато четях ми се насълзиха очите нямам думи за отношението на тези докита

на вас, майчета-героини! всички вие ни давате невероятни примери за женската и майчина сила! Събева и Мая, мъжете ви трябва да се гордеят с такива смели жени  Аз искам да попитам всички вече родили - как предпочитахте да сте сама в стая или с други майчета? Не се ли будеха едно от друго като заплачеха бебетата докато бяха при вас в стаята? Мислите ли, че сама в стая ще е скучно?  Извинявам се за глупавите въпроси  и ви благодаря предварително за отговорите....

fanimira, честно да ти кажа аз се радвах че съм сама в стаята.Е бях с бебо разбира се, и не ми беше зле даже се чувствах доста спокойна пък компания ми правеше телевизора.Някак си можеш да си правиш и разхождаш както си искаш, гола, облечена.Пък и понякога се случва да пуснеш и някой друг газ както се казва то си е нормално след раждане било то нормалон или секцио и изобщо не се притесняваш като си сам.Поне това е мое мнение.Аз бях 5 дена в родилно и изобщо неизпитах остра нужда да контактувам с някого или да се чувствам самотно.То бебока ти взема цялото внимание и грижи и така минава времето че докато се освестиш вече са те изписали.Иначе на ден незнам по колко пъти се чувах с моя мъж и с майка  и посещения имах така че сама прави изводи 

леле Майче ти не шокира  как си издържала да седиш толкова във вас да търпиш тези болко незнам ти си герой  след такова раждане

Браво маминки-давате ни кураж,че и ние ще се  справим,въпреки трудностите!

Мила Мая,направо      нямам думи ти си герой,само хубави неща от сега нататък