Цитат на: сиска в 22.02.2009 00:00

От първата контракция до раждането минаха 6 часа..бързо родих и без усложнения!

Сисе дай Боже всеки му такова раждане като твоето... 6 часа  , а какво ще кажете след 3 дни контракции от който най- накрая имах чуството че няма да приживея следващата, колкото и да си привърженик на нормалното повярвай ми няма да издържиш. Биха ми първата епидурална в 3 часа мисля че беше, и към 6ч болките бяха пак непоносими, хайде и 2ра към 7ч., и най- накрая от 11ч до 2.40ч докато не се показа дребосъка не знаех на кой свят съм... е за това моето лично мнение е не мерси от тези болки следващия път, поне аз не намирам смисъл за какво трябва да се подлагам пак на такива болки като може и по- лекичко да мине всичко

Цитат на: KlaraFina в 21.02.2009 16:34

Искам да ви попитам като ви приемат в родилното и дори по време на раждането, връзват ли ви на апарат за следене на бебето и контракцийте?
Аз също се чудя за тия упойки... Около половината жени, избрали епидурални упайки, губят напълно чувствителността си и не усещат контракцийте при раждането, т.с. не усещат кога трябва да напъват.

КлараФина, на мен ми сложиха апарат и стоя до края на раждането, а относно чуствителноста... знам ли, или не беше добре дозирана моята епидурална или знам ли кво, аз почти не изгубих чуствителност на краката- станах 10 мин. след като родих за учудване на всички в стаята, а контракциите и напъването- охооо много много добре усещах
Успех, и избора как да родите си е напълно ваш

Момичета аз мисля че няма значение кой как е родил, всички сме майки няма значение че едни са раждали нормално други секцио.А и да станеш майка не се изразява само в това да родиш детето, по-важното е как ще го отгледаш и възпиташ.
Аз съм за свободния избор на всяка жена, нека всяка прецени за себе си как да роди 

Цитат на: KlaraFina в 21.02.2009 16:34

fanimira, търсих, но не успях да прочета как е минало раждането ти.

понеже питаш ще разкажа пак с риск да се повторя! На 21-ви юли сутринта получих странни болки в областта на корема и кръста, бяха доста леки, можех да се храня, чатя, къпя, спя на обяд, та дори и чистя... сега като се замисля май следобеда се бяха позасили доста, но тъй като имам тежък цикъл по п-п и ми бяха казали да изчакам "хубаво" да ме хванат болките си висях във форума до 6 ч. вечерта когато мъжа ми се прибра от работа и ми вика : "жена, явно имаш болки, приготвяй се карам те в родилното"... при което, аз със неохота се приготвих и се качих в колата мърморейки си как ще си седя 1-2 дена там и ще слушам как крещят другите докато раждат и ще се изнервям докато чакам разкритие..
стигнахме в родилното в 6.30 - 6.45, веднага ме прегледа доктора дето беше на смяна, но който беше решил, че вече няма да изражда в този ден понеже смяната му свършва в 7.30! като ме прегледа отвори ей такива  очи и каза на акушерките "подговете залата, имаме пълно разкритие"
Пукнаха ми мехура, показаха ми как да напъвам и в 7.30 точно с 3 напъна се роди малката ки маймунка Кари и хич не беше дребно бебе - 3.700, 52 см, при което доктора пак  .... Бих всички рекорди на родилното, родих точно 45 мин. след като прекрачих прага на болницата!!!!! Ето така като на шега станах мама! Но както казват много от вас - раждането е нищо - трудното и отговорното идва после 

fanimira - признавам си, че не съм чела разказати преди, но сега като го прочетох физиономията ми е Ти си герой 
Колкото до моето мнение за раждането - за мен е важен крайния резултат, а именно живо и здраво бебе. Дали ще е нормално или чрез секцио ... каквото ми е писано това ще е. Не съм настроена нито против единия, нито против другия начин. Подкрепям ги и двата. 

Здравейте бъдещи и настоящи мами!

Първо, по повод страха от раждане абсолютно всяка нормална жена го изпитва и в това няма нищо срамно! Но все пак е хубаво да се контролира. Аз например си бях казала, че ще мисля и чета за раждането, когато наближи т.е. в девети месец. Преди това буквално си забранявах страшни и тревожни мисли като си повтарях, че има мноооооооооооого време. И наистина шубето ме хвана за малко към 7-ми месец, а после чак девети започнах да чета из форума коя мама как е родила, за да имам обща представа какво ме очаква.

Второ, много ми хареса поста на Клео за правото на избор! Още преди да родя малко се чудих какво да избера и я разпитвах за секциото, което също като естественото раждане е различно при всяка жена - някои се възстановяват по-леко, други по-тежко. Клео, няма да повярваш, че докато се мъчих два часа с 65475137 напъна и бебето не искаше да излиза се сетих за теб и едно твое изказване от рода на "няма да мина през всичките мъки на естественото раждане, за да се окаже накрая, че бебето неможе да излезне нормално ..." Е, аз минах, но няма да разказвам с подробности, за да не се шашкат допълнително бъдещите мами. Само ще кажа, че момичето след мен почти не и се чу гласа и роди с няколко напъна. Затова запомнете, че ПРИ ВСЕКИ Е РАЗЛИЧНО! И остава само да се надявате, че ще имате късмет за по-леко раждане.

