Копирам си разказа за моето раждане в темичката!
Та така... Бях на преглед на 27-ми при нея и се оказа , че вече съм с 3 см разкритие , нямах болки , а тя ми вика ти си готова вече за раждане, искаш ли утре да родиш ???
Уговорихме се за другия ден , когато тя е на смяна в болницата да отида в 8.30 с багажа и да ми сложат система за предизвикване! И без това с таткото вече нямахме търпение бебчо да се роди ! Инъче прегледа за разкритие си е наистина гадничък , след това имах малко кръв вечерта , но така и не усещах някакви силни болки или нещо по сериозно... Отидохме в 8.30 , преди това се отбихме в църквата да запалим по една свещичка. Приеха ме , таткото си тръгна , Ризова му каза , че ще родя най-вероятно следобед и ще му се обадим...
Та сложиха ми система и взех да усещам съвсем леки контракции , правиха ми прегледи за разкритие и т.н. Наистина доста неприятно е това с бъркането, най-много от това ме болеше..Към 12-13ч. бях с 5 см , пукнаха ми мехура и болките се засилиха яко...Сложиха ми болкоуспокояващо , а в залата имаше още 4 момичета , видях как се роди бебчето ан едното момиче , даже се разплаках с нея , след време дойде ред и на другото и така и 4 родиха вече бебчетата си , а при мен все същото... Докторката вече взе да се притеснява , че главата не слиза , контракциите ми бяха на 1-2 мин , това вече към 16ч. , чух как си говорят , че май ще започват да се "подготвят" , тогава разбрах , че нещо става и ще ме подготвят за секцио
Но до последно изчакваха , пак проверяваха разкритието , беше почти пълно , но нямах напъни , явно бебчо нещо се мъчеше и тогава докторката ми каза , няма да рискуваме , обади се на мъжа си да идва и да чака после да му покажем бебчето... Леле аз как се шашнах , сложиха ми катетър - ужасно болеше това и тръгнахме към операционната. Анестизиологът ме разпитваше нещо , кога съм яла , пила и т.н. , а най-големия майтап беше , макар че тогава хич не ми беше до смях , когато се счупи единия крак на магарето!
Извикаха един доктор да го оправя , който е с доста лоша слава и като чух името му ми призля... Той почна да го намества , мен една акушерка ми държи крака , взеха да ме връзват , аз умирах от страх направо ... После разбрах , че през цялата операция жената ми е държала крака , щото стола пак се разглобил
Аз бях с пълна упойка и единственото нещо което помня последно беше как виждам , че ще започвам да ме режат и започвам да викам :"ама аз още чувстваааам !!!" и съм заспала...След това вече се събудих като ме караха към стаята в коридора видях майка ми беше облякла някаква престилка а мен много ме болеше и само това повтарях много боли, много ми е студено , чак на майка и станало лошо , като ме гледа така , че я сложили да легне..
.Ама наистина много ме болеше като се събуждах , цялата се тресях , в стаята бяха и свекърва ми и майка и мъжа ми , кумичката ни и тя беше дошла , а по късно и татко , всички ми говореха колко сладко е бебето и че са говидяли и че е добре , каква косичка имало , какви пръстчета имало, аз така исках да си го видя
Скарах се на милото , че не го е снимал , а той съвсем се бил шашнал като го видял,че въобще не се сетил. На другия ден ми го докараха за 5 мин да го видя , аз само плаках от радост и аз съвсем забравих да го снимам!
Наистина като го видиш малкото съкровище висчко лошо, всички мъки и болки се забравят! Много исках да родя нормално , но така е трябвало да стане , оказа се , че си е извъртяло главичката настрани и се е мъчило горкото , от търкане имаше кръвоизливчета на главичката , но вече е добре! На 4 ден ми казаха , че има жълтеница и няма да ми го свалят , но следобед вратата се отвори и ми донесаха Александър за постоянно при мен в стаята!
Няма такова слънчице , незнаех какво да правя как да го хвана , малко по малко взех да свиквам до 6-тия ден копгато ни изписаха! Много съм доволна от ВИП-а , от всички акушерки, които се изредиха там , не съм очаквала такова отношение и грижи и от всички доктори , които минаха на визитация , най-вече от д-р Георгиев и Д-р Ризова , която и след това идваше да ме вижда , свърза ме с педиатър и се държа страхотно!
.Моята докторка ми беше казала,ако в демети месец започне да ме боли,да пийна но-шпа,ако не мине ще се ражда.Но дори и да не направиш така,този момент не може да се обърка.
Още повече че контракциите са на определен период. При мен тапата падна следобяд към 16.00 и ми стана ясно че скоро ще раждам. После към 20-21 едни ритмични присвивания а към 1 часа бях сигурна че ще раждам, в 3 часа болките бяха много силни и отидох в болницата, но ме върнаха заради малко разкритие. Приеха ме в 8 сутринта и родих в 14.20 а се очакваше към 17.00. Описах ти го подробно, за да си спокойна че не става толкова бързо че да го пропуснеш, а пък дай Боже да ти леко и бързо ! 
мисля че това е по-скоро за темата как протече раждането![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
,благодаря все пак за бързите отговори 
При мен болката беше в кръста и определено не може да се сравни с обикновенните болки в кръста 
,но тоновете на бебчо много взеха да блъскат и станаха много учестени и за да не му се натоварва сърчицето лекарката каза секцио.Дойде екип сложиха ми упойка и беше много забавно през цялата операция си говорих с анестезиолога и лекарката и си усещах всичко но не ме болеше.Извадиха Валко в 2:10 на 28 май,той веднага изплака и аз се разревах, а анестезиолога ме пита защо плача и му казвам че защото си виждам бебето затова и те ми се смяха всички,после ме закараха в стаята и ми донесоха бебо дойде и мъжа ми и той го видя и така да успокоя още неродилите няма нищо страшно както и да родиш.И най важното бъдете спокойни всичко ще е наред лекарите си знаят работата.И още нещо после помниш че много те е боляло но не пониш как,вече всяка секунда мислиш за детето си. 