И трето тук пак се засяга въпроса за епидуралната упойка и колко било страшно и неестествено да се използва. Е не е!!! И аз имах опасения и доста се чудих в началото докато не се заприказвах случайно с една приятелка, която е живяла няколко години в Щатите и без да има за цел да ме убеждава, само каза, че там упойката се използва като нещо съвсем естествено (както тук включването на система) и дори не те питат дали искаш. Докато ние тук като в 18-ти век пищим и врещим до излизането на бебето ... Не че до 5-те см. разкритие (тогава се поставя упойката) е по-малко зор, но поне след нея се кротват нещата и аз лично си усещах напъните като средно болезнени. Доволна съм, че избрах упойка и дори когато започнаха наистина силните контракции започнах да се моля да викат анестезиоложката и после я посрещнах като манна небесна.

А я ми кажете /Virgin май така ражда/ когато секциото е със спинална или епидурална упойка и майката е в съзнание през цялото време, после слагат ли катетър или не.

ами аз си мисля, че слагат... то няма общо с вида на упойката май 

Катетъра  се слага преди започването на операцията и се маха като те приготвят вече да те изправят и раздвижват.

На мен ми поставиха катетъра след като ми направиха спиналната упойка, защото така поисках а не преди упойката.Махнаха ми го на следващият ден сутринта преди да ме дигнат да стана.

Цитат на: goldi в 22.02.2009 20:33

А я ми кажете /Virgin май така ражда/ когато секциото е със спинална или епидурална упойка и майката е в съзнание през цялото време, после слагат ли катетър или не.

И аз бях със спинална упойка. Катетърът ми го сложиха преди нея, още в преродилна, докато бързаха да ме подготвят за секциото. Свалиха ми го също, когато трябваше да се раздвижвам. Но както каза Събева - явно може и след поставянето на упойката.

здравейте на всички,моето раждане протече много лесно и бързо-събудих се към 5.30 сутринта от доста силна и много странна болка,след още две такива през няколко минути съвсем се разсъних и събудих съпруга си,почнахме да ги броим,лекарката ми беше казала да й се обадим ако са на 2 минути,но никой не ми беше казал че като лежа се удължава времето между контракциите , а като  се изправиш се скъсява времето,сума ти неща бях прочела но не и това ,и така лежа си аз стискам рамката на леглото,контракциите са през 4 минути,рекох да отида до тоалетната,и като зачестиха през 2 минути,връщам се аз и вече не лягам,гледам те са все през 2 минути ,а то вече 6.30 станало,звъннахме на лекарката и тя каза в 8 пред входа на болницата.Като отидохме и тя ме прегледа се оказа че съм вече със 8 см разкритие,спука ми водите(нямам лошо усещане,всъщност нищо не усетих),дори и клизма не ми направиха,ама то аз до последно в тоалетна висях,щях и още да вися ама тя ме сплаши че ще го изакам бебето в тоалетната,и после без никаква упойка с 4 напъна и скачаща сестра на корема ми родих,направиха ми епизиотомияи външни шевове имах само 3 но вътрешните бяха 10,на същия ден си ставах до тоалетната,а после за 2 седмици и ми мина,това е моето раждане от 5.30 до 9.45,пожелавам на всички такова

Здравейте! Не зная дали е точното място тук, за да задам въпроса си, и ако модератора сметне за добре нека го премести....та въпроса е следния-Моля Ви обяснете ми какво представляват родилните контракции-къде боли, какво изобщо трябва да изпитам. питам понеже на 14-ти имах болки ниско долу, които не прекъсваха, пих едно Нош-па и ми мина. Сега се притеснявам, че нямам болки а термина ми наближава...Ами ако не се появят?И другия въпрос е: Много ли боли нормалното раждане, понеже аз ще раждам така Дай Боже всичко да мине добре.Моля помогнете ми.Предварително благодаря

Контракциите наподобяват болка при менструация!Усещаш свиване на корема и остра болка в областта на яйчниците обикновено за няколко секунди,после отпуска.
Имаш 8 дни до термин,не ти трябват все още контракции не се притеснявай!
Нормалното раждане не мога да ти кажа дали боли...зависи от човека!Мен не ме боля изобщо самото изгонване на плода.Боляха ме контракциите,но тези след 7-8см. разкритие!Те са най-болезнените.
Пак ти казвам зависи от човека!Има жени,които постъпват в болницата със 7-8см. разкритие и то при първо раждане..без дори да усетят как са го направили!
Успех

Shaska, не се притеснявай и аз съм с твоят термин, а още нямам контракции! И аз се подготвям психически за раждането защото ме чака бебе 4 кила